№ 64
гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2
от СК и чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 274840/20.08.2021 г., подадена от Б. ГР. Т., с
ЕГН **********, с адрес: с. E., общ. Н., чрез процесуалния му представител по пълномощие
адв. Т.П., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „ Цар освободител № 64, ет. 2, насочена
срещу Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 661/2021 г. по описа на
РС – Кюстендил.
С обжалваното първоинстанционно решение РС – Кюстендил е осъдил Б. ГР. Т. да
заплаща на пълнолетната си дъщеря ЕМ. Б. Т. на основание чл. 144 от СК ежемесечна
издръжка в размер на *** лева, платима до всяко 5-о число на месеца за текущия, ведно със
законната лихва за забава за всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, като искът до пълния
предявен размер от *** лева е оставил без уважение като неоснователен и недоказан, както
и да заплати на ЕМ. Б. Т. разноски в размер от 267 лева, съобразно уважената част от иска,
за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а също и да
заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса по иска за издръжка в
размер на 576 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е
постановил предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението се обжалва в частта относно присъдения от районния съд размер на
ежемесечна издръжка, като се сочат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност
1
в обжалваната част.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е извършил едностранна преценка
на доказателствата по делото, като е взел предвид основно представените от ищцата
доказателства. Твърди, че доходът му не е постоянен всеки месец, а се определя на база
заработени часове и че за да определи размера на издръжката, съдът неправилно е взел
предвид средномесечния му брутен доход, в който се включвали извънредно отработени
часове, а не е взел предвид чистия нетен доход без извънредни часове, също и при
изчисляване на реализирания от майката и бащата средномесечен брутен доход неправилно
бил приел като реализиран от майката доход нейния осигурителен, а не брутен доход.
Изтъква, че при равни други условия, извън здравословното състояние на детето, майката
разполагала с по-големи възможности да участва в издръжката на детето от тези на бащата.
Подчертава, че районният съд е определил несправедливо завишен размер на
издръжката, без да отчете въведеното от закона в чл. 144 от СК изискване заплащането за
издръжка на пълнолетен учащ да е дължимо от родителя само при условие, че същият може
да я дава без особени затруднения, като изтъква, че при получаван нетен доход 1200 лева за
него нямало да остават средства за живеене, за да може да покрива нуждите на дъщеря си.
Акцентира, че от приетото от първоинстанционния съд, че с оглед работоспособната възраст
на ответника същият имал възможност да реализира доходи към средния за страната, не
следвал изводът, че той може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което пък изключвало дължимостта й в
този размер (сочи съдебна практика). Твърди, че средствата за медикаменти за лечението на
детето се отпускали ежемесечно от НЗОК, с изключение на един, който се изписвал на 3
месеца и се поемал от НЗОК на 50%, като счита, че тези разходи следвало да бъдат
разделени между двамата родители, съгласно материалното им положение, а не да бъдат за
сметка на ответника.
Иска се изменение на първоинстанционното решение и намаляване размера на
присъдената издръжка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна ЕМ. Б. Т..
С Решение № 262892/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 661/2021 г. по описа на
КнРС по реда на чл. 250 от ГПК, районният съд е допълнил решението си от 06.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 661/2021 г. по описа на съда, като в осъдителния диспозитив, след
„платима до всяко 5-то число на месеца за текущия“ и преди „ведно със законната лихва за
забава за всяка закъсняла или просрочена вноска“ е добавил „считано от 08.04.2021г. “.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок за обжалване е
депозирана допълнителна въззивна жалба с вх. № 276090/20.10.2021г. от Б. ГР. Т., чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. Т.П.. Твърди се, че молбата за допълване
на решение, въз основа на която съдът се е произнесъл с обжалваното допълнително
решение, не била депозирана в законоустановения срок предвид обстоятелството, че се
2
касае за бързо производство, по което срокът за обжалване и допълване на решението тече
от датата на постановяване на решението.
Иска се постановяване на решение, с което размерът на присъдената издръжка бъде
намален и бъде прието, че същата се дължи от датата на постановяване на решението.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на допълнителната въззивна жалба
от насрещната страна.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както
и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане №509686 ЕМ. Б. Т. е дъщеря на въззивника Б.
ГР. Т., а нейна майка е Е.З. Т.. Ищцата е родена на 07.04.2003 г. и към момента на
депозиране на исковата молба пред РС – Кюстендил - 12.04.2021 г. е навършила пълнолетие.
Между страните не се спори, а и това обстоятелство се установява от приложеното по
делото решение №697 от 20.10.2017 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№1898/2017
г., че бракът между родителите е прекратен с развод по взаимно съгласие, като е утвърдено
постигнатото между тях споразумение, видно от което упражняването на родителските
права спрямо непълнолетното тогава дете – Е.Т. са предоставени на майката, на бащата е
определен лежим на лични контакти, определена е и издръжка, дължима от бащата, в
размер на 120 лв., размерът на която впоследствие с решение по гр.д.№196/2019 г.
районният съд е увеличил до сумата от 200 лева.
От удостоверение с изх. № 279/06.04.2021г. се установява, че Е.Т. е редовна ученичка
в ******************************” клас за учебната 2020/2021 г.
Видно от ЕР №0857 от заседание №073 с дата 18.04.2019 г. на МБАЛ
„*********************** е, че Е.Т. *******************************. От
представеното второ ЕР №1194 от заседание №089 от 20.05.2021 г. на
*******************, етапна експертиза от 28.04.2021 г., електронна рецепта за лекарства,
фактура, рецептурна книжка на ищцата, както и писмо изх.№11-00-13-1/22.07.2021 г. на
РЗОК – гр. Кюстендил се установява, че ищцата ежедневно използва предписано й
лекарство ******, като здравната каса поема 50% от цената му или сумата от 116.29 лева и
която стойност покрива месечната доза от медикамента.
По делото са представени и писмени доказателства за размера на доходите на
родителите.
От служебна бележка с изх.№249 от 20.04.2021 г., издадена о*******************,
бащата (въззивник в настоящото производство) е реализирал в периода от м.10.2020 г. до
м.03.2021 г. включително брутно трудово възнаграждение общо в размер на ******** лева
или средно ****** лева месечно. От представената пред въззивната инстанция служебна
бележка от същия работодател се установява, че за периода от м.06.2021 г. до м.11.2021 г.
бащата е получил брутно трудово възнаграждение в общо размер на 12 936.60 лева или
3
средно 2 156.10 лева месечно.
От приложено по делото Удостоверение изх.№882/08.04.2021 г., издадено от
******************* се установява, че средно месечния доход на майката на ищцата за
периода от м.08.2020 г. до м.01.2021 г. е в размер на ******* г. , а за периода от м.05.2021 г.
до м.10.2021 г. същият е в размер на ******** лева, установимо от Удостоверение изх.
№3203/03.12.2021 г., издадено от ******************* и представено пред въззивната
инстанция.
Установено е също така от приложените пред районния съд писмени доказателства,
че бащата изплаща лични кредитни задължения в общ размер на ********* лева на
основание постигнато споразумение за обединяване на кредити, сключено между ответника
и „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от Договор за паричен заем от 26.11.2020 г. между ответника и
„Изи Асет мениджмънт“ АД на Б.Т. е отпуснат паричен заем в размер на 4 038.00 лева със
срок за погасяване – 72 седмици при 36 вноски, с размер на двуседмична погасителна вноска
от 121.76 лева.
Установено е от приетите по делото удостоверения от Община Кюстендил и Агенция
по вписванията, че ищцата Е.Т. няма движимо и недвижимо имущество, като няма и
налични вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Кюстендил.
Ищцата живее в жилището на своята майка, като здравословните проблеми на Е са от
навършването на едногодишната й възраст. С оглед влошеното й здравословно състояние
били необходими специални условия за нейното отглеждане, включващи начин на живот,
изхранване и хигиена. В тази насока са дадените пред РС показания от майката и сестрата
на ищцата, които също така установяват, че Е.Т. се нуждае и от допълнителни частни уроци
по биология и химия, необходими за предстоящото й кандидатстване във висше учебно
заведение. Последното обстоятелство се установява и от ищцата, която е изслушана по реда
на чл.176 ГПК. На зададените въпроси последната отговаря, че посещава допълнителни
уроци по биология и химия, за които заплаща седмично общо 60 лева, като за уроците по
химия пътувала до Дупница, което било свързано с допълнителни разходи за транспорт.
От свидетелските показания също така се установява, че Е имала необходимост от
спазване на по-различен начин на живот от обичайния. Ходела на периодични прегледи в
гр. София, което било свързано с допълнителни разходи, извън тези за предписаните й
лекарства. Според свидетелката ****** сестра на ищцата, ответника не се интересувал от
последната, като след навършване на пълнолетието й, спрял плащането на издръжката.
При така констатираното от фактическа страна, районният съд е отчел
обстоятелството, че ищцата е с общо заболяване, което я прави 50% нетрудоспособна, както
и необходимостта й от приемането на специални медикаменти, медицински прегледи и
допълнителни разходи поради специфичния начин на живот, както и предстоящото й
кандидатстване във висше учебно заведение. Отчетена е завишената нужда от финансова
подкрепа при ищцата, предопределена както от специфичното и здравословно състояние,
така и от нарасналата й възраст, при което е определил общо дължима издръжка от двамата
4
родители в размер на *** лева. От така определената сума дела на издръжката, която да бъде
платима от ответника, определил на сумата от *** лева, отчитайки наличните по делото
доказателства за получавания от същия средномесечен доход от ****** лева, липсата на
задължения за издръжка към други лица, като с оглед установеното изплащане на кредитни
задължения от страна на ответника е акцентирал, че това не е основание за отхвърляне на
иска за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ се, които нужди би следвало да бъдат
поставени на преден план.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно
заявените доводи и възражения на страните.
Наведеният с въззивните жалби спорен момент е свързан с размера на присъдената
издръжка, който въззивникът приема за прекомерно завишен, както и момента, от който
същата следва да е дължима.
Съгласно нормата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
В производството по делото е доказано безспорно, а и не се спори между страните, че
Е.Т. е дъщеря на Б.Т.. Тя, макар и пълнолетна, е ученика в редовна форма, за което е
представено неоспорено доказателство-удостоверението от *************************.
5
Е.Т. не е навършила 20–годишна възраст, т. е. отсъства отрицателна материалната
предпоставка за отхвърляне на иска.
Съгласно представените доказателства от страна на ищцата, разпитаните свидетели,
чийто показания съдът кредитира в хипотезата на чл.172 ГПК, доколкото се потвърждават и
от представените по делото писмени доказателства, и при липсата на ангажирани оборващи
доказателства за имущественото състояние на Е.Т., то съдът намира, че последната не
разполага с доходи, нито с имущество, с което да се издържа сама.
Както бе изложено спорния момент е да бъде установено доколко нейният баща Б.Т.
е в състояние да й предоставя издръжка, тъй като нормата на чл. 144 от СК, не е обвързана с
текста на чл. 142, ал. 2 от СК, т. е. не следва, че при присъждане на издръжка тя следва да е
не по-малко от ¼ от МРЗ. При това положение издръжката се дължи само доколкото може
да бъде изплащана от родителя, без това да доведе до невъзможност да осигурява
собствената си издръжка.
Доколкото нуждата от издръжка по чл. 144 СК не се предполага, в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно, че се нуждае от нея. В конкретния случай настоящият състав
подкрепя извода на първоинстанционния съд, който с оглед на ангажираните доказателства,
е счел за доказана нуждата на ищцата от издръжка, и то в завишен размер с оглед
установеното й здравословно състояние и продопределените от него нужди от медикаменти,
медицински прегледи, специална храна. Отчетено е също така и че ищцата има завишени
финансови разходи с оглед намерението й да кандидатства във висше учебно заведение и
свързаните с това частни уроци, които посещава.
Постоянна и категорична е практиката на ВКС, че издръжката по чл. 144 СК не е
безусловна. В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено
по чл. 290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно
дете. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не
е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички
случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и
икономически условия на живот понастоящем. Това означава, че пред съда следва да се
съберат доказателства, че ответникът притежава средства над собствената си необходима
издръжка и след приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, може без особено затруднение да отделя средства за навършилото
пълнолетие дете в претендирания размер. Районният съд, с оглед всички събрани
доказателства по делото е преценил, че бащата може без особени затруднения да дава по ***
лв. месечна издръжка на учащата си пълнолетна дъщеря. Въззивният състав намира
преценката на районния съд за неправилна.
От конкретните доказателства по делото се установява, че въззивникът е в
6
трудоспособна възраст и не се твърди обективно да не е в състояние да полага труд. Същият
работи в „******** на безсрочен трудов договор на длъжността „шофьор“. Установено е, че
в периода от м.10.2020 г. до м.03.2021 г. включително брутното му трудово възнаграждение
е общо в размер на ***** лева или средно ****** лева месечно, а за периода от м.06.2021 г.
до м.11.2021 г. е получил брутно трудово възнаграждение общо в размер на ***** лева или
средно ****** лева месечно. С оглед наведеното във въззивнатата жалба оплакване, че
районният съд не е отчел чистия нетен доход на задълженото лице при определяне размера
на дължимата издръжка, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че при
определяне на размера на издръжката винаги се взема предвид доходите в техния брутен
размер и не се отчитат удръжките върху тях. Линията на бедност за 2021г., съгласно
Постановление № 265 от 24 септември 2020г. за определяне размера на същата за страната
за 2021 г., е в размер на *** лв. Наред с това, според данни на Националния статистически
институт, общия паричен разход за третото тримесечие на 2021 г. за едно лице е в размер на
1 791.41 лева. В този аспект и сравнено с получаваните от въззивника доходи, то за
последния, след приспадане на сумата, необходима за неговата месечна издръжка, се
получава остатъчен доход от **** лева. Изплащаните от него кредитни задължения
принципно се включват в сумата, отчетена като разход в статистиката на НОИ, отделно от
това по делото не се доказа за какви разходи са поети, като е безспорно, че същите не са за
покриване на нуждите на семейството, тъй като са изтеглени след развода на родителите. По
делото няма данни Т. да плаща издръжка на друг низходящ. Отделно от посоченото,
издръжката която един родител следва да осигурява на низходящите си е и морално
задължение, което не бива да бъде пренебрегвано за сметка на собствената си издръжка,
особено в случай като настоящия, където се доказа завишена нужда от издръжка и
принципна невъзможност ищцата да поеме сама същата, макар и при липса на конкретни
противопоказания за полагане на труд, с оглед бъдещата й реализация, на този етап това е
неоправдано.
Съобразявайки изложеното, настоящият въззивен състав достигна до извода, че от
една страна ищцата има нужда от определена издръжка, а от друга - ответникът е в
състояние да плаща такава, без това да представлява за него особено затруднение, но не в
определения размер от *** лева месечно, а в по-нисък, а именно в размер на *** месечно.
Въззивната инстанция счита, че така определеният размер е максималният, който би могъл
да се присъди, доколкото всяка по-голяма сума би представлявала особено затруднение и би
съществено затруднила нормалното съществуване на ответника, поставяйки го в
невъзможност да посрещне нормално екзистенциалните си потребности. Поради това,
решението на РС - Кюстендил, следва да бъде отменено в частта, с която иска на ищцата е
бил уважен за горницата над ***, до уважения размер от ***,00 лева.
Тъй като съдът прие иска за основателен , то следва да се произнесе от кой момент
възниква задължението за престиране на издръжка, доколкото същият спорен момент е
въведен с допълнителна въззивна жалба с вх.№276090/20.10.2021г., насочена срещу
Решение №262892/06.10.2021 г., постановено по гр.д.№661/2021 г. по описа на КнРС, с
7
което е допълнено Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 661/2021 г.
по описа на РС – Кюстендил, като за начален момент на дължимост на издръжката е
определена датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 08.04.2021 г.
Решението в оспорваната част е правилно. Безспорна е практиката на съдилищата, че
издръжка по чл. 144 от СК се дължи от момента на депозиране на исковата молба, при което
в тази част решението на районния съд ще бъде потвърдено.
Като последица от намаляване на размера на присъдената издръжка следва да бъде
намален и размерът на дължимата държавна такса, като на основание чл. 69, ал.1, т.7 ГПК,
същия е в размер на 475.50 лева.
Предвид изхода на правния спор и съобразно уважените и отхвърлени размери на
исковите претенции, то страните си дължат разноски. Съобразно задължителните указания,
дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на присъждане в
процеса подлежат само действително сторените и доказани разноски.
За първоинстанционното производство ищцата е претендирала разноски в размер на
300 лева за адвокатски хонорар. Съобразно уважената част на иска и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, на същата се дължат разноски в размер на 220 лева за първата инстанция. За
въззивното производство разноски не са претендирани и такива не следва да се присъждат.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски пред първата инстанция, нито
пред въззивната, респ. не се представят доказателства за извършването на такива, поради
което съдът не дължи присъждане на разноски в негова полза.
На основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262892/06.10.2021г., постановено по гр.д.№661/2021 г. по
описа на КнРС, допълнено с Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№
661/2021 г. по описа на РС – Кюстендил, В ЧАСТТА, с която Б. ГР. Т., ЕГН ********** от
г*************** е осъден да заплаща на пълнолетната си дъщеря - ЕМ. Б. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **********, месечна издръжка, дължима от 08.04.2021 г.,
платима до всяко 5-то число на месеца за текущия, ведно със законната лихва за забава за
всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването й, за размера над ********************, до първоначално
уважения размер – ***,00лв. /четиристотин лева/, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 144 СК на ЕМ. Б. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********** срещу Б. ГР. Т., ЕГН ********** от
8
*************************** за осъждане на последния да й заплаща месечна издръжка,
считано от 08.04.2021 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й за размера над ********************, до присъдения такъв от ***,00
/четиристотин лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Решение №262892/06.10.2021 г., постановено по гр.д.№661/2021 г. по
описа на КнРС, допълнено с Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№
661/2021 г. по описа на РС – Кюстендил В ЧАСТТА, с която Б. ГР. Т., ЕГН ********** от
г*************** е осъден да заплати по сметка на РС - Кюстендил държавна такса върху
присъдената издръжка за размера над ****************** лева, до първоначално
определения от ******************* лева.
ОТМЕНЯ Решение №262892/06.10.2021 г., постановено по гр.д.№661/2021 г. по
описа на КнРС, допълнено с Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№
661/2021 г. по описа на РС – Кюстендил, В ЧАСТТА, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК,
Б. ГР. Т., ЕГН **********, от г*************** е осъден да заплати на ЕМ. Б. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********** деловодни разноски пред първата инстанция за
размера над ********************************
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262892/06.10.2021 г., постановено по гр.д.№661/2021
г. по описа на КнРС, допълнено с Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 661/2021 г. по описа на РС – Кюстендил в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9