Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 190

 

                                      гр. Русе,  22.05.2019г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 3 май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА     

 

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА                                              и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело №243 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

                   Илиян В.П. и С.И. ***, са обжалвали връчената им покана за доброволно изпълнение по изп.д.№181/2019г. по описа на ЧСИ В. Н. в частта за разноските по изпълнението. Излагат оплаквания за неправилност на постановлението за разноски и молят то да се отмени и да им се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Н.И.Т. от с.гр. оспорва основателността на жалбите и моли те да не се уважават.

                   Въззивният съд намира двете жалби за допустими – подадени са от заинтересовани от обжалването страни против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Разгледани по същество те са неоснователни.

                   Изпълнителното производство е образувано на основание издаден в полза на Н.И.Т. изпълнителен лист от 03.01.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№1230/1988г., съгласно който е разпределено ползването на общото на страните дворно място с площ 115кв.м, представляващо парцел *** по плана на гр.М., Русенска област. Съсобственсоттта върху дворното място е възникнала в резултат на съдебна делба, алеаторен договор и наследство по отношение на жалбоподателите, а по отношение на ответника – от постановление за възлагане на недвижим имот, продаден на публична продан. До жалбоподателите са отправени покани за доброволно изпълнение за предаване на владението на разпределеното в полза на Т. дворно място, като са предупредени, че при неизпълнение ЧСИ ще предаде владението на 18.04.2019г. в 10ч. В поканите е посочено, че те дължат разноски по изпълнението в размер на 5лв., 300лв. допълнителни разноски и такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер на 36,60лв. с ДДС. В законния срок жалбоподателите са възразили против инкорпорираното в ПДИ постановление за разноски, тъй като според тях такива те не дължали, а същите следвало да се разпределят между съсобствениците съобразно правата им общото дворно място.

                   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира инкорпорираното в ПДИ постановление за разноските за законосъобразно.

                   От приложеното към молбата за образуване на изпълнителното производство влязло в сила решение №623 от 02.12.1991г. на Русенския районен съд по гр.д.№1230/1988г. е видно, че съсобствеността върху дворното място е възникнала следствие съдебна делба, извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./. Със същото решение съдът е разпределил и ползването на незастроената част от дворното място. В тази част решението представлява акт на съдебна администрация, който може да бъде изменен при съществено изменение на обстоятелствата. Решението в тази част обаче се ползва с изпълнителна сила, поради което въз основа на него може да бъде образувано изпълнително производство от заинтересувания съсобственик, когато останалите съсобственици не се съобразяват с постановеното решение и му пречат да ползва разпределената му за ползване незастроена част от дворното място. При това положение съсобствениците, които не зачитат решението за разпределение на ползването, имат качеството на длъжници, доколкото съдебното изпълнение следва да бъде насочено срещу тях, за да се осигури на засегнатия съсобственик достъп до отредената му част от дворното място. Тези обстоятелства са определящи и по въпроса за направените по делото разноски, тъй като за тях не важат общите правила за разноските по чл.78 ГПК, а следва да се приложат тези по чл.79 ГПК. На това основание жалбоподателите следва да понесат направените от Т. разноски, в т.ч. и дължимите такси за изпълнението по ТТЗЧСИ. Съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателите като длъжници по изпълнението не са солидарно отговорни пред взискателя за направените от него разноски. Те са обикновени другари и всеки от тях може да заплати изцяло направените от взискателя разноски, но при принудителното им събиране ЧСИ не може да инкасира от всеки от тях повече от ½ ид.ч. от тези разноски. Предвид неоснователността на жалбите в полза на жалбоподателите разноски за въззивното производство не се следват, а такива в полза на ответника не се присъждат, тъй като не са искани. Съгласно чл.437, ал.4 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                           Р     Е     Ш      И:

 

                   ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите на И. В.П. и С.И. ***, против инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски по изп.д.№181/2019г. по описа на ЧСИ В. Н.

                   Решението е окончателно.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: