Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр.Плевен,
25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при
секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №540 по описа на съда за 2023г. по описа на Административен съд
Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 изр.2 от Закона за
движение по пътищата.
Образувано
е въз основа на материали, изпратени по компетентност от АССГ (адм.дело №3671/23г. по описа на АССГ), съдържащи жалба с
вх.№УРИ433200-35024/27.03.2023г. по описа на СДВР – отдел „Пътна
полиция“ от Д.Г. С. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-4332-001424/21.03.2023г. на
младши автоконтрольор ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Посочва се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, а
описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Сочи се още, че
заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон. Иска се от съда да отмени ЗППАМ №23-4332-001424/21.03.2023г. на
младши автоконтрольор ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. В писмени бележки с вх.№ 5406/20.09.2023г. излага становище за
незаконосъобразност и неправилност на заповедта и иска от съда да постанови
решение, с което да я отмени.
Ответникът
- младши автоконтрольор ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира за установено следното:
Установява
се от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
ф.№854037/21.03.2023г., съставен от младши автоконтрольор при СДВР, сектор
„Пътна полиция“, в присъствието на свидетелите А.Б.А.и Б.Б.М., че на
21.03.2023г. в 21,30 часа в ***“ в посока на движение от ***“, Д.Г. С.
управлявал лек автомобил ****, собственост на Е.Г.С.а с ЕГН **********. При
извършена проверка от служители на МВР, водачът отказал да му бъде извършена
проверка за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с номер ARBA-0137. Водачът бил сам в автомобила,
както и не представил контролен талон към СУМПС. На Д.Г. С. бил издаден талон
за медицинско изследване с номер 0150276 и 7 бр. холограмни стикери за УМБАЛ
„Света Анна“. В АУАН било посочено, че Д.Г. С. е осъществил нарушения на
чл.174, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 100, ал.1 т.1 ЗДвП. С АУАН било иззето и свидетелство за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) №*********. Д.Г. С. отказал да подпише АУАН, като отказът бил
удостоверен с подписа на лицето П.Н.Н.– служител на МВР.
На
същата дата била издадена ЗППАМ №23-4332-001424/21.03.2023г. на младши автоконтрольор
ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на Д.Г. С. е наложена мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.
С
възражение вх.№ УРИ 33200-350121/27.03.2023г. Страндажлиев подал
възражение до Началника на КАТ против съставения му АУАН № 854037/21.03.2023г.
Във възражението жалбоподателят посочил, че бил употребил алкохол след като
паркирал автомобила си пред казино „Ефбет“, както и че бил помолен от
охранители на казиното да отмести МПС-то, тъй като пречи на служебните
паркоместа. При възникнал спор между лицата , на място се явили служители
на МВР, които поискали да му направят тест за употребя на алкохол. Във
възражението се посочва още, че лицето не е управлявало, поради което и
отказало да бъде тестван.
Видно
от заверено копие на Наказателно постановление №
23-4332-005294/30.03.2023г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“, въз основа на АУАН GA854037/21.03.2023г. било наложено на Д.Г. С.
за нарушение на чл.174, ал.3 ЗдвП на основание чл.174, ал.3 пр.1 ЗдвП
административно наказание Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП на
основание чл.183, ал.1 т. 1 пр.2 ЗДвП –Глоба в размер на 10 лв. НП-то
било връчено на С. на 08.06.2023г., като същото е обжалвано.
Видно
от заверено копие на Заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция
„Гранична полиция“ в района на аерогарите и Областните дирекции на МВР и СДВР
били определени като основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по
ЗДвП.
Видно
от т.1 на заверено копие на Заповед № 513з-1618/26.02.2018г. на Директора на СДВР,
полицейските органи по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед налагането
на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, 4, 5
б.“а“ и т.6 от ЗДвП.
Установява
се от заверено копие на докладна записка от 24.03.2023г., че служители на МВР –
А.Б.А.и Б.М. при извършване на обход до казино „Ефбет“ забелязали лек автомобил
***да тръгва и закача паркиран пред него лек автомобил ***. Била установена
самоличността на водача - Д.Г. С., който бил видимо нетрезво състояние, силно
лъхал на алкохол и трудно стоял прав, залитал и на задаваните му въпроси не
отговарял смислено. Установява се от докладната записка, че на място пристигнал
екип от сектор „Пътна полиция“, които да тестват с тест за употреба на алкохол
водача, но последният отказал да бъде проверен.
Установява
се от справка от сектор КАТ при МВР, че на Д. Г.С. са издавани 24 броя
наказателни постановления
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен
акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет
на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед
на прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 ,
б. „б“ от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед №
513з-1618/26.02.2018г. на Директора на СДВР е оправомощил младши автоконтрольор
ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, какъвто е и издателят на
ЗППАМ, поради което заповедта е издадена от материално компетентен
административен орган.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и
чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да
съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване
на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на
закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения
по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, т. 4 АПК.
Срокът
на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко
по силата на правна норма. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока,
за който е приложена принудителната административна мярка, административният
орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е
определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона
срок, а не се определя такъв от органа. В конкретния случай в
заповедта е вписан срока на принудителната административна мярка, поради
което не съдържа порок, а волеизявлението на административния орган е
законосъобразно.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, ал.1 т.1 б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В
конкретния случай, съдът приема за безспорно доказано, че оспорващият е
управлявал процесния лек автомобил, имал е качеството водач на МПС, както и че
при проверката тестът е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол.
До решаване на въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание
"лишаване от право да се управлява МПС за определен срок", се налага
задължително принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който
поради употреба с алкохол или наркотични вещества поставя под риск живота и
здравето на всички останали участници в движението. Нарушението на водача е
констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. В случая АУАН се подкрепя от писмените доказателства
вкл. докладна записка от 24.03.2023г., поради което доказателствената му сила
не бе оборена в производството. В настоящото производство жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния
орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед.
Настоящият
състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с
целта на закона. Тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица,
а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен
резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да
управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и
наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и
пострадали. Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на
процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.
Мерките
по чл. 171 ЗДвП, вкл. и тази по чл. 171, т. 2 б.“б“ ЗДвП, не са санкция
(наказание). Те са принудителни административни мерки, които се различават от
административните наказания. ПАМ е вид държавна принуда, но не и вид
административно наказание. Съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ. Целта на ПАМ е да се преустанови определено поведение, за да се
постигне определен правен резултат.
Налагането
на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание, поради което към
тях не са приложими разпоредбите на ЗАНН свързани с общата и индивидуалната
превенция на административното наказание (чл. 12 ЗАНН), маловажността (чл. 28 ЗАНН). Не е приложим института на давността, не се вземат предвид смекчаващите
или отегчаващите отговорността обстоятелства. При осъществяване на
предпоставките заложени в материално правната разпоредба органът, при условията
на обвързана компетентност, е длъжен на наложи предвидената в закона ПАМ.
Въз
основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена от оправомощен административен орган, в кръга на неговата
компетентност, което я прави действителна. Не са налице съществени процесуални
и материално правни нарушения, нито с издаването й са нарушени принципи на
правото и закона, поради което жалбата срещу заповедта следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и обстоятелството, че не са претендирани от ответника
деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, девети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Д.Г. С. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-4332-001424/21.03.2023г. на
младши автоконтрольор ОЗ група, ОС сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
На
основание чл.172, ал.5 изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: