Р Е Ш
Е Н И Е №200
гр.Видин ,21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в публично заседание на
двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и първа година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря
М.П.
като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №
162 по описа за
2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр.
с чл.124 ГПК,във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Подадена
е искова молба от Т. С. ЕАД с ЕИК ********* и седалище С. срещу Х.З.З. ,
в която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 3385.76 лева,
представляваща стойността на разходвана
топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр.С., за периода 01.05.2015 -30.04.2018г.., както и сума за
разпределение на топлинна енергия за периода, които претендират ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното издължаване и мораторна
лихва от 30.06.2016г.- 25.03.2019г.
Твърди се, че ищецът е доставил топлинна енергия за посочения период на
посочената стойност, която ответникът не е заплатил
. Иска се и присъждане на
разноските в заповедното и в исковото производство.
Представени са писмени
доказателства, приложено е ч гр.д.
№18294/2019г по описа на СРС. Допуснато е и привличането на трето лице на
страната на ищеца „Термокомплект ООД С.
, което дружество извършва дяловото разпределение на ТЕ на процесния имот.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е подал отговор и е сочил доказателства. Ответникът
сочи , че не е собственик или ползвател на имота. Прави се възражение за
давност, оспорват се сумите за дялово разпределение, оспорва се легитимацията
на третото лице , с оглед изтеклия срок на договора със същото. Твърди се нищожност на клаузата на ОУ на
чл.33, като неравноправна клауза. Оспорват се представени от ищеца писмени
доказателства.
Привлечено
е и трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.С., което не е взело становище. Излага ,че не оспорва
иска.Поддържа, че дяловото разпределение е за абонатен №118861 е извършвано
съобразно всички действащи през
процесния период нормативни актове.
Събрани са писмени доказателства, приети са
доказателствата по приложеното ч.гр.д.№ 2994/2015г.на ВРС, назначена е съдебно
техническа експертиза, чието заключение е прието по делото и не е оспорено,
поради което съдът го кредитира изцяло.
Видинският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба, отговора на ответника и съобразявайки
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори, че процесният имот е топлоснабден имот и представлява
апартамент в гр.С., район Т., ж.к. С., бул.П. Ю.Т., бл.4, вх. 1, ап.2, който е
присъединен към топлопреносната мрежа с абонатен
номер №253046.
Видно от протокол на ОС на ЕС на
бул.П. Ю.Т., бл.4, гр.С. от 16.05.2002декларация по смисъла на чл.54, ал.2, т.3
от Наредба за топлоснабдяването на Председателя на ЕС , с нотариална заверка на
подписа от 23.05.2002г., е взето решение за сключване на договор за извършване
на услугата топлинно счетоводство с Т.С.
ЕООД С. и на същата дата е
сключен такъв, представен по делото. С договор при общи условия от 29.07.2015г. между ищеца и третото
лице-помагач, ищецът е възложил на третото лице помагач да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ.
Видно от представен нотариален акт
по нот.д.№ 13267 /1975г. на Нотариус при СРС,
с договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане от 09.07.1975г.,
приобретателят Здравко З. Иванов е придобил правото на собственост върху
процесния имот. От купувача е подадена молба за прехвърляне на партида като
потребител на услугите на ищеца на 27.02.1980г. Видно от удостоверение за
наследници №304/14.02.2019г. Здравко З.
Иванов е починал на 01.12.1990 г. ,като е оставил наследници съпруга, починала
на 11.05.2005г. и син – ответника Х.З.З..
Вещото лице , изготвило техническата
експертиза установява, че системата за дялово разпределение /СДР/ е въведена
преди началото на процесния период. Няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция/АС/ спрямо проектните и параметри.
Топлинната енергия/ТЕ/ се измерва със средство за търговско измерване /СТИ/-
общ топломер, собственост на енергодоставчика. Общият топломер в процесната АС
е тип Kamstrup с електронен блок MULTICAL66С
, статичен ултразвуков разходомер ULTRAFLOW II и
термосензори Pt500, с капацитет 10 куб.м в час и измерват ТЕ с точност до 3
знака след десетичната запетая. Замерите се снемат електронно. Мерните единици
съответстват на стградата етажна собственост /СЕС/. Топломерите имат европейска оценка за
съответствие по чл.7 ЗТИП, одобрен тип от БИМ и по норма подлежат на последващи
метрологични проверки на всеки 2 години. Топломер с ф.№ 60098479/от
14.11.2014г.до 24.11.2016г/ е подлаган на документирани метрологични проверки
със свидетелства №1716 от 11.11.2014г., топломер с ф.№ 60098517 /25.11.2016г./
от 25.11.2016г.насетне/ е подлаган на документирани метрологични проверки със
свидетелства № 953/22.11.2016г. , извършени от Техенерго ЕАД, оправомощена от
ДАСМ с лиценция 0228. По сметките за
дялово разпределение за сезон 2015-2016г. на абоната е разпределена за ТЕ за
отопление на имота на 1 бр. пломб.водомер на битово горещо водоснабдяване
/БГВ/ с визуален отчет и 4 бр.
отоплителни тела, от които 3- с топлоразпределители с визуален отчет , и 1 тяло
без такъв –щранг-лира.За сезони 2016-2017 и 2017-2018г. в имота има 1 бр.
пломб.водомер на битова гореща вода/БГВ/
с визуален отчет и 2 бр. отоплителни тела, от които 1- с
топлоразпределител с визуален отчет , и 1 тяло без такъв –щранг-лира.
Отчетът на уредите при абоната е
правен от фирмата за дялово разпределение и съответства на обичайната практика.
Вещото лице сочи ,че не установява несъответствия между представените отчети и
сметките за ДР на ФДР.
По отношение на възложените на
абоната суми /разпределени от ФДР/ за топлоенергия и стойността и за процесния
период са извършени сравнителен анализ и
коригиране на допуснати несъответствия по партидите на абоната при ищеца и при
третото лице- ФДР. Общите топломери са отчитани редовно към първо число от ищеца,
технологичните разходи /ТР/ са определяни правилно. Дяловото разпределение на
топлинна енергия е приложимо в сградата етажна собственост е приложимо при
процесните условия, експертът не установява несъответствие по критерий 1. По
критерий 2 обаче, вещото лице сочи, че фирмата за дялово разпределение е
спазила спрямо абоната методиката за разпределение на топлоенергия, при
допуснати особености и несъответствия. Вещото лице сочи, че относно ТЕ за БГВ
методиката е нарушена, като разликата между количеството БГВ по общ водомер в
АС и измерените/нормативно определени количества БГВ за абонатите в СЕС ,не е
разпределяна само между имоти без приведени в съответствие с нормите водомери
за БГВ, поради което разпределената на абоната ТЕ за БГВ за процесния имот е невярна. Правилно разпределената на абоната за
процесния период ТЕ възлиза общо на 2098.09 лева, с посочени стойности по пера
в експертизата за всеки от сезоните: 2015-2016: 489.41 лева за БГВ и 484.11 за
отопление; 2016-2017г. 312.17 лева за БГВ и 231.64 лева за отопление;
2017-2018г. 277.19 лева за БГВ и 303.57 лева за отопление. Сочи се още, че от
ищеца е спазена обичайната практика за отчет на данни при абонатите. Сметките
са изготвяни своевременно.Извършвани са метрологични проверки на топломерите съобразно
установените норми за това. Вещото лице установява, че установяването на
потребената от абоната ТЕ от експертизата е затруднено при липса на данни за потребената в сградата –етажна
собственост битова гореща вода, отчетена по общ водомер в абонатната
станция/АС/, поради което преизчислението е във възможностите на ФДР , но не и
на експерта, и от същия е установен само размера на фактурираните от ищеца
суми.фактурирането е правено ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и
прогнозни данни на ФДР, и периодично- по данни от сметките за ДР от ФДР,т.е.
фактурираната на абоната ТЕ , вкл. и след изравняване, не е реално отчетена , а
е разпределяна по методика, като с а взети предвид отчетите на различните
технически средства.Сочи се, че фактурираните суми са верни, доколкото съответстват на данните от общия
топломер в АС и от ФДР , като по пера са по констатации за възложените на
абонат суми, а по месеци –съгласно прилоения 1 и 2 към експертизата.Сочи, че в
сметките за ДР на ФДР за сезон 2017-2018г. липсват данни за потребената в СЕС
БГВ отчетена по общ водомер в АС, за сумата на отчетите на частните водомериза
БГВ, за служебните начисления на БГВ при абонатите,респ.- за корекционния
количествен коефициент за БГВ, което е съществен пропуск и препятства топлотехническата
оценка на потреблението.
Заключението на съдебно счетоводната
експертиза установява фактурираните от
ищеца на ответника- абонат стойности по пера и периоди.
С
оглед събраните в производството доказателства,
Съдът намира следното от правна страна: Ответникът е притежавал правото
на собственост върху топлоснабдения имот през процесния период , видно от
събраните писмени доказателства по делото.
Неоснователни са възраженията на ответника относно правото на
собственост, тъй като в представените по делото писмени доказателства –
официални документи, ползващи се с материална и формална доказателствена сила,
е установен фактът на принадлежност на правото на собственост. Не се събраха доказателства правото да е
прехвърлено от наследодателя на ответника или от последния. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. Следователно, за да бъде определено
едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, присъединен към абонатна станция. Или в случая наличието
на облигационно правоотношение в процесния период между страните е доказано.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по системата на дяловото разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ
общото консумирано количество топлинна енергия се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление
е сумата от количеството топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация,
топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за
отопление на отделните имоти. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
От събраните в производството
доказателства, съдът намира, че ищеца не установи възникване и съществуване на задължението за
плащане на исковата сума, като равностойност на консумирана топлинна енергия.
Не са представени доказателства, удостоверяващи отчети на показателите на
съответните измервателни устройства т.е представяне на доказателства за реална
консумация. В тази връзка ищецът не установи
по категоричен начин кой от визираните в чл.155 ЗЕ начини за измерване,
отчитане и заплащане на топлинна енергия и топла вода е бил установен във
взаимоотношенията на страните, при надлежно взето решение на ОС. Доколкото се
позовава на чл.155 ал.1 т.2 и 3 ЗЕ то и
предвид оспорване на записванията във вторичните счетоводни документи от
ответника, ищецът следва чрез
пълно и пряко доказване да установи обективните факти, измервания и
отчитания при съобразяване на предвидените в ЗЕ
и НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, към която препращат
Общите условия и последните правила.
В тази връзка е и изложеното от вещото лице ,изготвило съдебно
техническата експертиза- задача 3 и 4 и 5 , че спрямо абоната не е спазена
методиката в частта на разпределение на ТЕ за БГВ, както и че не се установява
потребената реално от абоната ТЕ, предвид липсата на процедура за разпределение
на ТЕ в СЕС, както и липсата на данни за всички абонати в СЕС и че
фактурираните суми са верни ,но само доколкото съответстват на данните от общия
топломер в АС и от ФДР. Съдът не възприема заключението , в частта в която се
основава на данни от на ищеца, които са оспорени от ответника. С доклада си в
първоинстанционното производство при разпределение на доказателствената тежест,
районният съд е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за твърдените
положителни факти и обстоятелства, от които черпи права . Само при провеждане на пълно и главно доказване на твърдяните
факти се считат за настъпили по несъмнен начин. В случая такова доказване не е проведено, като не е установен
обема на доставената ТЕ в имота, количеството на реално потребената
топлинна енергия, както и стойностите на дължимите за това суми и тези за услугата дялово разпределение.
Ищецът представя съобщения към фактури,
в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за
процесния период . Тези фактури съдът приема, че не представляват доказателство
за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 във вр. с
чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл
те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния
снабдител топлина енергия на стойност, посочена във фактурите. Поради тези
правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени
в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод съдът достига и при
преценка доказателствената сила на представената счетоводна справка за абонат.
Тези факти не са установени и от
приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. Заключението
по техническата експертиза не може да обоснове обратен извод, доколкото вещото
лице е работило по документи, които не са по делото, а и ответникът изрично е
оспорил данните за потребена енергия. За да се уважи предявеният иск следва да се
установи количеството потребена енергия. Това количество се определя въз основа
на показанията на уредите за измерване на същата-общият топломер и показанията на индивидуалните измервателни
уреди в имота. В случая ищецът не е представил по делото нито протоколите за
отчетите на индивидуалните уреди в имота, нито протоколи за неосигурен достъп
до същия. Обстоятелството, че доставчикът на топлинна енергия е изпълнил точно
своите договорни задължения , подлежи на
пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма,
регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване
по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат
за осъществени в обективната действителност. Представените съобщения към фактури
и счетоводните справки като частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и
чрез тях не могат да установи твърдените от ищеца обстоятелства.
Допуснатата
и приета от първоинстанционния съд счетоводна е неотносима за правилното
решаване на повдигнатия правен спор, тъй като поставените задачи за изследване
от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно процесните
стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е
доставило на ответника описаното в процесните фактури количество топлоенергия .
Законодателят с разпоредбите на чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК е предвидил едно
изключение от общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с
доказателствена сила, само ако обективират неблагоприятни за неговия издател
обстоятелства. Но лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания,
трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно,
тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и
тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били
извършени въз основа на други писмени доказателства, които могат да се
противопоставят на страната, до която се отнасят. /така Решение № 413 от
16.08.2005 г. на ВКС по т. д. № 964/2004 г., ТК/.
По отношение
на искането да бъде обявена нищожността на клаузата на чл.33 от ОУ на ищеца, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на “Т.
С.” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, съдът намира, същото за основателно с оглед противоречието с чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителите купувачи.
С клаузата на чл. 33, ал. 1 ОУ 2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1
ОУ/- в 30-дн. срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. А с клаузата на чл. 33, ал. 2 ОУ е установен падеж за изпълнение на
задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 ОУ/ - отново в 30 дн.срок след
публикуването на интернет страницата на продавача. Така обвързаното настъпване
на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер 350.00 лева, съгласно ДПЗС от 04.06.2019г.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
Обявява
нищожността на клаузата на чл.33 от
ОУ на „Т. С.
„ЕАД, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на “Т.
С.” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ Т. С. ” ЕАД С. ,
ЕИК ********* против Х.З.З., ЕГН: ********** , с настоящ
адрес *** за установяване на вземане в общ размер на 3385.76 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение и мораторни
лихви, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.05.2019г. по
ч.гр.д.№ 18294/2019г. на СРС.
ОСЪЖДА Т. С. ” ЕАД С. , ЕИК ********* да заплати на Х.З.З.,
ЕГН: ********** разноски в исковото производство 350.00 лева.
Решението
е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“
ЕООД със седалище и адрес на управление С., ул.Проф. Г.Павлов №3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
Районен съдия:
Вярно с оригинала
Секретар: