РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20245001000592 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 324 от 19.07.2024 година, постановено по т. дело №
""/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „И.“ ООД, ЕИК "", със
седалище и адрес на управление гр.П., ул. „Н.“ № 7, да заплати на В. И. М.,
ЕГН **********, от гр.П., ул. „В. Л.“ № "", сумата от 158712,41 лв.,
представляваща стойността на дружествения му дял от имуществото на
дружеството, дължима поради прекратяване на членственото му
правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
05.09.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 4264 лв.
деловодни разноски.
Осъдено е „И.“ ООД, ЕИК "", да заплати сумата от 6 348,50 лв.
държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд П..
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „И.“
1
ООД с искане за отмяната му и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят
на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. Твърди се, че
решението е постановено при непълно, неточно и произволно обсъждане на
установените по делото обстоятелства и необсъждане на други въведени в
процеса и доказани обстоятелства. Оспорен е изводът на съда, че за ищеца В.
М. е възникнало право на изплащане на дружествения му дял след
прекратяване на членственото му правоотношение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Твърди се, че съдът е допуснал грешка, като е приел, че неплащането на
паричната вноска за записаните от ищеца дялове не е пречка за възникване на
членствено правоотношение. Поддържа се, че за да възникне правото на
съдружника за доброволно напускане, са необходими няколко предпоставки,
които в случая не били налице. Първата от тях било точното изпълнение на
задълженията му по чл. 124 от ТЗ, сред които това за заплащане на дяловата
вноска, което в случая не било изпълнено, видно от изявленията на самия
ищец в съдебно заседание на 07.03.2024 година. Това обстоятелство било
достатъчно условие, за да се приеме, че ищецът не е получил право на дял от
имуществото на дружеството. Без притежаването на дял от капитала не
можели да се уреждат и имуществените последици съгласно чл. 125, ал. 3 от
ТЗ. Ищецът нямал право на дял от капитала и поради това, че не бил
завършен фактическият състав по учредяването на дружеството и не можело
да се приеме, че ищецът е негов учредител, а имал само качеството на бъдещ
съдружник, който бил в преддоговорни отношения с останалите бъдещи
съдружници за учредяването му. Учредяването на дружеството предполагало
изпълнение на предписаните от закона изисквания, а именно сключване на
дружествен договор, изплащане на поетите дялове в определените от закона и
дружествения договор размери и срокове, включително поне 1/3 от дяловете
при учредяването му и вписване в търговския регистър. Поддържа се, че в
случая не е изпълнен най-същественият от трите елемента, който е основа за
функционирането на дружеството, а именно заплащане от ищеца В. М. на
поне 1/3 от дела му при учредяването на дружеството на 26.05.1998 година,
като заплащането не можело да се осъществи от друг, а капитала следвало да
се набере от учредителите. Поддържа се и довод, че в случая става дума за
капиталово дружество, чийто капитал се формира от вноските на
съдружниците, направени в определения от дружествения договор срок,
2
който в случая приключвал на 30.06.1998 година. Ищецът в качеството си на
управител организирал вписването на дружеството без изпълнение на
императивните правила на ТЗ и без знанието на останалите съдружници при
последващото разпределение на дяловете през 2003 година. Според
жалбоподателя този пропуск бил непоправим със заплащане на записаните
дялове в по-късен момент от предвидения в закона и дружествения договор.
Внасянето на 70% от капитала, удостоверено с банков документ, било
достатъчно за нуждите на регистърното производство при учредяване на
дружеството на 26.05.1998 година, но не било достатъчно, за да се преодолеят
императивните условия на закона относно начина на формиране на капитала, в
това число дължимите 2 500 000 лева / неденоминирани/. Неизпълнението на
задължението на ищеца за допълване на капитала до дата 30.09.1998 година,
установено с решенията на съдружниците и на ПОС при учредяване на
дружеството, имало за пряка последица това, че ищецът не придобива дялове,
независимо от вписаното по партидата на дружеството. С въззивната жалба е
направено разграничение между процеса на регистрация на дружеството и
процеса на създаване на капитала му, като се твърди, че при регистрацията
капиталът трябва да е формиран в неговия минимум, а формирането му е
резултат от приноса на всеки един от участниците. Оспорен е изводът на съда,
че след като ищецът В. М. не е изключен, той има качеството на съдружник,
който според жалбоподателя бил незаконосъобразен, противоречал на
законовите разпоредби в редакцията им към 1998 година, а именно чл. 118, ал.
2; чл. 119, ал. 1, т. 3 и 4; чл. 120, чл. 121, чл. 124, чл. 126, ал. 1; чл. 127 и чл. 130
от ТЗ. По отношение на присъдената с първоинстанционното решение сума
от 158712,41 лева е посочено, че активите на дружеството са на стойност
634 849,63 лева, но от тях ищецът нямал право на 25%, колкото са му
присъдени, защото тези 25% не били възникнали реално. По този въпрос са
обсъдени данните в заключението на ССЕ, че до 2002 година капиталът на
дружеството е останал 3,5 милиона лева /неденоминирани/, като останалите
вноски до 5 000 000 лева не били изплатени от част от съдружниците, в това
число от ищеца М. . Съдът не отчел, че основният капитал е базова величина,
въз основа на която се формира дружественото имущество, резултат от
стопанската дейност и че нетната стойност е формирана без участието на В.
М.. Невнесената от ищеца дялова вноска не можела да се компенсира с
внесеното от другия съдружник КД „И.“ и след това да се породят само
3
облигационни претенции. Внесеното от другия съдружник не било в
предвидената в чл. 114 от ТЗ писмена договорна форма, то било направено, за
да се осигури минималния капитал за регистрацията на дружеството и да се
изпълни условието на чл. 121, ал. 2 от ТЗ, но не било основание за
придобиване на членствени права в ООД. Внасянето на капитала от някой от
съдружниците не освобождавало останалите, в частност ищеца, от това тяхно
задължение в предвидения в чл. 11 от дружествения договор краен срок, при
съществуваща забрана за опрощаване или прихващане в чл. 120, ал. 2 от ТЗ.
По тези съображения се поддържа, че ищецът не е придобил дял от капитала
на дружеството, какъвто му е признат със съдебното решение, тъй като
придобиването на дела било следствие от изпълнението на задължението за
реално участие в неговото формиране. Поддържа се с жалбата неправилност
на извода на съда, че невнесеният дружествен дял може да породи само
облигационни претенции към неизправния учредител. Неправилно било
посочено в диспозитива на решението, че присъдената сума се дължи поради
прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, като се поддържа,
че не може да се прекрати членствено правоотношение, ако не е възникнало с
определеното си съдържание.
След изтичане на срока за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение, от „И.“ ООД са подадени още няколко
допълнения на въззивната жалба - допълнение с вх. № 9524/25.11.2024
година, молба с вх. № 38/03.01.2025 година и допълнение с вх. №
706/27.01.2025 година. Във всички тях са излагани допълнителни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като с
молбата от 03.02.2025 година е формулирано и доказателствено искане.
Въззивният съд приема, че подадените извън срока за въззивно
обжалване на първоинстанционното решение молби и допълнения към
въззивната жалба не следва да бъдат разглеждани. Съдържащите се в тях
доводи и искания са преклудирани. Те касаят правилността на
първоинстанционното решение. Съгласно чл. 269 от ГПК, уреждащ
правомощията на въззивния съд, съдът е ограничен от посоченото в жалбата
по въпросите, които са извън валидността на решението и неговата
допустимост в обжалваната част. С цитираните допълнения не са изложени
доводи, свързани с валидността и с допустимостта на решението, поради
което възможността им да бъдат въведени като предмет на въззивното
4
производство е отпаднала още с изтичане на срока за подаване на въззивна
жалба от „И.“ ООД на 05.08.2024 година. Отделен е въпросът, че част от
доводите и доказателственото искане, съдържащо се в молбата от 03.01.2025
година, са такива, каквито не са правени и поддържани в
първоинстанционното производство и за чието посочване във въззивното
производство съществува законова забрана в чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят не обосновава допустимостта на новите обстоятелства и
доказателства с наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от
ГПК. Неоснователен е доводът, че нови обстоятелства и доказателства са
допустими във въззивното производство, тъй като разпоредбата на чл. 125, ал.
3 от ТЗ има императивен характер. Твърденията и исканията, формулирани с
подадените след срока за въззивно обжалване молби, са свързани с
членственото правоотношение на ищеца и с правото му на уреждане на
имуществените последици след неговото прекратяване по реда на чл. 125, ал.
2 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ посочва само начина, по който се
уреждат имуществените последици след прекратяване на участието на
съдружника, а именно въз основа на счетоводния баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Нововъведените доводи и искания
от ответника „И.“ ООД не са свързани с приложението на тази разпоредба. В
първоинстанционното производство е приета съдебно счетоводна експертиза,
която е дала отговор на формулираните към нея въпроси, свързани с
изчисляване на равностойността на дружествения дял на ищеца въз основа на
счетоводния баланс към момента, посочен в закона, а именно края на месец
юни 2023 година. Заключението е прието без оспорвания и възражения от
страните и съдът е постановил решението си, позовавайки се на него.
Искането за допускане на експертиза, съдържащо се в молбата от 03.01.2025
година, касае установяване на обстоятелства извън предмета на настоящия
спор, а именно каква е щетата, нанесена на дружеството съгласно чл. 121, ал.
1 от ТЗ – невнасянето на дружествения дял от ищеца, какви са незаконно
придобитите дивиденти, получени от него и с колко се е намалило
дружественото имущество в резултат на това. Счетоводният баланс, въз
основа на който се определя равностойността на дружествения дял, се изготвя
съобразно действащи счетоводни норми и стандарти, които са съобразени в
неоспореното заключение, прието в първоинстанционното производство.
Обстоятелствата, заради които се иска допускане на нова експертиза, освен
5
че са нововъведени извън преклузивния срок, нямат пряко отношение към
счетоводния баланс.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С. М. в
качеството му на процесуален представител на В. И. М.. С него се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и на изложените в нея
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. С молба
от 17.01.2025 година, както и в проведеното по делото открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
ответника по жалбата изразява становище за преклудиране на възможността
да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, каквито
процесуални действия са предприети от жалбоподателя с допълнителните
молби след подаване на въззивната жалба. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят на ответника по жалбата
направените във въззивното производство разноски, включително адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство
срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него осъдителен иск
по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При проверка на правилността, съобразявайки правомощията си по чл.
269 от ГПК, респ. конкретните оплаквания, изложени само във въззивната
жалба, а не и в допълнителните молби, които бяха обсъдени по-горе,
Апелативният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Основният спорен въпрос, очертан с въззивната жалба, е свързан с това
дали е възникнало членствено правоотношение между ищеца В. М. и
ответното дружество „И.“ ООД, а оттам и правото му да прекрати това
членствено правоотношение и да претендира уреждане на имуществените
последици от прекратяването му.
По спорните въпроси въззивният съд споделя мотивите на
6
първоинстанционния съд.
От събраните по делото доказателства и от справката в ТРРЮЛНЦ по
партидата на ответното дружество „И.“ ООД се установява, че дружеството е
вписано с решение № 4919/03.07.1998 г. по ф.д.№ ""/1998 г. по описа на
Окръжен съд – П.. Вписването е въз основа на учредителен акт от 26.05.1998
година, от който е видно, че учредители са едно търговско дружество - МСК –
„И.“ КД и четири физически лица – ищецът В. И. М., Т. М. Г., А. Д. Б. и И. Г.
Б.. От дружествения договор от 26.05.1998 година, както и от съдебното
решение за регистрация на дружеството е видно, че капиталът му е 5 000 000
лв. неденоминирани лева, разпределен на 20 дяла по 250 000 лв. всеки, като
при учредяването ищецът В. М. притежава 3 дяла на обща стойност 750 000
неденоминирани лева. В чл.11.1 от дружествения договор е записано, че
всеки съдружник следва да внесе поне 1/3 от своя дял на датата на
подписване на договора, а крайният срок за внасяне на целия дял е 30.09.1998
г. Към момента на вписването на дружеството са внесени 70 процента от
капитала съгласно изискването на чл. 119, ал. 1 от ТЗ / в действащата към
този момент редакция, обн. в ДВ бр. 48/1991 година/.
След първоначалната регистрация на дружеството, по фирменото дело
на ПОС, а впоследствие и в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството са
вписани следните промени, касаещи съдружника В. И. М.:
С решение № 7105/2002 година по фирмено дело № ""/98 г. на ПОС е
вписано деноминиране на капитала на дружеството, който става 5000 лева –
20 дяла по 250 лева.
С решение № 2292/12.03.2003 година е вписан капитал от 5000 лева,
но вече разпределен на 100 дяла по 50 лева. С него е вписана покупката на 6
дяла от В. М. с продавач Т. Г. и поемането на други 4 дяла от изключения
съдружник А. Б.. След прекратяване на участието на двама от съдружниците,
в съдебното решение въз основа на актурализирания дружествен договор е
отразено, че от общо 100 дяла от капитала В. М. притежава 25 дяла, И. Б. – 8
дяла и останалите 67 дяла са за „МСК – И.- Д. Х.“ КД.
С решение № 6153 от 25.08.2003 година по фирмено дело № ""/98
година на ПОС е вписана промяна, изразяваща се в прехвърляне на всички
дяловена „МСК – И.- Д. Х.“ КД на две физически лица, заличаването на
дружеството като съдружник и вписване на двете физически лица за
7
съдружници, а именно Г. Д. Х., притежващ 34 дяла от капитала / или 1700 лева
при стойност на всеки дял 50 лева/ и С. П. П., притежава 33 дяла от капитала /
или 1650 лева/. Дяловете на останалите двама съдружници са непроменени –
25 за В. М. / или 1250 лева/ и 8 за И. Б. / или 400 лева/.
При вписването на дружеството – ответник „И.“ ООД В ТРРЮЛНЦ на
22.08.2008 година е вписан капитала от 5000 лева, без последващи промени до
настоящия момент. Съдружници към този момент са изброените по-горе
четири физически лица с описаните брой и стойности на дяловете.
Следващата вписана промяна в съдружниците е от 08.06.2011 година и касае
прехвърляне на дяловете на стойност 400 лева от И. Б. на А. И. В. Б., без да се
променят дяловете на останалите трима съдружници.
На 21.07.2023 година е вписано заличаването на В. И. М. като
съдружник, притежаващ дялове на стойност 1250 лева. На 02.08.2023 година,
по искане за отстраняване на грешка при вписването от 21.07.2023 година, е
вписано поемането на 25-те дяла на заличения съдружник В. М. от С. П. / 13
дяла на стойност 650 лева/ и от Г. Х. / 12 дяла на стойност 600 лева/.
Проследяването на вписванията, извършвани първоначално по
фирменото дело, а впоследствие по партидата на „И.“ ООД в ТРРЮЛНЦ,
касаещи капитала на дружеството и в частност притежаваните от В. М.
дялове, е достатъчно, за да се приемат за неоснователни доводите на
жалбоподателя, поддържани както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство, за това, че В. М. няма качеството учредител и
съдружник в дружеството, респ. че не е възникнало членствено
правоотношение с него.
Вписването има оповестително действие по отношение на трети
лица, включително на съда. То е извършвано въз основа на решения на
Общото събрание на съдружниците в дружеството. През целия период от
неговото учредяване през 1998 година до прекратяване на участието на В. М.
като съдружник при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ - с отправено писмено
предизвестие до дружеството с нотариална покана, връчена на 20.03.2023
година и изтичане на предвидения в чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 29 от
дружествения договор тримесечен срок / на 20.06.2023 година/, В. М. е имал
качеството на съдружник, включително във вътрешните отношения с
останалите съдружници. Той е участвал при вземането на решения на Общото
8
събрание, вписан е като съдружник в учредителния акт и при последващите
промени на дружествения договор, придобивал е дялове през покупка от
напускащ съдружник, поемал е дялове от изключен съдружник, а и
неговите 25 дяла след прекратяване на участието му са поети от двама от
останалите трима съдружници. Т.е. качеството му на съдружник, респ.
членственото му правоотношение с дружеството, е установено както в
отношенията с трети лица, така и във вътрешните отношения между
съдружниците.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че членственото
правоотношение на ищеца не е възникнало, тъй като той не е заплатил реално
стойността на своите дялове от капитала.
Неплащането на дяловете не означава, че лицето, което е учредител
или е прието от общото събрание при условията на чл. 122 от ТЗ, не става
съдружник, респ. не получава правата и задълженията на съдружник в ООД,
установени в ТЗ – чл. 120 и следващите, както и в дружествения договор.
Съгласно чл. 120 от ТЗ всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела
си по реда, посочен в дружествения договор. Това задължение е уредено в чл.
11.1. от дружествения договор на ответното дружество от 26.05.1998 година и
не е променяно до настоящия момент. Според него всеки съдружник внася
поне 1/3 от своя дял на датата на подписване на договора, а краен срок за
внасяне на целия дял е 30.09.1998 година. Неизпълнението на това
задължение обаче няма за последица невъзникване на членствено
правоотношение. Последиците от неизплащането или невнасянето на дела са
уредени в чл. 121, ал. 1 ал. 2 от ТЗ и чл. 11.2 и 11.3 от дружествения договор
на ответника. Неизплащането на дела е посочено като основание за
изключване на съдружника от дружеството, като е предвидено също, че той
дължи законната лихва при неплащането му в определения срок и
обезщетение за вреди, надхвърлящи тази лихва.
В подкрепа на извода, че неизплащането на дела от капитала не
означава, че не е придобито качеството на съдружник, респ. че не е
възникнало членствено правоотношение, е разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от
ТЗ. В нея е предвидено, че съдружник, който не е изплатил или внесъл дела
си, се смята за изключен, ако не го изплати или не го внесе в допълнително
определен от общото събрание срок, който не може да е по-кратък от един
9
месец, като съдружникът следва да е уведомен писмено за допълнителния
срок и да е предупреден за изключването. Членственото правоотношение
възниква със сключването на дружествения договор от учредителите, респ. с
приемането на нов съдружник от общото събрание на ООД, а внасянето или
изплащането на дела от капитала е задължение на съдружника, чието
неизпълнение е основание за изключването му, което настъпва едва след
писмено предупреждение и изтичане на дадения допълнителен срок. В
случая ответното дружество не твърди и не установява ищецът да е бил
изключен като съдружник на посоченото основание. Ищецът е съдружник в
ответното дружество от неговото учредяване до прекратяване на участието му
по негово желание с писмено предизвестие и като такъв има право на
дружествен дял съобразно дела му от капитала, определен въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, а
именно месец юни 2023 година.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че със събраните по
делото доказателства не е установено твърдението на ответника, че ищецът не
е заплатил реално своя дял от капитала.
Докладите, изготвяни от Д. Г. Х. в качеството му на контрольор на
ответното дружество и представени към отговора на исковата молба от дати
12.04.2021 година и от 09.03.2023 година, ведно с предложенията до Общото
събрание да се смята за изключен съдружникът В. М. поради неизпълнение
на задължението за внасяне на дела му по никакъв начин не обвързват съда.
Става дума за изразено становище на орган на дружеството, което е извън
правомощията му. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ТЗ и на чл. 48 от
дружествения договор, задълженията на контрольора са да следи за спазване
на дружествения договор, за опазване на имуществото на дружеството и да
дава отчет пред общото събрание. Те не включват изразяване на становище за
това дали определено лице има качеството на съдружник или не. По същите
съображения съдът не възприема свидетелските показания на Д. Г. Х., дадени
в съдебно заседание на 09.05.2024 година, в частите, с които свидетелят
обосновава изводите си, че ищецът е изключен като съдружник. При тяхната
преценка в останалите им части, относно конкретни обстоятелства, съдът
отчита възможната им заинтересованост. Д. Х. е управител на търговското
дружество „МСК – И.“ КД – учредител на „И.“ ООД. Проследяването на
вписванията по фирменото дело показва, че неговите дялове впоследствие са
10
прехвърлени на физически лица, като вписването е от 25.08.2003 година.
Новият съдружник Г. Д. Х. е син на Д. Х., което е видно не само от имената,
но и от обясненията на ищеца, дадени по делото. Тези обстоятелства сочат на
явната заинтересованост на Д. Х. от изхода на спора. Още повече, че при
разпита си пред съда той не отрича това обстоятелство, заявявайки, че е
представител на фирмата, която е финансирала всички неща.
Представените от ответника протоколи от Общи събрания на
съдружниците от 15.09.2022 година и от 12.06.2023 година с решения,
свързани със загубата на качеството на В. М. на съдружник в дружеството и
с липсата на основание за изплащане на дружествен дял, също не обвързват
съда. Решаването на тези въпроси е свързано с приложение на законови
разпоредби, което е извън компетентността на Общото събрание като орган
на дружеството. В тази връзка следва да се посочи, че е налице и влязло в
сила съдебно решение между страните по чл. 74 от ТЗ – решение №
487/11.12.2023 година по т. дело № ""/2023 година на ПОС, с което съдът се е
произнесъл по иск на В. М. срещу ответното дружество, приемайки, че той е
съдружник.
При произнасянето си по въпроса налице ли е реално внасяне на дела
от капитала от ищеца В. М. съдът съобразява следните доказателства:
При постановяване на първоначалното решение за учредяване на
дружеството от 03.07.1998 година по ф. дело № ""/1998 година на ПОС е
представено удостоверение от Банка „Х.“, от което е видно, че е внесена
сумата от 3 500 000 лв. по депозитната сметка на дружеството,
представляваща изискващите се от действащия към този момент закон /чл.
121 от ТЗ/ 70 % от капитала. Това е посочено и в съдържанието на временното
удостоверение на стр. 121.
В точка 1 от приетата по делото съдебно икономическа експертиза се
съдържат данни за начина на осчетоводяване на собствения капитал на
дружеството „И.“ ООД през периода от основаването му до 30.06.2023
година. Видно е, че за целия период от 2005 година до 2022 година не е
посочен невнесен капитал, което съответства на салдото по сметка 426. От
отношение на счетоводното отразяване на собствения капитал на дружеството
до 2005 година вещото лице е установило, че няма данни и финансови отчети
за периода от 1998 година до 2001 година. През 2002 година основният
11
капитал в размер на 5000 лева е отразен надлежно по кредита на сметка 101
„Основен капитал“, от който В. М. притежава 750 лева, по толкова
притежават и съдружниците Т. Г. и А. Б. и 250 лева И. Б., като по дебита на
сметка 426 „Вземания по записни дялови вноски“ е отразен невнесен капитал
общо 2500 лева от четиримата съдружници физически лица. Към 31.12.2003
година е налице промяна в основния капитал на дружеството и съдружниците,
като те вече са само четири физически лица, сред които В. М. с дял от 1250
лева, И. Б. – 400 лева, Г. Х. – 1700 лева и С. П. – 1650 лева. Невнесеният
капитал е от общо 2500 лева, включително 750 лева невнесени от В. М..
Към 31.12.2004 година невнесеният капитал е общо 1750 лева, като 750 лева е
делът на В. М.. Към 31.12.2005 година капиталът е 5000 лева, разпределен
между четирите физически лица по описания по-горе начин, като са налице
записвания за невнесен капитал по дебита на сметка 426 по съдружници, сред
които 750 лева за В. М., 750 лева за Т. Г. и 250 лева за И. Б., както и надвнесен
капитал от по 875 лева, платени в брой от Г. Х. и С. П., като по този начин са
компенсирани задълженията на останалите трима съдружници. След този
период, както се посочи и по-горе, до 2023 година няма счетоводно отразяване
на невнесен собствен капитал.
По делото на стр. 120 е представен приходен касов ордер от 12.01.2003
година, от който е видно, че В. М. е заплатил сумата от 200 лева – дяловата
вноска на изключения съдружник А. Б., което съответства на вписването с
решението от 12.03.2003 година по фирмено дело № ""/1998 година на ОС –
П..
В обясненията си, дадени в съдебно заседание на 07.03.2024 година,
ищецът е заявил, че при учредяването на дружеството е имало уговорка
всички необходими парични средства, включително капитала да бъдат
внесени от дружеството „И.“, а физическите лица – учредители били
технологичен екип, на който било възложено да изготвят необходимия
технологичен проект за производството и документите за регистрацията,
както и да разработват технологичните развития. Ищецът заявява, че заради
тази уговорка първоначално не е внесъл парична сума за своя дял от
капитала, внесъл е такава в размер на 500 лева през 2003 година, когато е
поел допълнителни дялове от напускащите съдружници. Едва от баланса,
изготвен в началото на 2004 година ищецът разбрал, че липсва 750 лева от
капитала, за които му казали, че е неговият дял. Взето било решение тази
12
сума да се покрие от сума, която му се полагала за определена извършена
инженерна услуга.
Обясненията на ищеца са в съответствие с извършените вписвания на
промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, както и на съдебно
счетоводната експертиза в частта, според която след счетоводно отразяване на
надвнесените суми от по 750 лева от двамата съдружници С. П. и Г. Х. през
2005 година няма невнесени дялове от капитала, което съответства на
обясненията на ищеца за постигнатите уговорки за начина, по който да се
покрие неговия дял от капитала.
Преценката на доказателствата налага извод, че след 2005 година
ищецът не дължи суми за своите дялове от капитала, които са платени.
Внасянето на парична сума за първоначално записаните дялове не от самия
ищец, а от други съдружници в изпълнение на постигнатите уговорки
между тях, не се отразява на придобиването и притежаването на дяловете
от ищеца. Макар за такива уговорки да говори само ищецът, взетите решения
и извършваните вписвания на обстоятелства, касаещи дружеството
последователно през всички години от учредяването му, както и счетоводните
записвания след 2005 година дават основание да се приеме, че задължението
на ищеца за заплащане на стойността на дела му от капитала е изпълнено.
Отделно от това неизпълнението на задължението за заплащане на
дела от капитала няма за последица автоматичното изключване на
съдружника, а е едно от основанията за това съгласно чл. 121 от ТЗ, но
настъпва едва след спазване на предвидената в чл. 128, ал. 1 от ТЗ процедура,
а именно решението на общото събрание за определяне на допълнителен срок,
който не може да бъде по-кратък от един месец, през който съдружникът може
да изплати или внесе дела си и писмено уведомление за този срок и
предупреждение за изключването му. В случая не е установено Общото
събрание като орган на дружеството да е предприело такива действия.
Представени са доказателства, че с два парични превода от 10.03.2021 година
и от 23.03.2021 година ищецът е превел по сметка на дружеството суми
съответно в размери на 750 лева и на 500 лева с посочване на основание
„Допълване на дялов капитал“. Това е пълната стойност на притежаваните от
него дялове от 1250 лева след 2003 година до прекратяване на участието му
след отправено тримесечно предизвестие. Отказът на ответното дружество да
13
приеме и да осчетоводи тези плащания като погасяване на задължението за
изплащане на дела /който към този момент е отразен счетоводно като
платен/, не променя извода, че ищецът е изпълнил задълженията си като
съдружник и не са настъпили предвидените в закона и дружествения договор
основания за неговото изключване. Няма и основание за неизплащане на
полагащия му се в качеството на съдружник дружествен дял съгласно чл. 127
от ТЗ.
Стойността на дружествения му дял е определена в
първоинстанционното производство с представената и неоспорена съдебно
икономическата експертиза, която е изготвено при спазване на императивната
разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, а именно въз основа на счетоводния баланс
към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, в случая към края на
месец юни 2023 година.
По тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Всички доводи на жалбоподателя „И.“ ООД, касаещи невъзникване на
членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество, не намират
опора в законовата уредба и не се споделят от въззивния съд. Заплащането
на дела от капитала е едно от задълженията на съдружника, което
съществува при наличие на членствено правоотношение, възникнало за
учредителите с подписването на дружествения договор за учредяване на
дружеството и вписването на учредяването му в регистъра или с приемането
на съдружници по решение на Общото събрание. Неизпълнението на
задължението за заплащане на дела от капитала няма за последица
невъзникването, респ. автоматичното отпадане на членственото
правоотношение, а е само основание за прекратяването му по решение на
Общото събрание, при спазване на описаната по-горе процедура, както и за
дължимост на законна лихва и обезщетения за вреди / чл. 121, ал. 1 от ТЗ/.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените
разноски. Претендиранте такива със списъка по чл. 80 от ГПК са в размер на
7200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени
доказателства. В проведеното открито съдебно заседание е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
14
Въззивният съд намира за неоснователно възражението за прекомерност.
Съгласно чл. 633 от ГПК за съда са задължителни разяснения по правилното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от
25.01.2024 година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не
е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения в
Наредба № 1, а размерът му следва да се съобрази с реално извършената
работа от адвоката по конкретното дело. В случая, съобразявайки високия
размер на обжалваемия интерес – 158 712,41 лева, множеството доводи,
възражения и доказателствени искания, които се поддържат от
жалбоподателя не само във въззивната жалба, но и в няколкото допълнително
подадени молби, изискващи от процесуалния представител на ответника по
жалбата да се запознае с тях, да подготви и изрази мотивирано становище,
съдът намира, че делото е с висока фактическа и правна сложност, поради
което възнаграждението от 7200 лева не е завишено. Освен това, макар по
изложените по-горе съображения съдът да не е обвързан от размерите на
възнаграждения по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа,
включително при произнасяне по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност, той ги ползва като ориентир за цената на адвокатския труд. В
случая претендираното възнаграждение е значително по-ниско от това, което
би се дължало при прилагане на чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредбата / същото би било
10998,50 лева/.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 324 от 19.07.2024 година, постановено
по т. дело № ""/2023 година по описа на Окръжен съд – П., с което:
- е осъдено „И.“ ООД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. „Н.“ № "", да заплати на В. И. М., ЕГН **********, от гр.П., ул. „В.
Л.“ № "", сумата от 158 712, 41 лв., представляваща стойността на
дружествения му дял от имуществото на дружеството, дължима поради
прекратяване на членственото му правоотношение, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 05.09.2023 г., до окончателното й изплащане,
15
както и сумата от 4264 лв. деловодни разноски.
- е осъдено „И.“ ООД, ЕИК "", да заплати сумата от 6 348,50 лв.
държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд П..
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление
гр.П., ул. „Н.“ № "", да заплати на В. И. М., ЕГН **********, от гр.П., ул. „В.
Л.“ № "", сумата от 7200 лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16