Решение по дело №150/2019 на Районен съд - Русе

                         РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 03.02.2020 г.

                                                   

 

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 13 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 150 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова - чл.233, ал.1, изречение второ ЗЗД , чл.92 , ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1  от ЗЗД.

Производството е образувано по повод предявената от „Рент Енд Гоу” ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Славовица, обл.Плевен, представлявано от управителя Кристиян Цветанов, искова молба против П.С.С. с ЕГН:********** искова молба, с която моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата общо от 4762,00 лева, от които 3162,00 лева – обезщетение за претърпяни имуществени вреди от настъпило по вина на ответника ПТП и 1600,00 лева – обезщетение за пропуснати ползи, представляващ двойния размер на наема за всеки пропуснат ден, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди, че за претендираните вземания по ч.гр.д. № 7310/ 2018 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 3994/ 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

            В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, в който се развиват съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не са направени доказателствени искания.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от представения по делото договор N:129 /24.09.2018г., между ищеца и ответника бил сключен за отдаване под наем на автомобил. По силата на този договор „Рент Енд Гоу“ ООД предоставило на ответника П.С. автомобил марка „Мазда“, модел 6 с рег. номер ЕН 7618 ВТ. Не спори, че автомобилът бил отдаден в отлично състояние срещу наемна цена от 40 лева на ден за срок от 24.09.2018г. до 01.10.2018г. Автомобилът бил нает в офис на ищеца в гр.Плевен и следвало да бъде върнат на същото място на 01.10.2018г. до 19 часа. Установено е и не се спори, че на 01.10.2018г. автомобилът не бил върнат и, че телефонът на ответника не е бил активен.

От събраните по делото доказателства и от приложените материали по преписка N:3681/22.04.2019г. на РРП е установено, че на 06.10.2018г. на служебния телефон на дружеството ищец се обадил разследващ полицай, който ги уведомил, че при опит да бъде извършена полицейска проверка на автомобил с рег. номер ЕН 7618 ВТ от автопатрул в гр.Русе, водачът не се подчинил на разпореждането на полицията да спре  за проверка, а вместо това е избягал в неизвестна посока. На 09.10.2018г. полицейски служители установили автомобила повреден в центъра на с.Красен, община Две могили, обл.Русе, където впоследствие бил извършен оглед от разследващите органи към МВР.

Съгласно условията на договора за наем визирани в чл.28 е предвидено, че при ПТП с наетия автомобил , наемателят е длъжен да изиска съставяне на Протокол от органите на  КАТ и да предостави същия на наемодателя. При непредставяне на такъв протокол наемателя заплаща на наемодателя всички разходи по покриване на щетите, плюс двойния размер на всеки пропуснат ден на база стойността на сключения договор. В съдебно заседание е представен и оригинала на договора, като с нарочно определение е констатирано, че копието е идентично с оригинала, както и че договорът е подписан от страните по него.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Ц.Н.Ц, който е служител във фирмата ищец на длъжност офис-мениджър в гр.Русе. Установява, че към октомври 2018г. изпълнявах същата длъжност и знаел, че от офиса в гр.Плевен е отдаван лек автомобил „Мазда” 6, който е собственост на ищцовото дружество. Твърди, че му се обадили от Плевен, че наетият автомобил бил намерен в село Красен и го помолили да присъства на място в това село при огледа, който се извършвал от криминална полиция.

Установява, че някаква жена дошла при него в офиса и без да му се представя коя е , доплатила наема за автомобила за няколкото дни, за които не ни е върнат, след срока на договора. Твърди, че когато отишъл да присъства на огледа на автомобила в с.Красен, установил големи увреждания – изкъртен фар, предна броня, капак на двигателя, калник преден десен, врата задна лява огъната. Отвътре се виждало, че и казанчето е спукано. Установява, че уредил репатриране на автомобила, чрез платформа до паркинг на ул.“Тервел“ № 2 в гр.Русе, където се намирала автобазата и автопаркинга на фирмата.

По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза и две допълнителни такива, според които общата стойност на нанесените на автомобила щети при произшествието е в размер на 3162,00 лева.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че първият иск е основателен, а другият неоснователен по следните съображения:

            На първо място съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че между него и ответника е бил сключен договор за отдаване под наем на автомобил, като впоследствие действието на договора е било продължено до 06.10.2018г. вкл. след доплащане на наема за дните от 01.10.2018г. до 06.10.2018г. В подкрепа на горното са показанията на св.Ц.Ц. – служител на ищцовото дружество, който твърди, че лично е получил допълнително плащане за процесния автомобил от жена която посетила офиса на фирмата в гр.Русе, като в случая за валидността на твърдяният договор не е необходимо същият да бъде сключен в писмена форма, поради което е допустимо сключването му да бъде доказано със свидетелски показания, както е в настоящия случай.

Установи се, че в периода на наемане на автомобила от ответника, трето неизвестно лице е управлявало същия на 06.10.2018г. при опит на полицейски служители от гр.Русе да извършат проверка, като не е спрял и впослесдствие причинил ПТП с материални щети.

С оглед на това съдът намира за доказано, че именно ответникът е ползвал автомобила към датата на произшествието, поради което следва да обезщети ищцовото дружество за понесените от него увреждания. С оглед изложеното съдът намира, че наетият автомобил е бил предаден от наемателя с увреждания, причинени през време на ползването му и искът по чл.233, ал.1, изречение второ ЗЗД, е основателен. Относно размера на претендираните щети по автомобила, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен в неговия пълен размер от 3162,00 лева, колкото е посочената претенция след направеното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК.

            По отношение на иска за пропуснати ползи съдът намира същият за неоснователен, тъй като по делото липсват преки доказателства, годни да установят по безспорен начин, че имуществото на ищеца със сигурност би се увеличило с претендираната сума от 1 600,00 лева за дните през които автомобилът е бил неизползваем, ако ответникът бе изпълнил точно задълженията си по сключения между тях договор. В случая от ангажираните доказателства може да се направи само предположение за евентуално увеличение на патримониума на ищеца, ако автомобилът е бил в движение през посочения в исковата молба период, но не и че такова увеличение би настъпило със сигурност.

Поради това и тъй като пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана, като тя представлява реална, а не хипотетична вреда, съдът счита, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват настъпването на такава реална вреда, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от 1600 лева е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1394,41 лева, представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна на уважената част от исковете.

Ищеца дължи на ответника сумата общо от 673,97 лева – разноски по упълномощаване на адвокат в исковото и заповедното производства, съобразно отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран съдът,

 

 

                                    РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.С. с ЕГН:**********, че дължи на „Рент Енд Гоу” ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Славовица, обл.Плевен, представлявано от управителя Кристиян Цветанов сумата от 3162,00 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило ПТП на 06.10.2018г. по вина на ответника - П.С.С. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които  вземания по ч.гр.д. № 7310/ 2018 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 3994/ 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Рент Енд Гоу” ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Славовица, обл.Плевен, представлявано от управителя Кристиян Цветанов иск срещу П.С.С. с ЕГН:********** за сумата от 1600,00 лева – обезщетение за дните през които автомобилът не е ползван, представляващ двойния размер на наема за всеки пропуснат ден.

            ОСЪЖДА П.С.С. с ЕГН:********** да заплати на „Рент Енд Гоу” ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Славовица, обл.Плевен, представлявано от управителя Кристиян Цветанов сумата общо от 1394,41 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства, съобразно уважената част на исковете.

            ОСЪЖДА „Рент Енд Гоу” ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление с.Славовица, обл.Плевен, представлявано от управителя Кристиян Цветанов да заплати на П.С.С. с ЕГН:********** сумата общо от 673,97 лева – разноски по упълномощаване на адвокат в исковото и заповедното производства, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: