№ 371
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502551 по описа за 2021 година
С решение № 3218 от 26.05.2020 г., по гр.д. № 11722/15 г., СГС, І-15 с-в,
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Г. С. и А. Д. П. (заместили в процеса първоначалния
ищец П. Г. С.) срещу М. Ж. Я. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гладене от
31.01.2012 г., сключен между П. Г. С. и М. Ж. Я. с н.а. № 5 от 31.01.2012 г., с
който е прехвърлена собствеността върху ап. № 8, с площ от 57, 11 кв. м.
находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл. 5, вх. А, ет. 3.
След постановяване на решението Р. Г. С. е починал и е заместен в
процеса от наследниците си Л.А. С. – С., Е. Р. М. и И. Р. С.. Същите не са
подали жалба и по отношение на тях решението е влязло в сила.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от А. Д. П., като се сочи,
че не е доволен от акта на съда, относно полагащата му се ½ ид.ч. Счита, че
ответникът не е доказал постоянна грижа и издръжка съгласно предвиденото
в договора, като съдът е тълкувал волята на страните ограничително и
неправилно е кредитирал и възприел събраните доказателства. Намира, че не
се касае до задължение за епизодично подпомагане, че изпълнението на
алеаторния договор не може да се разделя на периоди, тъй като то е неделимо
1
по обем, а неизпълнението (пълно или частично) дава право на кредитора да
претендира разваляне на договора изцяло. Подчертава, че през времето на
действието на договора постепенно нуждите на П. С. са се променили и
увеличили, а грижите на ответника са намалели и постепенно се
преустановили. Счита, че задължената страна не е изпълнявала
ангажиментите си според установената практика – нито чрез предоставяне на
грижи в натура, нито чрез заплащане на необходимата за конкретния случай
парична издръжка (вкл. и в условията на трансформация). Прави подробен
анализ на събраните доказателства и основавайки се на изобилна съдебна
практика, претендира отмяна на съдебния акт и уважаване на претенцията на
А.П. срещу М. Я., както и разноски.
Ответникът М. Ж. Я. намира решението за правилно и съобразено с
точното съдържание на договора, а именно подпомагане при нужда на
прехвърлителя на имота и предоставяне на допълнителна грижа. Изтъква, че е
заплащал прегледи, изследвания, лекарства, местни данъци и такси, режийни
за имота на П. С., заплащал е такси за престоя му в хоспис за десет дни в края
на 2013 г., подсигурявал е транспорт до болнични заведения, поддържал е
личен контакт. Подчертава, че в края на живота си П. сам е пожелал да
постъпи в хоспис (състоянието му е било добро и не е налагало обгрижване в
специализирано заведение), не е уведомил ответника и се отчуждил от Я.,
като не желаел същия да се грижи за него. Споделя извода, че сумата от 500
лв., дължима от ответника в изпълнение на договора за последния месец от
живота на първоначалния ищец е незначително неизпълнение на договора.
Подчертава, че жалбоподателя е външен човек за семейството, а от страна на
другите роднини на починалия не е направено обжалване на решението на
съда.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В постъпила искова молба от името на П. Г. С. (починал в хода на
процеса и с конституирани на негово място като ищци Р. С. и А.П.) се твърди,
че на 31.01.2012 г. бил сключен договор за издръжка и гледане с ответника М.
2
Ж. Я., с който С. прехвърлил на ответника собствеността върху апартамент №
8, от 57, 11 кв. м, в гр. ***, ул. "***", ж.к. "***“, заедно с прилежащото към
него мазе № 4 и 2, 84% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, като Я. поел задължението да се грижи за
прехвърлителя и да му осигурява средства за издръжката му до края на
живота му. Твърди се, че ищецът С. се разболял от рак и имал нужда от грижи
и допълнителни средства за издръжката си, вкл. за престой в хоспис, но
ответникът не осигурил такива. Претендира се договорът да бъде развален,
както и разноски по делото.
