Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2125 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение от 23.12.2018 г. по гр.д. №37935/2018 г.
на Софийския районен съд, 41 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД иск с правно основание чл.410 и чл.411 КЗ
вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 413,56 лв., представляваща изплатено и
невъзстановено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
щета №44011511801355 за причинени вреди на автомобил „Ситроен С4“ с рег. № *******при
настъпило на 20.02.2018 г. на АМ „Тракия“, 64-ти км., с посока към гр. София
застрахователно събитие - ПТП, като жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че не е
установено виновно и противоправно поведение на водача на автомобила „Мерцедес
311 ЦДИ“ е неправилен и необоснован. Поддържа, че по делото е установено
безспорно, че процесното ПТП е настъпило поради отделяне на протектора на
задната лява гума на автомобила „Мерцедес 311 ЦДИ“, т.е. причината за
настъпване на процесното ПТП е неполагане на дължимата грижа от страна на
водача на същия автомобил. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК - З.“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено З.,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на
предявения регресен иск по чл.410 и чл.411 ГПК, е липсата на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автомобила „Мерцедес 311 ЦДИ“ с рег. № *******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото е представен
двустранен констативен протокол за ПТП от 20.02.2018 г., двустранно подписан от
водачите на двата автомобила, в който е посочено, че процесното ПТП е настъпило
на 20.02.2018 г. на АМ „Тракия“, 64-ти км., в посока към гр. София, при
движение на автомобила „Мерцедес 311
ЦДИ“ с рег. № *******и л.а. „Ситроен С4“ с рег. № *******в една посока, но в
различни ленти.
От показанията на свид. С.Д./водач
на л.а. „Ситроен С4“/ се установява, че процесното ПТП е настъпило при навлизане
на гума в неговото платно, която гума е гръмнала и се е отделила от микробус
„Мерцедес“.
От показанията на свид. Й.Д./водач
на автомобила „Мерцедес 311 ЦДИ“/ се установява, че процесното ПТП е настъпило
при гръмване на задна лява гума на автомобила, като горната част на гумата се е
откъснала и е отишла в лентата за движение. Свидетелят сочи още, че може би е
имало неравност на пътя, през която е преминал автомобилът, след което гумата е
гръмнала.
От приетото по делото
заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се
установява, че е възможно при преминаване с гумата на автомобила през неравност
на пътя или остро, ръбесто препятствие на пътното платно, то това препятствие
да провокира започване на процес на отлепване на протектора на регенерираната
гума, като впоследствие при движение и въздействащите сили на динамиката същият
да се е отлепил, което води до разхерметизиране и увреждане на гумата.
Увреждането на гумата при такива условия може да бъде получено независимо от
периода на нейната експлоатация.
При тези данни,
настоящият въззивен състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че
по делото не се установи водачът на автомобила „Мерцедес 311 ЦДИ“ Й.Д.да е
осъществил деликт. От събраните по делото доказателства не се установи
последният при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или
по непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, т.е. не е налице е
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се единствено, че процесното ПТП е
настъпило поради навлизане на част от автомобилна гума в платното за движение
на л.а. „Ситроен С“, която част се е
отделила от гумата на автомобила „Мерцедес 311 ЦДИ“, но не се установи никакво
конкретно виновно действие или бездействие от страна на водача на МПС, довело
до осъществяване на процесното ПТП. Доколкото по делото не се доказа наличието
на виновно и противоправно поведение на водача на автомобила „Мерцедес 311
ЦДИ“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, то и не следва
да бъда ангажирана отговорността му.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото
и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №569170/23.12.2018 г., постановено
по гр.д. №37935/2018 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК
***********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.