№ 80
гр. Балчик, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети август през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от Г. ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200067 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от „Т.М.”ООД, със
седалище и адрес на управление в ****, ЕИК****, представлявано от С. Т. С.,
чрез адвокат Ю. Д. М. от АК-Д., с адрес на призоваване в ****, срещу
наказателно постановление №*** от ****г. на Г. Х. Н., изпълняващ
длъжността Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Д., правно
основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена, чрез административно наказващия орган, който я е
изпратил, ведно със административната преписка в БРС, където е получена с
Рег.№1299 от 23.03.2023год., като е образувано настоящото производство.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в наказателното
постановление е установена грешна фактическа обстановка и е направена
неправилна правна квалификация на деянието. Твърди се, че не е налице
мотивираност на наказателното постановление. Твърди се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че са налице условия за
маловажност на случая. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. По
евентуалност, моли съда да отмени наказателното постановление, поради
маловажност на случая. Претендират се направени деловодни разноски.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в
съдебно заседание от своя процесуален представител адвокат Ю. М..
От името на подзащитното си дружество,адв.М. заявява, че поддържа
жалбата.
Сочи допълнителни доказателства. В последното съдебно заседание,
адвокат Ю. М., пледира съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Претендира направени деловодни разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г.
Х. Н..
Процесуалният представител твърди, че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. Твърди, че наказателното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно. Моли съда да потвърди изцяло
процесното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По делото,като свидетели са разпитани А. Ю. И.-актосъставител. Като
свидетел е разпитан М. Ц. Д..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател е местен работодател по смисъла на
параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона на трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Дружеството-жалбоподател стопанисва супермаркет „Т.М. 24
часа“,находящ се в ***.
На 21.12.2022год. в този обект е извършена проверка от контролните
органи на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Д..
При проверката инспекторите приемат за установено, че дружеството-
жалбоподател, не изпълнило задължението си да уведоми Изпълнителна
Агенция”Главна Инспекция по труда”,в седемдневен срок от действителното
започване на работа на лицето М.Б.-гражданка на Р.У., с ЛНЧ ****, с дата на
раждане ***г., на длъжност „продавач-консултант”, с дата на действително
постъпване на работа 23.11.2022год., удостоверена от лицето, чрез попълнена
от него писмена декларация. Видно от тази декларация,работи за
дружеството-жалбоподател с установено работни време,осигурени почивки и
трудово възнаграждение. По време на проверката гореописаното лице е
заварено да изпълнява тези свои задължения.Изготвен е протокол от
проверката. С призовка от 21.12.2023год. са изискани допълнителни
документи,които е следвало да бъдат представени в Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Д..
След като се запознали и анализирали представените документи,
проверяващите достигат до извода, че дружеството-жалбоподател е
допуснало административно нарушение.
Свидетелят А. Ю. И. приела, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗТМТМ. С оглед на това свидетелят И. съставила Акт за
установяване на административно нарушение на 24.01.2023год. АУАН е
връчен на същата дата.
Въз основа на образуваната административна
преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№*** на ****г. срещу жалбоподателя,като му налага
имуществена санкция в размер на 1900лв.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и
правилността му,съдът прави следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от
разписката за връчване е връчено на 07.03.2023г. Жалбата е подадена и това е
станало на 20.03.2023г. С Рег.№23025873 от 20.03.2023год.жалбата срещу
процесното наказателно постановление е заведена в деловодството на
въззиваемата страна. С оглед изложеното,съдът приема, че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
изпълняващ длъжността Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Д..
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на
обжалваното наказателно постановление.
По повод правилното приложение на материално правния закон,съдът
преценява,че е приложен правилно.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ в редакцията, която е действала
към момента на извършване, констатиране на нарушението, по време на
издаване на АУАН и наказателното постановление гласи :
„В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на
гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
В настоящата редакция е уточнено, че уведомяването, което следва да
извърши работодателя, следва да става, чрез писмено уведомление.
В конкретния случай, според съда и съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1
от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му.
Допускането на описаното в АУАН и в наказателното постановление,
административно нарушение, според съда е доказано чрез събраните писмени
и гласни доказателства. Лицето М.Б. е започнала работа на 23.11.2022год. по
силата на сключен на 22.11.2022г. трудов договор. Седемдневния срок за
уведомяване е изтекъл. Т.е. към дата 21.12.2022год.работодателя е бил в
нарушение.
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, административната преписка.
При служебната проверка на АУАН и издаденото въз основа на него
обжалвано процесно наказателно постановление, съдът достига до извода, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да опорочат обжалваното
наказателно постановление, до степен на незаконосъобразност.
С оглед изложеното,настоящия съдебен състав приема, че
дружеството-жалбоподател е допуснало визираното в наказателното
постановление административно нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
По делото съдът установява и следните факти:
М.Б. е у. гражданка със статут на чужденец с предоставена временна
3
закрила в Р.Б. и с местоживеене в ****.Именно в това си качество е издадена
и регистрационна карта от Държавната Агенция по бежанците към
Министерски съвет. Именно в това си качеството още на 05.07.2022год. Б. е
регистриран в ТД на НАП-В. и в Бюро по труда-гр.Б.,на 22.11.2022год.
Изготвено е и насочващо писмо от Бюрото по труда, с което М.Б. е насочена
към работодател,а именно дружеството –жалбоподател за заемане на
длъжност продавач-консултат. Това е станало на 22.11.2022год. на същия ден
е подписан трудов договор с нея и дружеството-жалбоподател и лицето е
започнало работа на 23.11.2022год.
Съдът взема в предвид,че в резултат на проверката,работодателя е
разбрал за задължението си по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ и въз основа на даденото
в протокола за проверка,предписание е изпратил необходимото уведомление
за вписване на трудовия договор до Дирекция“Инспекция по труда“-
гр.Д.,получено с Рег.№22125166 на 23.12.2023год.,т.е. на втория ден ,след
проверката. Към момента на изпълнение на задължението си по чл.10 ал.1 от
ЗТМТМ,не е имало издаден АУАН и наказателно постановление,а само
предписание от контролния орган.
Няма спор и относно факта, че лицето М.Б. е гражданин на трета държава и е
притежавала всички необходими документи за да полага труд в Р.Б..
Въпреки формалното наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя по реда на чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, за
нарушение на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, в конкретния случай настоящата
инстанция намира, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. При издаване на НП на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да провери налице ли са предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тоест има ли основания да не се налага
наказание за нарушението, тъй като в конкретния случай то представлява
маловажен случай.
За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което
с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид (арг.чл.93 т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е
осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на
множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, не са настъпили вреди за служителя, нито за държавата. При това
положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗТМТМ, са от
обществена важност, но това не може да игнорира задължението на
административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител. Процесният случай, както се каза разкрива по-ниска
4
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и
очевидно е маловажен случай на нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ. В тази
връзка следва да се отчете безспорно установеното, че по отношение М.Б.
съгласно приложената справка за физическо лице-чужденец, има издадено
разрешение за пребиваване в България, наличието на валидно сключен и
подписан трудов договор и изплащане на трудово възнаграждение по
ведомост.
Съдът отчита факта,че нарушението е първо такова по отношение на
жалбоподателя.
Съдът отчита и факта,че работодателят е получил предписание да
отстрани административното нарушение,и съвсем съвестно още на втория
ден,дружеството работодател е регистрирало според закона трудовия договор
на М.Б.,в изпълнение на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.
При това положение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При тези обстоятелства дори
минималното наказание имуществена санкция от 1500 лв. се явява
несъразмерно тежко, както на обществената опасност на деянието, така и на
дееца. За поправянето и превъзпитанието на дееца е било напълно
достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки обстоятелствата по
чл.52 ал.4 от ЗАНН, наказващият орган да отчете неговата маловажност и да
предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно нарушение, ще
му бъде наложено наказание. Като не е квалифицирал нарушението като
маловажен случай, административно-наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки
за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
При този изход от делото, съдът счита,че въззиваемата страна, следва да
заплати направените деловодни разноски в полза на дружеството-
жалбоподател, в размер на 400лв.
Процесуалният представител на въззиваемата страна,по същество прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Видно от представените доказателства,дружеството-жалбоподател
претендира адвокатско възнаграждение ,в размер на 400 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.8 във вр.чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението се изчислява като: при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
В случая материалния интерес се определя от размера на наложената
санкция, а тя е в размер на 1900 лева.
С оглед изложеното,съдът приема,че претендираните 400 лева са дори
по-малко от възможната допустима стойност на минимално адвокатско
възнаграждение, което е допустимо. С оглед на това, съдът приема, че
възражението за прекомерност, направено от въззиваемата страна е
неоснователно.
Въззиваемата страна,следва да бъде осъдена да заплати в полза на
5
дружеството-жалбоподател,направени деловодни разноски,в размер на 400
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 от
ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ****г.на Г. Х.
Н.,изпълняващ длъжността-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-
гр.Д.,с което за констатирано на 21.12.2022г. в обект супермаркет “Т.М. 24
часа“, находящ се в ***, ***, административно нарушение на чл.10 ал.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на „Т.М.”ООД, със
седалище и адрес на управление в ***, ЕИК****, представлявано от С. Т. С.,
на основание чл.79, ал.4, във вр.чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1900лв.(хиляда и деветстотин лева), като
незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Т.М.”ООД, със седалище и адрес на управление
в ***, ЕИК****, представлявано от С. Т. С., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Д., с адрес *** да
заплати в полза на „Т.М.”ООД, със седалище и адрес на управление в ****,
ЕИК****, представлявано от С. Т. С., направени деловодни
разноски,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението
му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6