О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. Перник, 08.06.2022г.
Административен съд - Перник, в закрито
заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от
съдията – докладчик К. Чакъров административно дело № 195 по описа на съда за
2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
- 161 от ДОПК, във връзка с чл. 145
и сл. от АПК и §
2 от ДР на ДОПК.
Делото е образувано по жалба на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от М.Б.В. - управител срещу
Ревизионен акт (РА) №
Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г., издаден от М.С.Х.– началник на сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, орган възложил ревизията
и М.Й.В.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично
потвърден с Решение № 364/07.03.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП. С разпореждане от 17.05.2022г.
на Административен съд – Перник, жалбата е оставена без движение, за
отстраняване на нередовности, свързани с конкретизиране искането на
жалбоподателя, в частност определяне предмета на обжалване. С допълнителна молба вх. на Административен
съд – Перник рег. № 1700/23.05.2022г., в указния срок, жалбоподателят прави
уточнение, че обжалва РА № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г.само
в частта, в която не му е начислена лихва за забава за невъзстановения в срок данък
върху добавената стойност (ДДС). Изразява становище, че възстановяването на
данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който е следвало да бъде
възстановен.
Съдът след като се запозна с материалите
по административната преписка, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001420004984-020-001 от
17.08.2020г. е възложено извършването на ревизия на ***, ЕИК ***, за
установяване на задължения за ДДС за периодите от 01.07.2015г до 31.12.2016г. и
корпоративен данък за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. Повод за
възлагане на ревизионното производство са подадени искания за прихващане или
възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК с вх. №
ИТ-00-3209/14.07.2020г. и с вх. № ИТ-00-3592/31.07.2020г., с които ревизираното
лице претендира възстановяване на посочения в клетка 80 на подадените справки –
декларации по реда на чл. 125 от ЗДДС и невъзстановен ДДС за данъчни периоди от
01.12.2015г. до 31.08.2016г. в размер на 210 210.00 лв. и за данъчни
периоди 01.07.2015г. до 30.09.2015г. в размер на 98 016.43 лв. ЗВР е
връчена на ревизираното лице по електронен път на 02.09.2020г., в хода на
производството срокът за извършване на ревизията е продължен два пъти,
съответно със Заповед за изменение на ЗВР № Р
-22001420004984-020-002/30.11.2020г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р
-22001420004984-020-003/29.12.2020г. до 02.02.2021г. Всички заповеди в хода на
ревизионното производство са издавани от М.С.Х.– началник на сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, оправомощена на основание чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020г. на директора на ТД
на НАП – София. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №
Р-22001420004984-092-001/26.02.2021г., връчен по електронен път на ревизираното
лице на 01.03.2021г. , като в срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило
възражение от ревизираното лице. Ревизията приключва с РА №
Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г., издаден от М.С.Х.– началник на сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, орган възложил ревизията
и М.Й.В.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, същият е
връчен по електронен път на 15.12.2021г. Срещу РА е постъпила жалба вх. рег. №
53-03-3288 от 29.12.2021г. по регистъра на ТД на НАП – София и вх. рег. №
23-22-30 от 06.01.2022г. по регистъра на дирекция „ОДОП“ – София, подадена от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от М.Б.В. – управител. По повод постъпилата жалба е образувано
производство по реда на чл. 152-155 от ДОПК, като с Решение № 364/07.03.2022г.
на директора на дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, РА № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г. е отменен в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за м.
09.2016г., м. 10.2016г. и м. 11.2016г., както и в частта на установения
резултат за корпоративен данък за 2015г и 2016г. Административната преписка е
върната на органа издал ЗВР и е указно извършване на ново ревизионно
производство в сроковете по чл. 114, ал. 1-4 от ДОПК. С решението на директора
на дирекция „ОДОП“, РА № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г.
е потвърден в оспорената част на
установения резултат по ЗДДС за м. 05.2016г., м. 06.2016г. и м. 12.2016г.,
както и в частта на установения корпоративен данък за 2014г. Процесната ревизия
е първа за спорните периоди и вид данъчно задължение.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, извърши проверка на процесуалните предпоставки за
допустимост, на подадената
жалба, като намира от правна страна следното:
В
чл. 156, ал. 1 от ДОПК
е предвидено, че РА може да бъде обжалван пред съда само в частта му, в която
не е отменена от органа по чл. 155 от ДОПК.
От данните по настоящото дело се
установява, че РА № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г.
издаден от орган по приходите при ТД на НАП София е обжалван по
административен ред пред директора Дирекция "ОДОП"- София с жалба,
подадена от ***, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М.Б.В. – управител. В законоустановения срок е постановено Решение № 364/07.03.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“-
София при ЦУ на НАП, с което на основание чл.
155, ал. 1, във вр. с ал. 2 и
ал. 4 от ДОПК ревизионният акт е отменен в една
част, а именно: в част на установения резултат по ЗДДС за м. 09.2016г., м.
10.2016г. и м. 11.2016г., както и в частта на установения резултат за
корпоративен данък за 2015г и 2016г., с указания в 30-дневен срок от получаване на решението
да бъде възложена нова ревизия за
посочения период и видове задължения и потвърден в част на установения
резултат по ЗДДС за м. 05.2016г., м. 06.2016г. и м. 12.2016г., както и в частта
на установения корпоративен данък за 2014г.
Видно от постъпилата жалбата по
настоящото производство и допълнителната молба уточнение към нея, жалбоподателят
ясно изразя воля, че оспорва по съдебен ред единствено неначислената лихва,
върху признатата му сума за възстановяване на ДДС. Вярно е, че в част от
мотивите на Решение № 364/07.03.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“- София
при ЦУ на НАП, административният орган разисква въпроса относно претенцията на
жалбоподателя за начисляване на лихви върху признатия му за възстановяване ДДС,
но в диспозитива на решението липсва произнасяне по този въпрос. Дори и да се
приеме, че с излагането на мотиви за неоснователност на претенцията за
начисляване на лихви, решаващият административен орган потвърждава РА в тази му
част, възлагането на нова ревизия, обуславя невъзможността за определяне на
акцесорно вземане по главница, която тепърва ще бъде установена. Отделно от
това решението на директора на ОДОП няма характер на
акт, установяващ задължения и няма установителна или изпълнителна сила на
мотивите, от тази гледна
точка, липсата на произнасяне, в диспозитива на решението, относно правото на
лихви е процесуална предпоставка за липсата на годен предмет на обжалване. Прилагайки
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и съобразявайки изложеното в Решение
№ 364/07.03.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“, следва, че РА № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г.,
подлежи на оспорване само в частта относно установения резултат по ЗДДС за м.
05.2016г., м. 06.2016г. и м. 12.2016г., както и в частта на установения
корпоративен данък за 2014г.
Отделно от изложеното, не без значение е и факта, че в случая е възложено извършване на нова ревизия, като по време на
новото ревизионно производство ще бъде установен нов резултат по ЗДДС за определения период. Извършването
на съдебен контрол по отношение на РА, в частта относно признатото
право на лихва, при допусната нова ревизия, обхващаща период от време, предмет
на проверка и в първоначално проведената ревизия, се явява контрол по
правилността, а не по законосъобразността на установените резултати, което
недопустимо. При възложената
нова ревизия, ще бъде извършена проверка на ревизираното лице, за периода м.
09.2016г., м. 10.2016г. и м. 11.2016г., относно правото му на приспадане на данъчен кредит, както и
в частта на установения резултат за корпоративен данък за 2015г и 2016г., което
неминуемо ще доведе до ново изследване/установяване на сумата определена с
оспорения РА и призната за надвнесена, съответно за възстановяване, което от
своя страна обуславя невъзможността в настоящото производство да бъде
определена лихва по неустановена главница. Характерът на лихвата, като
акцесорно вземане се определя именно от нейния производен генезис, което
предопределя невъзможността, тя да възникне като право, без наличието на
определена главница. Ако
главното задължение бъде изменено, отменено или унищожено, отпада с обратна сила и
задължението за лихва. В тази връзка в производството
по издаване и съответно – по обжалване на новоиздадения РА констатациите
относно правото на дължима лихва върху признатата сума за възстановяване на ДДС, подлежат на доказване и оборване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от М.Б.В. - управител срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-22001420004984-091-001/14.12.2021г.,
издаден от М.С.Х.– началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – София, орган възложил ревизията и М.Й.В.– главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 364/07.03.2022г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София
при ЦУ на НАП.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 195 по описа за 2022г. на Административен съд – Перник.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
Съдия:/п/