№ 11243
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110169657 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
11.06.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 69657/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „СКБГ“ ЕООД срещу „ЖС“ ООД, чрез клона „ЖС“ ООД
– клон София, като се твърди, че страните се намирали по Договор за изработка и монтаж на
горещопоцинковани метални конструкции, доставка и монтаж на улуци от 07.03.2022 г.
Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, като ответника бил приел
изпълнението, но било останало незаплатено възнаграждение в размер на сумата от 7341,44
лева, за което била налице и надлежно издадена фактура. Инвокира доводи, че ответника
бил изпаднал в забава, която била настъпила при получаването на фактурата, поради което
за периода от 20.07.2023 г. до 11.09.2023 г. била дължима сумата от 144,47 лева. Излага
съображения, че е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът бил подал възражение,
поради което имал правен интерес от подаването на иск за установяване на вземането. Иска
1
да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че страните се намирали
в облигационни отношения, като на ответника била възложена работа за покриване на
перголи на кота +11,82 м, кота 1492, м и кота +17,92 м, която била уговорена за съответен
обект. Поддържа, че уговорената цена била ориентировъчно, около 73414,44 лева без ДДС.
Навежда доводи, че е заплатил дължимата сума съобразно уговореното, което аргументира
подробно. Излага съображения, че работата е трябвало да започне на 10.03.2022 г. –
съгласно договореното, но на 18.03.2022 г. ответника бил уведомил ищеца, че работата
трябва да бъде временно спрЯ., поради необходимост от оценка от инженер конструктор.
Сочи, че е имал готовност за работа още от 07.04.2022 г. Развива подробни съображения по
изпълнението на задълженията от ищеца с извод за неточно изпълнение в темпорален
аспект. Твърди, че с оглед неточното изпълнение ответника дължал неустойка, която била
уговорена по договора, като вземанията между страните били погасени чрез извършено
извънсъдебно прихващане за сумата претендирана от ищеца. Евентуално сочи, че иска да
бъде извършено съдебно прихващане със същата сума. Инвокира доводи за неоснователно
на претенцията за главница, като сочи, че с оглед обратното действие на прихващането не се
дължала и мораторна лихва. Иска отхвърляне на претенцията, като при условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с вземането за неустойка в размер на 7341,44
лева. Претендира разноски.
С Протоколно определение от 15.04.2024 г., съдът е приел за съвместно разглеждане
направено възражение за прихващане със сумата от 7341,44 лева, представляващи
мораторна неустойка за периода от 26.05.2022 г. до 19.07.2023 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, за да бъде основателен иска на
изпълнителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу възложителя, следва да са в обективната
действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработка
с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в качествено,
количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените работи и да е
предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел изработената работа и 3. в
случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по
договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят
да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той
изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като изпълнителят е длъжен да приеме
извършената работата, съгласно договора и като я прегледа, да направи всички възражения
за неправилно изпълнение, като ако не ги направи работата се счита приета – арг. чл. 264
ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци тежестта за доказване е на изпълнителя.
Представен е Договор от 07.03.2022 г., сключен между „ЖС“ ООД, чрез „ЖС“ ООД –
клон София от една страна, в качеството на възложител и „СКБГ“ ЕООД от друга страна, в
качеството на изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят
приема да изпълни: горещопоцинкована метална конструкция, съгласно предоставени
чертежи, боядисване цвят RAL на метална конструкция, доставка и монтаж на улуци и
водосточни тръби от пластифицирана лаМа в цвят по RAL, покриване на метална
2
конструкция с 5 мм прозрачен поликарбонат, включително обработка на дейтала към стена
на посочен в договора обект. От своя страна възложителят е приел да заплати на
изпълнителя уговорената цена от 73414,44 лева, която е уточнена между страните по
единични цени в Приложение № 1 към договора.
Според уговореното в договора заплащането се извършва поетапно, съобразни
уговореното в II, т. 2 от договора.
Съгласно клаузата на III. 2. от договора, сроковете и последователността на
изпълнение на описаните доставно-монтажни дейности, предмет на договора са:
- производство и монтаж на метална конструкция 20 (двадесет) работни дни, считано
от датата на платения аванс;
- монтаж на поликарбоната и окомплектоване 10 (десет) работни дни, считано на
плащането на втори аванс по II, т. 2 и т. 3 от договора. При необходимост от срок над
оставка за поликарбоната към дадения момент, срокът за монтаж се увеличава със срока за
доставката;
- предмета на договора се счита за завършен на датата, на която е подписан приемо-
предавателния протокол за всички изпълнени от изпълнителя видове работи по приложение
№ 1, като същите са приети без забележки и дефекти;
- сроковете по т. 2 се удължават при условия на липса на фронт за работа по вина на
възложителя, с толкова дни, с колкото е било възпрепятствано изпълнението на договора.
В клаузата на II. точка последна страните са договорили, че окончателното плащане,
в размер на разликата между общата цена за изпълнение на работите в раздел 2 и 3 на
Приложение № 1 към договора и приспаднатите авансови плащания за същия раздел
действително извършени СМР се удостоверява с Акт образец 19.
Според договореното в VIII., т. 2 от договора, страните са се съгласили, че при забава
и неизпълнение на възложите работи в договорения срок по вина на изпълнителя или при
забава за даване на фронт на последващи СМР, той дължи на възложителя неустойка в
размер на 1 % на календарен ден от стойността на договора, но не повече от 10 % от общата
стойност по договора.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на оспорвания и доказателства за неговата неавтентичност, то последният
обвързва страните във връзка с обективираните в него изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за
изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално,
неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната
страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои
средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се
задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа
възнаграждение.
Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на
определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща
такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на
възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Представен и неоспоре е по делото Акт обр. 19/ 19.07.2023 г. (л. 15 в кориците на
3
делото), като се установява, че ответника е приел извършени СМР посочени в акта обр. 19.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля АБ и
свидетелят МК.
От казаното от свидетеля Б се изяснява, че работи при ищеца, като началник цех и
монтажи. Запознат бил с договора за изработка и монтаж на перголи. Той ги бил
произвеждал и ги монирал с колеги. Това било в сграда на 4-ти и 5-ти етаж и имало две
козирки, които били на втория етаж. Установява, че методът на монтиране на перголите бил,
че първо се изкопавало дупки в самата фасада, след това те залагали планки и заварявали
железата. След това изчаквали, за да колегите им да възстановят фасадата и
топлоизолацията, след което те се връщали, за да работят. Отново слагали железа, които
обаче били обратно напречни, което отнемало време. Свидетелства, че тяхната работа
отнемала един-два дни, а възстановяването на фасадата два-три дни, като едва след това се
връщали да работят. Изяснява, че доколкото бил запознат офертата била болтова връзка, но
ЖСП се били отказали и минали на вариант заварка, като само може да предполага
причината. Заварката отнемало повече време, а болтова връзка била – произвеждал се болта,
поставял се, стягало се и с това приключвало. Докато при другия вариант, цялото желязо го
били качвали и носили на ръце, заварявало се, после се изпилвало, имало грундиране и
боядисване. Свидетелства, че по време на работата имало множество прекъсвания, защото
те били започнали да работят по проекта, като след това поликарбоната бил сменен и
минали на термопанели, което налагало изменени на конструкцията, като тогава техният
конструктор-проектант бил изменил цялата конструкция, за което трябвало допълнителни
железа, което отнемало и време за изработка, защото трябвало да го поцинковат и да го
върнат на обекта. Изяснява, че след това били дошли термопанели, които трябвало да ги
монтират, но клиента, който бил собственик на апартамента казал, че не ги иска, което
наложило да чакат доста време, за да се закупят съответните термопанели, след което ги
монтирали. През това време се появили други проблеми – протекли терасите, което
наложило изкъртване на плочките, поради което имало време през което не ходели да
работят, тъй като терасите трябвало да бъдат възстановени, за да могат да стъпват на
скелетата. Освен това имало собственици, които били предоставили ключове и те се
съобразявали и работели при тях, но имало и такива при които се работело само в тяхно
присъствие – отваряли им апартамента и седял да ги чака по цял ден. Свидетелства, че
множество пъти не бил осигуряван достъп. При тези случаи те отивали на обекта, идвал М
техникът, като им казвал, че можели да влязат в апартамент 20, но не можели да влязат в
апартамент 21 и 22, а те нямали работа в апартамент 20, поради което си тръгвали.
Установява, че имали проблем със собственика, който ги карал да монтират и демонтират и
ги чакали да отваря, за да се работи в негово присъствие, като бил променил всичко, което
били направили. Сочи, примери с изработването на улуците, което отнемало време за
преправяне. Освен това след промЯ.та от поликарбонат на термопанел се наложило да
пуснат допълнителни ригели и ребра, за да може да се държи тежестта на панела, което също
отнело доста време, тъй като при това конструкцията била поцинкована и отнемало време,
за да се поцинкова, да се върне и боядиса, след което да го закарат на обекта. Сочи, че това
технологично време било 2-3 седмици, което не можело да се избегне. Свидетелства, че на
обекта били отишли началото на март, като започнали работа края на месец април, но
работата се била проточила много. Изяснява, че имало и смЯ. на нашивки по детайлите,
които били предоставени от инвеститора, тъй като не ставали. Имало удължаване на
улуците, както и други метражи, което било натрупало много работа свързана с промените.
При разпита на св. К се изяснява, че работел при ответника на длъжност „техник
строителство и архитектура от м.05.2021 г. Бил запознат с изграждането на пергола. Като
техническо лице във фирмата бил извършвал контрол на СМР по различните дейности. За
конкретния случай за перголата изпълнител бил „СКБГ“. Установява, че перголата била
метална конструкция, която се сглобявала от елементи на място и после се покривала.
4
Изяснява, че доколкото е запознат с договора, последният бил подписан в първата половина
на месец март, като срокът бил 40 календарни дни, което смята, че било през 2022 г.
Свидетелства, че имало забавяне при изпълнението на перголата. Сочи, че договорът
технологично бил разделен на два етапа. Изпълнение на перголи на етаж 4 и етаж 5. Те били
започнали първо от четвъртия етаж. Свидетелства, че този етап бил изпълнен в края на март
или първите дни на април, преди Великден. По отношение на горното ниво материалите
били докарани през месец юни и то било започнато тогава. Уточнява, че след като били
минали празниците веднага имало рекламация от страна на собствениците, защото сградата
вече била въведена в експлоатация и собствениците си живеели в апартаментите. Изяснява,
че след като били минали празниците една част от долното ниво се била доработвала. По
отношение на горното ниво, където се работело от началото на месец юни, там даже и
снегът ги бил заваля, като всичко продължило до октомври или ноември месец. Имало
забележки от собствениците по отношение на организираност на ищеца. Установява, че не е
бил там всеки ден по цял ден, но е ходел регулярно всеки ден. Нещата били, че се уговаряли
със собственик, че на определен ще се работи, той ги чакал известно време, но работниците
не са появявали и се отлагало за следващия ден. Сочи, че в началото обикновено работели 4-
5 човека, поради което доста бързо били отхвърлили първата част от работата, като за
втория етап от работата били в началото повече хора, но след това били по един, двама,
трима, което било много по-малко от работата през първоначалния етап, което било
причината работата да се проточи много във времето. Свидетелства, че ангажиментът на
ищеца бил оставал отворен във времето и не се знаело колко време ще продължи и кога ще
приключи, като дори устно да били поемали уговорка същата не била спазвана. Според
свидетеля, когато работата е поета за определен срок, а той се увеличи, това влияело на
качеството, поради което работата била приета, за да се приключи с договора, тъй като
работодателят му търпял и чисто имиджови вреди. Свидетелства, че по т. нар. четвърти етап
на четвърто ниво нямало промени в конструкцията. На второ ниво се появаило
допълнително количество метална конструкция, която се изразявала в две колонки, което
било по искане на собственика и смята, че това вече по технологични причини е било
съгласувано със строителната компания, тъй като тази пергола е все едно от три страни и
поне е едностранен наклона, имало някакви допълнителни одобрени профили по тяхно
съображение с оглед изпълнението. Това било по повод на металната конструкция. Не всяка
промЯ. подлежала на съгласуване, защото добавените елементи не били в противоречие с
конструктивния проект и съответно конструкторът не бил изразил несъгласие с в тяхното
изпълнение. Касаело се за нещо, което не му отежнявало конструкцията, поради което той
не ги третирал като конструктивни елементи, а като чисто технологичен елемент. Изяснява,
че първоначало идеята за покритие на едната тераса била да бъде комбинация от прозрачни
термопанели и стандартни непрозрачни такива, което било по оферта. Докато било дошло
време за панелите собственика на конкретния апартамент многократно искал от тях, а те от
подизпълнителя си да даде съответни документи, сертификати, декларации за конкретните
прозрачни елементи, за да одобри тяхното монтиране, което не се било случило в процеса на
работа, просто защото другата страна не можела да осигури съответните документи.
Свидетелства, че елемент без съответна маркировка и документи не може да се влага в
какъвто и да било вид конструкция. Изяснява, че когато се правела една оферта се изисквало
нещо да се оферира на техните контрахенти, като се гарантира произхода на елементите. Те
трябвало да бъдат приложени със съответните сертификати за качество. Свидетелства, че те
били закупили термопанели, които да удовлетворяват изискванията на клиента, но те се
оказали несъвместими чисто като сглобка с вече монтираните плътни панели и на финала
клиентът се съгласил, защото всичко много се проточило във времето, поради което цялата
тераса била покрита с плътни термопанели, като те си били купили прозрачните в повече.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Б и св. К за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
5
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Обстоятелството, че и двамата свидетели работят при една от страните не
може да изключи изначало възможността те да дават достоверни показания, а е само
индиция за съда, за да подходи със завишена доза критичност към казаното от свидетелите.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, които да предизвикат
съмнение у съда за казаното от свидетелите. Напротив показанията и на двамата свидетели
за обстоятелства за които са допуснати и ще бъдат ценени единствено от съда, са съобщение
последователно и логично, според възприетото, което не може да изключи определен
субективен елемент, което се обуславя от човешката перцепция, сугестия и контра-сугестия.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, от което се изяснява, че фактурите
между страните, вкл. процесната е двустранно осчетоводени, като са начислени и
съответните данъчни задължения, като процесната фактура е включена в дневника за
покупки при ищеца и ответника за м.07.2023 г., като същата е на стойност 10669,64 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа –
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.
264, ал. 3 ЗЗД. Ако договорът за изработка е сключен с оглед на личността на изпълнителя и
работата е изпълнена от трето лице по заместване възражението на възложителя следва да се
заяви при приемането. Предмет на договора за изработка е престирането на определен
резултат и неточното изпълнение – включително и когато работата е извършена от лице,
различно от длъжника, изработеното може да отговаря на договореното. Отказът на
възложителя на възрази презюмира одобрение на работата, независимо от несъгласуваното
заместване на изпълнителя. Тоест, след като не е уговорено друго, договорът за изработка,
какъвто е и процесният предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи
на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това именно изпълнителят
следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от
възложителя. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема
същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. –
така Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК; Решениe
№ 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г. о. В случая, при съвкупната
преценка на писмените доказателствени средства по делото и кредитираното заключение на
6
ССчЕ се установява, че е налице признание от ответника, че ищецът действително е
извършил работата по договора, която му е възложена и е приета без възражения. А
извънсъденото признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. В тази насока за пълнота с оглед казаното от св. К защо
според него е приета работата е ирелевантно, ако не са направени надлежни възражения при
приемането й, доколкото по настоящото дело нито са сочени доказателства, нито са събрани
такива за наличие на някоя от хипотезите по чл. 265 ЗЗД, или за неточно изпълнение в
количествен аспект, когато правилото на чл. 264, ал. 3 ЗЗД не се прилага. В тази насока в
случая – представената от ответника кореспонденция би могла да се цени като възражения
по изпълнението, но след като е подписан акт образец № 19 без отразени възражения се
прилага правилото на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Тоест, ако ответника е имал възражения по
качеството на изпълнението не е трябвало да приема работата или е следвало да направи
съответни възражения своевременно, независимо от ирелевантните съображения, че търпи
„имиджови“ вреди.
С оглед изложеното, съдът счита, че са налице всички материални предпоставки, за
да бъде уважена претенцията за заплащане на дължимото възнаграждение по чл. 266 ЗЗД.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, вкл. с оглед заключението
на ССчЕ, че ответника е заплатил дължимата сума, поради което и съдът намира, че с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност.
По отношение на претенцията за акцесорната лихва, съдът намира, че с оглед
уговорената по договора главницата е била дължима към момента на подписването на акт
образец № 19 от 19.07.2023 г. Тъй като по делото в тази насока не са ангажирани
доказателства за надлежно пълно изпълнение, то следва да се приеме, че ответника е
изпаднал в забава, като при приложението на чл. 162 ГПК, при извършени от съда
аритметически пресмятания, за процесния период дължимата сума е в размер на 144,48 лева,
но с оглед основния принцип на българският граждански процес – за диспозитивното начало
(арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията следва да бъде уважена за сумата от 144,47 лева за
процесния период.
Въпреки изложеното по-горе, съдът намира, че доколкото е прието надлежно
въведено възражение за прихващане, то същото следва да бъде разгледано.
Спорното материално право, във връзка с което е заявено възражението за
прихващане е обусловено от проявлението в обективната действителност от следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) валидни уговорена неустоечна клауза по
договора; 2) насрещаната страна (ищецът) е изпаднал в забава за изпълнение на
задълженията си по договора.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед уговореното и тълкуваното по
процесния договор, съобразно чл. 20 ЗЗД, не може да се направи извод в друга насока,
7
освен, че между страните е налице валидно уговорена неустоечна клауза, която касае
неустойка, която по характера си е такава за забава (мораторна). Като в тази насока, при
приложението на императивните правила на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
уговорената в процесния случай мораторна неустойка не излиза извън присъщите й
критерии, т.е. съобразени са постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK.
Следователно в случая основният спорен момент по възражението за прихващане е
по отношение на факта, дали ищецът е изпадал в забава на длъжника, съответно с оглед
доводите на ищеца, дали ответника е бил в забава на кредитора.
От формална страна, предвид уговорения между страните срок за изпълнение на
процесния договор би могло да се направи заключение, че длъжникът е изпаднал в забава.
Въпреки това съдът намира, че по делото е безспорно установено от свидетелските
показания, че в случая е налице забава на кредитора.
В основата на забавата на кредитора като институт стои идеята, че много често
изпълнението на дадено задължение от длъжника е невъзможно без оказване на определено
съдействие от страна на кредитора – арг. чл. 95 и сл. ЗЗД. В тези случаи неизпълнението не
се дължи на причина, която може да се вмени във вина на длъжника (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД),
поради което и последиците му не бива да се възлагат в негова тежест. Съгласно чл. 95 ЗЗД
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава
длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава – така
Решение № 133 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о., ГК.
В случая от събраните по делото доказателства – в частност показанията на
свидетелите, съдът намира, че ответника безспорно не е предоставил необходимото
съдействие за изпълнение на договора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. От една страна,
свидетелите безспорно установяват, че първия етап от договора е изпълняван надлежно и
бързо, като последващите доработки са извършвани във връзка с претенции не на
възложителя, а на трети лица по договора. В тази насока трябва да се отбележи, че в
процесния договор липсват клаузи, които да обвързват изпълнителя по претенциите на
самите собственици на имоти. В случая това обстоятелство има най-голяма роля при
изпълнението на втория етап от изработката, където категорично се установява, че
забавеното изпълнение касае претенции на трети лица (собственици на имоти), преработка
на перголите и елементите. Няма спор между страните и че самият проект е бил променян,
което е в противоречие с уговореното, тъй като по делото няма представени анекси по
договора в противна насока. Устните уговорки и имейл кореспонденцията са ирелевантни,
след като страните са уговорили определен начин за изменение на договора в клаузите на
последния – арг. чл. 20а ЗЗД, във вр. чл. 21 ЗЗД. Отделен е въпроса, че проблем на ответника
възложител е как да уреди отношенията с живеещите в имота собствениците, за да достъп да
се осигурява своевременно, да не се преправя проекта и пр. Граматическото,
систематичното и телеологическото тълкуване на процесния договор води до извод, че
никоя от страните не може да го измени едностранно. Как възложителят ще се справи с
претенциите на собствените си възложители е ирелевантно за изпълнението на процесния
договор. А това, че изпълнителят е приемал да извършва дейности, които не са били
8
надлежно уговорени не означава, че договорът е бил надлежно изменен, респ. че
изпълнителят е изпаднал в забава. ПромЯ.та на начина на закрепване, панелите,
необходимостта от преправянето на перголите с допълнителни елементи, неосигуряването
на достъп и съответни материали е достатъчно, за да се направи извод, че ответника е
изпаднал в забава в забава на кредитора.
По делото не са сочени, респ. не са ангажирани доказателства, че ответникът след
като е изпаднал в забава на кредитора е извършил действия по обръщането й и поставянето
на длъжника в забава, за да преодолее дори за определен период това състояние, поради
което и съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно възражението за прихващане е неоснователно. В тази насока съдът
намира, че следва да изясни, че разликата между насрещния иск и възражението за
прихващане се проявява и в диспозитива на решението. По насрещния иск съдът
постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния иск. По възражението
за прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е
основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се
индивидуализират пасивното, но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск. Но при
неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение
установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е
неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост – в този смисъл
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца.
Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 643,66 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното и заповедното производство.
За пълнота трябва да се посочи, че независимо, че в списъка по чл. 80 ГПК е посочено
дължимо адвокатско възнаграждение, то по делото не са сочени, респ. не са представени
доказателства, че последното действително е заплатено, поради което с оглед т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК е недължимо.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЖС“ ООД, действащо чрез
„ЖС“ ООЕД – КЛОН СОФИЯ, ЕИК: ..........................., със седалище и адрес на управление
на клона: гр. ........................, че дължи на „СКБГ“ ЕООД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. .........................., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 7341,44 лева – незаплатено възнаграждение по Договор за изработка и монтаж на
горещопоцинковани метални конструкции, доставка и монтаж на улуци от 07.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаването
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 144,47 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.07.2023 г. до 11.09.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 50922/2023
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЖС“ ООД, действащо чрез „ЖС“ ООЕД –
КЛОН СОФИЯ, ЕИК: ........................... да заплати на „СКБГ“ ЕООД, ЕИК: ...................,
сумата от 643,66 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10