Определение по дело №517/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 687
Дата: 20 февруари 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500517
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

   687                                          20.02.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 517 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Гергана Владимирова –юрисконсулт на ОДМВР Бургас  (пълнм. л. 6) против Решение № 269/05.12.2019г. по гр.д. № 629/2019г. по описа на РС Поморие, с което съдът е осъдил Областна дирекция на МВР-Бургас да заплати на А.С.С.,  ЕГН ********** сумата от 1935.50 (хиляда деветстотин тридесет и пет лева и 50ст.) представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен 281.42часа извънреден труд, в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350  триста и петдесет/ лева  направените по делото разноски /адв.хонорар/, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Поморие, разноски по делото в размер на 277.42 / двеста седемдесет и седем лева и 42ст./ лева от които 77.42 лв. държавна такса и 200.00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Сочи, че ищецът е държавен служител, работещ на смени, положил е нощен труд, който бил отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на разположение и положен труд по време на официални празници. Твърди, че положения нощен труд бил своевременно отчетен и заплатен съгласно заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи. Предвидено било, че за всеки отработен час през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Необоснован бил изводът на съда за наличие на разлика между отчетен и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него, както и че този труд е извънреден и че следва да се заплати съобразно часовата ставка за извънреден труд. Незаконосъобразно била приложена субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като законодателството предвиждало редица компенсаторни механизми за постигане на равно отношение пред закона с тези работници и служители по трудово правоотношение  - допълнително възнаграждение за прослужено време, основния платен годишен отпуск, обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, условията за пенсиониране и пр.  Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не била приложима, тъй като не били налице две от предвидените в ал. 1 предпоставки, а именно продължителността на нощното време да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност и за държавните служители не била налице работа по трудови норми. Поддържа, че работникът не работил извънредно. Счита за неоснователна претенцията за преобразуване на нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.  Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса.

Препис от въззивната жалба е връчен на Атанас С. чрез адв. Й.Ж. на 24.01.2020г. като в срок не е постъпил отговор.

Въззивна инстанция, като съобрази доводите и възраженията на страните, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощник Гергана Владимирова – главен юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение № 269/05.12.2019г. по гр.д. № 629/2019г. по описа на РС Поморие, съобразно настоящото определение.

ВНАСЯ в.гр.д. № 517/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 08.04.2020 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.