Решение по дело №94/2020 на Районен съд - Провадия

 

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения.

(2) Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година.

(3) Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2006 г., бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г.) Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

(5) По-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Анотирана съдебна практика

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 18.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - І състав, на двадесети октомври две хиляди и двадесета гадина, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов

 

при секретар М.М., като разгледа докладвано от съдията АНД № 94 / 2020 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Сара-Анна“ ЕООД, ЕИК *********, срещу НП № 03 - 010613 / 05. 12. 2018 г. на Директор Д - ИТ – Варна с което на въззивника за нарушение на чл. 12, ал. 2, вр. чл.12, ал.1, т.2 от Наредба № 2 от 22. 03. 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250,00 лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, неспазване на материалния закон  и процесуалните правила и несправедливост на наложеното наказание, като изтъква обширни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Излага доводи, че жалбата е неоснователна, като моли съда да потвърди НП и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 02.11.2019г. свид. Е.Д.Н. извършил проверка на строителен обект, находящ се в гр. П., обл.Варна представляващ-рекунструкция, пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІІІ-535, кв.29 Б, по плана на гр.П., като възложител, като било установено, че при планиран обем на работа за този строеж, 12 месеца, с максимален брой работещи 14 човека, обем на работа по-голям от 500 човекодни, преди започване на СМР в обекта, не е уведомил за откриване на строителна площадка, съответно поделение на ИА“ГИТ“ ДИТ-Варна, като изпрати копие от съдържанието на информационната табела за този строеж.

От събраните сведения и изисканата документация се установило, че работниците са работници на „Пресиянстрой“ ЕООД, който има дотовор със „Сара Анна“ ЕООД за извършване на строително монтажни работи за обекта, т.е. въззивника има качеството на възложител в строителния обект.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствата по делото. Съдът кредитира същите като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното.

От обективна страна не остава съмнение, че въззивника е получил разрешение за строеж №15/10.04.2018г. за рекунструкция, пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІІІ-535, кв.29 Б, по плана на гр.П., респективно, същия има качеството на „възложител“.

Безспорно същият е имал задължението при откриването на строителната площадка на 05.09.2018г. да уведоми Д - ИТ - Варна за откриване на строителната площадка, като изпрати копие от съдържанието на информационната табела. С неизпълнението на това задължение е и осъществен състава. Едва след извършената от служител на Д - ИТ - Варна проверка, нарушението е било отстранено. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствата по делото.

Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното е близо до максимално установеното, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат информираността на инспекция, отговаряща за спазването на здравословно и безопасно полагане на труд, респективно по този начин биха й дали възможност да проконтролира това, съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно - наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива, именно които законодателя е предвидил да се санкционират.

Отделно от това на въпросния строителен обект към датата на проверката е възникнал инцидент с починало лице, което само по себе си е било основание за проверката.

Съдът не счита, че при съставянето на АУАН и НП са допуснат съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита. Съдът не споделя становището, че актосъставителя и АНО нямат компетентност да издаван съответните актове, което се оспорва от приложената по делото Заповед №0280/03.08.2010г.

АУАН и НП съдържат в достатъчно степен описание на приетото нарушение, респективно позволяват на санкционираното лице да разбере в какво точно се обвинява. Нарушената разпоредба касае лице, имащо качеството "възложител", като административното наказание е наложено на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ. АУАН е съставен и връчен съобразно законовия ред.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител се е явил в едното съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

С оглед гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 - 010613 / 05. 12. 2018 г. на Директор Д - ИТ – Варна с което на „Сара-Анна“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 12, ал. 2, вр. чл.12, ал.1, т.2 от Наредба № 2 от 22. 03. 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 250,00 лева.

ОСЪЖДА „Сара-Анна“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването пред Варненския административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: