Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. А. С. в качеството му на ЕТ „А. М. – М. С.“ гр. Стара Загора, ЕИК *********, против Решение № 1040-23-2 от 04.01.2024 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Стара Загора, с което се отхвърля като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-23-118 от 11.12.2003 г. и се потвърждава изцяло Разпореждане № 5104-23-56 от 04.12.2023 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП Стара Загора на НОИ и длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука, станала с Б. Й. Р., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, като немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се приетата в решението фактическа обстановка, като не отговаряща на действителността. Твърди се, че пострадалият е паднал и е ударил главата си в поилка за птици, при което е получил травма, несъвместима с живота му, както и че процесната злополука не може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като увреждането не е настъпило внезапно, няма установена причинно-следствена връзка между увреждането и смъртта на пострадалия, не се установява увреждането да е станало през време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа и същият с поведението си сам се е поставил в риск. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Т. К., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Й. Б. Р. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна по съображенията, изложени в писмената защита на пълномощника му адв. Д. А. (същата е постъпила от името на трите заинтересовани страни, но по делото е представено пълномощно единствено от Й. Р.), в която е направено и искане за присъждане на изплатен адвокатски хонорар в размер на 9 050 лв., както и на разходите по организиране и извършване на погребение (макар да не е изрично посочено, вероятно се има предвид погребението на пострадалия Б. Р.) в размер на 4 466 лв.

Заинтересованата страна В. Б. Р. моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Заинтересованата страна Д. Г. Р., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между жалбоподателя ЕТ „А.М. – М. С.“ гр. Стара Загора, ЕИК *********, и Б. Й. Р., [ЕГН], бил сключен трудов договор № 19 от 04.05.2022 г. (л. 38), по силата на който от 05.05.2022 г. със срок „до завършване на определена работа“ Б. Р. бил назначен на длъжността „Работник, животновъд“ в предприятието на жалбоподателя на 8-часов работен ден с място на работа „Цех отглеждане на патета“ с. Зетьово. За сключения трудов договор работодателят изпратил уведомление в съответната ТД на НАП (л. 150). При подписването на трудовия договор, видно от отразеното в него, на работника бил връчен екземпляр от договора. На същия ден (04.05.2022 г.) на Б. Р. бил проведен начален инструктаж по безопасност при работа съгласно служебна бележка, подписана от него (л. 67), ако и той да не се е разписал в книгата за начален инструктаж (69 – 70), като е бил запознат и с Правилника за вътрешния ред (л. 41), но представеният с административната преписка Правилник за вътрешния трудов ред в предприятето е бил утвърден от работодателя на 02.01.2023 г. (л. 39 – 40), като не са налице данни за идентичност на последния с правилника, с който работникът е бил запознат. В преписката се съдържа и длъжностна характеристика, подписана от Б. Р., но без отразена дата на подписването й (л. 68). На 01.01.2023 г. между жалбоподателя и Б. Р. било подписано допълнително споразумение № 6 към трудовия договор на последния за промяна на трудовото му възнаграждение (л. 44). В книгата за периодичен инструктаж не е отразен проведен такъв на Б. Р. през 2023 г. (л. 71 – 73) съгласно изискването на т. 6 от издадената от работодателя заповед от 05.01.2021 г. (л. 173).

На 02.01.2023 г. от жалбоподателя била издадена заповед, с която за периода на огуяване на патиците на Б. Р. е определено двустепенно работно време – от 07,00 часа до 11,00 часа и от 20,00 часа до 24,00 часа (л. 42). Между страните не е спорно, че на 18.08.2023 г. същият е изпълнявал служебните си задължения на работното си място (спорът е дали золополуката е настъпила по време на въведеното от работодателя двустепенно работно време или по времето, когато работниикът е бил в почивка), където около 21:00 – 21:30 часа е бил намерен мъртъв от колегата му Г. Й. И.. Издаден е бил акт за смърт № 10 от 19.08.2023 г., препис-извлечение от който е приложен към делото (л. 65).

Наследници на починалия Б. Р. са заинтересованите страни – съпругата му Д. Г. Р. и синовете му Й. Б. Р. и В. Б. Р. (л. 30). За настъпилата на 18.08.2024 г. смърт на баща му Й. Р. подал Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-23-118 от 13.11.2023 г. (л. 26 – 27).

Със Заповед № 5101-23-118#3 от 27.11.2023 г. (л. 33), издадена на основание чл. 58, ал. 1 от КСО от Р. С. на длъжност Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ Стара Загора, било разпоредено извършване на разследване на декларираната от Й. Р. злополука от комисия, която в срок до 28.12.2023 г. да изготви протокол за резултатите от разследването, като бил определен и персоналният й състав.

В хода на разследването по чл. 58 от КСО, освен цитираните по-горе документи (трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж, Книга за начален инструктаж и Книга за периодичен инструктаж, Правилник за вътрешния трудов ред на жалбоподателя, заповеди на работодателя от 05.01.2021 г. и от 02.01.2023 г., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници), са събрани като доказателства и писмени обяснения от А. М. С. с дата 25.08.2023 г., М. А. С. с дата 28.08.2023 г., Й. В. С. с дата 11.08.2023 г. и Г. Х. С. с дата 21.08.2023 г. (л. 46 – 51), дадени в хода на извършена от Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ (л. 133 – 137), писмени обяснения от Г. Й. И. с дата 13.10.2023 г. и Й. Б. Р. с дата 13.10.2023 г. (л. 52 – 56), съобщение за смърт (медицинско свидетелство за смърт) № 144 от 19.08.2023 г. (л. 58) и заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп № 144/2023, изготвена в хода на досъдебно производство № 265/2023 г. по описа на РУ на МВР Чирпан (л. 59 – 63).

В писмените си обяснения Г. Й. И. сочи, че е работил за жалбоподателя и на 18.08.2023 г. около 10:00 часа е разговарял с Б. Р. на роботното му място. Около 21:30 часа, когато приключил със своите задължения, видял, че не свети оборът, в който Б. Р. работел, и отишъл да види какво се е случило. В първия момент, когато влязъл, не го видял и затова го извикал по име, като светнал лампите. Едва тогава видял Рончев - паднал на пода по гръб, като левият му крак бил свит зад бедрото, а отпред на коляното бил порязан от вентилатор, който бил до него. Вентилаторът бил счупен и без предпазна решетка. П. Р. за пулс, но не усетил такъв. Видял, че лицето му е черно. Отишъл веднага да търси помощ при колегите си – Г. и Й. С., видял първата и й казал да се обади на Бърза помощ, след което тримата излезли на главния път, за да чакат линейката. През това време се обадил на шефа си М. С. и му казал какво се е случило, а той му казал, че идва веднага и разговорът приключил. След около пет минути М. С. му звъннал и му казал да махне вентилатора от халето, поради което той отишъл и го преместил в другото хале. Малко след това пристигнала линейката и лекарят казал, че Б. Р. е починал и ще се обади на съдебна медицина и полицията.

В писмените си обяснения Г. Х. С. сочи, че не е присъствала при откриване на тялото на колегата си Б. Р. и е разбрала за случилото се от Г. И., който около 21:00 – 21:30 часа на 18.08.2023 г. влязъл в халето, в което тя работила, и й казал да звънне на съпруга си и на Бърза помощ. Тя се обадила на съпруга си и след това се прибрала вкъщи, а съпругът й отишал на работното място.

В писмените си обяснения Й. В. С. сочи, че не е бил на работа по време на инцидента, но получил обаждане от съпругата си, която го уведомила, че Г. И. е намерил Б. Р. паднал на земята в халето, където работи. Той си помислил, че Рончев е получил инфаркт, тъй като пиел лекарства. Съпругата му се обадила на тел. 112, а той междувременно отишъл до работното им място. Малко след това пристигнала линейка и лекарите установили, че Б. Р. е починал. Казали, че трябва да чакат полицията и съдебна медицина. С. сочи също, че когато влязъл в халето, за да изнесат трупа на колегата си, го видял да лежи по гръб, но няма представа какво се е случило и какво е правил, когато се е случил инцидентът.

В писмените си обяснения Й. Б. Р. – син на пострадалия, сочи, че е получил обаждане през нощта на 19.08.2023 г. – около 01:00 часа, от РУ Раковски, от където го уведомили, че баща му е починал. Заедно с брат си В. Р. тръгнали към с. Зетьово, където е работил баща им. Там един от работниците им казал, че колегата им Г. И. е открил баща им и са се обадили на Бърза помощ. Малко след този разговор двамата с брат си тръгнали обратно към гр. Раковски. На сутринта около 9:00 часа посетил Съдебна медицина Стара Загора, откъдето получил Съобщение за смърт, в което пишело, че баща му е починал вследствие на електротравма. При проведен разговор с Г. И. същият му казал, че когато намерил баща му, до него е имало вентилатор, но шефът му М. С. го накарал да го скрие.

В писмените си обяснения М. А. С. сочи, че на 18.08.2023 г. около 21:30 часа му се е обадил Г. И. и му казал, че трябва веднага да отиде в базата, защото намерил Б. Р. и той не мърдал и трябва да се обади на Бърза помощ. Веднага се свързал със сина си и му казал да дойде с него, защото в Зетьово е станал тежък инцидент. Когато пристигнали на място, заварили само полицаи. Съобщили им, че вече е идвала линейка и са установили, че Б. Р. е починал. Твърди, че ел. инсталацията се поддържа непрекъснато в изправност и е технически обслужена, както и че не знае Г. И. какво е правил него ден там, тъй като не е работник, а само понякога гостувал на останалите работници.

В писмените си обяснения А. М. С. – син на М. С., сочи, че на 18.08.2023 г. в 21:45 часа получил обаждане от баща си, който го уведомил, че се е случил инцидент в животновъдния му обект. Отишъл веднага при баща си и двамата тръгнали към с. Зетьово. При пристигане на място заварили само полицаи, които ги уведомили, че е имало линейка и лекари са констатирали, че един от работниците е в летално състояние. Малко след това пристигнали още полицаи и съдебен лекар. Те заснели тялото и изели всички вещи на починалия – лекарства и други. Сочи също, че е бил поемно лице и е помогнал при изнасяне на трупа на работника, когото разпознава като Б. Р., както и че около тялото не е имало никакви предмети, а самият Рончев е бил облечен с тениска и къси панталони и обут с ботуши, като по тялото му се виждали стара рана и една нова на коляното.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Протокол за трудова злополука № 5101-23-118#2 от 27.11.2023 г. (л. 34 – 37), в който е прието, че на 18.08.2023 г. Б. Й. Р. е изпълнявал трудова дейност, свързана с основните му задължения по длъжностна характеристика – угояване на патици в животновъдното хале на жалбоподателя в с. Зетьово, община Чирпан, съгласно утвърдено двустепенно работно време, като след 21:00 часа е бил на обичайното си работно място, където тялото му е намерено на пода в летално състояние. Посочено е, че съгласно медицинско свидетелство за смърт № 144 от 19.08.2023 г. причина за свмъртта му е „Електротравма, оток на мозък, бял дроб, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки...“, а съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 144/2023 – спиране на сърдечната му дейност вследствие на действието на електричество, като веригата е била затворена между лявата част на гръдния кош и левия долен крайник, а контактът е бил с метални предмети, в чийто релеф има провоъгълни елементи. Протоколът е подписан от членовете на комисията на 04.12.2023 г., сред които и представител на работодателя – А. М. С., на когото е връчен на ръка екземпляр от него, видно от отразеното в заповедта за извършване на разследване по чл. 58 от КСО.

На основание чл. 60, ал. 1 от КСО от К. К. на длъжност главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора е издадено Разпореждане № 5104-23-56 от 04.12.2023 г., с което декларираната от Й. Р. злополука, станала на 18.08.2023 г. с баща му Б. Й. Р., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като е указано, че може да бъде обжалвано от заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл. 117 от КСО.

Липсват данни за съобщаването на Разпореждане № 5104-23-56 от 04.12.2023 г. на осигурителя (жалбоподателя), но с оглед на датата на издаването му същото е било обжалвано от осигурителя в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО с подадена до Директора на ТП на НОИ Стара Загора жалба вх. № 1012-23-118 от 11.12.2023 г. (л. 24 – 25). В жалбата са изложени съображения, че процесната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова, тъй като била настъпила около 12 – 13 часа, когато работникът бил в почивка съобразно утвърдения график на работното му време, поради което каквито и действия той да е предприел на работното му място, те са били извършени от него по собствено желание, а не са били продиктувани от заповеди или разпореждания на работодателя. Направено е и възражение, че позоваването в обжалваното разпореждане на експертиза, изготвена в хода на друго производство, е процесуално недопустимо.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 1040-23-2 от 04.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора (л. 17 – 22) жалбата на ЕТ „А. М. – М. С.“ гр. Стара Загора с № 1012-23-118 от 11.12.2023 г. е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 5104-23-56 от 04.12.2023 г. Направен е анализ на събраните доказателства в хода на разследването по чл. 58 от КСО, въз основа на който е възприета фактическата обстановка, изложена в протокола за резултатите от разследването, и е формиран извод, че към момента на злополуката Б. Р. е извършвал трудова дейност в полза на работодателя си, когато е настъпило внезапното увреждане на здравето му, довело до смъртта му, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 55, ал. 1 от КСО, за квалифициране на злополуката като трудова. За неоснователни и недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че присъствието на пострадалия на мястото на инцидента е било извън часовете, определени му за работа съгласно изпълняваната длъжност, като е посочено изрично, че от пострадалото лице са извършвани действия, които са били необходими за изпълнение на трудовите му задължения – грижа за животните, а за да се определи като трудова злополука едно внезапно увреждане на живота или здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието, поради което трудова е не само злополуката, станала при извършване на възложената от работодателя работа, но и тази, която настъпва при извършване на всяка работа в интерес на предприятието, какъвто е конкретният случай.

Решение № 1040-23-2 от 04.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора е получено от М. С. в качеството му на ЕТ „А.М. – М. С.“ гр. Стара Загор на 12.01.2024 г. (л. 23), а жалбата на осигурителя против него е подадена на 22.01.2024 г. (л. 2 – 5).

В хода на съдебното производство, освен документите от административната преписка, като писмени доказателства са приети и заверени копия на материали от досъдебно производство № 265/2023 г. по описа на РУ на МВР Чирпан, представени под опис (л. 121 – 264), разпитани са също свидетели – А. М. С. и Г. Й. И. (л. 103 – 104), назначени (л. 102-гръб – 103) и изготвени са съдебно-техническа експертиза (л. 266 – 270), изслушана, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание на 16.05.2024 г. (л. 274), и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 159/2024 г. (л. 313 – 316), изслушана, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание на 21.11.2024 г. (л. 324-гръб – 325).

Св. Г. Й. И. твърди, че към момента на процесната злополуката е работил за жалбоподателя в базата му в с. Зетьово, като угоител на патици, но не имал сключен договор. Заявява, че на 18.08.2023 г. към 21:30 часа оборът, в който е работел пострадалия Б. Р., не е светел и той отишъл да види защо не работи. Запалил осветлението и видял, че пострадалият паднал на пода, а лицето е почерняло. До него имало вентилатор, перките на който били счупени. В помещението имало общо 12 вентилатора, 4 от които били на пода и можели да се местят, като се включвали с щепсел. Върнал се обратно и казал на колежката си да се обади на Бърза помощ, тя се обадила и дошла линейка, а след нея дошли органите на МВР. Преди да пристигнат полицаите, докато чакали линейката, М. С. му казал в телефонен разговор да махне вентилатора и той го преместил в друго помещение, но на другия ден, когато бил извършен втори оглед, той казал на полицаите за вентилатора и те го намерили. Сочи, че вентилаторът е с диаметър около 60-70 см и е метален, с изключени на перката му, която била пластмасова и която, когато открил тялото на Б. Р., била счупена, както и че вентилаторът не е имал защита. Сочи, че пострадалият е вземал хапчета за кръвно, както и че самият той е напуснал работа на следващия ден след злополуката, защото М. С. го карал да лъже.

Св. А. М. С. – син на М. С., заявява, че е помагал на баща си в бизнеса. В деня на инцидента между 21:00 часа и 22:00 часа баща му се обадил и му е казал, че се е случил някакъв инцидент в базата, бил афектиран от случая и поискал да го закара в базата. През целия път комуникацията им била ограничена, тъй като баща му не бил добре със здравето. След като отишли, на място имало полиция и всички били отвън, както че, когато пристигнали разследващите органи, участвал в огледа като поемно лице. Когато влезли в помещението, където станала злополуката, видял Б. Р. на земята с един свит крак, с рана на коляното и счупена поилка от него. Когато отишли в помещението, където живеел пострадалият, видял много кутии от лекарства, сред които „Конкорд“, като част от тях били иззети. Когато дошла линейката, помогнал за изнасянето на трупа. Сочи, че помещението, където бил намерен пострадалия, не е имало вентилатори, както и че предназначението на вентилаторите е да охлаждат помещението, тъй като самите животни се угояват принудително и температурата им, както и тази в самото помещение става много висока. Твърди, че докато са били с баща си в колата, баща му е провеждал много разговори по телефона, но не знае с кого е говорил, както и че пострадалият е работел на двустепенно работното време, като задълженията му са били да свари царевица, след което да я разпредели по кофи, да напълни поилките на животните, да изсипе кофите в една машина, след което да ги огуши и тъй като те изпускат фекалии на земята, да измие помещението. Поилките представлявали ПВЦ тръба с отвори, която е закрепена отдолу на клетките, за да може патката да пие вода от нея. Машината за гушене била с ел. захранване, на колела, като сварената царевица се изсипвала в нея през голяма фуния отгоре й, после тя се смилала в машината и през тръба с мущук, който се пъхал в гърлото на патката, царевицата влизала в животното. Твърди, че всички вентилатори се намират над клетките и се включват/изключват чрез шалтер, като самото им разположение било такова, че ако човек нарочно не посегне към вентилатор, няма как да го счупи, нито било възможно, докато човек бърка в клетките, да удари вентилатор, ако не е нарочно или при подхлъзване, залитане. Според свидетеля до трупа на Б. Р. не е имало никакъв електрически уред, като няма спомен дали машината за гушене е била до него.

Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от техническа гледна точка ел. инсталацията на обекта, където е станала процесната злополука не е поддържана според специфичните условия на работната среда – висока влажност, като не са използвани влагозащитени устройства (използваните ключове, контакти, щепсели и ел. табла са за монтаж на закрито в сухи помещения), и липсват заземителни контури в отделните токови кръгове, а вентилаторът, довел до смъртта на Б. Р. не е бил оборудван с пускова апаратаратура, което е задължително изискване (принципът на работа е бил директно включване на щепсела в контакта), не е бил снабден с предпазни решетки на въртящите се части и не е бил годен за работа. Въпреки обаче, че въпросният вентилатор не е отговарял на нормативните изисквания, същият не е бил пряка причина за инцидента, а металният му корпус, който се явява проводник на електрически ток и до който се е допрял пострадалия, като причината за неправилно офазения метален корпус е в трифазния бакелитов контакт. В заключение вещото лице сочи, че причините за настъпилата смърт са три: липса на четирипроводна система в съответния токов кръг на ел. инсталацията съгласно нормативните изисквания; некачествено монтираният трифазен контакт; липсата на измервания на импеданса на защитния контур „Фаза – защитен проводник“ и корекция при необходимост. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице заяви също, че е участвал в извършения от разследващия екип на РУ Чирпан оглед на обекта, при който е бил установен и конкретният вентилатор, станал причина за късо съединение.

Според заключението на приетата съдебномедицинска експертиза (СМЕ) по писмени данни, изготвена въз оснава на установените обективни находки при извършения оглед и аутопсия на труп, отразени в СМЕ на труп № 144/2023 г., причина за смърта на Б. Р. е спиране на сърдечната му дейност в резултат от действието на електрически ток. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице заяви, че е възможно смъртта да е настъпила и при самото падане на пострадалия, но само ако при падането си талятото му е контактувало с електрическия източник, като не се ангажира със становище кой е бил първият електрически знак – първият контакт на тялото с ел. източник.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи – директор на ТП на НОИ Стара Загора (чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО), съответно – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Стара Загора (чл. 60, ал. 1 от КСО), като местната им компетентност се определя от регистрацията на осигурителя, която в случая е в района на действие на ТП на НОИ Стара Загора – чл. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ).

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат мотиви, в т. ч. фактически и правни основания за издаването им, при спазване процедурата по раздел III „Разследване и установяване на трудовите злополуки“ от НУРРОТЗ, приета с ПМС на основание чл. 57, ал. 3 от КСО, съгласно която разпоредба редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет, като съдът не констатира допуснати при издаването им съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се твърдят.

Относно правилността на изводите на административния орган и тяхната съобразеност с материалния закон, съдът намира следното:

Легалната дефиниция на трудовата злополука, като осигурен социален риск по чл. 1, т. 1 от КСО, се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно, за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. функционална зависимост между изпълнението на трудови функции и внезапното увреждане на здравето – връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността или смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно, че починалият Б. Р. към датата на настъпилата му смърт е бил страна по трудово правоотношение с ЕТ-жалбоподател и е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Безспорно е също така, че в деня на инцидента, при който той е починал – 18.08.2023 г., същият е бил на работа, като утвърденото от работодателя му двустепенно работно време е било от 07:00 до 11:00 часа и от 20:00 – 24:00 часа, както и че смъртта му е настъпила на работното му място – цех за отглеждане на патици в с. Зетьово, община Чирпан. Точният час на настъпване на смъртта му не е установен, но със сигурност това е станало във времевия период между около 10:00 часа, когато св. И. според писмените му обяснения го е видял за последно и е разговарял с него, и около 21:30 часа, когато св. И. според показанията му е открил трупа му. В този смисъл твърдението на жалбоподателя, че злополуката е станала извън утвърденото от него двустепенно работно време – в периода, когато Б. Р. е бил в почивка, не е доказано, ако и достоверността на същото да ни би могла да бъде изключена с категоричност. Заключенията на приетите СТЕ и СМЕ и показанията на св. И., преценени в съвкупност, от една страна недвусмислено обуславят извод, че смъртта на Б. Р. е настъпила от действието на ел. ток вследствие на контакт на тялото на пострадалия с поставен на пода вентилатор за охлаждане на помещението, в което той се е намирал, а от друга страна опровергават показанията на св. А. С. в частта им, че до тялото на пострадалия не е имало ел. източник, в т. ч. и вентилатор, както и че смъртта на Б. Р. би могла да е настъпила в резултат на падане и удрянето му в поилка.

Спорен от правна страна е въпросът относно характера на злополуката. Съдът приема, че след като злополуката е станала на работното място на Б. Р. и в него ден той е бил на работа, съответно не е имало друг работник, който да изпълнява задълженията му на неговото работно място, то пострадалият очевидно е извършвал дейност в интерес на предприятието на жалбоподателя, поради което, съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба – чл. 55, ал. 1 от КСО, за характера на злополуката като трудова е без правно значение дали въпросната дейност е била извършвана от пострадалия самоволно – извън определеното му двустепенно работно време, доколкото не се установява, а и не се твърди той умишлено да е увредил здравето си, единствено в който случай този субективен елемент би дисквалифицирал злополуката като трудова – чл. 55, ал. 3 от КСО. Евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, но не променя характера на злополуката като трудова, след като тя е станала през време и във връзка с извършваната работа или при всяка друга работа, която е в интерес на предприятието, какъвто именно е разглежданият случай. В този смисъл са Решение № 12705 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2024 г., VI о., Решение № 8973 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2024 г., VI о., Решение № 6665 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2013 г., VI о., Решение № 6520 от 8.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2005 г., VI о. От друга страна, описаният по-горе механизъм на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си също изключва умисъл у пострадалия за увреждането му, а преценена в съвкупност с мястото на увреждането (работното място на пострадалия) – и функционална връзка между причиненото на работника увреждане и извършваната от него работа. При тези данни изводът на административния орган, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, се явява фактически и доказателствено обоснован.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваният административният акт е законосъобразен и жалбата против него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

По делото не са налице доказателства за действително направени от заинтересованите страни разноски, в т. ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат, поради което такива не им се дължат, а и от заинтересованите страни В. Р. и Д. Р. не се и претендират. Разходите за погребение (на пострадалия) не съставляват направени разноски в съдебното производство, поради което искането за присъждането им, направено от заинтересованата страна В. Р. чрез пълномощника му – в представената от последния писмена защита, е неоснователно и не следва да бъде уважено (отделен е въпросът, че не са налице и доказателства за направени разходи за погребение).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно и чл. 143, ал. 3 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. С., [ЕГН], в качеството му на ЕТ „А.М. – М. С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет...., ап. ...., против Решение № 1040-23-2 от 04.01.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА М. А. С., [ЕГН], в качеството му на ЕТ „А. М. – М. С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет. .., ап. ..., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.