№ 202 / 11.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана
11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Е. Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №2582 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Й.С., като майка и законен представител на детето И. А. П., чрез пълномощник адв.Е.В.,xxx против И.К.П. xxx с посочено правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 СК.
Ищцата поддържа, че живеела с ответника на съпружески начала от 2012г. до 2015г., в Англия, като от съвместното съжителство е родено детето И. А. П., родена на xxxг. във Великобритания. В началото твърди, че всичко било нормално, но след раждането на детето, ответникът се отчуждил от тях, нямал постоянна работа, непрекъснато пътувал до България и не можела да го открие понякога и с месеци.
Поддържа, че основно грижите за детето били нейни, а в началото след раждането на И. и от нейната майка. Предимно тя работела, а ответника нямал постоянна работа, не искал да гледа детето, което налагало да ползва услугите на детегледачка.
Така от 2015 година твърди, че живее сама с дъщеря си, а ответника не знае къде се намира, била чула, че се е прибрал в България при родителите си. Детето е изцяло на нейна издръжка, ответникът не дава никаква финансова помощ при отглеждането й, дори не я търси. Заявява, че работи като зъболекар и реализира добри доходи, живее в собствено жилище във Великобритания.
В случаите, когато търси бащата по въпроси, касаещи детето, твърди, че трудно го намира, а в случаите, в които се вижда с И., настройва детето срещу нея и родителите й и след тези срещи то се чувства объркано и агресивно. Поведението на детето наложило да посещава психолог, при които сеанси е необходимо и тяхното присъствие като родители, за да се улесни комуникацията на И. с нейния баща.
Ищцата поддържа, че детето посещава детска градина, разходите по нейното обучение и отглеждане непрекъснато нарастват, а бащата не дава никакви средства за месечната й издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.127, ал.2 от СК да постанови: Родителските права върху детето И. А. П., родена на xxxг., да бъдат предоставени на нея - майката, а ответникът баща И.К.П. да има право да вижда детето И., в присъствието на майката всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.30ч. до 12.30 часа, да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150.00 лева, считано една година назад от предявяване на иска, до настъпване на обстоятелства, дава основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, по сметка в ОББ АД, до 5-то число на текущия месец.
На основание чл.127а, ал.2 във връзка с ал.1 от СК да разреши:Да бъдат издадени необходимите лични документи паспорт на детето И. А. П., както и да напуска пределите на Република България, да преминава държавната граница и през митниците, като не се изисква съгласието на бащата И.К.П. и да бъдат оформяни съответните необходими документи за пътуването му, като решението на съда да замести съгласието за това на бащата И.К.П..
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по водене на делото.
Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.
В съдебно заседание на основание чл214, ал.1 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск за издръжка, като същият се счита предявен за сумата от 200 лева месечно, считано една година назад от предявяване на иска.
По същество поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, съгласно и доводите изложени в писмена защита.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът И.К.П. xxx, чрез пълномощника си адв.Н.Б., представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявените искове.
Поддържа, че действително са живеели на семейни начала от 2012г. до 2015г., по време, на което съжителство е родено детето И. А. П.. Живеели във Великобритания на адрес, на който и към настоящия момент продължава да живее ответника.
Заявява, че изложеното в исковата молба в голямата си част не отговаря на истината. От самото раждане на детето е полагал грижи за И., като е настоявал пред майката да не наема детегледачка. Майката по този въпрос, както и за начина на лични срещи на бащата с детето еднолично вземала решения и по този начин го лишавала от личен контакт с детето, както и контакти с неговите близки. Поддържа, че винаги е полагал всички необходими грижи, за да осигури на детето нормално развитие, не се е криел или дезинтересирал от неговите проблеми, като заболявания и др. свързани с развитието на И..
Подробно развива доводите си в писмения отговор.
Не възразява майката да упражнява родителските права по отношение на детето, както и И. да живее при майката на нейния адрес, а също и е съгласен да заплаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева, но считано от деня на предявяване на иска, като оспорва издръжката за минало време.
Относно режима на лични контакти предлага разширен такъв и не във всички случаи в присъствието на майката.
По отношение на иска за даване на съгласие за пътуване на детето в чужбина заявява, че е неоснователен, тъй като и към момента не възпрепятства пътуването на детето в чужбина, като е дал съгласие с декларация, която е безсрочна, по искането за издаване паспорт на И. твърди, че не е отказвал да се издаде такъв, но когато майката поискала да подадат документите, нямал възможност да се прибере в България.
По въпроса за разноските заявява, че съдебното решение ползва и двамата родители, затова всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на делото.
Поддържа становището си по предявените искове и в писмена защита.
Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно се установява, а и не се спори, че страните са живеели на съпружески начала от 2012г. до 2015г., като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете И. А. П., родена на xxxг. във Великобритания.
Страните живеели в жилище под наем, като в началото всичко между тях било нормално. След раждането на детето постепенно отношенията между родителите се променили, започнали да се отчуждават един от друг. През м.септември ответникът се прибрал в България, поради здравословен проблем на своя баща. Ищцата останала само с новороденото дете, което наложило нейната майка, свид.С. да замине при дъщеря си, за да помага в отглеждането му, тъй като майката трябвало да се върне на работа.
След този момент ответникът непрекъснато пътувал между Великобритания и България, ищцата не можела да разчита на него за отглеждането на детето, което наложило да наеме детегледачка, която да се грижи за И..
През 2015 година страните се разделили. Ищцата заедно с детето наела друго жилище, което впоследствие закупила, в което заживяли двете. За отглеждането и възпитанието на детето основно, ежедневно се грижила майката. В определени периоди от време, през 2016 година бащата гледал И., тъй като майката работела.
Детето посещава детска градина, на която се води от майката и тя е поела заплащането на дължимите такси.
Ответникът търси контакти с дъщеря си, иска да се вижда с нея, не се е дезинтересирал от нейното възпитание и израстване, помага или с грижи, както и със закупуване на необходими за възрастта й вещи.
Ищцата работи като зъболекар, на постоянен трудов договор, живее с детето в собствено жилище във Великобритания.
Ответникът също работи по трудов договор, живее в жилище под наем.
Спорните въпроси по делото са относно режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, а именно с бащата, както и за размера на дължимата месечна издръжка, както и даването на заместващо съгласието на бащата разрешение за издаване на паспорт и пътуване в чужбина.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, показания на разпитани свидетели, писмено обяснение на ищцата, изготвен е социален доклад от отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана.
Установява се, че между родителите към момента са налице не добри взаимоотношения, повлияни от времето на съвместния им живот. В началото на съвместното съжителство отношенията протичали нормално, но след раждането на детето се променили, ответникът в определени периоди от време нямал работа, налагало му се да пътува често до България по повод здравословен проблем на своя баща. Ищцата не можела да разчита на неговата помощ за отглеждането на И.. Поредното му отсъствие наложило свид. Петринка С., майка на ищцата, да замине за Великобритания, за да помага в отглеждането на детето, тъй като майката трябвало да започне работа.
От момента на раздялата между родителите, майката полага непосредствените и ежедневни грижи за дъщеря си, свързани с издръжката и осигуряване на необходимите за възрастта на детето вещи, заплащане на таксите за детска градина. Бащата участва в отглеждането на детето с грижи, когато майката го повика, че има нужда, за посещение на лекар, закупуване в определени случаи на дрехи и други нужни за И. вещи.
В тази насока са писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели Петринка С., Ина Василева, Малина Петкова и Десислава Кирилова, първите две по молба на ищцата, а вторите две допуснати по молба на ответника.
В показанията си свид.С. и Василева, съответно майка и сестра на ищцата, поддържат, че ответника е безотговорен към възпитанието и отглеждането на И., на него не може да се разчита, няма постоянна работа и доходи, той „паразитира” по твърдение на свид.С.. Поддържа също, че настройва детето срещу майка му, манипулира го и то в нейно присъствие и детето имало вече психологически проблем – страхува се от раздялата с майка си, както и че ще го изостави.
Свид.Петкова и Кирилова, които са майка и сестра на ответника заявяват, че бащата активно участва в отглеждането на дъщеря си, но когато майката му разреши или го повика, че има нужда от него, той винаги се отзовава.
Твърдят, че ищцата ограничава контактите на детето с баща му, а също и с тях като близки роднини, когато разреши тогава се виждат с детето и винаги в присъствието на майката, в нейния дом или на обществено място.
С твърденията си всяка една група от свидетелите поддържа тезата на съответната страна, по чиято молба са допуснати, явно с желанието да защитят позицията на майката или бащата по спорните между тях въпроси. В частта, в която тези твърдения се подкрепят от останалите писмени доказателства съдът им дава вяра като достоверни и обективни, а в останалата част, в която са изолирани и не намират опора в доказателствения материал съдът не ги кредитира.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
При преценяване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за спора и за крайния му изход, съдът се ръководи на първо място от интереса на детето и неговите индивидуални потребности. Следва да се преценяват всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. В тази насока е константната практика на ВКС, намерила израз в редица Постановления на Пленума на ВС, не загубили сила и към момента, относно критериите, които са от значение за решаването на въпроса кой е по-подходящият родител, за да се постанови родителските права да се упражняват от него.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и представения социален доклад, се установява, че майката притежава необходимите родителски качества и е способна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете И. А. П.. Също така е установено, че детето има изградена силна психо-емоционална връзка с майката, доверие и близост. С бащата контактува по-рядко и няма стабилно изградена психо-емоционална връзка и близост, тъй като живеят разделени.
Между страните липсва споразумение за упражняване на родителските права, поради което съдът следва да се произнесе в тази насока, а именно кой от двамата родители е по-подходящ да ги упражнява. При преценка на тези обстоятелства следва да бъдат ценени всички относими към случая доказателства, като от една страна е ниската възраст на детето, грижите, необходими в тази възраст и по-големия обем внимание и лична ангажираност, а от друга страна характера и поведението на всеки един от двамата родители, способността и възможностите да полагат лични и непосредствени грижи за детето, спокойствието и емоционалното състояние на родителя, при когото ще живее детето, възможността на всеки един да поема лична отговорност по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, оценявайки всички гореизброени факти и обстоятелства, че интересът на детето несъмнено налага упражняването на родителските права да се предостави на майката С.Й.С..
С оглед на горното, следва да бъде определено местоживеене на детето при неговата майка С.Й.С., на настоящ адрес Великобритания, където детето живее и понастоящем. По безспорен начин се установи, че детето се чувства добре в момента, на мястото, където живее, спокойно е, има доверие на майка си и горните факти не са спорни между страните.
Спорен е въпросът относно режимът, който следва да бъде определен, на лични контакти на детето с бащата.
При произнасяне относно упражняването на родителските права, следва да се определят и мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права и детето, като може да се прилагат защитните мерки съгласно чл.59, ал.8 от СК.
Правото на лични отношения не е само право на родителя, то е право на детето, от което не бива да бъде лишавано.
Общуването с двамата родители е в интерес на детето. Най-голямото предимство е даване дължимото на детето - то да може да се радва на родителите си така, както преди те да се разделят, да може да е част от света на всеки от тях вече поотделно, което само би го обогатило.
Интересът на детето не е имагинерно понятие обаче. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето не желае на този етап да се отделя от майка си и от семейството, тъй като при нея се чувства добре и й има доверие. Установи се, че контактите с бащата са по-редки, трудно осъществими.
От друга страна несъмнено е, че общуването на детето с всеки един от родителите съдейства за правилното му отглеждане и възпитание и е в интерес на самото дете.
Според чл. 8 от ЕКЗПЧОС правото на личен контакт е фундаментално човешко право. То принадлежи еднакво на всеки от родителите и на детето. Не само родителят, детето ще страда от липсата на контакт с баща си. В този смисъл е безспорен интереса на детето да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.
Основополагащ е принципа, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
В конкретния случай между бащата и детето не се прекъсвани контактите, те се виждат, дори и не толкова често, разговарят по телефона или чрез социалните мрежи.
Ищцата поддържа, че по препоръка на психолог, когото посещава И., срещите между детето и бащата първоначално следва да са в присъствието на майката, като в подкрепа на това прилага в заверен превод информация на л.6 от делото. В процесната информация не се съдържа такава препоръка относно контактите с другия родител, а е описано психологичното състояние на И. и трудностите, които изпитва свързани с храненето, както и желанието на психотерапевта поне веднъж месечно майката и при възможност бащата да се включат в тези срещи.
Освен твърденията на ищцата и нейната майка свид.С., които в тази част съдът не кредитира с оглед близката родствена връзка и желанието й да помогне на тезата на дъщеря си, други писмени доказателства за по-особеното емоционално състояние на детето в присъствието на баща му не са налице. Няма данни бащата да действа манипулативно спрямо детето, да „настройва” същото против майката.
Воден изцяло от интереса на детето и неговото психо-емоционално състояние и развитие, преживявания, чувства и желания, съдът намира, че режимът на лични контакти с бащата следва да е стандартният, определян по тези дела, съобразно и практиката на съдилищата, а именно два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00ч. до 17.00 часа, във всеки един от дните, без преспиване при бащата, по местоживеене на детето или местоживеенето на бащата.
При изменение на обстоятелствата, свързани с израстването на детето и установяване на стабилна психо-емоционална връзка с бащата, определения режим на лични отношения може да бъде разширен. Водещ във всички случаи обаче ще е интересът на детето и неговите желания, чувства и преживявания и родителите, в частност бащата, следва да се съобразяват с тези обстоятелства.
По въпроса за дължимата месечна издръжка:
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете, считано от 01.01.2020г. е в размер на 152.50 лева, съгласно чл.142, ал.2 от СК. С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди - образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства.Детето е на 6-годишна възраст, ученичка, редовна форма на обучение в Първо училище „Уитли Лодж”, писмо на л.82 от делото, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, допълнителни пособия, които да стимулират развитието му.
Детето посещава и психолог във връзка с емоционалното и психологическо му състояние, които посещения се заплащат.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В тази връзка за бащата са налице данни, че е в трудово правно отношение, за което получава възнаграждение, видно от приложените 3 бр. фишове за заплати на л.39, л.40 и л.41 от делото. Ответникът няма задължения към друго лице за издръжка от същия ред, както и няма писмени данни да има заболяване, което да изисква повече средства и невъзможност да упражнява труд или същия да е ограничен.
Майката е зъболекар и упражнява професията си в Дженикс Здравеопазване ООД Великобритания и получава месечно възнаграждение, за което прилага сведение на л.96 от делото.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно и съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно.
Не се доказаха особени нужди на детето, които да водят до по-високи разноски по отглеждането му.
С оглед на горното месечната сума необходима за издръжка на малолетното дете И. А. П. е в размер на 340.00 лева, от която бащата И.К.П. следва да участва със сумата от 180.00 лева, а майката със сумата от 160.00 лева, тъй като последната ще полага и непосредствените ежедневни грижи за детето. Определения размер на месечната издръжка е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на неговите родители. Определеният размер на издръжката е дължим, считано една година назад от предявяване на иска, 11.10.2018г., до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
В горния смисъл предявения иск за издръжка за минало време се явява основателен и доказан. Действително от гласните доказателства се установи, че бащата, дори и след фактическата раздяла, не е прекъсвал контактите си с детето, грижил се е за него, посещавал го е редовно, особено след като майката започнала работа. Не са налице данни бащата да е заплащал месечна издръжка за малолетното си дете. Свид.Кирилова заявява, че бащата участва в отглеждането на детето, като се купуват дрехи, когато детето е болно бащата го кара в болница, но твърди, че не знае дали бащата заплаща издръжка. Няма и приложени писмени доказателства за извършени плащания.
Определения размер на месечна издръжка съдът намира, че е достатъчен за покриване на най-необходимите нужди на детето, без такива с луксозен характер, в който смисъл е и практиката, установена в редица Постановления на Пленума на ВКС.
По отношение на иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, съдът намира следното:
Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на нужните документи за това, се решават по общо съгласие на родителите съгл. чл.127а, ал.1 от СК. При разногласие между тях и невъзможност да постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето – чл.127а, ал.2 от СК.
От доказателствата по делото се установява, че детето живее при майка си във Великобритания, където е записано като ученичка. Бащата живее също във Великобритания. Ответникът прилага два броя пълномощни, с които дава съгласието си И. да пътува и пребивава извън границите на България придружена от майка си без ограничения за страната и периода, както и съгласие майката С.Й.С. да го представлява пред РДВР Монтана и подаде необходимите документи за издаване на паспорт на И., да получи издадения документ, за което дава изричното си съгласие.
Ищцата поддържа, че тези пълномощни не са й предоставени, а паспорта на детето е изтекъл и следва да бъде издаден нов.
Налице е разногласие между родителите за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите за това документи.
Съгласно чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи не се разрешава напускане на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, а при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а, ал.2 от СК.
Редът за упражняване правата за пътуване извън пределите на страната за ненавършилите пълнолетие лица е определен от законодателя с оглед ограничената им дееспособност, налагаща определени действия да бъдат извършвани вместо тях или със съгласието на техните родители или попечители, а процедурата по чл.127а, ал.2 от СК е с цел преодоляване на разногласие между родители, настойници или попечители, за да се реши от съда да бъде ли упражнено правото за пътуване в чужбина с оглед конкретната нужда. Въведените в чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата.
В производството по чл.127а, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл.127а, ал.2 от СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави.
В случая детето е записано като ученичка, редовна форма на обучение, в училище Уитли Лодж, Великобритания, където и живее със своята майка. Бащата не е дал съгласие за пътуване на детето в чужбина и издаването на задграничен паспорт.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото, намира, че интересът на детето няма да бъде накърнен, при даване на разрешение за пътуване в чужбина, Великобритания, с неговата майка, тъй като детето е записано и учи в тази държава. Именно интересът на детето и продължаване на неговото обучение и образование, изискват даване на разрешение да пътува в чужбина, Великобритания, придружавано от своята майка или изрично упълномощено от нея лице.
Относно срока, за който следва да бъде дадено исканото разрешение за пътуване. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време, в случая за срока на задграничния паспорт на детето, и място пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен. С оглед на това разрешението за пътуване в чужбина, Великобритания, следва да е за срок до навършването на 18 годишна възраст на И..
При така изложените мотиви, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици.
По въпроса за претендираните от ищцата разноски ответникът поддържа, че всяка от страните следва да понесе сторените от нея разноски, независимо от изхода на спора, тъй като делата по чл.127, ал.2 от СК са производства по спорна съдебна администрация и съдебното решение ползва и двамата родители.
Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно/, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции. В този свисъл е определение №18 от 07.01.2014г. по ч. гр. д. № 3859/2013 г., ІІІ г. о на ВКС. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете, но не и това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен. /виж "Българско гражданско процесуално право", девето преработено и допълнено издание, изд. "С." пар. 122 "Брачен процес", стр. 702-703/.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото в размер на 625.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК на л.100, от които 600.00лв. адвокатско възнаграждение, 25.00 лв. държавна такса.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху присъдения размер на издръжката, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx на майката С.Й.С..
Малолетното дете И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx занапред да живее при майката С.Й.С., по настоящия й адрес във Великобритания.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И.К.П. с малолетното дете И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
Два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00ч. до 17.00 часа, във всеки един от дните, без преспиване при бащата, по местоживеене на детето или местоживеенето на бащата.
ОСЪЖДА И.К.П. да ЗАПЛАЩА на С.Й.С., в качеството й на майка и законен представител на детето И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx по 180.00 лева месечна издръжка, считано една година назад от предявяване на иска, 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля предявения иск до пълния му размер от 200.00 лева, като неоснователен.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 СК вр. с ал.1 от СК, ДА БЪДАТ ИЗДАДЕНИ необходимите лични документи /лична карта и паспорт за задгранично пътуване/ и съответно подменяни, за пътуване на детето И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx в чужбина, без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.К.П., само по искане на майката С.Й.С..
РАЗРЕШАВА на малолетното дете И. А. П., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx да пътува в чужбина, да излиза извън пределите на Република България до Великобритания и да се връща на територията на страната неограничен брой пъти, придружено от майка си С.Й.С. или упълномощено от нея лице, за СРОК до навършване на 18-годишна възраст на детето, без съгласието на ответника, като решението на съда замества съгласието на бащата И.К.П..
ОСЪЖДА И.К.П. ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. разноските по водене на делото в размер на 625.00 лева.
ОСЪЖДА И.К.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 259.20 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената издръжка и относно иска по чл.127а, ал.2 СК, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК и чл.127а, ал.4 от СК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: