РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Силистра, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. П.а
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №
20243420102125 по описа за 2024 година
Ищцата В. Д. Т. твърди, че е собственик на 5/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ........по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от
02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, а ответниците са собственици на
съседния имот с идентификатор ......... Твърди, че във фактическите граници на нейния
имот от десетилетия попадала част от съседния имот с площ от 23 кв.м., очертана в
представената от нея скица – проект за изменение на КК на гр. С. за имоти с
идентификатори ......... и .........., с която площта на имота в по – голяма степен
съответствала с тази, отразена в документа за собственост. Поради тази причина ищцата
инициирала производство за изменение на КККР поради наличие на непълнота или грешка,
приключило със заповед за отказ поради несъгласието на ответниците за допускане на
изменението, а впоследствие и съдебно производство за установяване на грешка в
кадастралната карта, по което било образувано гр.д. № 773 по описа на СРС за 2013 г.
Производството приключило с отхвърлянето на предявения иск поради обстоятелството, че
от 31.03.2001 г. (датата на отмяната на ЗТСУ) до 02.06.2008 г. – датата на одобряването на
КККР не е изтекъл срок от десет години, за да се приеме, че въпросната площ е придобита
по давност, респ. че е налице грешка при отразяването на имотната граница в КККР. Счита,
че ако въпросната придобивна давност е започнала да тече за ищцата и праводателите от
31.03.2001 г., същата е изтекла на 31.03.2011 г., като освен това били налице и останалите
предпоставки по чл. 200 ЗУТ, като в тази насока изтъква доводи за съответствие на двата
имота след промяната на границата помежду им с изискванията на чл. 19 ЗУТ. Поради
изложените причини ищцата моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че тя е собственик на част от имот с идентификатор ............. с площ от 23 кв.м.,
1
очертана в представената от нея скица – проект за изменение на КК на гр. Силистра за имоти
с идентификатори ................ и .............., на основание давностно владение, осъществявано от
31.03.2001 г. до момента, като претендира и направените по делото разноски.
Ответниците Н. Й. Д., Й. Н. Д. и Г. Н. Й. изразяват становище, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като фактическото приобщаване на процесната част към имота на
ищцата нямало признаците на владение поради обстоятелството, че държането на тази площ
не било необезпокоявано - ответниците постоянно оспорвали това състояние пред всякакви
компетентни по въпроса органи – Община С., полиция, прокуратура и съд. В тази насока
ответниците се позовават на подадена жалба с вх. № Ж 94-Н-147 от 20.06.2007 г. до Община
С., образуването на гр.д. № 768 по описа на СРС за 2007 г. и на гр.д. № 830 по описа на СРС
за 2010 г., а също така на обстоятелството, че те били въведени във владение на въпросната
част от съдебен изпълнител, но ищцата разбила поставения от тях катинар и отново
започнала за ползва изградената върху нея постройка. Отделно от това ищцата не допускала
в имота си наети от тях лица за извършване на трасиране и означаване на границите, а когато
такова било осъществено чрез съдействието на органите на полицията, тя премахнала
граничните колчета. При отхвърляне на иска претендират направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно, че страните са собственици на два съседни поземлени имота –
ищцата – на поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта на гр. С.,
одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и по –
конкретно на 5/6 ид.ч. от същия съгласно НА за дарение № 154, т. 7 по описа на СВ – С. за
2010 г., а ответниците - на съседния имот с идентификатор ............ . От заключението на
вещото лице по назначената СТЕ се установява, че към момента площ от 21 кв.м. от имот с
идентификатор ............. (защрихована в зелено на изготвената комбинирана скица) е
приобщена към имота на ищцата с идентификатор ............, поради което ответниците нямат
достъп до нея, в какъвто смисъл са и становищата на страните и показанията на разпитаните
по делото свидетели. По делото също така не е спорно, че с искова молба, по която е
образувано гр.д. № 773 по описа на СРС за 2013 г., ищцата е претендирала установяване на
грешка в кадастралната карта, считайки, че процесната площ е била неправилно заснета
към имота на ответниците. Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен поради
съответствието на границата между имотите с тази от предходните кадастрални планове,
като в мотивите на съдебното решение е прието, че ищцата не би могла да придобие по
давност процесната площ при действието на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ поради забрана в тази
насока, както и поради обстоятелството, че от датата на отмяната на ЗТСУ (31.01.2001 г.) до
датата на одобряване на кадастралната карта (02.06.2008 г.) не е изтекъл необходимия
давностен срок от 10 години. Поради изложените причини ищцата изтъква доводи, че
въпросната придобивна давност е започнала да тече за ищцата и праводателите от
31.03.2001 г. и е изтекла на 31.03.2011 г., като освен това били налице и останалите
2
предпоставки по чл. 200 ЗУТ, свързани със спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ.
Чл. 200, ал. 1 ЗУТ гласи, че реално определени части от поземлени имоти в границите
на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. В
конкретния случай е видно, че процесното пространство от 21 кв.м. не отговаря
самостоятелно на изискванията за лице и площ на чл. 19 от ЗУТ, поради което ответницата
се позовава на изключението по ал. 2 на същата разпоредба, според която правилото на ал. 1
не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен
имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се
присъединява към съседен имот. Чл. 17 от ЗУТ касае урегулиране на неурегулирани дотогава
поземлени имоти с подробен устройствен план за населено място или за част от него, като
вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници. В конкретния случай
тази хипотеза не е налице, поради което следва да се приеме, че в общия случай ЗУТ не
предвижда правна възможност за придобиване по давност на завладени реални части от
съседни имоти, в какъвто смисъл са предявените от ищцата претенции, поради което
владението, на което тя се позовава, не представлява годен способ за придобиване на вещни
права. Трайната съдебна практика категорично приема, че законът забранява придобиването
по давност на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят
на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на предвиденото в чл.
200, ал. 2 ЗУТ изключение, в който смисъл са постановени множество съдебни решения,
като например решение № 154 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр.д. № 4689/2019 г, I г.о., решение
№ 50045 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2690/2022 г, I г.о., решение № 105 от 12.11.2018
г. на ВКС по гр.д. № 3109/2017 г, I г.о., решение № 102 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр.д. №
5728/2015 г, I г.о., решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3533/2016 г, II г.о.,
решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 123/2021 г, I г.о. и мн. др. В част от
решенията е прието, че на придобивна давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само
собственикът на имота, към който се придават части от съседен имот, но при условията на
чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е
завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10
години. (например решение № 50045/04.05.2023 г. по гр.д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г. о.),
като в конкретния случай следва да се отбележи, че спрямо ищцата е неприложима и
хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, тъй като тя не се позовава на сключването на предварителен
договор за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, т.е. такъв, съдържащ
уговорка за прехвърляне на спорната площ. Казаното сочи, че предявеният от нея иск се
явява неоснователен с оглед законовата забрана за придобиване по давност на реални части
от съседни имоти, поради което не следва да се обсъжда дали ищцата действително е
осъществявала претендираното от нея владение и дали неговите характеристики отговарят
на признаците на владението от гледна точка на направените от ответниците възражения, че
същото не е необезпокоявано, а е белязано от постоянните им опити да получат
фактическата власт върху процесната част от имота им, оградена към имота на насрещната
страна.
3
Поради изложените причини предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен ведно с искането на ищцата за присъждане на направените по делото
разноски На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В. П. следва
да се присъди адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 5 НВАР в размер на 400 лв. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „Х. Д.“ № .......... против Н. Й. Димов с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Д.“ № ......, Й. Н.
Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Д.“ № .......и Г. Н. Й. с ЕГН ********** от гр. С., бул.
„М.“ № ......., ет. ......, ап. ......., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по
отношение на ответниците, че е собственик на част от имот с идентификатор ........по
кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „Х. Д.“ № ......., която
част е с площ от 21 кв.м., защрихована е в зелено на изготвената от вещото лице
комбинирана скица и граничи със собствения имот с идентификатор ..........., на основание
давностно владение, осъществявано от 31.03.2001 г. до момента.
ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Д.“ № .......да заплати на адв. В.
П. с ЕГН ********** от АК - С. адвокатски хонорар за настоящото производство в размер
на 400 лв. (четиристотин лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Д. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х. Д.“ № ......... за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4