№ 1538
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 20072717 от 27.12.2022 г., постановено по гр. д. № 19674
по описа за 2021 г. на СРС, 174 състав, е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, че
„БИМ БГ“ ООД, ЕИК ******* дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******
сумата в размер на 110, 40 лв. за предоставена далекосъобщителна услуга за
периода от 07.11.2019 г. до 06.12.2019 г. въз основа на Договор за мобилни
услуги, ведно със законната лихва от 04.02.2021 г. до окончателното
изплащане, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №7065/2021 г. по описа на
СРС. С решението са отхвърлени предявените от „БИМ БГ“ ООД, ЕИК
******* срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК ******* насрещни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „БИМ БГ“ ООД, ЕИК ******* сумата в
размер на 867, 37 лв., представляваща платени без основание суми по фактури
от 07.03.2019 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от 05.07.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 176, 75 лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от извършване плащането по всяка
отделна месечна фактура до 04.07.2021 г.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника по
първоначално предявения установителен иск и ищец по насрещните
осъдителни искове в първоинстанционното производство – „БИМ БГ“ ООД,
1
ЕИК ******* (ответник/ищец по насрещните искове), с която обжалва изцяло
решението на СРС. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради съществено противоречие с материалния и
процесуалния закон. Излага, че между „БИМ БГ“ ООД и „А1 България“ ЕАД
са сключени следните договори: Договор от 01.07.2014 г. и Договор за
предоставяне на услуга „Mtel Call Center 0700“ от 01.07.2014 г., които са
прекратени автоматично на 11.03.2019 г., съгласно чл. 21.2. от Договор от
01.07.2014 г. Счита, че на посочената дата услугата вече не е била активна,
тъй като е била прехвърлена (пренесена) към друг мобилен оператор, като
услугата, предоставяна съгласно другия процесен договор - „Mtel Call Center
0700“, е акцесорна по отношение на тази по Договор от 01.07.2014 г. и също
става неактивна след въпросната дата, тъй като не може да се използва
самостоятелно. Поддържа, че преносът на услуга се установява от
представения с отговора на исковата молба Констативен протокол от
11.03.2019 г., съставен от служителите на „Виваком“, осъществяващи
посоченото прехвърляне на услуги. Посочената по-горе клауза от договора се
съдържала и в общите условия на доставчиците на телекомуникационни
услуги. Излага, че съгласно процедурата за преносимост на мобилни номера,
утвърдена от „А1 България“ ЕАД, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД и
„БУЛСАТКОМ“ ЕАД и „ТИ.КОМ“ АД, договорните отношения на абоната с
Даряващия доставчик/вторичния доставчик се прекратяват по реда предвиден
в Общите условия за взаимоотношения с крайните потребители на
Донора/вторичния доставчик и индивидуалния договор между Донора и
крайния потребител. Сочи, че общите условия на „А1 България“ предвиждат,
че договорните отношения на абоната с A1 се считат за прекратени на датата,
на която се деактивира достъпът на абоната до мрежата. В условията на
евентуалност, поддържа, че договорите следва да се считат прекратени с
изтичането на едномесечен срок от въпросната дата - срокът, предвиден в
договора между страните за неговото прекратяване с едностранно
волеизявление (чл. 21.4 от Договор от 01.07.2014 г.). Счита, че прехвърлянето
на процесните услуги към друг доставчик на телекомуникационни услуги,
следва да се тълкува като недвусмислено волеизявление за прекратяване на
процесните договори. Излага, че е безспорно обстоятелството, че „БИМ БГ“,
продължават да заплащат задълженията по недобросъвестно издаваните от
„А1 България“ фактури, което се потвърждавало от съдебно-счетоводна
експертиза, от която било видно, че „БИМ БГ“ ООД надлежно е заплатило
задълженията по всички фактури до 11.11.2019 г. включително. Поддържа, че
след 11.03.2019 г. „БИМ БГ“ ООД не е използвал нито една услуга на „А1
България“ ЕАД и не е генерирал какъвто и да е трафик. Излага, че „А1
България“ ЕАД е получило системно уведомление, че услугите вече са
прехвърлени на друг доставчик, но недобросъвестно продължил да фактурира
услуга, която фактически не може да предостави. Счита, че осчетоводяването
на фактурите от „БИМ БГ“ и ползването на данъчен кредит са свързани със
задължения на „БИМ БГ“ към държавата и нямат връзка с договорните
отношения между „БИМ БГ“ и „А1 България“, поради което счита, че тези
2
обстоятелства не са пречка за прекратяването на действието на договор между
частноправни субекти. Излага, че първоинстанционното решение е
немотивирано и поради това – необосновано. Моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли в цялост иска
на „А1 България“ ЕАД и да уважи насрещните искове на „БИМ БГ“ ООД.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора
във въззивното производство.
В законоустановения срок, въззиваемият – „А1 България“ ЕАД
(ищец/ответник по насрещните искове), оспорва депозираната въззивната
жалба и счита наведените с нея доводи за неоснователни. Излага
съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
съдебно решение и моли да бъде потвърдено изцяло, а въззивната жалба –
оставена без уважение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, отговаря на изискванията за редовност, поради което
е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за признаване на установени на
вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №7065/2021 г. по описа на СРС. С влязло в сила
Определение от 01.02.2021 г., постановено по гр. д. № 19674 по описа за 2021
г. на СРС, 174 състав исковото производство по чл. 422 ГПК е прекратено за
сумата над 110,40 лв. поради направен отказ от иска, а с Определение от
27.12.2022 г. по ч. гр. д. №7065/2021 г. по описа на СРС е обезсилена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
7065/2021 г. по описа на СРС, 174 състав за сумата над 110,40 лв. Така
предмет на делото по предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ******* иск е
признаване на установено на вземането в размер на 110,40 лв., която сума
представлява месечна такса за периода от 07.11.2019 г. до 06.12.2019 г. по
фактура № ********* от 10.12.2019 г. за предоставена далекосъобщителна
услуга за посочения период въз основа на Договор за мобилни услуги от
01.07.2014 г. за услугите „Мтел Бизнес Телефония“ и „гарантиран интернет“,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
3
04.02.2021 г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 7065/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът излага, че между него и ответника е бил сключен Договор за
мобилни услуги от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес Телефония“, като
месечната абонаментна такса, уговорена в Приложение № 1 към договора
била 42 лева без ДДС. След изтичане на първоначалния срок на договора,
действието на същия било продължено за неопределен срок, съгласно т. 21. 4.
от договора. Към партидата по договора била добавена услуга „гарантиран
интернет“ с месечна абонаментна такса от 50 лв. без ДДС. Поддържа, че
ответникът не е заплатил месечни такси за периода от 07.11.2019 г. до
06.12.2019 г. по фактура № ********* от 10.12.2019 г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер.
Не оспорва, че е страна по приложените към исковата молба договори.
Твърди, че от 11.03.2019 г. услугата по договора не се предоставя от ищеца, а
от „БТК“ ЕАД. Сочи, че Договорът от 01.07.2014 г. между ищеца и ответника
е в сила, докато услугата се предоставя, съгласно чл. 21.2 от договора.
Твърди, че след като услугата не е активна и не се предоставя вече от ищеца,
считано от 11.03.2019 г., то посоченият договор е прекратен. Сочи, че
въпреки прекратяването на договора, ищецът продължава да издава фактури
на ответното дружество. Излага, че на 06.12.2019 г. управителят на ответника
е изпратил електронно съобщение до ищеца за прекратяване на договора. В
условията на евентуалност сочи, че договорните отношенията между ищеца и
ответника следва да се считат прекратени с изтичането на едномесечен срок
от 11.03.2019 г. В условията на евентуалност моли съдът да приеме, че
договорните отношения са прекратени с изтичането на едномесечен срок,
считано от 06.12.2019 г. – датата на изпращане на електронно съобщение от
ответника до ищеца за прекратяване на всички договорни отношения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БИМ БГ“ ООД, ЕИК *******
предявява насрещни обективно и кумулативно съединени осъдителни искове
срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК ******* за заплащане на сумата от 1044, 12
лв., включваща главница в размер на 867,37 лв., състояща се от сумите по
платени фактури от 07.03.2019 г. до 06.11.2019 г. и мораторна лихва в размер
на 176, 75 лв., считано от извършване плащането по всяка отделна месечна
фактура до 04.07.2021 г., както и законна лихва от 05.07.2021 г. до
окончателното плащане на всички дължими суми.
Ответникът по насрещния иск - „А1 България“ ЕАД, ЕИК *******, в
законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва насрещната
искова претенция като неоснователна и недоказана.
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 01.07.2014 г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги.
От приложения към исковата молба и приет като писмено доказателство
по делото Договор от 01.07.2014 г. (л. 8-10 от делото на СРС) се установява,
4
че между ищеца и ответника е сключен договор за услугата „Мтел Бизнес
Телефония“ (“Mtel Business Telephony”), като след изтичане на
първоначалния срок на договора, действието на същия е продължено за
неопределен срок, съгласно т. 21.4. от договора, което не е спорно между
страните. Услугата „Мтел Бизнес Телефония“ включва предоставянето на
електронни съобщителни услуги чрез Мрежата на Оператора, при използване
на преносна среда до комуникационно оборудване на абоната, осигурено от
абоната за негова сметка; предоставяне за ползване от абоната на фиксирани
и мобилни номера и свързването им в една виртуална частна мрежа за пренос
на глас по начин, позволяващ чрез крайно устройство да бъдат
осъществявани гласови повиквания чрез мобилни номера към мобилни
наземни мрежи и чрез фиксирани номера към обществени фиксирани мрежи,
като предоставянето на тази услуга зависи от наличието на свързаност,
осигурена от абоната (т. 3 от договора). Номерата, за които се предоставя
услугата, конкретните технически параметри, локациите и дължимите цени са
посочени в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част
от договора (т. т. 4, 5 и 6 от договора). Съгласно т. 21.2. от договора по
отношение на всяка услуга, предоставяна по договора и приложенията към
него, могат да се договорят и прилагат различни срокове за ползване;
договорът е в сила, докато е налице активна услуга, ползвана въз основа на
договора, приложенията и констативните протоколи към него. Съгласно т.
21.4. от договора продълженото за неопределен срок ползване на услуга по
договора, може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка от страните без неустойка.
От приложеното към исковата молба и прието като писмено
доказателство по делото Приложение № 1 към договора (л. 11-13 от делото на
СРС) се установява, че за услугата „Бизнес телефония“ ищецът е предоставил
5 бр. номера, включени в месечната абонаментна такса в размер 42 лева без
ДДС. Към партидата по договора е добавена услуга „гарантиран интернет“ с
месечна абонаментна такса от 50 лв. без ДДС, което не е спорно между
страните, а и се установява от приетите по делото фактури и заключения на
вещите лица по ССчЕ и СТЕ.
От приложения към исковата молба и приет като писмено доказателство
по делото Констативен протокол от 01.09.2014 г. (л. 14 от делото на СРС) се
установява, че услугата по договора е предоставена от ищеца на ответника,
като е активирана от 05.09.2014 г.
От приложения към исковата молба и приет като писмено доказателство
по делото Договор от 01.07.2014 г. (л. 16-18 от делото на СРС) се установява,
че между ищеца и ответника е сключен договор за услугата „Мтел Кол
Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”), като след изтичане на първоначалния
срок на договора, действието на същия е продължено за неопределен срок,
съгласно т. 12.4. от договора, което не е спорно между страните. Предмет на
този договор е предоставяне от ищеца на ответника на номер от типа 0700 за
ползване (т. 2 от договора). Услугата „Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call
Center 0700”) представлява свързването на клиента посредством номер към
мрежата, по такъв начин, че чрез номера да могат да бъдат приемани входящи
5
повиквания от крайни потребители; услугата се предоставя чрез единен
номер от типа 0700 и дава възможност за осъществяване на повиквания от
крайни потребители към номер от типа 0700 ххххх, като повикванията към
номера се заплащат според тарифния план на крайния потребител (т. 1 от
договора).
От приложения към исковата молба и приет като писмено доказателство
по делото Констативен протокол от 01.07.2014 г. (л. 19 от делото на СРС) се
установява, че услугата по договора е предоставена от ищеца на ответника,
като е активирана от 07.10.2014 г.
От приложената към исковата молба и приета като писмено
доказателство по делото Фактура № ********* от 10.12.2019 г. (л. 23-24 от
делото на СРС) се установява, че на ответника е начислена сума в общ размер
на 110, 40 лв. с ДДС, която сума представлява месечна такса за периода от
07.11.2019 г. до 06.12.2019 г. и включва месечна такса „гарантиран интернет“
в размер 50 лв. без ДДС и месечна такса „телефонна услуга“ в размер 42 лв.
без ДДС.
От приложения към отговора на исковата молба и приет като писмено
доказателство по делото Констативен протокол от 11.03.2019 г. (л. 59 от
делото на СРС) и Приложение № 1 (л. 60 от делото на СРС) се установява, че
на ответника е предоставена услуга „Универсален номер 0700“ по договор,
сключен между VIVACOM и „БИМ БГ“ ООД, с който е предоставен
специален номер за достъп ********* с физическа линия 02/9037970, считано
от 11.03.2019 г. Ищецът признава, че считано от посочената дата услугата
„Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”) е прехвърлена от ответника
на друг оператор.
От приложеното към отговора на исковата молба и прието като писмено
доказателство по делото писмо, изпратено чрез електронна поща на
06.12.2019 г. (л. 62 от делото на СРС), се установява, че на посочената дата
ответникът е изпратил писмено уведомление по електронна поща до ищеца, с
което моли да бъдат прекратени всички договори между страните, което
обстоятелство е признато от ищеца.
Приети като писмени доказателства по делото са и приложените към
исковата молба и към насрещната искова молба фактури.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
неплатена е единствено Фактура № ********* от 10.12.2019 г. (л. 23-24 от
делото на СРС) в размер на 110, 40 лв. с ДДС, както и че приложените към
насрещната искова молба фактури са платени, осчетоводени от „БИМ БГ“
ООД, включени са в дневника за покупките на „БИМ БГ“ ООД, подадени са
справки-декларации в ТД на НАП от „БИМ БГ“ ООД, като последният е
ползвал правото на данъчен кредит по тях.
От приетите по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, се установява, че услугата „Мтел Кол Център
0700“ (“Mtel Call Center 0700”) е прехвърлена от ответника на друг оператор
през м. март 2019 г., а услугите по Договор „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel
Business Telephony”) са продължили да съществуват в мрежата на ищеца и са
6
били активни. Вещото лице посочва, че услугата по Договор „Мтел Бизнес
Телефония“ е вътрешна мрежа на потребителя от група номера и по който
договор ищецът е предоставил на ответника общо 5 номера – *******,
**********, **********, *********, с обща месечна такса от 42 лева без ДДС
(„споделени такси“). Вещото лице посочва, че всяка мобилна услуга (номер) в
общата услуга „Мтел Бизнес Телефония“ е самостоятелна мобилна единица,
както и че при използване на преносна среда (мрежата на оператора,
интернет) може да има входящи и изходящи обаждания, както и че всяка
мобилна услуга (номер) може да има самостоятелен трафик. Излага, че номер
0700 е в ролята на Кол център (телефонна централа) и пренасочва обаждания
към останалите номера от групата. Посочва, че при преноса на услугата 0700,
същата е пренесена самостоятелно като уникален номер. Счита, че услугите
по двата договора – „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel Business Telephony”) и
„Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”), могат да функционират
самостоятелно. В съдебно заседание уточнява, че петте номера могат да се
използват самостоятелно, като до прехвърлянето на универсалния номер са
получавали обаждания след препращане от него.
При така установената фактическа обстановка и след съвкупния анализ
на доказателствата по делото, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че страните са били обвързани от Договор от 01.07.2014 г. за
услугата „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel Business Telephony”), продължен за
неопределен срок, по силата на който ищецът е предоставял на ответника
електронни съобщителни услуги, като услугата е активирана от 05.09.2014 г.
и е предоставена за 5 бр. номера, включени в месечната абонаментна такса в
размер 42 лева без ДДС. Към партидата по договора е добавена услуга
„гарантиран интернет“ с месечна абонаментна такса от 50 лв. без ДДС.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че страните са били обвързани от Договор от 01.07.2014 г. за
услугата „Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”), продължен за
неопределен срок, по силата на който е предоставен от ищеца на ответника
номер от типа 0700 за ползване, чрез който номер могат да бъдат приемани
входящи повиквания от крайни потребители, която услуга е активирана от
07.10.2014 г. и прехвърлена, считано от 11.03.2019 г., от ответника на друг
оператор.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че сумата, начислена по Фактура № ********* от 10.12.2019
г., в размер 110, 40 лв. с ДДС не е платена от ответника, която сума
представлява месечна такса за периода от 07.11.2019 г. до 06.12.2019 г. и
включва месечна такса „гарантиран интернет“ в размер 50 лв. без ДДС и
месечна такса „телефонна услуга“ в размер 42 лв. без ДДС.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че с писмо, изпратено чрез електронна поща на 06.12.2019 г. от
ответника до ищеца, е отправено едномесечно писмено предизвестие за
7
прекратяване на всички договори между страните.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че приложените към насрещната искова молба фактури, по
които се претендира връщане на неоснователно платени според ответника и
ищец по насрещните искове суми, са платени, осчетоводени от „БИМ БГ“
ООД, включени са в дневника за покупките на „БИМ БГ“ ООД, подадени са
справки-декларации в ТД на НАП от „БИМ БГ“ ООД, като последният е
ползвал правото на данъчен кредит по тях.
С оглед на гореизложеното, се установява, че Договор от 01.07.2014 г.
за услугата „Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”) е прекратен,
считано от 11.03.2019 г. с прехвърлянето на номера от типа 0700 от ответника
на друг оператор. Следва да се посочи, че никоя от страните не претендира
плащане, съответно връщане на платено по този договор.
Спорните между страните въпроси са кога е прекратен Договор от
01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel Business
Telephony”) и прекратяването на Договор от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел
Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”) води ли до автоматично
прекратяване или съответно счита ли се за предизвестие за прекратяване на
Договор от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel
Business Telephony”).
По тези спорни по делото въпроси въззивния съд намира следното:
Договор от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel
Business Telephony”) е прекратен, считано от 06.01.2020 г. – с изтичането на
едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на всички договори
между страните, отправено с писмо, изпратено чрез електронна поща на
06.12.2019 г. от ответника до ищеца. До тази дата същият е действал между
страните и операторът е изпълнявал задълженията си по него. Както се
посочи по-горе, услугата „Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center 0700”) е
прехвърлена от ответника на друг оператор през м. март 2019 г. като
самостоятелна услуга, а услугите по Договор „Мтел Бизнес Телефония“
(“Mtel Business Telephony”) са продължили да съществуват в мрежата на
ищеца и са били активни. Установява се по делото, че независимо, че
ответникът не е използвал услугата по Договор „Мтел Бизнес Телефония“, с
която ищецът е предоставил на ответника общо 5 номера – *******,
**********, **********, *********, установената за тях обща месечна такса
от 42 лева без ДДС е дължима, тъй като представлява абонаментна такса, а не
начислено потребление. Месечната такса в случая представлява абонамент и
се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или
неизползването на услугата. Установява се, че всеки номер в общата услуга
„Мтел Бизнес Телефония“ е самостоятелна мобилна единица, който може да
има входящи и изходящи обаждания и самостоятелен трафик, като не се
установява тези номера или някой от тях да е прехвърлен от ответника на
друг оператор заедно с прехвърлянето на номер 0700 или в друг момент.
Установява се, че петте номера могат да се използват самостоятелно, като до
прехвърлянето на универсалния номер са получавали обаждания след
8
препращане от него, но и след прехвърлянето му могат да бъдат използвани с
разликата, че обажданията вече не се препращат от номер 0700 в ролята му на
Кол център (телефонна централа) след прехвърлянето му на друг оператор.
Установява се, че услугите по двата договора – „Мтел Бизнес Телефония“
(“Mtel Business Telephony”) и „Мтел Кол Център 0700“ (“Mtel Call Center
0700”), могат да функционират самостоятелно, както от заключението на
вещото лице по СТЕ, така и с оглед предвиденото в договорите. Аргумент в
подкрепа на гореизложеното, е и обстоятелството, че услугата по Договор от
01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес Телефония“ е активирана, считано от
05.09.2014 г., а услугата по Договор от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел Кол
Център 0700“ е активирана, считано от 07.10.2014 г. т.е. месец по-късно,
което свидетелства за самостоятелността на предоставяните по двата
договора услуги. Никъде в договорите не е посочено, че услугите,
предоставяни по тях, са свързани/обвързани една от друга. С оглед на всичко
гореизложено, установява се, че услугите са били активни и е било възможно
същите да бъдат използвани.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че прехвърлянето на номер
0700 на друг оператор, следва да се тълкува като едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на друг договор, по който се предоставя друга
услуга, още повече, че прехвърлянето, както сам ответникът сочи, не е
доведено да знанието на ищеца от ответника, а е резултат от автоматичен
процес между мобилните оператори, за който ищецът е получил системно
съобщение, а не е уведомен от ответника и в него по никакъв начин не се
съдържа волеизявление за прекратяване на друг договор, който както се
установи е за предоставяне на различна услуга, която може да бъде ползвана
и самостоятелно. Неоснователни са и доводите на въззивника, че и двата
договора са прекратени автоматично на 11.03.2019 г., съгласно чл. 21.2. от
Договор от 01.07.2014 г. Както се посочи услугата „бизнес Телефония“ и
„гарантиран интернет“ във връзка, с които са издадени процесните фактури,
са били активни до прекратяването на договора и не са акцесорни по
отношение на услугата, предоставяна съгласно другия договор - „Mtel Call
Center 0700“, като могат да се ползват самостоятелно. Както се посочи
прехвърлен е единствено номер 0700 и само за него се отнася изложеното от
въззивника относно процедурата за пренос на мобилни номера. Изрично в ОУ
на оператора е посочено, че в случай че абонатът желае преносимост на част
от всички номера, предоставени му от А1 по договора за услуги, същият не се
прекратява по отношение па номерата, оставащи в мрежата па А1. В
действителност, общите условия на „А1 България“ предвиждат, че
договорните отношения на абоната с A1 се считат за прекратени на датата, на
която се деактивира достъпът на абоната до мрежата, но в случая услугата по
Договор „Мтел Бизнес Телефония“ (“Mtel Business Telephony”) не е с
деактивиран достъп до мрежата.
Предвид гореизложеното, налага се изводът, че предявеният от ищеца
установителен иск е основателен.
Неоснователни са насрещните искове, предявени от „БИМ БГ“ ООД,
след като по делото се установи, че извършените по процесните фактури
9
плащания са платени на годно правно основание – действащ между страните в
процесния период Договор от 01.07.2014 г. за услугата „Мтел Бизнес
Телефония“ (“Mtel Business Telephony”), въз основа на който са издадени
процесните фактури и за услугата, по който са начислени дължимите суми.
Неоснователни са доводите на въззивника, че осчетоводяването на фактурите
от „БИМ БГ“ и ползването на данъчен кредит са свързани със задължения на
„БИМ БГ“ към държавата и нямат връзка с договорните отношения между
„БИМ БГ“ и „А1 България“. Трайна е практиката на върховната съдебна
инстанция, че отразяването на фактурата в счетоводството, включването в
дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по
същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване.
Предвид гореизложеното, налага се изводът, че насрещните искове
следва да бъдат отхвърлени като основателни.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна. За
извършването на такива обаче не са представени доказателства, поради което
не е налице основание за присъждането им по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, независимо от изхода на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на исковете,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20072717 от 27.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 19674 по описа за 2021 г. на СРС, 174 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10