Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Враца

Производството e по реда на  чл. 284 и сл. ЗИНЗС, вр. с чл. 203  АПК.

Образувано по искова молба от * В.П.М., против Главна дирекция изпълнение на наказанията гр.София с искане за заплащане на  обезщетение  в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева  за неимуществени вреди за периода от  01.01.2020г. до  края на месец февруари 2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.02.2024г. След направено уточнение по исковата молба от процесуалния му представител * Д.Н. се посочва, че претърпените неимуществени вреди от ищеца са в резултат на действия и бездействия на администрацията на ***: **************************************. ** Л.И., **************************************************************************. ******************************************************. ********************************************************************************. *******************************************************************.  Твърди се, че същото е в нарушение на чл.3 ЗИНЗС.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, чрез *Н. не  се представлява. 

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" , чрез * Г.Х. в представен писмен отговор оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца  дава мотивирано заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Не са налице доказателства за причиняване на увреда вследствие на поставяне в по-неблагоприятно условия на ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Исковата претенция, касае заплащане на  обезщетение  в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева  за неимуществени вреди за периода от  01.01.2020г. до  края на месец февруари 2024г., ведно със законната лихва върху сумата, за който период се установява, че ищецът е  в  ***.  Към исковата молба  във вр. с твърденията не са представени писмени доказателства. Представени са доказателства във вр. с регистрацията на „**“.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим. Претендират се неимуществени вреди, настъпили в резултат на  действия и бездействия на администрацията на ***, в резултат на това, че ищецът е бил поставен в по-неблагоприятни  условия за изтърпяване на наказанието му с сравнение с останалите *, които са свързани с невъзможност за промяна на режима на изтърпяване на наказанието и други такива, като се твърди че  това е станало във вр. с негови **  /**/, в нарушение на чл.3 ЗИНЗС.

Разпоредбата на  чл.284, ал.1 ЗИНЗС предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 205, ал.1 АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и ***, са нейни териториални служби (чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице. С оглед на горното и ГДИН е надлежен ответник по иска.

За основателността на иска за вреди с правно основание  чл. 284, ал.1  ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с  чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция; причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.

По смисъла на закона отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В конкретния случай не се установяват  незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служителите на ответника във вр. с  поставянето на ищеца в по-неблагоприятни условия с останалите *, в нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Липсват доказателства, че е налице действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3  ЗИНЗС, която е задължителната първа предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията и такива вреди. Не се събраха доказателства по делото, че ищеца е поставен в неблагоприятни условия да изтърпява наказанието лишаване от свобода  спрямо останалите лишени от свобода, във вр. с неговите ** на „**“, като не са конкретизирани и конкретно вредите, които ищецът е търпял вследствие на това неблагоприятно положение. От друга страна при отказ за изменение на режима, в каквато насока се навеждат твърдения е предвиден друг ред за защита на неговите права. От горното следва, че в конкретния случай не са налице предпоставки, за да се задейства оборимата презумпция по  чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Липсва доказано по делото действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението презюмирана неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Липсва и доказана неимуществена вреда. По делото не се установяват описаните в исковата молба неимуществени вреди- чувство за малоценост, отчаяние и безнадежност и уронване на човешкото му достойнство. Въпреки дадената от съда възможност не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца по делото.  

Тоест не са налице незаконосъобразни действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които да са основание за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск и не са осъществени елементите от фактическия състав по чл.284,ал.1 ЗИНЗС. Исковата молба като неоснователна следва да се отхвърли, като предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху тази сума.

На страните не следва да се присъждат разноски по делото.

Водим от горното  и на основание чл.172, ал.2  АПК и чл.285,ал.1 ЗИНЗС, Съдът

                                              

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от * В.П.М., против Главна дирекция изпълнение на наказанията гр.София с искане за заплащане на  обезщетение  в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева  за неимуществени вреди за периода от 01.01.2020г. до  края на месец февруари 2024г., ведно със законната лихва върху сумата.            

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд  Враца  в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.