О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…...05.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №1697 по описа за
2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.147, вх.1, ет.11, ап.29, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Й., против Застрахователна компания “Уника“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявана от Димитър Тонев и Николай Генчев, действаща чрез юрисконсулт Г.Г.П., с която e предявени частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000лв., съставляващ част от сумата от 150000лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана в Полица №15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен риск-ПТП, равно на стойността, срещу която може да се получи равностоен автомобил от същата марка качество и процент на овехтяване за периода, през който е ползван.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Изключението от това правят
представените от ответника “Diagnostic protocol“ и ръкописен документ-скица, без посочено наименование, приложен на л.88 от
делото, тъй като първия не е придружен с превод на български език и липсва и
посочен автор на документа, като последното важи и по отношение на втория
документ.
Следва да се допусне и исканата от страните съдебно авто-техническа експертиза с посочените от тях задачи, с изключение на въпроса на ответника изискващ анализ на диагностичния протокол на автомобила, доколкото същия не е годно доказателство, което да се приобщи към делото. по отношение на въпросите формулирани в отговора на исковата молба заключението следва да се изготви след изслушване на показанията на свидетеля Свилен Й., каквото е изричното искане на ответника.
Следва да се уважи искането на ищеца
за изискване ДП №190/2016г. по описа на РУ МВР-Албена, тъй като с
материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.
Основателно се явява искането на страните за събиране на гласни
доказателства, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват
относими за спора обстоятелства.
Изложеното по горе важи и за искането на ответника за изискване на
информация от МВР-“Национална система 112“, кой и в колко часа е подал сигнал
на тел.112 за настъпило на 30.07.2016г. ПТП на път 1-9 между гр.Варна и
гр.Балчик /местност Равна Гора/, с лек автомобил с рег.№В 9999 ВВ.
Следва да се оставят без уважения исканията на ищеца за задължаване на
ответника да представи Застрахователната преписка и ОУ, тъй като същите са
представени с отговора на исковата молба, и това на ответника за изискване
справка от “Теленор България“ ЕАД, тъй като
понастоящем същото се явява неотносимо, с оглед
липсата на твърдения, доказателства и доказателствени искания че посоченият
тел.№ 0898 629 476 е собственост или се ползва от Свилен Й..
Оспорването от ищеца на автентичността на диагностичен протокол понастоящем
е без предмет, доколкото документа е изключен от доказателствената съвкупност
по делото. По отношение на оспорването на фактура за превоз, произнасянето
следва да се извърши в о.с.з. след уточняване дали се оспорва автентичността на
подписите или доказателствената стойност на частния документ, чието съдържание
не подлежи на оспорване.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “СОД Спартак“ ООД, с ЕИК *********, против ЗК “Уника“ АД, с ЕИК *********, с която e предявен частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000лв., съставляващ част от сумата от 150000лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, обективирана в Полица №15053110225, за л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364, увреден при настъпил на 30.07.2016г. покрит застрахователен риск-ПТП, което обезщетение е равно на стойността, срещу която може да се получи равностоен автомобил от същата марка качество и процент на овехтяване за периода през който е ползван.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2015г. ищеца закупил фабрично нов л.а.“Audi S6 4.0 TFSI Quattro“, с рег.№В9999ВВ, рама №WAUZZZ4G4GN078364, за сумата от 190586лв., като на същия ден автомобилът бил застрахован в ответното дружество с Договор за застраховка “Каско на МПС“, клауза “А-пълно каско“, за което е съставена Полица №15053110225. Твърди се, че застрахователната стойност била определена от ответника по фактурната цена на автомобила-190586лв., а застрахователната премия в размер 7462.86лв., която следвало да се плати на четири вноски, всички от които са изплатени в срок. Твърди се, че на 30.07.2016г. около 07:40 ч., при управление на застрахования автомобил по Главен път 1-9 в посока от гр.Балчик към гр.Варна, преди с.Оброчище, местност “Равна Гора“, за да избегне удар със внезапно изскочило на пътното платно животно, упълномощеният водач-Свилен Станимиров Й., изгубил контрол над МПС, въртейки се напуснал пътното платно и се спрял в крайпътните дървета. Твърди се, че след първоначалния шок, предизвикан от катастрофата и задействалите се въздушни възглавници, водачът слязъл от автомобила и предприел опит да позвъни на полицията и на ръководителя си, но не успял да намери мобилния си телефон, поради което започнал да ръкомаха на преминаващите автомобили да спрат. Твърди се, че след няколко минути се отзовал непознат, управляващ л.а.“Опел Астра“, който спрял на местопроизшествието и след като разбрал какво се е случило, качил Й. за да го откара в болница и в полицията. Твърди се, че по пътя катастрофиралият водач убедил управляващия л.а.“Опел Астра“, че не е пострадал сериозно при ПТП и иска колкото се може по-бързо да се обади на шефа си. Твърди се, че тъй като водачът на л.а.“Опел“ бил с изчерпан лимит на предплатената си СИМ карта, било взето решение за транспортиране на Й. до центъра на най-близкото населено място, в случая с.Оброчище. Сочи се, че от телефона на случаен минувач, Й. уведомил прекия си ръководител-Ангел Дерменджиев, като последния пристигнал около 09:00 часа и двамата се отправили към местопроизшествието, където заварили един полицай. Твърди се, че десет минути по-късно със служебен автомобил пристигнал и втори полицай, който изпробвал Й. за алкохол. Твърди се, че в последствие пристигнала и мобилна разследваща група, имаща за задача оглед на местопроизшествието. Твърди се, че за да се избегнат всякакви съмнения относно изрядността на Й., същия посетил химическата лаборатория на “МБАЛ Света Анна“ АД-гр.Варна и дал кръвна проба, която потвърдила липсата на алкохол в кръвта на водача. Твърди се, че за причинените значителни материални вреди е образувано ДП №109/2016г. по описа на РУ МВР-Албена с предмет престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“ от НК. Сочи се, че извършените действия по разследването, по безспорен начин доказали авторството на деянието, но поради заявено от пострадалото лице желание да не се води наказателно производство, с Постановление №461/10.11.2016г. същото било прекратено. Твърди се, че застрахователя бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като била образувана Щета №15110530889/01.08.2016г. и назначената застрахователна комисия установила и описала подробно по вид и размер многобройните уврежданията по процесното МПС. Твърди се, че необходимите средства за нови части, боя, спомагателни материали и труд за възстановяването на застрахования автомобила по цени на официален сервиз, каквато стойност е приложима за МПС под 3г. съгласно Общите условия, възлизат на 162000лв. и надхвърлят 70 % от действителна стойност на автомобила към дата на ПТП, съответно е налице икономически тотална щета. Твърди се, че наред с това, в случая е налице и технически тотал, тъй като възстановяването на автомобила в първоначалния му вид при толкова на брой увредени детайли и агрегати чрез ремонтни дейности е невъзможно. Твърди се, че вместо да изплати дължимото обезщетение, на 10.09.2016г. застрахователят изпратил до ОД на МВР-Добрич запитване относно причината, поради която Протокола за ПТП е съставен 30 дни след произшествието. Твърди се, че повече от 1 година застрахователят протака плащането на обезщетение, като към настоящия момент не се е произнесъл по претенцията-било то с отказ или с плащане на обезщетение. Твърди се, че за да бъде на разположение на застрахователя във вида след катастрофата, от датата на инцидента автомобилът е съхраняван на частен паркинг и се е амортизирал ежедневно, без да има възможност да бъде ползван, което мотивирало собственикът да прекрати регистрацията му на 30.11.2017г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа
становище за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че процесния застрахователен
договор е нищожен, тъй полицата не е подписана от страна на управителя на
дружеството ищец, което води до липса на съгласие между страните, респективно
до недействителност на договора и на поетите с него задължения. Оспорва се
заплащането на вноските по разсрочената застрахователната премия. Оспорва се
механизма на пътното произшествие, като се поддържа, че настъпването му не се
дължи на външни причини, а изцяло на субективните действия на водача Твърди се,
че с оглед вида на автомобила и по конкретно неговите системи, подпомагащи
водача при управлението му, както и на участъка от пътя, където е станало
произшествието, е невъзможно водача да не успее да спре и/или овладее
автомобила. Оспорвам се твърдението на ищеца, че към момента на настъпване на
процесното ПТП автомобила е бил управляван от Свилен Й.. В подкрепа на
оспорването се сочи, че са налице коренно противоречиви сведения, а именно в
исковата молба и пред застрахователя ищецът поддържа, че Свилен Й. не е могъл
да си намери телефона /по-късно намерил същия на пода пред шофьорската седалка/
и затова напуснал мястото на ПТП. Сочи се, че в Докладната записка на полицая
Марин Кондов, който пръв е посетил местопроизшествието и не намерил никой при
автомобила, е отразено, че явилият се в последствие Свилен Й. е заявил, че
понеже “не знаел какво да прави и нямал документи в себе си отишъл до гр.Варна.“
Оспорва са часа на настъпване на произшествието, като се поддържа, че точният
час на настъпване на ПТП е 06:18:20 ч., като същия е установен, чрез
извършената диагностика на автомобила и на неговия ключ от официалния
представител на марката “Ауди“, със знанието и в присъствието на управителя на
ищцовото дружество. Твърди се, че автомобила е бил репатриран от Варна до София
и обратно, като при разчитане на системите му на 03.08.2017г. е съставен
диагностичен протокол, в който са отразени дейността на системите на
автомобила. Твърди се, че отчетеното време на активиране на предните въздушни
възглавници е 06:18:20 ч. на 30.07.2017г. Твърди се, че от настъпване на
произшествието в 06:18:20 ч. до 10:30 ч., когато Свилен Й. и Ангел Дерменджиев
са пристигнали на мястото на ПТП са изминали 04 часа и 12 минути, в което време
водачът, който и да е той, или друг представител на ищцовото дружеството, макар
че Ангел Дерменджиев е знаел, не са уведомили органите на полицията. Твърди се,
че липсва логично обяснение за действията на участниците в ПТП в този дълъг
промеждутък от време, при положение, че инцидента е настъпил по описания от
ищеца. Твърди се, че липсва логика в твърдените действия на сочения за
водач-Свилен Й., който не е счел за нужно да уведоми полицията, а само своя
“шеф“, както и че е напуснал мястото на ПТП. Сочи се, че тел.112 може да бъде
набран от всеки телефон безплатно. С оглед изложеното се поддържа, че от
действията на лицата замесени в инцидента, включително на лицето сочено за
водач, може да се направи обоснован извод, че не са имали намерение за
уведомяване на органите на МВР. Сочи се, че тези действия застрахованият
попадат в хипотезата на т.6.2.4. от ОУ към договора за застраховка, съгласно
която застрахователят не дължи обезщетение, ако водачът е напуснал мястото на
ПТП, без да уведоми органите на МВР, когато ЗДв.П
изисква задължително посещение на произшествието. Твърди се, че процесното
произшествие изисква посещение от органите на МВР по силата на чл.125, ал.8 от ЗДвП, тъй като същото е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Твърди се, че ЗДвП и застрахователят са поставили
изискването водачът участвал в ПТП да уведоми органите на полицията и да не го
напуска, тъй като в интерес на застрахователя е да се констатират по надлежен
начин обстоятелствата около настъпване на произшествието и по конкретно кой е
водачът, употребил ли е той алкохол и/или наркотични вещества, спазил ли е правилата
за движение по пътищата и т.н., с оглед наличието на освобождаващи
застрахователя от отговорност обстоятелства /неправоспособен водач, употреба на
алкохол и др./. Твърди се, че в резултат на напускането на мястото на ПТП, без
водачът да уведомил полицията и връщането му след повече от четири часа, се е
осуетила възможността за установяване по нормативно регламентирания ред, на
редица от споменати по-горе обстоятелства. Твърди се, че представената кръвна
проба от Свилен Й., е неотносима към обстоятелството, дали той е бил употребил
алкохол към момента на ПТП, тъй като съгласно чл.3 ал.3 от Наредба №30 от
2001г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество
на водачите на МПС /отм./, когато МПС е извън населено място, максимално
допустимия срок, в който следва да се вземе кръвна проба е 120 минути. На
следващо място се поддържа, че е налице друго обстоятелство водещо до
освобождаване на застрахователя от плащане, а именно че сочения за водач се е
движил с несъобразена скорост на мокра настилка, когато на платното е излязло
животно. Твърди се, че на около 100м. преди мястото на ПТП е поставен знак А22
“Възможна е появата на диви животни“, с който знак водача е бил длъжен да
съобрази, като избере такава скорост на движение, че да може безопасно да спре
или предотврати настъпване на пътен инцидент. Твърди се, че самонадеяно,
пренебрегвайки предупреждението за опасност, водачът не се е съобразил с
обстоятелството, че може да излезе животно на пътя и се движил с несъобразена с
пътните условия скорост, като действията му могат да се квалифицират като
“груба небрежност“. Поддържа се, че съгласно т.6.3 от ОУ застрахователя не
изплаща обезщетение за щети в резултата на груба небрежност. Твърди се, че
дадена в посочената точка дефиниция на това понятие, следва да се разбира като
неполагане на минимално дължимата грижа при използване на МПС, както и при
самонадеяност. Твърди се, че в посочения случай се има предвид обществения
аспект на самонадеяността, тъй като това е обществено укоримо поведение,
характеризиращо се с елемент на демонстрация на несъобразяване и/или
пренебрегване на възможните тежки последици, основаващо се на неправилна
преценка на собствените възможности, а също така и на флагрантно несъобразяване
с установени норми за поведение в ЗДвП. Твърди се, че действията на водача по
отношение на движението с несъобразена скорост при наличие на знак за опасност,
съставляват неполагане на минимално дължимата грижа, чрез намаляване на
скоростта и движение с разрешената съобразно закона и пътната обстановка /мокра
настилка/ и самонадеяност, която се изразява в това, че въпреки наличието на
знак, водачът не намалява скоростта и пренебрегвайки предупреждението за
опасност, допуска ПТП. Твърди се, че при сключване на застрахователния договор
на застрахования са предоставени, приложимите общи условия, който с подписване
на полицата, е декларирал връчването и приемането на ОУ, в резултата от което
същите са станали неразделна част от договора и обвързват страните със силата
на закон. Твърди се, че с ОУ, в съответствие с чл.186 ал.5 от КЗ /отм./, ясно и
недвусмислено за определени покритите рискове и изключенията от покритие, както
и и задълженията на застрахования. Поддържа се, че в случая е налице основание
за отказ, предвидено в раздел “Общи изключения“, т.6 “Изключения от
застраховката“, т.6.2.4 и т.6.3 от ОУ във вр. с чл.211, т.2 от КЗ /отм./.
Твърди се, че установената фактическа обстановка е дава основание на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в цитираните
разпоредби от ОУ, изрично е предвидено и указано на застрахованото лице, че в
тези случаи застрахователя не е в риск и няма да има основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди се, че действията си водача управлявал
процесния автомобил е нарушил и разпоредбата на т.6.5.16 от ОУ, което
представлява самостоятелно основание за застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение при наличие на противоречиви становища, от които
не може да се установи налице ли е покрит риск. Твърди се, че наличните към
момента данни сочат на това обстоятелство, тъй като има противоречиви
становища, както от къде и на къде се е движил автомобила, кога е настъпило
произшествието и какви действия е предприел водача и защо. Твърди се, че описаните
по-горе обстоятелства, са предвидени застрахователя като такива освобождаващи
го от отговорност, тъй като е неоправдано да се носи отговорност по
застрахователен риск, при положение, че тези действия благоприятстват
настъпването на събитие и водят до съществено увеличаване на риска от
настъпване на застрахователно събитие. Поддържа се, че в случая са налице
всички предпоставки за възникване на правото на застрахователя да откаже
плащане и отказът му да е съобразен с изискванията на закона визирани в чл.211,
т.2 от КЗ /отм./. Твърди се, че застрахованият водач не се е съобразил и е
пренебрегнал пряката опасност, за която е бил сигнализиран от знак А22, в
следствие на което сам се е поставил, движейки се с несъобразена скорост, в
положение да не може да предотврати настъпването на произшествието. Твърди се,
че нарушаването на задължението на водача да не се напуска мястото на ПТП и да
се уведомят органите на МВР, се явява препятстващо доказването на вредите или
установяването на обстоятелствата по събитието, съответно същото се явява
основание за законосъобразен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
В условията на евентуалност, при установена основателност на иска, се поддържа,
че на основание чл.207, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение следва
да се намали, поради посочените по-горе основания, съставляващи неизпълнение на
договорните задължения на ищцовото дружество и водещи до настъпване на вредите.
Ма следващо място отново в условията на евентуалност, се възразявам срещу
претендирания размер на иска, като се поддържа, че обезщетението следва да е в
размер на действителната стойност на застрахованото имущество, като за такава
се смята стойността срещу която вместо застрахования автомобил може да се купи
друг от същата марка, модел и година на производство, т.е. с еквивалентно по
вид и качество. Твърди се, че от определената действителна стойност следва да
се приспадне и стойността на запазените части, тъй като съгласно чл.193, ал.4
/отм./ от КЗ “тотална щета“е налице в случаите, когато има пълна загуба на МПС,
т.е. увреждане, при което разходите за необходимия ремонт на автомобила
надвишават 70% от неговата действителна стойност към датата на събитието.
Твърди се, че доколкото застрахователят дължи обезщетение за действителните
вреди, от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на
онези части от автомобила, които не са увредени и са годни за по-нататъшна
употреба, тъй като последните са имуществена полза за ищеца и същия не ги е
предал на застрахователя. Твърди се, че ако тази стойност не се приспадне,
ищецът би получил повече, отколкото му се следва, а принципът е да се изравни
имущественото състояние преди увреждането, а не да се надвишава. Ето защо се
поддържа, че ако се изплати цялата действителна стойност, без да се приспадат
запазените части, ищеца би се обогатил неоснователно. На следващо място се
сочи, че за процесния лек автомобил, в срока на действие на текущата полица е
имал още четири щети: Щета 15110530876, по която са изплатени 224.12лв.; Щета
15110530615, по която са платени 640.90лв.; Щета 15110530598, по която са
платени 2807.15лв. и Щета 15110530444, по която са платени 3338.25лв. Твърди
се, че съгласно т.12.22 от ОУ от размера на дължимото обезщетение следва да се
извади общия сбор на платените обезщетения по четирите предходни щети, или
сумата общо в размер на 6900.42лв., тъй като изплатените обезщетения намаляват
застрахователната стойност по полицата съгласно изричната разпоредба на ОУ.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че възражението за нищожност на застрахователния договор е неоснователно, респективно че договора е валиден, въпреки че не е подписан от управителя на ищцовото дружество. Сочи се, че застраховането на процесния автомобил е осъществявано чрез посредничеството на застрахователен брокер “Варна Иншурънс Партнърс Брокер“ ООД, с ЕИК *********, както и че законът не изисква писмено пълномощно за сключване на застраховка “Каско“. Наред с това се поддържа, че по отношение на договора е приложима презумпцията визирана в чл.301 от ТЗ, според която при действие без представителна власт, се приема че търговецът е потвърдил действията на мнимия представител, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Твърди се, че дори да се приеме, че полицата е подписана за застрахования от лице, което не е имало представителна власт, последвалите действия на дружеството, изразяващи се в предоставяне на автомобила за оглед, заплащането на вноските по застрахователната премия и реализираните претенции за други застрахователни събития по същия договор, недвусмислено показват волята на търговеца ищец. Оспорва се твърдението на ответника, че процесното ПТП е възникнало в резултат на проявена груба небрежност. Твърди се, че институтът на грубата небрежност в гражданското право представлява непроява на онази грижа, която в конкретните условия и най-небрежния стопанин би положил. Твърди се, че наличието на знак А22 не предполага задължителна непосредствена заплаха от диви животни, а предупреждава за евентуално /несигурно/ появяване на такива. Твърди се, че знакът има за цел да изостри вниманието на водача, но не му налага императивно определена скорост. Сочи се, че груба небрежност би била налице, ако водачът е възприел непосредствена, конкретна опасност /напр. минаващо стадо животни/ и въпреки това самонадеяно не е намалил скоростта или предприел спиране. Оспорва се приложимостта на Общите условия към процесния застрахователен договор, тъй като ищцовото дружество не е запознато с текстовете на ОУ, нито е било длъжно да ги знае, нито те са му били предадени при сключване на сделката. Твърди се, че инкорпорирана в края на полицата декларация от лицето подписало застрахователния договор, че застрахователят е предоставил “информация за потребителите на застрахователни услуги, горните Общи и специални условия“, не означава, че същите му са предадени при сключването на договора, каквото изискване е въведено от императивната норма на чл.298, ал.2 от ТЗ. Твърди се още, че лицето подписало застрахователния договор не е управителя на ищцовото и ако този факт няма значение за действителността на застраховката, то декларацията, че е му е предоставена информация за потребителите на застрахователни услуги и Общите условия, не обвързва мнимо представлявания застрахован. На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че клаузите на ОУ обвързват застрахования, за да възникне правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Оспорва се наличието на такава причинно-следствена връзка, като се сочи, че дори ответникът не твърди наличие на обстоятелства, чието доказване е препятствано от поведението на водача. Твърди се, че приложението на чл.211, т.2 от КЗ /отм./ е възможно само ако застрахованият не е изпълнил своето задължение виновно. Твърди се, че в случая качването на пострадалия Свилен Й. в случайно спрял автомобил с цел да бъде закаран в болница, не може да се квалифицира като виновно, напротив, по пътя за болницата водачът е превъзмогнал шока, болките и страдания от преживяната катастрофа и добросъвестно се е отправил към местопроизшествието, където му е направена проверка за алкохол от пристигналия минути по-рано полицейски екип. Оспорва се възражението на ответника, че от застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части, като се твърди, че липсва такава уговорка между страните. Наред с това се твърди, че реализирането на запазени части за автомобил като процесния от страна на търговско дружество, което няма такъв предмет на дейност, е бъдещо несигурно събитие с неясен изход и параметри по евентуалната сделка. Не се оспорва наличието на плащане от страна на застрахователя на обезщетения в резултат на настъпили покрити рискове, в общ размер 6900.42лв., с които следва да се редуцира застрахователната сума, записана в полицата. Оспорва се твърдението на ответника, че застрахования автомобил е диагностициран в официалния представител на марка “Ауди“ в присъствието на управителя на ищцовото дружество и автентичността и съдържанието на представените “Diagnostic protocol“ и Фактура №1247/2017г. Твърди се, че тъй като диагностицирането не е извършено в присъствието на представители на двете страни, респективно документа за това е едностранно създаден, същия не може да бъде противопоставен на насрещната страна.
С отговора на допълнителната искова молба, ответника сочи, че признатото от ищеца обстоятелство, че договорът не е подписан от представляващия го, а от друго трето лице, е съществено за застрахователните отношения, тъй като застрахователя има задължение и право съгласно разпоредбите на ЗМИП да идентифицира своите клиенти, включително и сключващите застраховката лица. Твърди се, че в случая не става въпрос за сключване на договор в полза на трето лице, тъй като сключилото договора лице прави застраховката за чужда сметка, а се представя за представляващия на застрахования. Твърди се, че по този начин още в началото застрахователя е въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение, респективно е налице изначална липса на съгласие, водеща до нищожност. В подкрепа на доводите за проявена груба небрежност от водача на увредения автомобил се поддържа, че макар и буквално знакът А22 да не въвежда ограничение за скорост, то при неговото наличие водачите следва с повишено внимание да съблюдават изискването на чл.20 от ЗДвП за подбиране на скоростта съобразно пътните условия, каквото в случая това не е налице. Твърди се, че ако водачът бе съобразил поведението си, съответно бе избрал подходяща скорост, той при всички положения би могъл да спре или заобиколни внезапно излязлото животно. В подкрепа на наличието нарушение на сочения за водач Свилен Й. на разпоредбата чл.20 от ЗДвП се сочи, че същия е глобен за това. Твърди се, че според данните по застрахователната преписка, Свилен Й. е санкциониран многократно за нарушения на пътните правила, включително и на цитираната по-горе разпоредба. Сочи се, че наложените глоби не са постигнали възпитателен и предупредителен ефект и същият може да бъде определен като нарушител с висока степен на обществена опасност. Твърди се, че системното нарушаване на правилата за движение по пътищата в още по-голяма степен дават обща характеристика на поведението на това лице към установените правила, като очертават явното му пренебрежение и незачитане на същите, израз на което е и конкретно проявената груба небрежност-движение с несъобразена скорост и над разрешената за пътния участък от 90 км/ч., несъобразяване с опасността за която е предупреден от пътния знак, в следствие на което е настъпило и произшествието. Твърди се още, че водача е напуснал безпричинно мястото на ПТП, тъй като няма представени документи установяващи, че му е оказвана медицинска помощ или че е имал нужда от такава и едновременно с това не уведомява, нито е имал намерение да уведоми органите на МВР. Твърди се, че в интерес на застрахователя е да се констатират по надлежен начин обстоятелствата около настъпване на произшествието, кой е водачът, употребил ли е той алкохол и/или наркотични вещества, спазил ли е правилата за движение по пътищата и т.н., с оглед установяване на наличието и на други освобождаващи го от отговорност обстоятелства-неправоспособен водач, употреба на алкохол и др. Твърди се, че посочените действия на водача могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на вменените му задължения с ОУ като застрахован, защото от всички факти става ясно, че произшествието е настъпило заради неговото поведение и той не е имал намерение да уведомява органите на полицията. Поддържа се, че в резултат на напускането на мястото на ПТП, без водачът да уведоми полицията и връщането му след повече от четири часа, е осуетило и направило невъзможно установяването, по нормативно регламентирания ред, на споменати по-горе обстоятелства. Ето защо е налице предвиденото в ОУ основание да не се изплаща обезщетение. На следващо място се поддържа, че поместеният в края на застрахователната полица, декларативен текст ясно и недвусмислено установява, че застрахованото лице е получило общите условия при сключване на застраховката, запознато е с тях и ги приема. В тази връзка се поддържа, че изявленията на ищеца, че ОУ не са му били предадени, се явяват неоснователни. Оспорват се доводите на ищеца, че тъй като договорът е подписан от трето лице, то условията не го обвързват, като се сочи, че не може същият да се ползва само от благоприятните за него уговорки в договора. Твърди се, че потвърждаването от търговец на действията без представителна власт лице, се разпростира върху всички действия, в това число получаването, приемането и запознаването с Общите условия.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.208 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните,
съдът намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на валиден договор за застраховка обвързващ страните с твърдените права и задължения, към правно релевантния момент, качеството си на изправна страна по договора, настъпването на покрит застрахователен риск и размер на дължимото обезщетение. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи или правопогасяващи спорното право факти, в т.ч. възражението си нищожност на застрахователния договор, наличието на предпоставките за освобождаване от задължението заплащане на обезщетение, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, съответно за намаляване на застрахователното обезщетение, както и обстоятелства водещи до намаляване на размера на задължението.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните, писмени доказателства, с представените от ответника “Diagnostic protocol“ и ръкописен документ-скица, приложен на л.88 от делото, тъй като са недопустими.
НАЗНАЧАВА САТЕ, вещото лице, по която да даде отговор на въпросите формулирани от страните, с изключение на въпроса на ответника изискващ анализ на диагностичния протокол на автомобила, като заключението по въпросите формулирани в отговора на исковата молба, следва да се изготви след изслушване на показанията на свидетеля Свилен Й..
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Костадин Любомиров Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 500лв., вносим по равно /по250лв./ от страните в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
На вещото лице да се съобщи задачата и призове за о.с.з., след представяне на доказателства за внесения депозит.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в срок от една седмица преди о.с.з.
ДА се изиска за
послужване ДП №190/2016г. по описа на РУ МВР-Албена
ДА се изиска
информация от МВР-“Национална система 112“, кой и в колко часа е подал сигнал
на тел.112 за настъпило на 30.07.2016г. ПТП на път 1-9 между гр.Варна и
гр.Балчик /местност Равна Гора/, с лек автомобил с рег.№В 9999 ВВ.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва, от показанията на свидетелите Свилен Станимиров Й., с адрес ***, Марин Трошев Кондов-пътен полицай, с адрес за призоваване по месторабота МВР, РПУ- Албена и Иван Стоянов Петков, с адрес за призоваване: гр.варна, бул.“Вл.Варненчик“ №146, по лична карта гр.Варна, ул.Вярност №11, всичките при режим на призоваване
Определя депозит за възнаграждение и разноски на свидетелите в размер на по 50лв., за всеки от тях, общо 150лв., вносим от ищеца, в тридневен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
ДАВА възможност на ответника да се ползва, от показанията на свидетеля Г. Иванов Добрев, с адрес ***, тел. 0888 331 316, при режим на призоваване и при режим на довеждане на свидетел, с чиито показанията ще установвява, че управителя на ищцовото дружество е присъствал на диагностика на автомобила в официален сервиз на марката “Ауди“ в гр.София.
Определя депозит за възнаграждение и разноски на свидетеля Г. Добрев, в размер на 50лв., вносим от ответника, в тридневен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Отлага за о.с.з. произнасянето по оспорването на ищеца на фактура за превоз, с оглед уточняване на оспорването и дали ответника ще се ползва от документа.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за задължаване на ответника да представи Застрахователната преписка и ОУ, и искането на ответника за справка от изискване на справка “Теленор България“ ЕАД.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1697/2017г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2018г. от 14.45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: