Р Е Ш Е Н И Е
№ 720
14.07.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 23.06.2020 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Бояна Дамбулева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 557 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4634 от 04.12.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 20003/2018 г. ,
Пловдивският районен съд е отхвърлил предявения от „Ес енд би
консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Арсеналски № 35А, ет. 4, ап. 12, срещу
Р.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск
с правно основание чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на Р.Д.В.,
че „Ес енд би консултинг“ ЕООД, е собственик на основание договор за
покупко-продажба от 26.08.2016г., обективиран в нотариален акт № 45, том 2,
рег. 3486, дело 240/2016г. на нотариус Иван Мингов, вписан в СВ с дв.вх.рег. №
27132 от 26.08.2016г., акт № 186, том 74, дело № 14506/2016г. на поземлен
имот с идентификатор 73242.501.7 по КК и КР на село Труд, община Марица,
одобрени със заповед РД-18-76 от 20.11.2007г. на изп. директор на АГКК, адрес:
село Труд, ул. Карловска № 46, площ от 1056 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
73242.501.8, 73242.501.1802, 73242.501.1820, 73242.501.7, ведно с намиращите се в имота сгради с идентификатори: 73242.501.7.1,
застроена площ: 300 кв.м., брой етажи 2, предназначение: селскостопанска
сграда; 73242.501.7.2, площ от 45
кв.м., бр. етажи: 1, с предназначение: сграда за обществено хранене и 73242.501.7.3,
площ: 8 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, както и за ОСЪЖДАНЕТО Р.Д.В. да предаде на „Ес енд би консултинг“
ЕООД, владението върху описаните имоти.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба
от ищеца „Ес енд би консултинг“ ЕООД с оплаквания за
неправилност и необоснованост и с искане за отмяната му и постановяване на
решение, с което искът бъде уважен. Развити са от жалбоподателя съображения за
допуснати от съда нарушения на съдопризводствените правила, вкл. при преценка
на събраните доказателства, както и за нарушение на материалния закон.
В отговор на въззивната жалба ответникът
мотивира подробно становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за законосъобразност и
правилност на решението и настоява за потвърждаването му.
Страните са заявили присъждане на разноските
за въззивното производство.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.
236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.
269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство е иск с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от „Ес енд би консултинг“ ЕООД против Р.Д.В..
За да обоснове претенциите си ищецът е твърдял в исковата
молба, че е собственик на спорния недвижим имот на основание правна сделка-
договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 45, том ІІ, дело
240/2016 г. на нотариус Иван Мингов. През 2017 г. ищецът установил, че
ответникът се самонастанил в имота, като се легитимирал за негов собственик с
констативен нотариален акт № 184, том І, рег.№ 2441, дело № 181/2018 г. на
нотариус Катерина Антонова за собственост на основание давностно владение. Тъй
като ответникът ползвал собствения му имот без правно основание, ищецът е
предявил ревандикационната претенция.
В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил иска с възражения, че праводателят
на ищеца- дружеството „Рос Бул вино-Джембо 2011 и сие“ СД с ЕИК 10557677 не е
било собственик, респ.не е прехвърлило права по договора за продажба. В тази
връзка се сочи, че поменатото търговско дружество се е легитимирало като
притежател на правото на собственост с констативен нотариален акт от 01.09.2006
г., който невярно отразява юридическото лице да е станало собственик по силата
на апорт, удостоверен в дружествения му договор. Според съдържанието на
последния, вносител на имуществото при този апорт и съответно участник в
капитала на дружеството с непарична вноска, бил съдружникът А.Д.С.. Това лице
никога не било придобивало собствеността на имота, следователно не е могъл да
прехвърли собственост на събирателното дружество. На следващо място ответникът
е възразил, че договорът за продажба, сключен с НА № 45 от 26.08.2016 г. е
симулативна сделка. В подкрепа на това възражение е изтъкнал факта, че и двете
дружества са регистрирани на един и същ адрес, който съвпада с личния постоянен
адрес и на двамата им управители. Допълнителна индиция за привидността на
сделката се явявала и ненормално ниската цена. Изтъкнал е, че преследваната цел
при сключването на договора в действителност е била създаването на документ по
смисъла на чл.417 ГПК, посредством който да се постигне изгонването на третото
лице /Р.В./ при въвода на купувача, което не се е осъществило, след като ЧСИ е
установил, че имотът не е във владение
на длъжника по ИЛ и изпълнението е било прекратено.
Ответникът е противопоставил и евентуално
възражение за придобиване на процесния имот по давностно владение, за което е
бил съставен КНА № 184 от 08.06.2018 г. от Нотариус Катерина Антонова. Заявява,
че този акт удостоверява вярно, обективно възникнало право на собственост в
резултат на упражняваното от него владение , което му е било предадено на 29.04.2004 г. от С.Н./
придобил имота с НА от 07.10.1992 г./.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, съдържащи се във
въззивната жалба и отговора, прие следното:
За успешното провеждане на иска за собственост и
ревадникация ищецът следва да се установи при условията на пълно , главно
доказване, че е собственик на наведеното придобивно основание- в случая договор
за продажба. С оглед изричното оспорване на транслативния ефект на продажбата,
ищецът по необходимост следва да установи и правото на своя праводател по
сделката. В разглеждания случай съдът намира, че тези права не са установени,
поради следното:
Ищецът основава правото си на собственост на правна
сделка- договор за продажба от 26.08.2016 г., сключен с дружеството „Рос Бул
Вино-Христев и сие“ СД. Последното от своя страна се е легитимирало като
собственик на имота на основание апорт- внесена непарична вноска за увеличаване
на капитала, вписано с Решение №
396/15.05.2006 г. по ф.д.№ 64/2006 г. на ОС Видин. Вноската е била направена от
приетия нов съдружник А.Д.С., което е видно от представения Протокол № 1 от
02.03.2006 г. на ОС на дружеството, на което е взето решение за приемане на
това физическо лице като съдружник , респ. е
приет нов Дружествен договор. Не се установява от доказателствата по
делото лицето А.Д.С. да е притежавал правото на собственост върху апортирания
имот, предмет и на настоящия правен спор. Анализирайки представените по делото
документи за собственост върху спорния недвижим имот назад във времето се
констатира, че първоначално за титуляр на това право е било признато лицето С.Н.
в качеството му ЕТ, с издадения и неоспорен по делото констативен нотариален
акт от 28.04.2004 г. С договор за продажба, сключен във формата на нотариален
акт от 30.04.2004 г. Н. се е разпоредил с правото на собственост в полза на
физическото лице И.Я., който от своя страна е прехвърлил това право на
дружеството „Регал 94“ ЕООД също посредством продажба, сключена с нотариален
акт от 09.09.2004 г. Не се твърди, а и не се установява, след тази дата до
датата на вписване на апорта в ТР-15.05.2006 г. имотът да е бил предмет на
други разпоредителни сделки. Казаното налага да се приеме, че апортът не е произвел транслативен
ефект и дружеството не е станало собственик на имота. Това на свой ред води до
извод, че при сключване на договора с ищеца, продавачът не е могъл и не е
прехвърил правото на собственост върху вещта, тъй като не го е притежавал. Обобщаващият извод е, че ищецът не е придобил
претендираното право на наведеното в исковата молба основание , което е
достатъчно за отхвърляне на иска и разрешаване на повдигнатия правен спор.
Не се споделят доводите на ищеца, заявени пред
районния съд и пренесени с жалбата и пред настоящата инстанция, еч нотариалният
акт за сделки относон вещни права върху недвижими имоти представлява официален
документ, който с обвързваща материална доказателствена сима удостоверява, че
купувачът е придобил правото на собственост върху имота, описан в акта. Въпросът
за доказателствената сила на нотариалния акт отдавна е разрешен по задължителен
за съдилищата начин с приемането на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.дело №
11/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отречена материалната доказателствена
сила на акта по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно притежанието на правото на
собственост.
Неотносими са доводите на жалбоподателя относно
значението на извършваната от нотариуса проверка при заверяването на
декларацията-съгласие по чл.73, ал.1 ТЗ на вносителя на непаричната вноска.
Подобен документ по делото не е представен, за да се обсъжда неговата
доказателствена сила. Впрочем насрещни твърдения от ищеца във връзка с
оспорения от ответника ефект на апорта не са навеждани пред първата инстанция.
Отговорът на това възражение е било в насока за неговата неотносимост / вж.изявлението
на процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседания пред РС/,
въпреки правилно разпределената от първоинстационния съд доказателствена тежест
за установяване на правата на праводателите на ищеца. Но дори в аванс на ищеца
да се приеме, че е било дадено съгласие по чл.73, ал.1 ТЗ от действителния
собственик към онзи момент – дружеството „Регал 94“ ООД, то основателно би било
възражението на ответника за нищожност на апорта поради липса на основание-
чл.26, ал.2 ЗЗД. Типичната причина за извършване на непарична вноска в капитала
на търговско дружество е придобиване на качеството съдружник на вносителя. В
случая посоченото юридическо лице не е заявило желание, съответно не е било
вписано като съдружник в „Рос бул вино-Христев и сие“ СД, което лишава тази особен
вид сделка за отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост от основание.
Несъстоятелни са съображенията в жалбата, свързани
с проверката, извършвана от съдията при постановяване на решението за вписване
на промените по партидата на търговеца. Според жалбоподателя тя включва
удостоверяване на правата на вносителя. В тази връзка следва да се има предвид,
че според действащата към онзи момент редакция на нормата на чл.73, ал.1 ТЗ подобна проверка не е възложена на съдията .
Наред с това е необходимо да се разясни, че се касае за регистърно
производство, подчинено на правилата на охранителните производства, актът по
които не може да интервенира в материалноправни отношения с трети неучастващи в
него лица.
Недопустимо е обсъждането наличието на фактическия
състав на давностното владение като придобивен способ на правото на собственост
от ищеца, което основание е наведено от страната едва в писмената защита пред
първоинстанционния съд. Последващо съединяване на иск за собственост на друго
основание, наред с първоначално заявеното в исковата молба, е допустимо да се
извърши най-късно в първото съдебно заседание пред първата инстанция. По тези
съображения не следва да се разглеждат и наведените в тази насока доводи от
ищеца във въззивната му жалба.
Както вече се посочи, недоказаността на иска за
собственост на релевираното основание-правна сделка, е достатъчно за отхвърляне
на иска и без да е необходимо да се обсъжда насрещното възражение на ответника
за собственост на основание давностно владение. Правото на собственост на
ответника не е предмет на иска по чл.108 пЗС.
В обобщение на изложеното, предявеният иск за собственост подлежи на
отхвърляне, до който извод е достигнал и първоинстанционният
съд. Поради това обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще се
потвърди.
При този изход на
делото на въззиваемия ще се присъдят направените от него разноски за настоящата
инстанция, които се констатираха в размер на 900 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4634 от 04.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 20003/2018 г. ,
Пловдивският районен съд.
ОСЪЖДА „Ес
енд би консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Арсеналски № 35А, ет. 4, ап. 12 да
заплати на Р.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***. сумата от 900 лв. разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……….………
ЧЛЕНОВЕ:1………………….
2…………………..