Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 17224/ 2018 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 29.08.2018 г., постановено по гр.д. № 89672/2017
г. по описа на СРС, съдът е признал за установено по предявения от „Ф.е.К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски
ливади“, ул. „********срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Младост“, бул. „********, „Бенч
Марк Бизнес Център“, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Ф.е.К.“ ЕООД, ЕИК ********, не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК******** сумата от 2 851,45 лв., представляваща стойност на
служебно начислена цена за консумирана електрическа енергия съгласно фактура №
**********/06.10.2017 г. относно административен адрес: гр. София, ж. к. „****************магазин
5, с клиентски № 210027812619 по констативен протокол № 1017507/26.05.2017 г.
Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ответникът „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК********, който в законоустановения срок е
подал настоящата въззивна жалба. Със същата се твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК******** не е изпълнило условията на
чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, както и че не е била налице и другата задължителна
предпоставка за възникване на правото му да извърши корекция на сметката на въззиваемия, предвидена в чл. 83 от ЗЕ – да са налице
одобрени от КЕВР правила за извършването на корекция. Изложени са подробно
доводи в подкрепа на твърденията за неправилност на обжалваното съдебно решение
и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният
отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ищеца в първоинстанционното
производство - „Ф.е.К.“ ЕООД, ЕИК ********, с който се твърди, че същата е
неоснователна и следва да се остави без уважение като такава. Излага се, че
изводите на съда са правилни и законосъобразни, поради което не са налице
основания за отмяна на постановеното по делото съдебно решение.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
За да се
произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против
акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното
производство.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
По делото е
безспорно, че между страните е налице валидно облигационно отношение с източник
договор за продажба на електрическа енергия, като приложим е ЗЕ, изменен с ЗИД,
обн. ДВ бр. 54/12 г. Няма спор пред настоящата
инстанция за това, че на 26.05.2017 г. е извършена проверка на средство за
търговско измерване (СТИ) на въззиваемата страна, за
резултатите от която е съставен
констативен протокол № 1017507/26.05.2017 г. Не е спорно, че същият е издаден от служители
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на двама свидетели - представители
на Федерация на потребителите, като от съдържанието на протокола и изслушаните
пред първоинстанционният съд свидетелски показания
става ясно, че е извършена проверка на средство за търговско измерване с
фабричен № ********** на обект, находящ се в гр.
София, ж. к. „********ми декември“ № 43 - заведение за бързо хранене, с
клиентски № 210027812619, и потребител „Ф.е.К.“ ЕООД. Протоколът не е подписан
за потребителя. При проверката е констатирано, че липсва пломба на щита на електромерното табло, нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера, нарушен е холограмният
стикер и пломбите на големия капак на електромера. Предвид установеното
въздействие, служителите демонтирали електромера и го изпратили за метрологична
проверка в БИМ, като на негово място е монтиран нов електромер. Протоколът е
подписан от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и свидетелите - В.Н.Г.и
Е.В.П..
Въз основа
на съставения констативен протокол № 1017507/26.05.2017 г. и на основание
раздел IX от ПИКЕЕ, чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ е изготвено предложение за
корекция на сметка, която да се изчисли за периода 26.02.2017 г. - 26.05.2017
г. От представената по делото фактура № **********/06.10.2017 г се установява,
че ответното дружество е начислило на титуляра на
клиентски № 210027812619 сума за плащане в размер на 2 851,45 лв. за процесния обект с основание „сума по констативен протокол“.
От
допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която се
кредитира и от настоящия съд като компетентно и обективно изготвена се
установява, че констатациите в констативен протокол № 1017507/26.05.2017 г.
представляват нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско
измерване, като е монтирано допълнително устройство, състоящо се от платка,
електронни компоненти, реле и фотодиод, с което е
извършена съществена промяна на вътрешната електрическа схема на средството за
търговско измерване. Вещото лице изяснява, че констатираното въздействие води
до неотчитане на консумираната електрическа енергия, като изключването на
измервателните групи на електромера става в желано от абоната време. Сумата на
корекцията за процесния период е правилно изчислена и
съответства на одобрените от ДКЕВР цени на електрическа енергия.
Пред
първата инстанция са били разпитани трема свидетели, като настоящият съд, както
и първоинстанционният такъв, кредитира показанията
само на свидетелите В.Г.и Г.Д., от които се установява, че при съставянето на
констативния протокол, посочен горе, представляващия „Ф.е.К.“ ЕООД е
присъствал, но е отказал да подпише същия. Досежно
свидетелските показания на И.П.съдът се солидаризира с изложеното от
първоинстанционния съд.
Спорният по
делото въпрос касае обстоятелството относно дължимостта
на процесната сума, която е начислена от въззивника като корекция въз основа на констативен протокол
№ 1017507/26.05.2017 г. по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ, респ. налице ли е било за
него законово основание едностранно да коригира сметките за потребената
такава в ползвания от ищеца обект.
С
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и ако са налице правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. (Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК). С изменението на разпоредбата на чл.83,
ал.1,т.6 във връзка с чл.98 а, ал.2,т.6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., е въведена законова делегация за КЕВР да приеме
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.
Съответно,
за да възникне правото на снабдителя да извърши едностранна корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия е необходимо кумулативното
наличие на посочените горе две предпоставки, както правилно е приел и първоинстанционният съд, а именно: Да са налице действащи
правила за извършване на корекцията и в Общите условия на договорите с крайния
потребител да е налице разписан ред за уведомяването на последния при наличие
на основание за корекции.
Доколкото
извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в
сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени съществува ли такова право, респективно възникнали ли
са предпоставките за неговото упражняване.
КЕВР е
приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Тези ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017г. по
адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с
изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г.,
и с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. №
3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн.
ДВ бр. 97/23.11.2018г. Предвид действащата разпоредба на чл. 195 от АПК, която
постановява, че отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред,
от влизане в сила на съдебното решение, то приложими към процесната
проверка, извършена на 29.08.2017г., са действалите към този момент чл. 48 –
чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.).
Предвид
формираната трайна практика на ВКС (обективирана в
решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение №
115/20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по
т.д. № 2605/2014г., І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ
ТО и др.) въззивният съд приема, че с тези изменения
на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (вече
отменени) и по време на действието им, е била предвидена възможност за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
електроенергия. Това означава, че законодателят е предвидил наличието на една обективна отговорност за потребителя,
която не е обвързана от доказването на виновно поведение от негова страна.
Предвид това неоснователни се явяват възраженията на въззиваемия,
че не следва да носи отговорност за установените различи в отчитането на СТИ,
тъй като по делото не е установено и не се твърди той виновно да е причинил
неправилното отчитане на уреда.
С оглед
действащата към релевантния момент ( 26.05.2017 г.) нормативна уредба, за да
бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа
енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо кумулативното
наличие на двете предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за
уведомяване на клиента и одобряване от
КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. За необходимостта от
едновременната наличност на посочените две предпоставки съдът изцяло споделя
практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І ТО,
решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение №
203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.
В случая не
се установява кумулативното наличие и на двете предпоставки, посочени горе.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният
съд, че в ОУ липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв ред не представлява предвиденото в чл. 17, ал. 2 и
чл. 49, ал. 2 от ОУ, тъй като с клаузата на чл. 17, ал. 2 от ОУ е установено
само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента за
корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран конкретен ред за това. Такъв ред не
представлява и простото посочване на адресите, на които ще се осъществява
кореспонденция между страните в чл. 49 от ОУ. При липсата на установен ред за
уведомяване на клиента за корекцията на сметката, след законовото изменение ответникът
е следвало да предприеме действия за съответното им изменение или за приемането
на нови Общи условия в съответен смисъл, което обаче нито се твърди да е
направено, нито са представени доказателства за това. В този случай следва да се приеме, че щом
предвидената в закона процедура не е завършена, то и правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът действително е
бил уведомен за извършената корекция.
Настоящият
съд намира, че не е налице и втората изискуема от закона предпоставка, като
споделя изводите на първоинстанционният съд, че към
момента на извършване на процесната проверка не е
била налице детайлна уредба на правилата за корекция на сметки, съгласно
изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Към 26.05.2017 г. са били действащи
само разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната и на чл.
47 от ПИКЕЕ (отм.), считано от 14.02.2017г., към релевантния момент на
проверката не са били налице правила, регламентиращи реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Несъстоятелен в тази връзка е поддържаният от въззивната
страна довод, че проверката била извършена на основание клаузи от ОУ на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Законодателят, в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т.
6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, ясно е посочил, че редът за установяване на
нарушенията следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, а към
извършване на процесната проверка правила относно
този ред липсват, предвид отмяната на чл. 47 на ПИКЕЕ (отм.). След като такива
правила липсват, то не може да се приеме, че след 14.02.2017г. е била изпълнена
законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната
отговорност на потребителя.
С оглед
изложеното въззивната инстанция намира, че изводите
на първоинстанционният съд за основателност на релевираната отрицателна установителна
претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК са правилни и законосъобразни, доколкото в
полза на въззивника не е възникнало правото да
извърши корекция на сметката на въззиваемия.
Възникването на това право, както е посочено и горе се предпоставя
от наличието на двете изискуеми от закона предпоставки – да е предвиден в
общите условия ред за уведомяване на клиента за извършваната корекция на
сметката и към този момент да са налице приети от КЕВР правила за установяване
на несъответствията и за извършване на корекцията.( решение № 111 от 17.07.2015
г. по т. д. № 1650/2014 Г., І Т.О. на ВКС, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.
д. № 3262/2014 г., ІІ Т.О. на ВКС,
други). Съобразно изложените мотиви обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При този
изход на делото на въззиваемата страна има право на
направените от нея разноски в хода на въззивното
производство, които се претендират в размер на 600 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК въззивникът
е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът следва да разгледа по същество. С оглед
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, дължимия минимален размер за процесуално
представителство на въззиваемия в настоящото
производство е в размер на 429,60 лв. Като съобрази фактическата и правна
сложност на делото съдът намира, че направеното възражение по реда на чл. 78, ал.5
от ГПК е основателно, поради което разноските на страната за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до сумата от 430 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 29.08.2018 г.,
постановено по гр.д. № 89672/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК******** да заплати
на „Ф.е.К.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 430
лв., представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов по в.гр.д. №17224/2018 г. по описа на
СГС, II – Г въззивен състав.
Не
съм съгласен със становището на мнозинството по въпроса относно правната
същност на реда за уведомяване на клиентите за извършената корекция като
предпоставка за възникване правото на едностранна корекция. Причините за това
са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр.
с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено, обаче, становището, че
предвиждането на такъв ред в общите условия представлява предпоставка – част от
необходимия фактически състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за
доставчика правото на едностранна корекция. Такова заключение не следва от
цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че
се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от доставчика право на
корекция, а не че установяването на този ред представлява предпоставка за
възникване правото на корекция. Последното е предоставено на доставчика по
силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз
основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия на нарочно
определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази
насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. –
доколкото до датата на влизането му в сила не е съществувал законоустановен
ред за извършване на корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде
уредено и задължение за доставчика да уведомява потребителя за упражненото
право. Това не означава, обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ обуславя по какъвто и да било начин възникването или съществуването на
правото на едностранна корекция – такава връзка на обусловеност не следва от
разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго
производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на вземането за
корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да
може да упражни своевременно законоустановените си
права и да организира защитата си /което е и сторил/, в случай че счита
корекцията за неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в т. 17,
ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви
справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане. С така уреденото задължение в общите условия е постигната целта на
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията.
Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда начина, по който
това уведомяване ще се извърши – с препоръчано писмо, електронно съобщение,
нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е ирелевантно,
стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му позволява да
се защити.
Поради
тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество въпросът, дали
редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл.
съдия: