Решение по дело №514/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т. Д. Т. от [населено място], ***, със съдебен адрес [населено място], [улица], ***, чрез адв. Г. М. от АК – Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000381/04.10.2024 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

С жалбата се оспорва изцяло описаната фактическа обстановка и правните изводи, извлечени въз основа на нея. Сочи се, че физическото състояние на Т. Д. Т. отговаря на изискванията за физическа подготовка на водачите на МПС за категория „В“. Счита, че са налице основания за отмяна на административния акт. Моли да бъде отменена наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „А“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от Г. М. от АК – Сливен, който поддържа жалбата. Прави искане за отмяна на оспорения административен акт. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Административният орган в съдебно заседание не се явява. В представено писмено становище оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Посочва, че ЗППАМ е издадена, във връзка с карта № 542/19.09.2024г. за оценка на физическата годност на водач за придобиване на свидетелство за управление на МПС, издадена от „Транспортна областна лекарска експертна комисия“ - Бургас, към Национална многопрофилна болница, съгласно която лицето Т. Д. Т., [ЕГН] : „Не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория : Негоден за водач на МПС от всички категории“. Моли съда да отхвърли жалбата.

Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на 08.10.2024 г., а жалбата е подадена в АС – Сливен на 14.10.2024 г.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните и приобщени по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000381/04.10.2024 г. е издадена от Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен.

Издадена е въз основа на получена в С-р "Пътна полиция"- Сливен при ОДМВР – Сливен, карта № 542/19.09.2024г. за оценка на физическата годност на водач за придобиване на свидетелство за управление на МПС, издадена от „Транспортна областна лекарска експертна комисия“ - Бургас, към Национална многопрофилна болница „ЦАР БОРИС III“ гр. София, че лицето Т. Д. Т., „Не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория : Негоден за водач на МПС от всички категории“. Подлежи на нов преглед след 1/една/ година.

С оспорената заповед е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, на основание чл. 171, т. 1, б. “а” от ЗДвП.

По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен /л.24/ е делегирана компетентност на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта, като се е позовал на постъпилата в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен Карта за оценка на физическата годност на водач № 542/19.09.2024г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас към Национална многопрофилна болница „ЦАР БОРИС III“ гр. София. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посочено е правното основание за издаване на заповедта. При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Основание по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това, е за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП за временно отнемане свидетелството за правоуправление е установяване, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на МПС на водача) и др., а по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения, като според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства (МПС) и към кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и условията и редът за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от категориите по чл. 150a, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, са уредени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването /обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 02.02.2018 г., в сила от 02.02.2018 г. /, на основание чл. 152а, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Според правилата на посочения подзаконов нормативен акт, водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност /чл. 2/. Физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява чрез: 1) медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории и 2) заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС /чл. 3/. Съгласно чл. 4, ал. 2, изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в Приложение № 1 към Наредбата, чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, а съгласно чл. 5, заболяванията и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортните областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в Приложение № 2 към Наредбата. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2 се извършва от общопрактикуващия лекар на лицето, при който е осъществен постоянен избор (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Когато лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в Приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК (чл. 10, ал. 1 от Наредбата). Лице, получило заключение за физическата си годност за придобиване на правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК. Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност по чл. 3, т. 2, изготвено от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК, се нанася в карта по образец, съгласно Приложение № 7, съответно Приложение № 8 от Наредбата, съгласно чл. 10, ал. 4 от същата.

В случая, ответникът изрично се е позовал на Карта за оценка на физическата годност на водач № 542/19.09.2024г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас към Национална многопрофилна болница „ЦАР БОРИС III“ гр. София, поради което издадената заповед се явява надлежно мотивирана и съдържаща фактическите и правни основания за издаването й, като съдът намира за неоснователни доводите в жалбата и депозираните писмени бележки, направени в тази насока. Видно от Карта за оценка на физическата годност на водач № 542/19.09.2024г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас към Национална многопрофилна болница „ЦАР БОРИС III“ гр. София, че лицето Т. Д. Т., „Не отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория : Негоден за водач на МПС от всички категории“. Посочено е, че лицето подлежи на нов преглед след една година. Като мотиви за заключението на комисията е вписано "Наредба № 3, т. 13, 40, 46, 48, 31, 9Б, 6а, 58. Картата за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, на ТОЛЕК – Бургас е подписана от комисията, като под заключението в същата са положени 6/шест/ броя подписи, в т. ч. и на председателя на комисията. По делото не се ангажират доказателства, а и от страна на жалбоподателя не се твърди, че същият не е от категорията водачи, които подлежат на освидетелстване от ТОЛЕК при възстановяване, респ. преиздаване на СУПМС. Това обстоятелство се потвърждава категорично от представената по административната преписка Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/–Бургас. В тази връзка съдът следва да отбележи, че същата е издадена по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 10, ал. 4 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването, съответно заключението за съответствие на здравословното състояние на жалбоподателя с изискванията за физическа годност е нанесено в тази карта по образец, съгласно посоченото приложение. Картата е подписана от председателя и от членовете на комисията. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че заключението отразено в Карта за оценка на физическата годност на водач № 542/19.09.2024г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас, е обжалвано в срока по чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. Видът на актовете, които издават тези органи и тяхната обжалваемост са уредени в чл. 8 от Наредба № 31/26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадена от министъра на транспорта и министъра на образованието и науката. Издаваните от ТОЛЕК и ТЦЛЕК актове имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК като тези, издавани от ТОЛЕК подлежат на административно обжалване пред ТЦЛЕК, а заключенията на последните подлежат на обжалване по съдебен ред. В този смисъл всички доводи относно отразеното физическо състояние на жалбоподателя, отразено в Картата, изложени в настоящото производство са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани, тъй като в настоящото съдебно производство инцидентен съдебен контрол е недопустим.

Така при наличието на Карта за оценка на физическата годност на водач, постъпила в ОДМВР – Сливен, сектор "ПП" и съответно, даденото в нея заключение на ТОЛЕК - Бургас, описано по-горе, относно физическата годност на жалбоподателя като водач на МПС, то за компетентния административен орган не съществува друга възможност, освен да издаде заповед, с която да отнеме временно свидетелството за управление на МПС на Т. Т., до отпадане на основанието за това, т. е. административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка.

Необходимо е да се отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни нарушения.

Приложената ПАМ е съобразена и с постигане на целите на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Преценката за пропорционалността на мярката, в хипотеза като настоящата, следва пряко от закона и не разкрива житейски специфики, предполагащи поглед отвъд законодателното разрешение. Успоредно с това, от данните по делото не се установява засягане в степен надхвърляща необходимото за реализиране законовата цел, така, както повелява новелата на чл. 6 АПК. Съгласно константната практика на ВАС, дори да се приеме, възможността на жалбоподателя да се причинят вреди от невъзможността да управлява автомобил, то тези вреди не са нито значителни, нито труднопоправими (в под. см. напр. Определение № 6499 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2019 г., VII о., Определение № 10087 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2019 г., VII о. и др.). В този смисъл следва да се посочи, че същите не са и несъразмерно отвъд необходимото за постигане законовата цел. Наличието на визираните в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП предпоставки за издаване на оспорения административен акт обосновава извода, че същият съответства и на целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата. В този смисъл е Решение № 9114 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2012 г., VII о.

Предвид изложеното и с оглед доказателствата приобщени към делото, съдът намира, че оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност на чл. 146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. Т. от [населено място], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000381/04.10.2024 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а” от ЗДвП, на Т. Д. Т., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“, като неоснователна.

Решението е окончателно.