М О Т И В И към Решение № …………., постановено на 02.07.2021 год. по административно
наказателно дело № 2841/2020 год. по описа на Районен съд С.З..
Постъпило
е постановление № 4339/2019 год. от 27.10.2021 год. на Районна прокуратура град С.З., с
предложение за освобождаване на обвиняемия М.А.А. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Представителят
на Районна прокуратура град С.З., поддържа внесеното предложение на Районна
прокуратура и тъй като са налице предпоставките на чл.78а НК, предлага на съда
обвиняемият М.А.А. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание глоба в средния размер, предвиден в закона за
извършеното деяние.
Защитникът
на обв.А. адв.Ч. *** оспорва изложената в постановлението на РП С.З. фактическа
обстановка, като прави искане подзащитният му да бъде признат за невиновен в
извършване на деянието, за което е предаден на съд.
Обвиняемият
М.А.А. се явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен и пледира
за решение в този смисъл.
СЪДЪТ,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно установено е, че обвиняемият М.А.А.
е жител *** и не е осъждан.
Обвиняемият М.А.А. и св.М.С.П.
съжителствали на семейни начала през периода от 2011 год. до 2015 год., като
обитавали жилището на обвиняемия, находящо се в град С.З., ул.“Цар Иван Асен
Втори“ № 5, вх.А, ет.8, ап.29. На 20.09.2013 год. се родило детето им Ад.Мирославова
А.. След раждането на детето отношенията между родителите се влошили. Св.П.
била подлагана системно на физически и психически тормоз от страна на обв.А..
Последният се държал грубо с нея, обиждал я
и дори я удрял. По тази причина,
на 04.08.2015 год. тя напуснала дома му и заедно с дъщеря им се
преместила да живее в апартамента на родителите си в град С.З., кв.“Три чучура“
№ 77, вх.Б, ет.8, ап.59.
На 06.08.2015 год. св.П. отишла до
жилището на обв.А. с намерението да си вземе лични вещи и дрехи на детето.
Между двамата възникнал конфликт, при който обвиняемият я хванал за ръцете,
изблъскал я навън, ритнал я по краката и я ударил с глава в челото. По нейна
молба, на 05.10.2015 год., с Решение № 891 по гр.дело № 3968/2015 год. по описа
на РС С.З. е издадена Заповед за защита на основание разпоредбите на ЗЗДН, с
която съдът задължил обв.А. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.П. и му забранил да
доближава жилището й за срок от шест месеца. Решението било потвърдено изцяло с
Решение №455/24.11.2015 год. по въззивно
гр.д. № 1559/2015 год. по описа на ОС С.З..
С Решение №1174/02.12.2015 год. по
гр.дело № 3969/2015 год. РС С.З. одобрил постигнатото между обв.А. и св.П.
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху
детето Ад.било предоставено на неговата майка. Определен бил и режим на
лични контакти на бащата с дъщеря му.
И след това психическият тормоз от
страна на обвиняемия спрямо св.П. не престанал. Той я заплашвал както с
физическа разправа, така и че ще й вземе детето. Когато св.П. му предавала
детето и после отивала да го вземе, той създавал проблеми. За тях тя споделяла
със св.З.Г.Б. – нейна приятелка, с майка си – св.В.П.Й., със св.С.Д.Т. (неин
приятел) и с брат си – св.С.С.П.. Всички те описват случаи на оказван
психически и физически тормоз от страна на обвиняемия, за които са били
уведомявани, или на които са били очевидци.
Поредният инцидент станал на 18.12.2016
год., когато обв.А. се намирал пред жилищния блок на св.П., с намерението да
върне детето, съобразно определения режим на лични контакти. При излизането на
св.П. той започнал да я обижда, като крещял да не облича повече съответна дреха
на детето. Св.П. взела на ръце дъщеря си и започнала да се отдалечава към
входа. Тогава обвиняемият все още викайки след нея, я хванал за косата и я
изритал отзад. Св.П. *** за издаване на Заповед за защита. С Решение №
186/27.02.2017 год. по гр.дело № 6032/2016 год. по описа на РС С.З. съдът издал
Заповед за защита по реда на ЗЗДН, като задължил обв.А. да се въздържа от
извършване на домашно насилие (осъществяване на физически тормоз) спрямо св.П.
и му забранил да доближава жилището й за срок от шест месеца. Решението било
потвърдено изцяло с Решение № 200/16.06.2017 год. по въззивно гр.д. № 1176/2017
год. по описа на ОС С.З..
На 06.10.2019 год., малко след 17.30 часа
св.П. и майка й –св.В.П.Й. отишли до дома на обв.А. да вземат детето А., след
поредния му престой при баща му. Като отворил вратата на апартамента, обвиняемият
казал на св.П., че детето плаче, защото не иска да се прибира с нея. Св.П.
видяла, че то не е приготвено за тръгване и го прегърнала за да го успокои.
Обв.А. започнал да я обижда с груби изрази, а св.П. бързайки да си тръгне,
взела детето на ръце и натиснала бутона за асансьора. В този момент майката на
обв.А.-св.Н.М.А., затиснала вратата му с ръце, а обвиняемият я сграбчил за
косата. Двамата с майка му взели детето от ръцете й, а обвиняемият я повлякъл
към стълбището, като я удрил в главата с юмруци. Св.Й. се опитвала да ги
разтърве, като викала: “Не ми бий детето!“. Пред стълбището обв.А. завъртял св.П. с лице към себе си и й нанесъл
удар с ръка в областта на лявото око. Ударил и майка й. Хванал св.П. с две ръце
за якето и я изблъскал към стълбите. Св.Й. успяла да задържи дъщеря си да не
падне. През цялото време обвиняемият крещял: “Ще ви избия всичките, боклуци
мръсни!“. Св.П. се свлякла на земята, а обв.А. се прибрал в апартамента си. Пострадалата
подала сигнал на тел.112 и заедно с майка си слязла пред входа на блока, където
изчакала идването на полицейските служители. Обадила се и на приятеля си св.С.Д.Т.,
който пристигнал на мястото.
Свидетелите С.М.В. и Мерджан Кязимов
Топалов-старши полицаи в група “ООР“ във Второ РУ С.З. заварили св.П. седнала
на стълбите пред входа на жилищния блок. Забелязали, че по лицето й се стича
кръв и извикали екип на ЦСМП. Св.В. и
св.Й. се качили до жилището на обв.А., който предал дъщеря си на баба й. Св.П.
била откарана в УМБАЛ “Проф.д-р С. ***, където след консултация била
хоспитализирана в Клиника по неврохирургия. След проведено лечение, на
09.10.2019 год. била изписана.
Във връзка с този инцидент, пострадалата
подала в РС С.З. поредна молба за защита по реда на ЗЗДН. На 08.10.2019г. й
била издадена Заповед за незабавна защита по гр.дело № 5168/2019 год. по описа
на РС С.З., с която обв.А. бил за пореден път задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, при нанесения й на 06.10.2019 год. побой
пострадалата М.С.П. е получила контузия
на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото
око, разкъсно-контузна рана по лявата вежда, кръвонасядане по лява лицева
половина, кръвонасядане по гърба. Тези травматични увреждания добре отговарят
да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да са получени по време и
начин, каквито данни има в досъдебното производство, а именно при нанасяне на
удари с юмруци. Тези травматични увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и имат характер на леки телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В
хода на разследването са назначени съдебни психолого-психиатрични експертизи на
св.М.П. и на Ад.А. (към момента на изготвяне на заключението на 7 години). От
заключенията на експертите се установява, че св.П. е очертана като тиха,
затворена, интроспективна с вътрешен локус на контрол, емоционално-неустойчива,
осъзнаваща трудностите, но реагираща с негативна емоционална реакция и хаотично
търсене на изход, налице е вглъбяване при осъзнаване на трудностите, нарастване
на силата на негативната емоция, влошаване на функционирането, понижаване на
мотивацията или отбранителната реакция. Посещавала центрове за социални услуги
в общността за помощ от страна на психолог и социални работници. Св.П. може да
дава достоверни показания за случилото се и няма данни за нарушение на
базисните психични функции. Детето Ад.Мирославова А. (на 6 години към датата на
инцидента) е било свидетел лично на станалото, но го е преживяло като събитие и
няма данни за психологични и
психиатрични последици.
По досъдебното производство е изготвена и
комплексна психолого-психиатрична експертиза на обв.М.А.. Видно от заключението
й се установява, че същият не страда от психично заболяване. Обвиняемият проявява поведение на власт и контрол спрямо
бившата си съжителка, което е затвърден модел на поведение на насилие към нея и
обяснява проявите на физическа агресия и психически тормоз. Лицата, склонни към
власт и контрол, често използват децата си, за да създават проблеми на своите
жертви- в случая бившата съжителка и
майка на детето, отмъщават манипулативно чрез детето. Обстоятелството, че
малолетната Ад.става свидетел на насилие, я поставя в риск. Обв.А. не преживява
емпатично ситуацията, разглежда я егоистично като травмираща единствено за
него. Декларира, че това е израз на неговата любов и привързаност към детето, без
да отчита психотравмите за него и за майка му.
По описания начин с деянието си
обвиняемият М.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на 06.10.2019 год. в град С.З. причинил на М.С.П.
леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане
и оток по клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане
по лявата лицева половина и кръвонасядане по гърба, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
Доказателствата по делото безспорно
установяват, че телесните увреждания на св.М.П. са били причинени именно от обвиняемия
М.А., който й нанесъл удари с юмруци по
главата, лицето и гърба. От друга страна, по делото е установено, че леките
телесни повреди са осъществени при условията на домашно насилие, предвид обстоятелството,
че са предшествани от системно упражняване на физическо и психическо насилие, като
са извършени спрямо лице, от което обвиняемият има дете и е бил във фактическо
съпружеско съжителство. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.31 от НК
"престъплението е извършено в условията на домашно насилие", ако е
било предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е било
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което
има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство". От
доказателствата по делото може да се приеме за безспорно доказано, че
обвиняемият системно е упражнявал физическо насилие над пострадалата. Както в
показанията на пострадалата, така и в показанията на свидетелите се съдържат
факти, сочещи на доста на брой случаи, в които в периода от 2014 год. до
инкриминираната дата обвиняемият е нанасял побой на пострадалата, обиждал я и я
нагрубявал. За някои от случаите са подавани сигнали до Районна прокуратура С.З.
(преписки №№4642/2014 год., 3894/2015 год., 5239/2016 год., 283/2016 год., 289/2017
год., 2393/2017 год. всички по описа на РП С.З., приключили с отказ да се
образува досъдебно производство, приложени на л.95-л.105, том 1 от ДП), поради
което и липсва основание да се направи извод, че нанесеният побой от обвиняемия
на пострадалата на 06.10.2019 год. е изолиран случай и не е проява на системен
физически тормоз спрямо нея. От друга страна безспорно е било установено какви
физически наранявания са били причинени на пострадалата от този побой, като
същите са в пряка причинно следствена връзка с действията на обвиняемия.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия виновно, при пряк умисъл –
обвиняемият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Описаната фактическа обстановка и
обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен
материал – свидетелски показания,
привличане и разпит на обвиняемия, заключение на медицинска експертиза,
заключения на комплексните психолого-психиатрични експертизи, справка за
съдимост, заповеди за защита от домашно насилие и решения на гражданските
съдилища по Закона за защита срещу домашно насилие, социален доклад, справки и
други писмени доказателства по описа на делото. Особено категорични в тази
насока са свидетелските показания на В.П.Й. – очевидец на инцидента, св.С.С.М.
– свидетел на състоянието на св.П. и Й. след инцидента, св.С.М.В. – старши
полицай, посетил мястото след подаден сигнал на тел.112, установяващ наличие на
нараняване по св.П., св.Х.Н.Д. – шофьор на линейка, посетила мястото, след
подаден сигнал за нараняване и откарал наранена жена до Спешен център, св.С.Д.Т.,
установяващ състоянието на св.П. след позвъняването й до свидетеля и наличието
на нараняване по свидетелката, кръв и подутина около окото, св.З.Г.Б. –
установяваща състоянието на св.П. след инцидента. По отношение на разпитаните в
хода на проведеното съдебно следствие св.Н.М.А., очевидец на инцидента се
установява, че св.П. поради изтичане на определения от съда срок на контакт на
детето с баща съобразно определения режим на лични контакти, взела детето от
обвиняемия, което не е било приготвено за предаване и се отправила към асансьора,
където се намирала и св.Й. - “В крайна сметка се получиха някакви дърпания,
успяхме да вземем детето, при което М. успя да ми го подаде в ръцете……..М.
почна да го удря, да го дърпа, да го дере….В това време детето беше в ръцете
ми, бяхме в коридора…….в един момент М. успя да я обърне обратно и да я хване
за якето и да я изведе към стълбището…“. Св.Евгений А.А. в показанията си
дадени в хода на съдебното следствие установява, че след пристигане на място
след получено телефонно обаждане от дома на обвиняемия установил единствено наличието
на телесни увреждания по обвиняемия -“врата
му беше издран, тениската му беше скъсана“, а “М. беше седнала на стълбите и
нея я погледнах, не беше нещо…стоеше си на стълбите“.
От проведения разпит на експерта,
изготвил съдебно медицинската експертиза се установяват причинените травматични
увреждания, констатирани при първоначалния преглед и при запознаване с
показанията на свидетелите, разпитани по образуваното досъдебно производство,
като експерта е категоричен, че не могат да бъдат получени при самонараняване.
От
проведения разпит на експертите, изготвили заключението по назначената в хода
на досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява,
че е налице затвърден модел на поведение на насилие на обвиняемия спрямо св.П.,
като една повтаряща се реакция се превръща в модел на поведение. В заключението
си и при изслушването им в съдебно заседание експертите са категорични, че
психологичните причини за поведението на обв.М.А. се крият в изградения модел
на поведение, като демонстрира поведение на власт и контрол, което цели да
сплаши, да отмъсти, да демобилизира и накърни физически и психически М.П.. Този
модел на поведение се използва от доминиращи личности, които не могат адаптивно
да се контролират и често умишлено и чрез прояви на физическа и психическа
агресия целят да се налагат, да сплашат, да победят и принудят жертвата си да
се подчини веднъж завинаги и да не търси повече подкрепа, справедливост и
възмездие. Обв.А. не преживява емпатично ситуацията, разглежда я егоистично
като травмираща единствено за него. Експертите не установяват данни за
патологично състояние, за психологическо или психично разстройство.
От проведения разпит на експертите,
изготвили заключението по назначената в хода на досъдебното производство
комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че детето Ад.Мирославова
няма клинични данни за психологична травма, като е била свидетел лично на
инцидента, като детето го е преживяло като събитие и няма данни за психологични
и психиатрични последици. Детето е в периода на ранно детско развитие и
личността на детето се характеризира с екстравертност, общителност, стремеж към
изява и добре развити за възрастта социални умения, като са налице
емоционалност и впечатлителност, а възможностите за пластично и адаптивно
приспособяване при промяна на условията на ситуацията са добри.
По отношение на направеното от защитата
на обвиняемото лице искане, касаещо мястото на индицента със съответната скица
и схема на стълбищна и етажна прощадка на 11 етаж, вход “О“, блок 5 на ул.“Цар
Иван Асен Втори“ е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. От
заключението на същата се установява отстоянието на врати на апартаменти № 41,
42 и 43, на алуминиевата преградна врата пред стълбите, ширината и дължина на
стълбищна площадка, асансьори и отстояния от асансьор до входна врата на ап.42,
брой стъпала стълбищно рамо.
В случая показанията на свидетелите В.П.Й.,
С.С.П., С.М.В., Х.Н.Д., С.Д.Т. и З.Г.Б. са непротиворечиви, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват в частта им относно събитията, предхождащи и
последващи инкриминираното деяние, поради което съдът изцяло кредитира с
доверие същите в тази им част, както и обясненията на обвиняемия в частта им,
кореспондираща със свидетелските показания, като изгради фактическите си изводи
в тази насока въз основа на тях, респективно – обясненията на обвиняемия за
събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, доколкото същите
противоречат на свидетелските показания в тази им част и не намират подкрепа в
нито едно от останалите доказателства по делото, не бяха кредитирани с доверие.
Относно извършването на
инкриминираното деяние от обвиняемия А. съдът кредитира изцяло с доверие в тази
им част показанията на св.М.П. и св.В.Й., тъй като от една страна обвиняемият
не отрича че се е намирал на мястото, където е извършено деянието, а от друга
страна показанията на тази свидетелките кореспондират в тази им част не само с
показанията на останалите свидетели – С.Т., С.П. и З.Б., имащи силата на
косвени доказателства за извършеното от обвиняемия, ако и същите да са научили
за това именно от описанието направено от св.П., а и с изготвените по делото
съдебно медицинска и психолого-психиатрични експертизи. Респективно – съдът не кредитира с доверие обясненията на обвиняемия в
тази им част, възприемайки ги с оглед на гореизложеното изцяло като защитна
негова позиция.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 06.10.2019 година в град С.З., обвиняемия М.А.А. е причинил на М.С.П. леки телесни
повреди, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане
и оток по клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане
по лявата лицева половина и кръвонасядане по гърба, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
За да
признае обвиняемия за виновен в извършването на гореописаното престъпление,
съдът прие, че деянието е било извършено от него при пряк умисъл, тъй като той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. На този извод
навеждат механизмът и начинът на извършване
на деянието, както и обстоятелствата, при което то е било извършено, а също и дадените
от обвиняемия обяснения.
Тъй като обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, а от деянието не са
настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда
наказание “лишаване от свобода“ до три години, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК
освободи обвиняемия М.А.А. от
наказателна отговорност за извършено престъпление, като му наложи
административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лева, които следва да се
заплатят на Държавата в полза на съдебната власт, по бюджетната сметка на
районен съд С.З..
При
определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените от обвиняемия самопризнания, изразеното от него
критично отношение към извършеното, чистото му съдебно минало и младата му
възраст, както и липсата в случая на отегчаващи отговорността обстоятелства,
които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли
да бъдат отчетени като такива.
Съдът присъди в тежест на обвиняемия
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 1 575,60
лева (хиляда петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки),
представляваща направените по досъдебно производство № 8245-зм-905/2019 година
по описа на Второ РУ на МВР С.З. – разноски, както и в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт сума в размер на 425.00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направени по
делото съдебни и деловодни разноски.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: