№ 16
гр. Сливен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Ив. К. Ив.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600066 по описа за 2022
година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 56/15.12.2021г. по НОХД № 1352/2021г. на Районен съд –
Сливен подс. Н. Д. М. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Определено при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от две години, което е редуцирано с една трета. Наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца е постановено
да се търпи при първоначален строг режим.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия-адв. М.. В нея се твърди, че са били налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер. Счита, че престъплението е следвало да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл.93, ал.1, т.9 от НК с оглед
неголямото количество наркотично вещество, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, направеното самопризнание и
1
описание на механизма на престъплението. Заявява се, че деянието е с ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Предлага се на въззивния съд на основание чл. 337,
ал. 1, т. 4 от НПК подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност
и да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда
лева. Алтернативно искане е да бъде постановено решение, с което присъдата
да бъде изменена като бъде намалено наложеното на подсъдимото лице
наказание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. поддържа жалбата.
Конкретизира алтернативното искане като моли съда на подсъдимия да бъде
изменено наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от една година и
четири месеца на шест месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава становище, че
жалбата е частично основателна. Предлага на въззивната инстанция да измени
присъдата в частта относно размера на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“. Предлага на съда да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на девет месеца, което след редукцията да бъде в
окончателен размер от шест месеца, а предвиденото в разпоредбата на чл.
354а, ал. 3 от НК наказание глоба да не бъде налагано. Заявява се, че
държаното количество наркотично вещество е малко, както и че действително
самото деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи, но не и до степен, която да наложи то да се квалифицира
като маловажен случай. Прокурорът в същата насока изтъква и
многобройните осъждания на подсъдимия и високата концентрация на
държаното наркотично вещество. В заключение обаче счита, че наложеното с
атакуваната присъда наказание е несъразмерно тежко, поради което и
предлага изменение на присъдата в описаната по-горе насока.
При упражняване правото си на лична защита и последна дума
подсъдимият заявява, че поддържат въззивната жалба и се присъединява към
становището на своя защитник.
Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на
жалбоподателя, изслуша страните в с.з. и извърши цялостна проверка на
присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че жалбата е неоснователна.
След обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал по
2
делото са направени следните фактически констатации, които напълно се
споделят от въззивната инстанция:
Подсъдимият М. е осъждан многократно за престъпления от общ
характер. Със споразумение по НОХД №1416/2018 г. по описа на СлРС е
признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца. На основание чл. 55,
ал. 3 от НК съдът не е наложил кумулативно предвиденото от законодателя
наказание „Глоба“.
На 17.08.2021 г. около 17.30 ч. подс. М. се намирал в игрална зала
„Ефбет“ на бул. “Стефан Стамболов“ в гр. Сливен. Подсъдимият носел в себе
си прозрачна пластмасова кутийка с розова капачка със съдържание високо
рисково наркотично вещество метамфетамин- 1, 571 грама, предназначено за
лична употреба. Не притежавал надлежно разрешително за това.
На същата дата в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. на смяна били
свидетелите Н. КараИ. и И.С., заемащи длъжността „старши полицай към
групата за охрана на обществения ред“. Около 17.30 ч. двамата извършвали
ППД в игралната зала. При проверката на лицата от залата подсъдимият се
държал неадекватно- извършвал резки движения. Разкопчал колана на
панталона си и поставил предмет в него. Полицейските служители го
помолили да излезе от игралната зала, установили самоличността му и
попитали подсъдимия какво е скрил в панталона си. Подсъдимият извадил
черен калъф от сгъваем нож с размери 10 см., прикрепен към колана му, а в
него имало прозрачна пластмасова кутийка с розова капачка, в която било
поставено жълто кристалообразно вещество. Кутийката със съдържанието й
подсъдимият предал доброволно с протокол за доброволно предаване, в който
посочил, че намереното вещество е негово и е предназначено за лична
употреба.
Извършен бил оглед на веществено доказателство, съставен бил
протокол за процесуалното действие, изготвен бил и фотоалбум. При огледа
на жълтото кристалообразно вещество бил извършен полеви тест, при който
веществото реагирало на амфетамин. Веществото било поставено в
полиетиленов плик и запечатано с лепенка № Г 0807.
Изготвена била химическа експертиза № 698/2021 г., от заключението
3
на която е установено, че веществото представлява метамфетамин с нето
тегло 1,571 грама с концентрация на активния компонент метамфетамин
56.90%.
Стойността на наркотичното вещество е 39.28 лв., определено
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наркотичните
вещества са предадени на основание чл. 91 от ЗКНВП на Централно
митническо управление, отдел „НОП“ гр.София за съхранение до
приключване на наказателното производство.
В с.з. подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт като се е съгласил да не се събират доказателства за
тези факти. Предвид изявлението на подсъдимия, производството се е
развило по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото въззивният
съд намира за безспорна. Районният съд, за да постанови присъдата си,
правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От наличния
доказателствен материал и направеното самопризнание правилно и
законосъобразно е приел решаващият съд, че авторството на деянието, както
и времето, мястото и начина на осъществяването му, както и стойността на
наркотичните вещества са установени по безспорен и категоричен начин.
От описаните фактически констатации законосъобразно
първостепенният съд е стигнал до извод, че подсъдимият с деянието си е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 17.08.2021 г. в гр. Сливен без
надлежно разрешително по смисъла на ЗКВНП държал високорискови
наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло 1,571 грама с
концентрация на активния наркотичен компонент метамфетамин 56,90%,
установено с физико-химическа експертиза Протокол № 698/20.08.2021 г. на
БНТЛ при ОД на МВР-Бургас на обща стойност 39,28лв.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК
се изразява в държане от подсъдимото лице на високорискови наркотични
вещества, посочени в диспозитива на обвинението, като държането е
осъществено без изискуемото по смисъла на ЗКВНП разрешително. В
4
конкретния случай подсъдимият е държал наркотичните вещества в кутийка,
която е била поставена в калъф, прикрепен за колана на панталона му. Подс.
М. е предал с протокол за доброволно предаване кутийката с находящото се в
нея жълто кристалообразно вещество, посочвайки, че веществото е лично
негово и е за лична употреба. От назначената по досъдебното производство
експертиза е установено по категоричен начин, че веществото, намиращо се в
кутийката, е високорисково наркотично вещество- метамфетамин с
концентрация на активния наркотичен компонент – метамфетамин 56,90%.
Районният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е
извършил деянието с пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на районния съд е
правилен. Той се споделя напълно от въззивната инстанция. В унисон е със
събрания по делото доказателствен материал. Видно от показанията на
двамата полицейски служители при проверката, която са извършили на
инкриминираната дата в игралната зала, подсъдимият е извършвал резки
движения, разкопчал е панталона си и е скрил в прикрепения към колана си
калъф за нож прозрачна пластмасова кутийка с розова капачка, в която е
било поставено високорисковото наркотично вещество. От описаното
поведение на подсъдимото лице се налага еднозначния извод за осъзнаване на
общественоопасния характер на държането без надлежно разрешение на
наркотичното вещество. В допълнение към горепосоченото въззивният
съобрази и обремененото съдебно минало на дееца,който е бил осъждан за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по НОХД № 1418/2018 г. по описа
на РС – Сливен.
Направените от РС изводи за съставомерност на деянието и за
причините, мотивите и условията за извършване на престъплението с
поставен акцент върху ниската правна култура на подсъдимия се споделят от
контролиращата съдебна инстанция.
При индивидуализацията на наказанието „Лишаване от свобода“
районният съд е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК като е определил
наказание в размер, гравитиращ около минималния, предвиден от
законодателя. За престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години, както и наказание
5
глоба в размер от две хиляди лева до десет хиляди лева. Настоящият съдебен
състав счита, че правилно първоинстанционният не е приложил разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Вярно е, че
подсъдимият е изразил разкаянието си, доброволно е предал кутийката със
съдържащото се в нея високорисково наркотично вещество и е дал обяснения
в досъдебното производство. Тези обстоятелства обаче не са многобройни,
нито носят белезите на изключителност, за да аргументират определяне на
наказанието под предвидения от законодателя минимален размер. От
справката за съдимост на подс. М. е видно, че същият многократно / 14 пъти/
е осъждан като преобладаващо извършените от него престъпления са против
собствеността на гражданите. Хронологично налаганите му наказания са
пробация, впоследствие –лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК.
На 03.05.2020 г. подсъдимият е изтърпял общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, определено по ЧНД № 537/2019 г. по описа
на РС-Сливен. От вниманието на районния съд не е убягнало и
обстоятелството, че с влязло в сила на 09.11.2018 г. споразумение по НОХД
№ 1416/ 2018 г. по описа на РС – Сливен за извършено на 02.10.2018 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК , изразяващо се в държане без
надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества-
метамфетамин с общо тегло 0.187 грама с концентрация на активния
наркотичен компонент метамфетамин 32,40% на стойност 4,68 лева, му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК- в размер на пет месеца, което да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не е било наложено по-лекото
наказание „Глоба“. Очевидно е, че целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК, не са били изпълнени. Същото не му е въздействало в достатъчна
степен поправително, превъзпитаващо към спазване законите и добрите
нрави. В още по-ниска степен му е въздействало предупредително предвид
последващите му осъждания. В този смисъл правилно съдът е определил
наказанието „Лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 от НК в размер
около минималния, а именно две години. След редукцията на определеното
наказание с една трета с оглед обстоятелството, че производството се е
развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК,
наложеното наказание е в размер на една година и четири месеца. Правилно е
6
определен строг режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1,т. 2, б. “б“ от
ЗИНЗС от изтърпяване на предходното наложено общо наказание „Лишаване
от свобода“ по НОХД № 537/ 2019 г. по описа на РС-Сливен не са изтекли
пет години. Видно от справката за съдимост подс. М. е изтърпял
ефективното наказание „Лишаване от свобода“ на 03.05.2020 г.
Във връзка с направените от защитата искания настоящата инстанция
намира, че липсват основания за преквалификацията на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Вярно е, че количеството
наркотично вещество е неголямо, но самото деяние не е с такава занижена
степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Обремененото съдебно минало на
подсъдимия, осъждането му за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК с
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, високата концентрация на активния
наркотичен компонент-метамфетамин 56,90% бяха отчетени при формиране
на изводите на въззивния съд за неоснователност на искането.
Неоснователно е и искането на защитника на подс.М. за приложение
на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Първата предпоставка, изискуема
съобразно цитирания законов текст, е за престъплението в хипотезата на
умишлено такова да се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три
години. В конкретния случай се касае за умишлено престъпление, за което
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
до шест години. Следователно не са налице условията за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
е предложил на съда да измени присъдата в частта относно наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ като го намали на девет месеца, което след
редукцията му с една трета да добие окончателен размер от шест месеца.
Въззивният съд изложи по-горе съображения, поради които счита, че целите
на наказанието се очаква да бъдат изпълнени чрез налагане на наказание в
размер, гравитиращ около минималния, доколкото не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че предложеният от
7
прокурора вариант за частично уважаване жалбата на подсъдимия не
кореспондира с разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК.
В обобщение при извършената проверка по повод наведените
оплаквания на защитника на подсъдимия и служебна такава съобразно
разпоредбата на 314, ал.1 от НПК на атакуваната присъда въззивният съд
намира същата за правилна и законосъобразна като постановена с
съответствие с материалноправните и процесуалноправните норми, поради
което следва да бъде изцяло потвърдена.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 56/15.12.2021г. по НОХД №
1352/2021год на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8