№ 169
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613а, ал. 1 ТЗ,
образувано по въззивна жалба на „Диджител“ ООД – гр. Варна, ЕИК
*********, подадена чрез адв. П.С. от ПАК, срещу решение №
272/10.08.2021г., постановено по т. д. № 76/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивника по чл. 625 ТЗ, за
откриване на производство по несъстоятелност на „Медицински център
„Свети Стилиян“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима. В нея се
поддържат оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд относно правния характер на паричното вземане, на коeто молителят
основава активната си легитимация. Твърди се, че вземането не произтича от
неоснователно обогатяване, а е свързано със споразумение между страните,
което има търговски характер, тъй като ответното дружество е реален
ползвател на ел. енергия, необходима за упражняваната от него дейност.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
1
на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на
въззиваемото дружество. Въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на предявената въззивна жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се оспорват следните факти и обстоятелства:
Ищецът „Диджител“ ООД – гр. Варна е титуляр на всички партиди и
измервателни уреди в сграда на Медицински комплекс „Младост“ – Варна.
Търговското дружество е и страна по договорите за доставка на ел.енергия,
вода и телекомуникационни услуги, респ. пасивно материалноправно
задължено лице за заплащането им. Не се спори между страните, че в
исковите периоди молителят е погасил паричните задължения към
доставчиците.
Ответникът „Медицински център Свети Стилиян“ ООД е пренаемател
на самостоятелен обект в сградата, собственост на трето лице – „СБАЛ“
ЕООД.
Със споразумения от 12.07.2016 год., ответникът „Медицински център
Свети Стилиян“ ООД, заедно с трети лица, е поел солидарно задължение към
кредитора за заплащане на суми, подробно индивидуализирани в Приложение
№ 1, дължими за „извършени услуги по поддръжка и стопанисване“,
включващи „събиране на на дължимите суми за консумативи /ток, вода,
телекомуникационни услуги и др../ и заплащането им на съответните
доставчици.
Със споразумение от 30.10.2017 год. страните са приели, че ползвалите
в сградата нямат открити партиди и не са сключили договори със
съответните дружества за доставка на ел.енергия, вода и телекомуникационни
услуги. Страна по договорите е „Диджител“ ООД, която е и собственик на
съответните съоръжения, уредби и инсталации. Страните са приели, че
ползвателите, вкл. и „Медицински център Свети Стилиян“ ООД следва да
„възстановява“ ежемесечно заплатените от „Диджител“ ООД разходи,
отчетени с нарочно монтирани контролно-измервателни устройства.
Със споразумение от 19.08.2019 год. страните са признали величината
2
на непогасения дълг по споразумение от 30.10.2017 год. и начина на
последващото му погасяване. В чл.9, ал.2 страните са формулирани изрично,
че споразумение от 30.10.2017 год. относно начина на „възстановяване на
разходите“ остава в сила.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ вр. чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ
производството по несъстоятелност се открива по молба на кредитор, който е
титуляр на изискуемо парично вземане, отнасящо се или породено от
търговска сделка.
Легалната дефиниция на търговска сделка се съдържа в чл. 286 ТЗ. В
ал.2 е дадено определение за обективна /абсолютна/ търговска сделка – това
са сделките по чл. 1, ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги
сключват. В ал.1 на чл. 286 от ТЗ е дефинирана субективната /относителна/
търговска сделка – сключена от търговец във връзка с упражняваното от него
занятие.
Сключените споразумения между страните дефинират противоречиво
правното основание на възникналото между страните правоотношение. В
споразумение от 12.07.2016 год. и 19.08.2019 год. е посочено, че вземанията
произтичат от извършени услуги по поддръжка и стопанисване, което
индицира за договорен произход с правна квалификация чл. 258 и следв. ЗЗД.
Същевременно, в споразумение от 30.10.2017 год. и 19.08.2019 год. е прието,
че вземанията на кредитора произтичат от сторени разходи, които следва да
бъдат „възстановени“, тъй като касаят потребени консумативи от
ползвателите. Така формулирано правоотношението има извъндоговорен
характер, а споразуменията са подписани с оглед общото правило на чл. 59
ЗЗД, че „всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването“.
Тълкуването на сключените споразумения следва да се осъществи
според общото правило на чл. 20 ЗЗД. Целта на договорите е да уредят
сложни фактически отношения между страните, при които кредиторът е
купувач на стоки /енергия, вода и др./, които се потребяват от ползвателите на
самостоятелни обекти в сграда с предназначението на медицински център.
Соченото фактическо състояние води до обедняване на ищеца до размер на
3
платеното в полза на третите лица – доставчици и до съответно обогатяване
на ползвателите със съответния размер на потреблението. Действителната
обща воля на страните е да отстрани възникналото неоснователно
обогатяване чрез „възстановяване“ на направените разходи.
Правоотношението има извъндоговорен характер.
Между страните няма облигационна връзка, по силата на която ищецът
осъществява „поддръжка и стопанисване“ на медицинския комплекс. По
делото е безспорно, че ищецът не е осъществявал посочените фактически
действия, а поведението му се изчерпва с плащане на задълженията по
сключени от негово име и за негова сметка договори с трети лица. Не е
спорно и че липса уговорено възнаграждение, а договорът за услуги е по
правило възмеден /чл. 258 ЗЗД/.
Сключването на нарочни споразумения и обектирането на задълженията
във фактури не променя извънодговорния произход на дълга. Споразумението
и фактурата нямат правопораждащ характер, те са вторични документи,
обективиращи вече възникнало вземане.
Същевременно не може да се приеме наличие на търговска сделка и във
връзка с предвидената в споразуменията солидарна отговорност за чужди
задължения, също произтичащи от неоснователно обогатяване. Със
сключването на споразуменията ответното дружество е встъпило в дълга на
другите страни - физически и юридически лица, страни по съглашението, но
това правоотношение също не отговаря на дефиницията за абсолютна или
относителна търговска сделка, доколкото не е сред изрично посочените в чл.
1, ал. 1 ТЗ сделки, нито е свързано с упражняваното от ответника занятие.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че ищецът
не разполага с вземане, отнасящо се или произтичащо от търговска сделка.
Ищецът е кредитор с вземане, произтичащо от извъндоговорно
правоотношение и не е активно материалноправно легитимиран да
претендира откриване на производство по несъстоятелност.
Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемото дружество, с прилагане на доказателства и
списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
4
сумата 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/10.08.2021г., постановено по т. д. №
76/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Диджител“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к.“Младост“, бул.“Република“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ
на „Медицински център Свети Стилиян“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Република“, Медицински
комплекс „Младост“ сумата от 1000 лева – разноски, сторени във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5