№ 393
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500517 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Б. ДСК“ ЕАД против решение от 04.04.2022 г., постановено по гражданско
дело № 373/2018 г. по описа на РС – гр. Е., с което съдът е отхвърлил предявените от Б.та
искове за признаване за установено по отношение на ответника Т. М. Ц. от гр. Е., че дължи
на Б.та следните суми в качеството си на поръчител по договор за потребителски кредит от
06.08.2008 год. с титуляр М.П.М.: сумата 4083,30 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.12.2017 год. до окончателното изплащане, сумата 120 лева
заемни такси; редовна лихва в размер на 1529,18 лева за периода от 12.06.2015 год. до
14.12.2017 год.; сумата 310,84 лева – наказателна лихва за периода 09.03.2017 год. –
14.12.2017 год., както и за направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в
противоречие със закона и със събраните по делото доказателства.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява
становище за нейната неоснователност.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за потребителски кредит
от 06.08.2008 год. предоставила на М.П.М. и Т. М. Ц. кредит в размер на 8000 лева, като
кредитът бил усвоен по разплащателната сметка на титуляра М. М.. Последната вноска по
1
кредита постъпила през м. юни 2017 год., след което длъжниците преустановили
плащанията по погасителен план. Поради изпадане на длъжтика в забава повече от 90 дни,
на основание чл. 19, ал. 2 и чл. 20 от Общите условия Б.та обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем. На 15.12.2017 год. Б.та подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед № 401/18.12.2017 год. по ч.гр.д. №
571/2017 год. по описа на РС-Е. по чл. 417 от ГПК. Тъй като длъжниците подали възражение
срещу заповедта, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК Б.та предавила установителни искове по
чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по договора срещу
солидарните длъжници, както следва: за сумата 4083,30 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 год. до окончателното изплащане, сумата 120
лева заемни такси; редовна лихва в размер на 1529,19 лева за периода от 12.06.2015 год. до
14.12.2017 год.; сумата 310,84 лева – наказателна лихва за периода 09.03.2017 год. –
14.12.2017 год., както и за направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявените искове в подадения писмен отговор на исковата
молба. Правят възражение за изтекла погасителна давност като осносно главницата, така и
по отношение на претендираната възнаградителна лихва, наказателна лихва и заемни такси.
Сочат също така, че договорът за кредит е нищожен, поради наличието не наравноправни
клаузи, съгласно чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП.
В отговор от 03.10.2018 год. на исковата молба ответникът Т. М. Ц. изразява
становище за недопустимост на предявените искове срещу М. М. – кредитополучателя по
договора, тъй като същият не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Счита за
недопустимо и производството срещу Ц., поради това, че заявлението на Б.та от 15.12.2017
год., въз основа на което е образувано производството по ч.гр. д. № 571/2017 год. на БРС, не
отговаря на изискванията на чл. 410 вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 2 от ГПК, тъй като не е
подписано от заявителя. С оглед това счита, че производството по делото следва да бъде
прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена. Оспорва предявения иск и по същество
по съображения, че отговорността на поръчителя е погасена поради изтичане на
преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Кредитополучателят М. М. е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита на 11.11.2015 год., с връчване на нотариална
покана, като от този момент е започнал да тече шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, в
който за да запази правата си срещу поръчителя Б.та е следвало да предяви иск срещу
кредитополучателя. Настоящият иск е предявен на 27.08.2018 год., т.е. след изтичане на
преклузивния 6-месечен срок, което е довело до погасяване на акцесорната отговорност на
поръчителя. Счита, че действието на връчване на нотариалната покана за обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния кредит на поръчителя, приложена по ч.гр.д. №
571/2017 год. на ЕтРС, няма правни последици, поради акцесорността на договора за
поръчителство, а има характер само на уведомяване на поръчителя, че процесният кредит е
изискуем.
С определение в о.с.з. на 07.11.2019 год. съдът е прекратил производството по
предявените искове срещу М. М., тъй като е констатирал, че възражение срещу издадената
2
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 571/2017 год. на ЕтРС е подадено само от поръчителя, но
не и от кредитополучателя.
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление, сключен на
06.08.2008 год. между „Б. ДСК“ ЕАД и М.П.М. за сумата 8000 лева, за срок от 120 месеца.
Посочено е, че кредитът се усвоява чрез посочена разплащателна сметка с титуляр М. М. и
се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план. Уговорено е за предоставения
кредит заемателят да заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян
периодично от кредитора, като към момента на сключване на договора същият е в размер на
5,94%; стандартната надбавка е в размер на 7,51%, или ГЛП по кредита е в размер общо на
13,45%., а ГПР е в размер на 14,47% . Посочено е, че кредитът се обезпечава с
поръчителство от страна на Т. М. Ц., който се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията по договора за кредит при същите условия.
Представени са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
С нотариална покана изх. № 10-20-0397/30.10.2015 год. от „Б. ДСК“ ЕАД, нотариално
заверена на 05.11.2015 год., М. М. е уведомен, че от датата на получаването й Б.та обявява
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е получена от кредитополучателя на
11.11.2015 год.
С нотариална покана изх. № 10.20-0339/30.10.2015 год. от „Б. ДСК“ ЕАД, нотариално
заверена на 03.11.2015 год., Т. Ц. е уведомен, че от датата на получаването й Б.та обявява
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана евръчена на поръчителя на
04.11.2015 год.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Кичева от
04.03.2020 год. кредитът в размер на 8000 лева е предоставен по разплащателната сметка на
титуляра М. М. на 06.08.2008 год. Към договора има подписан от титуляра погасителен
план. До 28.02.2009 год. плащанията са съобразно погасителния план, като след тази дата
плащанията са нерегулярни и на дати и в размери, различни от тези по погасителен план. По
разплащателната сметка на кредитополучателя са постъпвали суми в брой до 29.11.2011
год., отнасяни за погасяване на задълженията по договора за кредит, а до 15.10.2013 год. са
постъпвали и суми от НОИ – обезщетения за безработица, с които са покривани вноски по
кредита. Суми в брой, служещи за погасяване на кредита, са постъпвали и в кредитна сметка
с посочен номер, с титуляр М. М.. В таблица № 1 към заключението е представено
движението по сметката и месечните вноски по кредита, които не са внасяни на падежа.
Размерът на задълженията към Б.та съгласно условията на сключения договор от
усвояването на кредита до 15.12.2017 год. е в размер на 6043,32 лева. На 09.11.2015 год. е
последното издължаване на вноски по лихви и главници. От 30.07.2015 год. до 15.12.2017
год. не са погасени 29 бр. погасителни вноски, възлизащи на сума в размер на 3 797,52 лева,
или 897 дни забава. Не са внасяни суми за погасяване на кредита от датата на обявената
предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 571/2017 год. на ЕтРС. Общата дължима сума по договора за кредит
към 15.12.2017 год., е в размер на 6043,32 лева, от която: главница – 4083,30 лева;
3
възнаградителна лихва – 1529,18 лева; наказателна лихва – 310,84 лева и заемни такси – 120
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователа по следните съображения:
В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след
като Б.та е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е от значение и за определяне на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като
отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява,
ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т. 2 ГПК е изтекъл шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Началният момент на
преклузивния срок се определя от датата, на която волеизявлението на Б.та, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този
момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В този смисъл е и трайната съдебна практика.
В случая е налице обективното основание – неплащане на вноски от длъжника,
получено от длъжника потестативното изявление на кредитора, поради което е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита на 11.11.2015 год. с връчването на нотариалната
покана на кредитополучателя, поради забава в плащанията от страна на длъжника над 90
дни, съгласно чл. 19.2 от Общите условия на договора за кредит /заключение на съдебно-
счетоводната експертиза/. Заповедното производство е образувано на 15.12.2017 год.,
поради което следва да се приеме, че отговорността на поръчителя не е ангажирана в
преклузивния срок от шест месеца. Това е така, тъй като съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е
предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният срок по 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, тъй
като това обуславя задължението за кредитополучателя да върне целия дълг, като го лишава
от привилегията да плаща на вноски. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за
принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. При бездействие в случая
на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника преди датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поръчителството е погасено, тъй
като е изтекъл шестмесечен срок, съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано от датата на
4
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което оплакванията във въззивната
жалба са несъстоятелни, а предявените искове са неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 800 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски.
В конкретния случай спорът произтича от търговска сделка по чл. 286 от ТЗ –
договор за потребителски кредит, който е сключена от търговец – „Б. ДСК“ ЕАД/, във
връзка с упражняваното от него занятие, което определя делото като търговско. Цената на
предявения иск е под 20 000,00 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.04.2022 г., постановено по гражданско дело №
373/2018 г. по описа на РС – гр. Е..
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД да заплати на Т. М. Ц. ЕГН ********** от гр. Е. сумата
800 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5