Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
гр. Силистра, 05 декември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети октомври 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.И.
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 714 по описа на съда за
Ищците Е.И.И. и Т.А.И. твърдят, че с влязло в сила решение № 765 от
14.01.2010г., постановено по гр.д. № 779/2008г. по описа на ВКС, ІV г.о., на
първата ищца било признато право на
изкупуване на „открит паркинг” с площ от 480 кв.м., изграден в поземлен имот с
идентификатор ….. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със
Заповед № РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
на адрес гр. С.,
ул. „Т.” №
4, местност ПЗ „З.”, с площ от 605 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен,
складов обект, с номер по предходен план 182, кв.6, парцел 5, при граници и
съседи: ПИ №№ …………..,
ведно с правото на строеж върху дворно място, при условията, уговорени в
договор за продажба, обективиран в нотариален акт № .,
т. .,
рег. № .,
н.д. № ./2001г.
на нотариус Д. П. с
рег.№ 706 и район на действие Силистренски районен съд, по отношение на
ответниците - купувачи по договора, а именно срещу продажна цена в размер на
1 700 лева. Реализирайки правото си първата ищца превела по банкова сметка
***.03.2010 г., въпреки което последните отказали да предадат владението върху
имота. Отделно от това ответниците
построили в имота три сгради, които били заснети и нанесени в
кадастралната карта като имоти с идентификатори …………..които
според ищците представляват незаконни строежи. Молят съда да осъди ответниците
да им предадат владението върху процесния имот, да премахнат всички вещи
от него, както и да им заплатят
солидарно и общо на двамата ищци сумата от 6 500 лева, с която те
неоснователно са се обогатили за тяхна сметка от ползването на имота за периода
от 19.03.2010 г. до 19.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба
в съда – 20.04.2011 г., до окончателното й плащане. Извеждат правото си да
получат сумата от 6 500 лева в условията на активна солидарност от
съществуващата помежду им съпружеска имуществена общност над спорния имот, а
съпружеската общност между ответниците изтъкват като основание на
претендираната солидарна отговорност спрямо тях. Претендират предаване
владението на имота и на още едно предявено в условията на евентуалност
основание – унищожаване на постройката “паркинг”, явяваща се предмет на
ограниченото вещно право на ответниците. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците В.Н.Р. и В.В.Р. оспорват предявените срещу тях искове, като заявяват, че съдебното решение, с което на ищцата е признато право на изкупуване на изградения в имота открит паркинг, е влязло в сила на 14.01.2010 г., като тя не им е заплатила определената в него продажна цена в едномесечен срок от тази дата, поради което същото било обезсилено по право. Считат, че сградите в имота са законно построени и че те не дължат нито премахването им, нито обезщетение за неоснователното си обогатяване в резултат на неговото ползване. Възразяват против твърденията на ищците, че паркингът бил разрушен и изразяват позицията, че дори в подобна хипотеза правото им на строеж в имота не би било погасено, тъй като би могло отново да се упражни в петгодишен период от време. Въз основа на така формулираните възражения молят предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да им бъдат присъдени разноските по делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, 109 ЗС, 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорна следната фактическа обстановка, установена и
посредством представените от страните писмени доказателства, а именно: Чрез
постановление за възлагане, издадено от Териториално управление на данъчна
администрация – гр. Силистра, изх. № 77-00-007 от 16.04.1996 г., вписано в ВС –
Силистра на 01.10.1996 г., ЕТ “Ф. – 85 К.
А. А.” придобил чрез публична продан правото
на собственост върху следната вещ: открит паркинг със застроена площ от 480
кв.м., находящ се в гр. Силистра, ул. “Т.”, представляващ част от имуществото на длъжника “Л. –
Чл. 33, ал. 3 ЗС гласи, че ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право, като така регламентирания законов срок е възпроизведен и в решението на касационната инстанция, чрез което изкупуването на открития паркинг е допуснато. Съгласно чл. 219, б. “а” ГПК /отм./ решенията, които не подлежат на обжалване, влизат в сила, а чл. 190 ГПК /отм./ гласи, че решението следва да бъде обявено (“Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.”). Възприетата в закона формулировка по недвусмислен начин фиксира началния момент, от който тече срока за плащане на дължимата за изкупуването цена, като обвързва същия с влизане в сила на съдебното решение, което постановява изкупуването, а не с получаване на съобщение за неговото изготвяне, съответно за влизането му в сила. Нито ГПК, нито друг нормативен акт вменяват на администрацията на ВКС, съответно районните или окръжни съдилища задължение за изпращане на съобщение на страните за постановяване на окончателно необжалваемо решение на съответната съдебна инстанция, като същевременно изпращането на такова съобщение не би променило началния момент на едномесечния срок по чл. 33, ал. 3 ЗС, който се определя от влизане в сила на съдебния акт, а не от узнаването му от заинтересуваните от неговото действие лица.
Съдът споделя доводите на ищците, че едномесечният срок за реализиране правото им на изкупуване започва да тече от датата, на която решението е било обявено, тъй като именно от този момент за страните е възникнала възможността да се запознаят с неговото съдържание и от този момент същото е приело окончателния си вид с оглед регламентираната в чл. 192 ГПК /отм./ невъзможност за съда, който го е постановил, да го измени или отмени. Неоснователни обаче са доводите, че срокът не е започнал да тече поради липсата на отбелязване в срочната книга на ВКС за датата на обявяването, съответно датата, на която то е публикувано на страницата на съда. Действително датата на обявяването на съдебния акт се явява един от реквизитите на срочната книга за открити съдебни заседания на ВКС съгласно чл. 68, т. 7 от действащия към момента на изготвяне на решението Правилник за администрацията на ВКС /отм./, въпреки което тази книга, видно от представено копие от същата, съдържа отбелязване за номера и датата на решението и неговия диспозитив, но не и дата, на която същото е обявено. Въпреки това в книгата е посочено, че на 14.01.2010 г. делото е изпратено на ОС – Силистра, което обуславя извод, че обявяването е извършено на не по – късна от тази дата. На съда е служебно известно, че делото е получено в ОС – Силистра на 25.01.2010 г., видно от нарочното отбелязване на тази дата от деловодител на тази съдебна институция, а в Районен съд – Силистра - на 03.02.2010 г., видно от също такова отбелязване, поради което дори да се постави под съмнение достоверността на посочената в срочната книга на ВКС дата на изпращане на делото на по – долната съдебна инстанция, следва да се приеме, че това при всички случаи е сторено преди 25.01.2010 г., когато делото е пристигнало в СОС. При това положение съдът приема, че обявяването на решението чрез вписване на диспозитива му в срочната книга е извършено преди 25.01.2010 г. (и по всяка вероятност точно на датата на неговото изготвяне), поради което извършеното плащане на цената на постановеното изкупуване едва на 10.03.2010 г. се явява при всички случаи закъсняло. Липсата на дата на обявяване на решението в срочната книга не е равнозначно на липса на обявяване, а формира единствено неяснота относно момента, в който обявяването е извършено; тази неяснота би могла да се отстрани посредством други доказателствени средства – в случая коментираните по – горе отбелязвания, които създават убеждението, че датата предхожда 25.01.2010 г. и че едномесечният срок за плащане на сумата по изкупуването е изтекъл без такова плащане да бъде предприето. В завършек следва да се добави, че датата на публикуване на решението в интернет – страницата на ВКС не е регламентирана в законодателството като дата на неговото обявяване, поради което същата се явява неотносима при определяне на периода, през който плащането на цената е могло да бъде валидно предприето.
Неоснователен се явява и довода на ищците, че неучастието на втория от тях в производството по гр.д. № 877 по описа на СРС за 2002 г. означава, че спрямо него не важат датата и сроковете на окончателния съдебен акт по делото и че той би могъл да извърши плащането на цената за изкупуването без да се вмества в ограничението на определен интервал от време. Решението на съда, с което се допуска изкупуването на открития паркинг, предоставя на ищцата възможност да придобие правото на собственост върху тази вещ срещу възстановяване на продажната цена на купувача, в който случай нейният съпруг би се оказал съсобственик на изкупената вещ поради възмездния характер на способа за нейното придобиване. Брачната връзка между ищците не предоставя на ищеца специално право да изкупи имота на собствено основание; той естествено би могъл да плати цената на изкупуването вместо съпругата си и от нейно име (както и всяко трето лице би могло да стори това), но не и да претендира правото на изкупуване за себе си, при това без ограниченията, приложими към действителния му титуляр поради това, че не е участвал наравно с него в съдебното производство. С други думи брачната обвързаност се явява съгласно чл. 21, ал. 1 СК основание за възникване на съсобственост върху вещни права, придобити по време на брака при съвместен принос на съпрузите, но не е основание за придобиване на други права на съпруга, различни от вещните (например правото на изкупуване), и съответно за тяхното самостоятелно и независимо от всякакви условия упражняване.
Пропускането от страна на ищцата на срока за изкупуване обуславя обезсилването по право на съдебното решение, с което правото на изкупуване е признато, поради което всяко последващо плащане не е могло да произведе последиците на чл. 33, ал. 2 ЗС и да породи право на собственост върху построения в имота на ищцата обект. При тези условия предявеният иск за предаване владението върху спорния имот, ведно с изградения в него обект – открит паркинг, основан на произтичащото от изкупуването право на собственост върху тази недвижима вещ, се явява неоснователен с оглед на което следва да се остави без уважение.
Не се доказаха и твърденията на ищците, че паркингът е унищожен и не съществува като вещ от посочения вид, предназначени да обосноват погасяване на правото да бъде построен отново и съответно липсата на каквото и да е правно основание, позволяващо на ответниците да държат спорния имот в своя фактическа власт. При извършения от вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза оглед се установи, че част от асфалтовата настилка на обекта е нарушена, в северната му част са изникнали храсти и дървета, а в останалата му част във фугите и пукнатините на настилката е прорастнала трева, но съгласно експертното становище на вещото лице обектът „открит паркинг” не е унищожен и след почистването му от храстите, дърветата, тревата и разположените върху него вещи – дървени скари и др., би могъл да се ползва съобразно своето предназначение. При тази ситуация не би могло да се приеме, че постройката „открит паркинг” е погинала, а още по – малко, че правото на повторното й изграждане се е погасило поради неупражняването му в петгодишен период от време, поради което искът за предаване владението над имота поради погасяване на ограниченото вещно право на ответниците да държат постройката си в него се явява неоснователен и недоказан и като такъв също следва да се остави без уважение. Следва да се добави, че искът на втория ищец, предявен на така разгледаното основание, подлежи при всички случаи на отхвърляне, тъй като погасяването на правото на строеж поради неупражняването му в течение на петгодишен период от време премахва ограниченията на правото на собственост върху земята, каквото право ищецът не притежава (“правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност” – чл. 67 ЗС).
Чл. 109 ЗС гласи, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В конкретния случай невъзможността на ищата да упражнява собственическите си права над имота произтича от валидно учреденото право на ответниците да държат постройката си в него, поради което наличието на каквито и да било движими и недвижими вещи в неговите граници не е в състояние да увеличи или задълбочи тази начална невъзможност за реално ползване. Поради тази причина искът за осъждане на ответниците да премахнат разположените или изградени в имота движими и недвижими вещи се явява също неоснователен и подлежи на отхвърляве като такъв.
Поради отхвърлянето на исковете по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен и иска за присъждане на обезщетение, компенсиращо обедняването на ищците поради невъзможността им да ползват поземления имот и изградената върху него постройка “паркинг”. От казаното по – горе стана ясно, че ответниците се явяват собственици на този обект и в качеството им на суперфициари държат същия в имота на ищците на правно основание – договор за покупко – продажба, чрез който са придобили собствеността над него отделно от собствеността над земята, върху която е изграден, поради което извличането на ползи от така придобитите им права не е лишено от основание и ограниченията на ищцата при упражняване на собственическите й права върху поземления имот не подлежат на компенсиране по реда на чл. 59 ЗЗД.
Поради отхвърлянето на исковете на ищците не следва да се присъждат деловодни разноски, а искането на ответниците за присъждане на разноски следва да се остави без разглеждане с оглед заявяването му едва с писмените бележки на техния процесуален представител, т.е. след изтичане на последния възможен момент за неговото предявяване – заседанието по приключване на делото съгласно т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска, предявен от Е.И.И. с ЕГН ********** и Т.А.И. с ЕГН **********
и двамата от гр. С., ул. “П.” № ., ет..,
ап.. против В.Н.Р. с
ЕГН ********** и В.В.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр. С.а, ул. “. и п. полк” № .,
ет. ., ап. ., чрез който молят съда да
осъди ответниците да им предадат владението върху поземлен имот с идентификатор
66425.514.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра,
одобрени със Заповед № РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се на адрес гр. С.,
ул. „Т.” № ., местност ПЗ „З.”, с площ от 605 кв.м., с
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 182, кв.6,
парцел 5, при граници и съседи: ПИ №№ …………..поради обстоятелството, че двамата ищци са придобили
собствеността върху изградения в процесния имот, собственост на ищцата, открит
паркинг с площ от 480 кв.м. в резултат на упражнено от тях право на
изкупуване, постановено със съдебно
решение по гр.д. № 877 по описа на РС – Силистра за
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Е.И.И. с ЕГН ********** и Т.А.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “П.” № ., ет.., ап.. против В.Н.Р. с ЕГН ********** и В.В.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр. Силистра, ул. “Т.и п. .” № ., ет. ., ап. ., чрез който молят съда да осъди ответниците да им предадат владението върху поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес гр. С., ул. „Т.” № ., местност ПЗ „З.”, с площ от 605 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 182, кв.6, парцел 5, при граници и съседи: ПИ №№ …………… поради обстоятелството, че изграденият в процесния имот, собственост на ищцата, открит паркинг с площ от 480 кв.м., собственост на ответниците, е разрушен и не е изграден отново в продължение на период от пет години, с което правото за изграждането му се е погасило по давност.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Е.И.И. с ЕГН ********** и Т.А.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “П.” № ., ет.., ап.. против В.Н.Р. с ЕГН ********** и В.В.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “Т. и п.п.” № ., ет. ., ап. ., чрез който молят съда да осъди ответниците да премахнат движимите и недвижими вещи, разположени, съответно изградени в поземлен имот с идентификатор ……. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес гр. С.а, ул. „Т.” № ., местност ПЗ „З.”, с площ от 605 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 182, кв.6, парцел 5, при граници и съседи: ПИ №№ …………..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Е.И.И. с ЕГН ********** и Т.А.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “П.” № ., ет.., ап.. против В.Н.Р. с ЕГН ********** и В.В.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “Т. и п. П.” № ., ет. ., ап. ., за солидарното заплащане на сумата от 6 500 лева общо на двамата ищци, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищците от ползването на имота за периода от 19.03.2010 г. до 19.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.04.2011 г., до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.И.И. с ЕГН ********** и Т.А.И. с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул. “П.” № ., ет.., ап.. за присъждане на деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Н.Р. с ЕГН ********** и В.В.Р. с ЕГН ********** и двамата от гр. Си., ул. “Т. и п. П.” № ., ет. ., ап. . за присъждане на деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/