Ответникът М. Я. оспорва иска, като сочи, че полагал грижи, заплащал
разходите по имота, придружавала ищеца на изследвания и при лечение,
подсигурил му грижи, чрез сключване на договор с трето лице. Сочи, че
прехвърлителят отказвал да приеме грижите и не го е уведомил, че се нуждае
от специални грижи и по своя воля през последните шест месеца от живота си
се е преместил да живее в хоспис, като по този начин е лишил ответника от
възможността да се грижи за него. Твърди, че сам също е настанявал С. в
хоспис и е заплатил престоя му там. Претендира отхвърляне на иска и
разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с н.а. № 5 от 31.01.2012 г. П. С. сключил с М.Я. договор
за гледане и издръжка, с който собствеността върху процесното жилище била
прехвърлена на ответника като ищецът запазил правото на ползване върху
имота. Съгласно договора ответникът е поел задължение спрямо
прехвърлителя да го подпомага със средства за издръжката му и до края на
живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост, като му
осигурява достоен, добър и спокоен живот. Няма спор също така, че при
ищеца С. през 2013 г. е било констатирано онкологично заболяване на
простата, с метастази в костите, и той провеждал специализирано лечение, а
здравословното му състояние се влошило.
С договор от 20.12.2013 г. М.Я. възложил на Р. Т. полагането на
ежедневните грижи за С. и домакинството му. Представените от Я. платежни
документи установяват, че за жилището, предмет на нотариалния акт, са били
3
заплащани сметките за ток, парно и вода, както и че са заплащани данъци за
имота.
Установява се от представени писмени доказателства, че за постъпване
в хоспис за десет дни в самия край на 2013 г. ответникът Я. е заплатил 500 лв.
за престой, като е заплащал и медицински консумативи, лекарства,
изследвания. След напускане от хосписа ищецът С. е приет в МБАЛ "Св.
Иван Рилски" ЕАД поради проблемите с отделителната си система и след
кратък престой там е изписан, с необходимост от извършване на хемодиализа
2-3 пъти седмично (провеждана през цялата 2014 г.). Не се спори, че в
периода м. 03 - м. 08.2014 г., веднъж месечно С. се е явявал в болницата за
поставяне на съответната инжекция за лечение на карцином. Поради
влошаване на състоянието на 11.11.2014 г., С. отново постъпил в хоспис,
където на 20.03.2015 г. след подаване на исковата молба (на 10.02.2015 г.) е
починал, като страните не спорят, че през последния месец състоянието му е
било тежко. Видно от две фактури и фискални бонове от 24.04.2015 г., сумата
от 4 050 лв. е платена от Л. С. и А.П. – като управител на посоченото в
платежния документ дружество.
По делото е разпитана като свидетел Л.А. С. – С., съпруга на починалия
Р. С. – брат на първоначалния ищец П. С., респ. конституиран като ищец в
процеса преди своята смърт. Стойността на същите като доказателствени
средства следва да се възприема като се отчита, че към момента на разпита
лицето не е имало качеството на страна в процеса, но същото е било в
относително заинтересовано положение спрямо изхода на спора. В
последствие обаче Л. С., като страна в производството, не е обжалвала
съдебното решение на СГС, с което е отхвърлен иска за разваляне на
договора. В този смисъл от изхода на производството пред въззивния съд не
зависи облагодетелстването на свидетелката, която не е депозирала жалба
срещу решението на СГС.
Св. Л. С. разказва (л. 156 и сл.), че се запознала с М.Я. в края на 2013 г.,
когато станало ясно, че здравословното състояние на П. се е влошило и
трябвало да го настанят в лечебно заведение, но тъй като им отказвали,
решили да го оставят за празниците (коледни и новогодишни) в хоспис, а
след това да го преместят в „Св. Иван Рилски“. Според свидетелката
действията им били координирани, сменили си телефони, като Я. платил
4
престоя и заминал за Вършец. След изписването от хосписа в началото на
януари, П. бил приет в болница, от където (след около 10 дни) го прибрала
свидетелката и започнала да го придружава 3 пъти седмично на назначената
му хемодиализа (до края на м. март 2014 г.). За лекарства в този период
средства се плащали от свидетелката и съпруга й и от самия П., който имал
пенсия от 300-350-400 лв. Докато П. живеел в дома на С., М. го посетил само
веднъж и говорили пред входа. Неколкократно свидетелката го придружавала
до лечебни заведения, при предписано поставяне на стома (торбичка), като за
консуматива (200 лв. за всяка следваща след първата) заплащали С.и.
Посочено е, че П. живеел в дома им, където грижи за него полагала С.а (брат
му Р. бил инвалид) – за смяна на превръзки, за поставяне на инжекции и пр.
Към края на март 2014 г. П. се закрепил и се прибрал в дома си, като не бил
споменавал някой да се грижи за него, а самата свидетелка ходела през 2-3
дни. Около юни, П. заминал със свои приятели в с. Владо Тричков, като те го
придружавали на хемодиализите. През август той отново се прибрал в дома
си. При изследване на костите се установило, че има разсейки. Посещенията
на свидетелката вече били по-чести до ежедневни, тъй като той почти не
можел да се движи. През ноември свидетелката вече не можела да се справя с
обслужването на две домакинства и се взело решение П. да постъпи отново в
хоспис. За този период тя няма информация М. да се е свързвал с П. (освен
два случая – ноември 2013 г. и март 2014 г.), да е помагал за настаняването му
в хоспис, да е заплащал процедури, манипулаци или транспорт. За хосписа се
заплащало от свидетелката и А.П.. П. смятал М. за свой син и обидата му била
голяма, той поискал да му се върне апартамента, но М. (по разказ на П. пред
Л.) му отговорил със СМС, че това не е някаква движима вещ, която да може
да се връща насам-натам. Свидетелката не уведомила М. за смъртта на П., тъй
като това било желание на последния и тя го изпълнила.
Св. А. К. Р., шофьор във фирмата на А.П., сочи че по нареждане на
последния вземал П., возел го със служебния автомобил до болницата и на
пазар, като П. му е предоставял средства. П. не бил споделял със свидетеля за
отношенията си с М. (знаел само от П. за някакъв СМС, където се
коментирало, че това не е движимо имущество), а св. Р. бил виждал М. само
веднъж пред кооперацията. Св. С. обаче той познавал, тъй като я засичал да се
грижи за П..
Св. М. А. Я., майка на М.Я., разказва, че от 2001 г. синът й бил студент
5
в УАСГ, а П. - негово преподавател и между тях се породило приятелство. Тя
твърди, че синът й се грижел за П. – водел го по лекари, а тя самата уредила
изследване за установяване на наличие на разсейки в костите. Съдействала и
за съвременно лечение през първата половина на 2014 г., което стопирало
заболяването. Разказва, че М. и П. били много близки, понеже като архитекти
общували на професионално ниво, а отделно от това имали близки контакти
по отношение на духовното развитие и културните мероприятия – ходели на
опера, П. идвал много често в дома на М., ходел със семейството му при
техни близки във Вършец, Вълчедръм, Пещера. През 2014 г. П. се отчуждил и
в последствие се установило, че това било заради контакта с неговите близки
и заведеното дело за апартамента. Св. Я. посещавала П. въпреки това и й
правело впечатление, че няма следи от други посещения на друг човек. Тя
разказва, че П. бил подложен на хемодиализа два пъти седмично
(първоначално М. го карал с колата, а после имало транспорт от „Св. Иван
Рилски“) и изказва недоумение относно предприетото от Св. С. лечение чрез
поставяне на стома, което намира за неправилно и утежняващо. Св. Я., която
е кинезитерапевт, твърди, че ходела при П. - чистела, перяла, носела храна,
предимно събота и неделя от март, април 2014 г. до влизането в хоспис, поне
2 пъти месечно – л. 159. През лятото на 2014 г. според свидетелката, П. бил в
дома си, където тя го посещавала. За смъртта на П. разбрали случайно, тъй
като близките не информирали М..
Св. М. С. Г., личен лекар на П. С., разказва, че след като се установил
карцинома и състоянието на пациента се влошило, той го посещавал, като бил
придружаван от М. (през есента на 2013 г.), за който самият П. казвал, че има
някой който да се грижи за него и на който да разчита. Освен М. за лекарства
идвали и други хора – една жена, но по-често М..
При очна ставка между Св. С. и св. Г. се потвърждава, че П. е бил
придружаван и от С., и от М. при прегледи, като тя е идвала и сама за негови
лекарства, но по мнение на лекаря, по често се е срещал с М.. Пояснено е, че
С. и М. са ходили да изтеглят заедно средства, които племенник на П. пратил
от чужбина за лечението му.
Пред настоящата инстанция е разпитана като свидетел В. Д. К.. Същата
разказва, че познава П., с който имали колегиални отношения, а А.П.
(жалбоподателя) и М.Я. (ответника) били студенти в института, където тя
6
работела – ВИАС. Разказва, че във вилата й в с. Владо Тричков, П. отсядал
много пъти, а лятото на 2014 г. прекарал изцяло там. Той лежал на едно
твърдо легло на верандата, казвал по негова рецепта какво да се наготви. По
това време П. бил много болен, вече бил със стомата, а за провежданите
хемодиализи го вземала дъщерята на свидетелката и го водела на процедури,
като в транспорта участвал и зет й. Режийните за дома му се плащали от
снаха му – той вече не можел да ходи. П. по това време споделил с дъщерята
на свидетелката, че М. не му се обаждал. Сочи, че грижи за П. полагала
сестрата на брат му (Р.), но М. не идвал да му помага или да го води с кола.
Разказва, че през 2014 г. П. не можел да се движи сам и положението му било
на инвалид, като твърди, че след 2013 г. състоянието му се влошило и се
налагало край него да има някой, тъй като станало тежко. В хоспис през
есента на 2014 г. го настанила снаха му, която свидетелката наричала Ая.
Последната имала някакви връзки, тъй като там била настанявала преди и
баща си. В хосписа П. бил посещаван от свидетелката и дъщеря й, снаха му,
свои студенти, но не споменавал М. да е идвал.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както е прието още в т. 1 на тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986
г., ОСГК на ВС, според чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, като по
правило при сключването му влагат в неговото съдържание обичайното и
нормалното за съответния тип облигационно отношение. В договорите, като
процесния, срещу предоставяне на право на собственост, насрещната страна
има задължение за осигуряването на средства, както и за полагането на
грижи, като това общо задължение е неделимо по естеството си. Издръжката
може да включва предоставяне на храна, заплащане на режийни разноски,
дрехи и други, според конкретните нужди на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), както и
полагане на съответни грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя отново според неговата индивидуална нужда и възможностите
му да се справя сам. Ако едната страна не изпълни поетото от нея задължение
поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да
развали договора на основание чл. 87 ЗЗД, като съгласно ал. 3 развалянето на
договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват
7
вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.
При преценка за наличието на основание за разваляне на процесния
договора от 31.01.2012 г., съдът следва да се ръководи от съдържанието на
задължението, поето от приобретателя. В нотариалния акт е отразено, че
ответникът по иска М.Я. е поел задължение по гледането и издръжката на П.
С., а именно - да го подпомага със средства за издръжката му и до края на
живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост, като му
осигурява достоен, добър и спокоен живот. По правило договорът се
сключва интуито персоне – той е обусловен от личността на страните, като
няма пречка, да се предвиди възможност изпълнението от страна на
приобретателите да бъде и с помощта на трето лице. Съдът приема, че
страните по договора са се съгласили да вложат в съдържанието на поетото
от приобретателя задължение типичния за този вид договори смисъл, а
именно, че Я. е следвало да полагат личен труд за гледането на
прехвърлителя, като върши потребното му за прякото задоволяване на
неговите индивидуални нужди.
От събраните доказателства се установява, че между страните е
възникнал валиден алеаторен договор, по който е започнала надлежна
престация, осъществявана в уговорения обем от Я.. Този обем на изпълнение
е претърпял промяна във времето. Събраните гласни доказателства сочат, че
първоначално (когато П. бил в добро здравословно състояние и кондиция)
отношенията между С. и Я. били добри и те интензивно общували – имали
общи пътувания, гостувания, културни мероприятия. След влошаване на
здравословното състояние на ищеца П. С. обаче (през 2013 г.) ответникът Я.
първоначално е полагал грижи за него (съпровождал го е при личния му
лекар, съдействал е за прием в хоспис, като е заплащал и такса от 500 лв. за
това, осигурявал е съдействие за постъпване в болнични заведения и пр.), но
тези негови ангажименти постепенно са били редуцирани, като в определени
периоди са липсвали, а непосредствено преди кончината на С. са били
практически напълно преустановени. Съдът кредитира показанията на св. Л.
С. (която по настоящем не е жалбоподател), като счита, че тези показания са
дадени от лице имащо най-преки впечатления от състоянието и грижите за
починалия. В унисон с останалите свидетелски показания (св. Р., св. Г., св. К.,
дори и на Св. Я.) е обстоятелството, че именно Л., като снаха на П. е полагала
8
най-много грижи за него, като за част от времето (когато състоянието му през
2014 г. се е влошило), тя го е посещавала в дома му през 2-3 дни, а когато той
не е можел да се обслужва сам – ежедневна, а в определен период той е
пребивавал и в дома й, където тя е следвало да се грижи и за съпруг си Р. –
брат на П.. Самата свидетелка С. не е отрекла, че в началото на болестния
процес, М.Я. е действал координирано с нея по обгрижването на ищеца, което
се потвърждава и от личния лекар на П.. Доказателствата обаче установяват,
че тази грижа от ответника по иска във времето е била ограничена по обем, до
отпадането й. Съдът приема, че показанията на Св. Я. (майка на М.), в частта
им, в която сочи, че посещавала П. в дома му след пролетта на 2014 г. два
пъти месечно за да се грижи за него, не могат да установят изпълнение на
поетата грижа по процесния договор. Към този момент се установява, че
състоянието на П. е било значително увредено и той е имал нужда от по-честа
грижа и съдействие (не само по веднъж на две седмици). На следващо място
посещенията на Св. Я. не съставляват изпълнение от страна на ответника Я.
по договора за подпомагане с издръжка, средства и ежедневна грижа, от
която П. по това време се е нуждаел. От друга страна за част от сочения
период (летните месеци) съдът приема за доказано, че той е пребивавал в
друго населено място. В тази насока съдът кредитира показанията на
незаинтересованата св. К., и не кредитира тези на майката на ответника, на
основание чл. 172 ГПК. Последната обаче е потвърила неизгоден за Я. факт –
тя е посочила, че през 2014 г. П. се отчуждил, като дори е заявила, че за
смъртта му са разбрали случайно, което налага извод, че връзките с
прехвърлителя на имота са били охладнели, а в последствие напълно
прекъснати, при което твърдението за полагане на грижа спрямо същия е
напълно несъстоятелно. Следва да се подчертае, че действително уговорката
в договора е била приобретателя на жилището да бъде подпомаган със
средства за издръжката и да бъде гледан при необходимост. По делото се
установява, че дори и този ограничен обем на алеаторното задължение не е
бил престиран, тъй като именно след влошаването на здравословното
състояние на ищеца (т.е. при разширяването на нуждите му от поддръжка и
специални грижи) присъствието на М. в живота му е започнало да става
периодично, и дори инцидентно. Данните установяват, че за времето от
ноември 2013 г. – март 2014 г. П. и М. са контактували само два пъти, а за
този период са налице доказателства, че прехвърлителят е имал нужда от
9
грижи, съдействие, помощ и лечение. Отделно от това се установи от разпита
на св. К., че през лятото на 2014 г. грижи за П. от страна на М. не са били
полагани изобщо, тъй като той е пребивавал в нейна къща извън столицата,
бил е съпровождан от нейни близки за прегледи и процедури, а грижи за него
са били полагани само още от снаха му.
Вярно е, че ответникът Я. е представил договор, сключен с трето лице
за гледане на С.. Никой от свидетелите по делото обаче не сочат, че той е бил
изпълняван и че лицето Р. Т. по някакъв начин се е грижела за болния. Вярно
е също, че ответникът е представил счетоводни документи установяващи
плащане на данъци и режийни за процесното жилище, но следва да се държи
сметка за това, че за данъчната тежест относно жилището отговорност носи
собственика му, а за произхода на средствата, с които са заплащани сметките
по делото са налице гласни доказателства, че участие в тях са взимали самият
П. със своята пенсия, снаха му и брат му и пр. Ето защо дори и да се приеме,
че сметки са заплащани от М.Я., това не сочи, че цялостното алеаторно
задължение е било надлежно изпълнявано дори и само относно осигуряването
на средства за издръжка.
По делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да
установи изпълнение на възложените му с договора грижи, не са ангажирани
доказателства за изпълнение на трансформираното задължение за гледане и
издръжка в парично такова. Следва да бъде изтъкнато, че в случая при всички
положения намира приложение разрешението дадено в съдебната практика,
според което липсата на съдействие от страна на кредитора не може да
освободи длъжника от отговорност, тъй като в този случай приобретателя е
длъжен да изпълнява в пари, а липсват данни Я. да е поискал от съда
трансформация на задължението от натурално в парично, нито да е започнал
да плащат на прехвърлителя паричната равностойност необходима за
неговата издръжката. Така и в решение № 165 от 1.3.2010 г. по гр. д. №
71/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 174 от 02.07.2014 г. по гр. д. №
7500/2013 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр. дело
№ 90/2011 г. на ВКС, I. г.о., решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр. д. №
1668/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
С оглед всички изложени по-горе аргументи се налага извода, че
предявения иск за разваляне на договора е основателен. Процесното
10
съглашение е с алеаторен характер и е двустранен и възмезден договор. Ако
приобретателят на имота не престира грижи, гледане и издръжка на
прехвърлителя, този баланс на насрещните престации се нарушава, тъй като
приобретателят, без да престира и без основание получава недвижимия имот.
Ето защо поради липса на точно изпълнение, което се е превърнало в
цялостно неизпълнение в последните месеци от живота на прехвърлителя
въпреки увеличената му нужда от подкрепа, обгрижване и внимание,
договорът подлежи на разваляне. Не може да се приеме, че се касае до
несъществено неизпълнение, тъй като в самият договор е вложено изискване
грижата за прехвърлителя да бъде именно с оглед нуждата му и
необходимостта от подпомагане. Безспорно доказано по делото се явява
обстоятелството, че П. е страдал от сериозно заболяване, което е влошило
качеството му на живот, имал е нужда от съдействие при придвижване,
посещение на лечебни манипулации, ежедневна грижа за храна и хигиена. В
този смисъл условието в договора, грижи да се полагат при необходимост е
било налице, но приобретателят не е съобразил поведението си с договорните
обвързаности. Както е прието в решение № 175 от 05.12.2019 г. по гр. д. №
3258/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, от решаващо значение е не само
абстрактният модел за дължимата грижа при изпълнението на възмездно
поети задължения, но и това което хуманността изисква в конкретния случай,
включително и като гражданска реакция спрямо човек, имащ нужда от
специализирана медицинска помощ. Съгласно друго решение на ВКС, ІІ ГО,
постановено по гр. д. № 295/2002 г. задължението за издръжка и гледане
изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от длъжника, а ако
изпълнението е непостоянно и непълно, водещо до невъзможност
прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на
жизнения му стандарт, то е значително и обосновава развалянето на договора.
В настоящото въззивно производство жалба е подадена само от А.П.,
като изрично е посочено, че той не е доволен от решението за полагащата му
се идеална част – съгласно протоколът за обявяване на завещание (л. 47) това
е ½ ид.ч. от процесния имот. Ето защо, доколкото по отношение на
наследниците на Р. С. решението (за отхвърляне на иска) е влязло в сила, то
договорът следва да бъде развален за половината от прехвърления имот.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер
на общо 2 821,78 лв., съответно за двете инстанции.
11
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3218 от 26.05.2020 г., по гр.д. № 11722/15 г.,
СГС, І-15 с-в, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Г. С. -
починал и заместен от наследниците си по завещание 1) Р. Г. С. (заместен от
наследниците си по закон Л.А. С. – С., Е. Р. М. и И. Р. С.) и 2) А. Д. П. срещу
М. Ж. Я. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договор за издръжка и гладене от 31.01.2012 г., сключен
между П. Г. С. и М. Ж. Я. с н.а. № 5 от 31.01.2012 г., по отношение на една
втора идеална част от прехвърления в собствеността ап. № 8, с площ от 57,
11 кв. м., находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл. 5, вх. А, ет. 3, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ договор за издръжка и гледане, сключен между П. Г. С. и М.
Ж. Я., инкорпориран в н. а. № 5 от 31.01.2012 г., том I, peг. № 202, н.д. №
5/2012 г., нотариус с peг. № 055 на НК, по отношение на една втора идеална
част от апартамент № 8, с площ от 57,11 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, находящ се в гр. ***, ул. „***“, ж.к. „***“, бл. 5, вх.
А, ет. 3, при съседи - на етажа апартамент № 7 и апартамент № 9, отгоре
апартамент № 11 и отдолу апартамент № 5, заедно с прилежащото към него
мазе № 4 и заедно с 2,84% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА М. Ж. Я. да заплати на А. Д. П., ЕГН **********, разноски в
размер общо на 2 821,78 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12