Р Е Ш Е Н И Е
София, 20.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 10338 по описа за 2017 год. и за да
се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 250
от ГПК.
Образувано е по молба на адв.
М.Д. – пълномощник на ищците по делото, в качеството им на наследници на Ц.Н.М.,
с която се иска допълване на постановеното на 17.10.2019 г. по настоящото дело
решение, с което съдът не се е произнесъл по искането на ищците за присъждане
на законна лихва за сумата от 70 000 лв. за периода от 21.07.2017 г. до
11.12.2017 г.
Молителят
твърди, че съдът
е уважил изцяло иска предявен за сумата от 150 000 лв. По делото, в хода
на процеса, е прието за безспорно, че след завеждане му, ответникът е заплатил
сумата от 70 000 лева. Като доказателство са приети 2 броя платежни нареждания
за заплатено обезщетение в хода на процеса на 11.12.2017 г. и 13.11.2017 г. С
решението ответникът е осъден да заплати още 80 000 лева, ведно със законната
лихва от датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496, ал. 1 от ГПК срок,
т.е. от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен за горницата до 150 000 лева като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба в съда. Ищците са претендирали лихва за забава и върху
платената сума от 70 000 лева за периода от 21.07.2017 г. до датата на
плащането 11.12.2017 г. , обаче в Решението по делото не е налице произнасяне
по това искане.
Ответникът
по молбата ЗД „Е.“ АД счита същата
за неоснователна с подробно изложени в тази насока съображения. Моли съда да я
остави без уважение.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
Молбата е процесуално допустима, а по съществото
си е и основателна.
С исковата молба ищецът е предявил
иск с правно основание чл. 432 КЗ и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди /болки и страдания от
смъртта на дъщеря му при ПТП от 06.01.2017 г./. След завеждане на делото и след
депозиране на отговора на исковата молба ответника е заплатил част от
обезщетението в размер на 70 000 лв., като ищецът е направил искане за
присъждане на законната лихва върху тази сума в размер на 2 800 лв.,
считано от 21.07.2017 г. до 11.12.2017 г. С решението от 17.10.2019 г. съдът се
е произнесъл по иска с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
80 000 лв., но не е изразил нито в мотивите, нито в диспозитива воля
досежно искането за присъждане на сумата от 2 800 лв. - законна лихва за
платената в хода на процеса сума от 70 000 лв. В този смисъл съдът приема,
че липсва произнасяне по искането за законна лихва, с което е бил сезиран. Това
означава, че решението е непълно относно искането за законна лихва от
2 800 лв., дължима върху сумата 70 000 лв. и за периода от 21.07.2017
г. до 11.12.2017 г.
Досежно законната лихва:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати - 1) изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства от увреденото лице за установяване на
основанието и размера на претенцията му или 2) изтичането на тримесечния срок
по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на КЗ, което не се установява в настоящия
случай. Ищецът е поискал присъждане на обезщетение за забава в размер на 2 800
лв. - законна лихва върху сумата от 70 000 лв., платена в хода на делото,
считано от 21.07.2017 г. до датата на плащането – 11.12.2017 г., като с оглед
датата на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне от страна на
ответника и датата на направеното частично плащане, съдът намира искането за
основателно.
Пред вид изложеното, съдът
следва да допълни постановеното съдебно решение.
Водим от горното и на основание
чл. 250 от ГПК, съдът:
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 7043,
постановено на 17.10.2019 г. по гр. дело № 10338/2017 г. по описа на СГС, ГО, І-3
с-в като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *****,
София, бул. „***** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.М., ЕГН **********, Н.Ц.М., ЕГН **********,
И.Ц.М., ЕГН **********, П.Б.М., ЕГН ********** и Х.Б.Б., ЕГН **********,
наследници на Ц.Н.М., починал на 08.01.2019 г., чрез адв. М.Д., САК, съдебен
адрес:***, офис 215, на основание чл. 497, ал. 1 КЗ сумата от 2 800 лв. - законна
лихва върху сумата от 70 000 лв. за периода 21.07.2017 г. до 11.12.2017 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: