Определение по дело №416/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 602
Дата: 29 март 2019 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

602                                     29.03.2019 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

 

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Мартин Деспов чрез юрисконсулт Албена Благоева (пълнм. л.5) против Решение № 2249 от 12.11.2018г., постановено по гр.д. № 3196/2018г. по описа на РС Бургас.

Въззивното дружество чрез представителя си счита обжалваното решение за недопустимо, нищожно, а в случай, че се приеме за валидно и допустимо го намира за неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че РС с допуснал процесуално нарушение като не е постановил неприсъствено решение съгласно искането на ищцовото дружество. Акцентира, че са били налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 238 ГПК, но районен съд е разгледал делото по общите правила. Сочи, че в случай, че съдът е преценил, че предпоставките не са налице, е следвало да се произнесе с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК като посочи точно кои предпоставки липсват. В резултат с действията си съдът довел до ограничаване на процесуалните права на ищеца, тъй като при постановяване на неприсъствено решение, не би следвало да обсъжда по същество представените доказателства и дали те подкрепят в достатъчна степен твърденията в исковата молба. Намира, че неправилно РС е преценил нищожност на клаузата за неустойка и такса разходи за събиране като противоречащи на добрите нрави, без да има оспорване от страна на ответника. Счита, че са нарушени принципите на служебното и диспозитивното начало, предвид това, че първа инстанция не се е произнесла по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, а се е произнесла с решение по съществото на спора, преценявайки приложените към исковата молба доказателства и тяхното съдържание, без да е налице оспорване от страна на ответника, поради което според въззивното дружество е постановен недопустим съдебен акт. Съдът отказал да приложи процесуални норми, при надлежно упражняване на процесуални права от страна на ищеца, сочи съдебна практика.

В случай, че решението се намери за валидно и допустимо, то намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че клаузата за неустойка е недействителна като противоречаща на добрите нрави и я е обявил за нищожна. Заемополучателят бил декларирал, че е запознат със съдържанието на договора, а тъй като не изпълнил задължението си в тридневен срок да предостави обезпечение на задълженията по договора, на основание чл. 4, ал. 2, му била начислена неустойка в размер на 1074,06 лева. Неустойката била уговорена предвид обстоятелството, че заемодателят предоставял финансов ресурс без да прави детайлно проучване на имущественото състояние и кредитът не бил обезпечен, което повишавало риска от настъпване на неблагоприятни последици в патримониума на доставчика на финансова услуга. Ето защо счита, че размерът на неустойката не надвишава присъщата й обезпечителна функция и не влиза в противоречие с принципите на добросъвестност, справедливост и несправедливо облагодетелстване. Намира, че клаузата за неустойка не противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като законодателят придавал правна значимост на нарушаването на добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Сочи за липса на императивни правила за определяне на максималния размер на неустойката като съгласно принципа на свобода на договарянето зависи от волята на правните субекти. Поддържа, че не е нарушение на принципа на добрите нрави това, че размерът на неустойката надхвърля размера на претърпените вреди, тъй като една от функциите на неустойката била санкционна и така стимулирала нормалното развитие на търговските отношения. Сочи, че съдебната практика предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит, но при прогласяването им за такива следвало да се спазват правила и ако съдът констатира наличие на такива обстоятелства бил длъжен да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправен характер на клаузите като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Първа инстанция с доклада по делото не дала указания, че следи за неравноправни клаузи.

Счита, че дори да се приеме нищожност на клаузата за неустойка и за такса разходи за събиране, то РС Бургас неправилно е направил прихващане на платените доброволно от страна на ответника по неустойката преди образуване на гражданското дело суми с претендираните в исковото производство като по този начин е намалил размера на главницата с 602,85 лева, на договорна лихва с 38,24 лева и лихва за забава с 99,84 лева. Счита, че сумите могат да бъдат приспаднати само в случай на направено от страна на ответника възражение за прихващане на недължимо платени суми, каквото в случая липсвало.

Моли да се обезсили решението на РС Бургас като нищожно и недопустимо и делото да се върне на друг състав за произнасяне по направеното от ищеца искане по реда на чл. 238 ГПК, а ако не се намери за нищожно или недопустимо решението да се отмени в частта, в която са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.И.К. за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 602,85 лева, договорна лихва 38,24 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение 477,97 лева и лихва за забава 99,84 лева, както и относно отхвърлената част от направените разноски в заповедното и исковото производство и да се уважат исковете.

Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 350 лева.

В срока за отговор не е постъпил отговор от въззиваемата.

Съдът, с оглед наведените във въззивна жалба възражения за допуснати от първа инстанция процесуални нарушения относно преценката за неравноправност на клаузи в потребителския договор и липсата на указания в доклада на първа инстанция, че съдът следи за наличие на неравноправни клаузи, намира, че следва да укаже на страните, че съдът служебно следи за  неравноправния характер на клаузите на договора и им дава възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Указва, че съдът не се произнася по неравноправния характер на клауза, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.

РС Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Мартин Деспов чрез юрисконсулт Албена Благоева против Решение № 2249 от 12.11.2018г., постановено по гр.д. № 3196/2018г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за  неравноправния характер на клаузите на договора и им дава възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Указва, че съдът не се произнася по неравноправния характер на клауза, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.

ВНАСЯ в.гр.д. № 416/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 15.05.2019г. от 10,00 часа.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

         

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2. мл.с.