Решение по дело №444/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба на П. М., който атакува решение № 3596/27.04.2012г. по гр. дело № 2585/2011г. на РС-Б.. Излага съображения, че изводите на РС относно това, че действията на адв. Т. са извършени легитимно по силата на сключен договор за правна помощ, с който е уговорено и заплащане на възнаграждение, не е обоснован. Сочи се, че в случая е налице неизпълнение на договора от същата, тъй като исковата молба не е била подадена от нея 3 месеца след написването й и след поемането на задължение да направи това. Според въззивника, от изложено следва, че не е изпълнена виновно от адвоката клаузата за изготвяне и депозиране на исковата молба. Ето защо сочи, че не следва да дължи процесната сума на адвоката, тъй като последният не е доказал изпълнение на задължението си по договор за права помощ от 12.07.2010г. Липсата на престация от адвоката прави неоснователна претенцията му за дължима насрещна такава от другата страна по договора. Ето защо, иска да се постанови решение, с което да се признае, че М. не дължи процесната сума, както и да се присъдят разноски по делото.

В отговора по жалбата, ответницата поддържа, че твърденията на въззивника са необосновани. Също така сочи, че анализът на доказателствата направен от него не отговаря на действително представените от страните доказателства. Поддържа, че съдът не е обсъдил едностранчиво доказателствата, а е направил това в тяхната съвкупност, както и че приетото заключение на графологичната експертиза е достатъчно обосновано и подкрепено с голям брой сравнителен материал. Предвид изложеното се иска потвърждаване на решението на РС.

В настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Окържният съд, като анализира по отделно и в съвкупност доказателствата, установи следните факти :

Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че такъв е сключен на 12.07.2010 г. - кочан № 6875, серия АВ, № * между Я. Т. в качеството й на адвокат(виж копие от адвокатска карта) и П. К. М. в качеството на клиент. Същият е с предмет изготвяне на въззивна жалба против Решение № 2950/27.04.2010 г. по гр. дело № 929/2010 г. по описа на Районен съд – Б., процесуално представителство по в.гр.дело № 475/2010 г. по описа на Окръжен съд – Б. и подготовка на искова молба за развод с ответник Галя Бинкова Мулищарова и уговорено адвокатско възнаграждение за горепосочените действия в размер на 1 000 лева.

Преди него между същите страни е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 27.04.2010 г. с предмет процесуално представителство на М. по гр. дело № 929/2010 г. по описа на Районен съд – Б., образувано по молба на съпругата на ответника – Г Б М, срещу последния по реда на Закона за защита от домашно насилие. Не е спорно по делото, а и от писмените доказателства се установява, че срещу решението по посоченото дело е депозирана въззивна жалба от въззивника, изготвена от адв. Т.. Същата е изготвила и представила и писмено становище по въззивното гр. дело.

Като доказателство по делото е приета искова молба по чл. 49, ал. 1 от СК от П. К. М. срещу съпругата му, за която не се спори от страните, че не е депозирана в съда и по нея не е образувано дело. Приети като доказателства по настоящото дело са и удостоверението за сключен граждански брак на ответника в оригинал, удостоверение за доходите на същия в оригинал и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние в оригинал , представени от ищцата.

От заключението на приетата по делото съдебно - -графологична експертиза, се установи, че подписите за “Клиент” в приетите като доказателства по делото два договора за правна защита и съдействие – от 27.04.2010 г. и от 12.07.2010 г., са положени от ответника, както и са положени от същия подписите във въззивната жалба срещу решението по гр. дело № 929/2010 г. по описа на БлРС и в исковата молба за развод.

Въз основа на изложените факти, въззивният състав приема следните правни изводи :

Решението, предмет на въззивната проверка е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269 от ГПК проверката на неговата правилност следва да бъде в рамките на оплакванията в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗАдвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В настоящия казус се установи, че адв. Т. е изпълнила задълженията си по договора за правна защита и съдействие от 12.07.2010 г. - кочан № 6875, серия АВ, № * като е изготвила въззивна жалба против Решение № 2950/27.04.2010 г. по гр. дело № 929/2010 г. по описа на Районен съд – Б., като е осъществила процесуално представителство по в.гр.дело № 475/2010 г. по описа на Окръжен съд – Б. и е представила писмена защита и като е подготвила от името на П. К. М. искова молба за развод с ответник Г Б М. Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба, че М. не дължи плащане на възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба, тъй като договорът за правна защита и съдействие от 12.07.2010 г. е сключен след срока за представянето й. Безспорно се установи, че адв. Т. е изпълнила задължението си по договора, чиято писмена форма е форма за доказване, а не за действителност. Това означава, че е достатъчно да има устен договор(уговорка) между страните за извършване на определени действия по оказване на юридическа защита и съдействие и те да са извършени от адвоката, за да се дължи от клиента, договореното възнаграждение.

Окръжният съд приема за неоснователно оплакването, че е налице пълно неизпълнение на процесния договор, тъй като адв. Т. не е депозирала в съда изготвената от нея искова молба за завеждане на бракоразводно дело. Не е спорно по делото, че тази искова молба не е депозирана в БРС и не е образувано бракоразводно дело по нея. По договора за правна защита и съдействие, който обвързва адв. Т. тя е имала задължение само да подготви исковата молба за развод, но не и да я внесе в съда. С оглед на горното, съдът приема, че адв. Т. е изпълнила и това си задължение по договора.

По делото липсват доказателства, че ответникът по иска е изпълнил своето задължение да заплати договореното възнаграждение на адвоката. Поради това се явява обоснован изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан и следва да бъде уважен.

Решаващият съства счита, че следва да потвърди обжалваното решение, а на основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Водим от изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3596/27.04.2012г. по гр. дело № 2585/2011г. на РС-Б..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: