№ 1207
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108811 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от И. С. П. против Д. П. Д., с
която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който по
същество се оспорват исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът и неговият процесуален представител не се явяват.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 9/16.08.2023 г. по АНД № 69/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен, в
сила от 01.09.2023 г., ответникът Д. П. Д. е признат за виновен за това, че на **** г., около
17.30 часа в гр. Бургас, на кръстовището на бул. „****“ и разклона за кв. „****“, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „****“, peг. № А **** ****, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – престъпление по чл. 325 ал. 3 пр. 1, вр. ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение
на гражданския съд сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд (или решение, с което обвиняемият е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание) и то само относно това дали е
извършено Д.ието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от Д.ието, следва да бъдат
установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
1
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично
доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани
доказателства в хода на наказателното производство – в този смисъл Решение № 43 от
16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о.
Установява се от показанията на свидетеля С. Т. Т., че на същата дата, **** г., ищецът
управлява товарен автомобил (за краткост ТИР) в посока ж.к. ****к на гр. Бургас към
центъра на града, като свидетелят се намира в кабината на ТИР-а. На кръстовището на бул.
„****“ и разклона за кв. „****“ ответникът спира управлявания от него автомобил марка
„****“, peг. № А **** ****, пред ТИР-а, като така му пречи да продължи движението.
Ответникът слиза от колата, качва се на стъпалото на кабината на ТИР-а, отваря
шофьорската врата и хвърля обувка по ищеца и го обижда с израза „Майка ти ще еба!“, след
това се отдалечава от товарния автомобил, но се връща отново, качва се отново на нИ.то на
кабината и нанася удар с юмрук в областта на лявото око на ищеца. Последният се обажда
на телефон 112 и ответникът и си тръгва, като през цялото време псува ищеца. П. и
свидетелят Т. отиват в IV РУ към ОДМВР-Бургас, за да дадат обяснения. Окото на ищеца се
надува от удара. По време на инцидента ищецът трепери, гласът му вибрира, а след случката
е подтиснат и изнервен. В периода, в който ищецът има кръвонасядания по лицето, отказва
да ходи по участия с музикалната група, в която е член.
На 20.04.2021 г. ищецът посещава отделение по съдебна медицина към „УМБАЛ-
БУРГАС“ АД, където д-р Ш. установява при прегледа му кръвонасядане и оток на ляв
клепач, които могат да се получат от удар с юмрук. Причинена е болка, като лекарят издава
съдебномедицинско удостоверение за констатациите си № 85/2021 г., за което ищецът
заплаща сумата от 40 лева.
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и на показанията на свидетеля С. Т. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
По възражението на ответника, че ищецът е предизвикал ответника за нанасяне
на телесна повреда, като е извършил ПТП и не е преустановил движението на ТИР-а:
От твърдението в отговора на исковата молба следва, че ответникът индиректно
признава, че е ударил ищеца. Според разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, „когато не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.
По делото не се събраха никакви доказателства ищецът да е допринесъл за
настъпването на вредите и за увеличаване на техния размер. Няма никакви доказателства П.
да е предизвикал ответника. В мотивите на решението на наказателния съд няма извод, че е
настъпило ПТП между превозните средства, управлявани от двете насрещни страни, а само,
че е налице „засичане“. Дори и при наличие на ПТП, след като автомобилът на ответника
продължава да е в движение, т.е. вредите са минимални, и Д. не е получил никакви телесни
увреждания (аргумент от показанията на свидетеля Т.), то последният не е бил в състояние
на афект, т.е. е съзнавал действията, които извършва, и последиците от тях.
Предвид изложеното съпричиняване от страна на ищеца не е налице.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Безспорно се установи от показанията на свидетеля Т., че ответникът е нанесъл удар с
юмрук в областта на лявото око на ищеца. Заплатената сума от 40 лева от ищеца за
документ (съдебномедицинско удостоверение) е пряка и непосредствена последица от
претърпяното от него телесно увреждане, причинено от ответника, поради което той следва
2
да бъде осъден да заплати тази сума.
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Тя се дължи като
допълнение към определеното обезщетение. Константна е практиката на ВКС, че законната
лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на деликта, не представлява
отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а законна последица от уважаването на
иска за обезщетение. Ето защо не е необходимо при предявяването на иска за обезщетение
лихвата да бъде определена предварително от ищеца по размер – в този смисъл
Определение № 60494 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2043/2021 г., II т. о. Поради тези
мотиви с доклада по делото съдът не е включил предявени искове по чл.86 от ЗЗД.
С оглед горното в съдебното решение съдът не следва да посочва размер на лихвата
върху дължимото обезщетение за имуществени вреди до датата на подаване на исковата
молба, а следва да отрази, че тя се претендира от датата на деликта, в случая от **** г., до
окончателното погасяване на вземането.
Тук се налага следното уточнение:
С определение от съдебно заседание, проведено на 15.05.2025 г., съдът остави без
уважение искането на ищеца за изменение на предявения срещу ответника осъдителен иск
по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди чрез добавяне на нов
размер от 1600 лева, представляващи изплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по
досъдебно производство № 315/2022 г. по описа на ОДМВР - Бургас, респективно по НЧХД
№ 4581/2021 г. по описа на PC – Бургас. Ето защо искът за присъждане за обезщетение за
имуществени вреди е предявен само за сумата от 40 лева и за този размер следва да бъде
уважен.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедлИ.ст.
СправедлИ.стта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства – характер и степен на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляване на
работоспособността, възраст на пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху цялостта
на организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че П. е имал видими следи от нараняване по лицето след
инцидента (което обективно го загрозява и се отразява на самочувствието му), като до
възстановяването му той е ограничил социалните контакти. След като вече
кръвонасяданията не са налични, ищецът е бил изнервен.
Ноторен факт е, че удар с юмрук в окото причинява болка. Това съждение не зависи
от субективното възприятие на отделния индивид и за доказването му не са необходими
специални знания в областта на медицината.
Установи се, че ответникът е обидил ищеца, като го е псувал на майка. Фразата
„Майка ти ще еба!“ не е израз на реално желание да бъде осъществен полов контакт с
майката на обидения, а с нея се демонстрира унизително отношение към личността на
последния и презрение към същата, като така Д. е унизил и накърнил достойнството на П..
Следва да се има предвид, че обидата е нанесена на публично място (оживено кръстовище)
и реално е възприета от свидетеля Т..
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в жИ.та на ищеца
вследствие на Д.ието на ответника, съдът счита, че е справедлИ. обезщетението за
неимуществени вреди да се определи на сумата от 1200 лева, от които 800 лева обезщетение
за вредите от телесното увреждане и 400 лева за вредите от нанесената обида.
Следователно искът следва да бъде уважен така, както е предявен, ведно с
компенсаторна лихва от момента на деликта до окончателното изплащане.
По разноските:
3
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на
500 лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева държавна такса.
Тук се налага следното уточнение:
Заплатените от ищеца възнаграждения за адвокат за защита по НЧХД № 4581/2021 г.
по описа на БРС, респективно по ДП № 315/2022 г. по описа на ОДМВР – Бургас, общо в
размер на 1600 лева, не представляват разноски по настоящото дело, поради което не следва
да се присъждат в полза на ищеца. Отново следва да се посочи, че с определение от съдебно
заседание, проведено на 15.05.2025 г., съдът остави без уважение искането на ищеца за
изменение на предявения срещу ответника осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди чрез добавяне на нов размер от 1600 лева,
представляващи изплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по досъдебно
производство № 315/2022 г. по описа на ОДМВР - Бургас, респективно по НЧХД №
4581/2021 г. по описа на PC – Бургас. Следователно съдът не може да присъди сумата от
1600 лева нито като обезщетение за вреди, нито като разноски по делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ********, да заплати
на И. С. П., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, следните суми: 40 (четиридесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена
сума за издаване на съдебномедицинско удостоверение, в резултат на нанесен му от
ответника удар с юмрук в областта на лявото око на **** г. в гр. Бургас, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на деликта **** г. до окончателното й изплащане;
1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдания и засегнато достойнство, от които 800 лева за
причинените болка и страдания и 400 лева за засегнатото достойнство, в резултат на нанесен
му от ответника удар с юмрук в областта на лявото око и нанесена обида с израза „Майка ти
ще еба!“ на **** г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата
на деликта **** г. до окончателното й изплащане; 500 (петстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4