Решение по дело №345/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А. М. А., гражданин на [държава] ЛНЧ *************, с адрес - [населено място], [жк], срещу Решение № 3329 от 22.02.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се излага следното: Решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Постановено било в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Въпреки заявеното при провеждане на интервюто решаващият орган неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не били налице предпоставките за предоставяне бежански или хуманитарен статут. Изводите на органа били неправилни, необосновани и противоречащи на изложената бежанска история. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като не можел да се обърне към полицията, защото именно властите обвинили без основания баща му и след това и него в дейност, която не били развивали. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отношение, т.е хипотезата на чл. 9 ал. 1 т. 2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в Египет, поради изложените по-горе обстоятелства. На следващо място изводите относно настоящата ситуация в Египет били базирани на подход, който противоречал на Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището (ЕСПОУ) към Европейската комисия. Тя изисквала цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. В решението били посочени единствено справки, изготвени от ДАБ, където не фигурирали източниците, въз основа на които били изготвени. Въз основа на изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт.

Ответната страна е изложила становище по подадената жалба в следния смисъл:

Жалбата е неоснователна. Органът е спазил разпоредбите за законосъобразност на административния акт и ЗУБ. Не са налице изискванията на закона за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателя А. М. А. му е била издадена регистрационна карта от ДАБ при МС на 04.10.2023г., с валидност до 04.07.2024г.

Видно от Решение с № 3329 от 22.02.2024г. М. Т. – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказала да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. А.. В решението е описана споделената от търсещото закрила лице бежанска история и в тази връзка се излага следното: А. М. А. мотивирал молбата си за международна закрила, защото бил осъден на десет години затвор по политически причини. В хода на производството кандидатът предоставил копие на удостоверение от криминално досие, подписано от генерален директор на наказателни отдели. От превода на документа не можело да се установи в какво бил обвинен молителят. Звучало нелогично баща му, като член на „Мюсюлмански братя“, да е бил задържан за една година, а той - заради баща си, да е бил осъден на десет години лишаване от свобода. Не се установявало той да е бил обект на преследване в държавата си по произход, поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група. От информацията в представената по преписката справка с вх. № ЦУ-1781/16.11.2023г., изготвена от дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, се установявало, че през юли 2013г. имало демонстрации срещу управлението на тогавашния президент и репресии срещу членовете на движението „Мюсюлмански братя“. Можело да се направи извод, че молителят използвал този факт с цел да получи закрила. Освен това в справката се посочвало, че въпреки направените проучвания не били открити данни за наложени наказания на непълнолетни, поради това, че баща им е бил задържан по политически причини. Чуждият гражданин не представил съдебно решение, откъдето да е видно за какво му била наложена осъдителната присъда. Поради всичко това не били налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо молителя не се установявало да е имало посегателства, които да са били релевантни на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. На следващо място - не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Хипотезите по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ не се установявали по отношение на търсещия закрила. Не се установявали и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като на територията на Египет нямало въоръжен конфликт. В конкретния случай липсвали и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като молителят заявил, че е пълнолетен и не е семеен. Посочените от него лични мотиви не можело да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Административният акт е връчен на лицето на 28.03.2024г.

Приложено е становище от Н. П. – мл. експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, в което се сочи предложението й към Председателя на ДАБ при МС да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приложена справка вх. № ЦУ-1781/16.11.23г. (л.19) относно Арабска република Египет, в която е изложена информация за общото положение в страната, актуалната обществено-политическа обстановка през периода 2014-2017г. и за налагане на наказания на непълнолетни лица поради задържане на бащите им по политически причини през визирания период. От съдържанието на справката се установява, че в същата много подробно се описват посочените елементи от информацията, като се излагат факти за формата на държавно управление в Египет, устройството и състава на държавните структури и задълженията им, съдържанието на Конституцията, правата на гражданите. Посочва се, че на 20 км. от египетската и либийската граница се водят военни операции, насочени към престъпна дейност. Изложени са и данни за притесненията на египетските власти от конфликта в Газа с оглед общата граница на Египет с палестинската територия. Описват се организирани през 2013г. протести от „Мюсюлмански братя“ по повод едностранно разпускане правителството на М. М. и суспендирането на приетата по време на управлението му Конституция и последвалите в тази връзка действия на египетската армия и националната полиция, изразяващи се в репресии срещу Мюсюлманското братство. Споменати са и случаи на осъдени лица в периода 2014-2017г., повечето от които във връзка с протести срещу решението на правителството да отстъпи островите Тиран и Санафир на Саудитска Арабия. Относно налагането на наказания на непълнолетни лица поради задържане на бащите им по политически причини през визирания период е посочено, че при направените проучвания не били открити данни за наказания на непълнолетни лица, поради причината, че бащата е бил задържан но политически причини през периода 2014-2017г.

Приложена е и справка вх.№ЦУ-1200/29.04.2024г. (л.95) относно Арабска република Египет, в която също се посочва, че при направените проучвания не били открити данни за наказания на непълнолетни лица, поради причината, че бащата е бил задържан по политически причини през периода 2014-2017г.

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено съобщение до Председателя на ДАБ при МС, че агенцията не възразява да се предостави закрила на А А. М. А. в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

Установява се от протокол от проведено на 17.10.2023г. интервю с А. М. А., че е от арабския етнос, с религия мюсюлманин-сунит, работил в строителството, бил неженен, нямал близки роднини, които пребивават на територията на ЕС, баща му починал, майка му и тримата му братя се намирали в [населено място]. Именно там той бил роден на [дата]. и там живял. През 2017г. напуснал Египет нелегално към Судан, където се установил в столицата Хартум. До 2022г. останал там и работил в строителството. Извадил си фалшиви египетски документи, заминал за Турция и бил задържан заради тези фалшиви документи – на 25.12.2022г. На 10.09.2023г. влязъл в България нелегално, след това стигнал до [населено място]. Молба за закрила подал само в България. Напуснал Египет, тъй като бил активист срещу президента и затова имало заповед да бъде задържан, като това станало на 12.06.2015г. в [населено място], по това време бил на 16 години. Задържали го, защото баща му бил задържан по политически причини. При тях било така, когато бащата бил задържан по политически причини задържали и големия син. Бил в затвора в [населено място] за шест месеца, след което бил освободен, но делото срещу него продължило и го осъдили на десет години затвор, поради това че бил против политиката на президента. Не се явявал на делото, адвокатът му имал пълномощно. Когато арестували баща му той започнал да излиза на митинги и на събрания. След като получил призовката, че бил осъден, започнал да ходи по другите градове и тогава решил да отиде в Судан. Напуснал Судан, защото там живял нелегално. Арестуван бил два пъти – в Египет и Турция, и осъждан веднъж - в Египет. Нямал проблеми с властите в Судан, не бил жертва на насилие и нямало заплахи към него, нямал проблеми заради етноса или религията си, не участвал във военни формирования. Подал молба за закрила в Република България, тъй като търсел сигурност.

От протокол от проведено на 23.01.2023г. интервю с А. М. А. (л.36) е видно, че молителят е допълнил и променил бежанската си история с допълнителни обстоятелства. Бил задържан, защото баща му имал връзки с движението „Мюсюлмански братя“ и бил затворен през 2014г. Задържането (на молителя) било за 7 месеца, тъй като излязъл на протести срещу правителството през юни 2015г. На тези протести се събирали много хора, а него го арестували заради баща му. Платил гаранция за да го освободят от ареста в полицията на Домият и след като това станало отишъл на училище. Девет месеца си бил в Египет и след това заминал за Судан. Баща му бил арестуван в [населено място] през 2014г. и го освободили през 2015г. Имал присъда за една година. Бил арестуван, защото имал връзки с „Мюсюлмански братя“. Споделил и че в Турция срещу него имало заведено дело за незаконно пребиваване. На въпроса как ще обясни факта, че баща му бил осъден на една година затвор за връзки с „Мюсюлмански братя“, а той на 10 години затвор, не дал логично обяснение – „При нас в Египет стават такива неща. Бях на 16 години и половина когато ме осъдиха“.

От копие от превод на Удостоверение от криминално досие (л.43) е видно, че задочно се изисква изпълнението на десет годишна присъда на А. М. А..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 28.03.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 10.04.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл.146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното Решение с № 3329 от 22.02.2024г. е издадено от компетентен административен орган – председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, който сочи, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.

В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както и съдържа дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва нарушение на административнопроизводствените правила.

В случая актът е издаден на основание чл. 75, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решение е било връчено на чужденеца на 28.03.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че такова становище е изискано, а Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочила, че не възразява да се предостави закрила на лицето, ако са налице законовите изисквания за това.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали издаденият административен акт влиза в противоречие с материалноправните разпоредби.

Текстът на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване или някое от останалите, изчерпателно изброени в съответната разпоредба основания.

Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В конкретния случай жалбоподателят е посочил опасения от преследване, като е релевирал твърдение за осъждане на десет години затвор по политически причини. Ответникът е приел, че от предоставеното копие на Удостоверение от криминално досие (л.43) не може да се установи в какво бил обвинен молителят. Действително, както е приел и председателят на ДАБ, нелогично е бащата на жалбоподателя, като член на „Мюсюлмански братя“, да е бил задържан за една година, а търсещият закрила заради баща си да е бил осъден на десет години затвор по политически причини. Ето защо не може да се счита, че удостоверението потвърждава твърденията на оспорващия. Също така лицето не представи съдебен акт, от който да е видно за какво му била наложена осъдителна присъда. В тази връзка съдът споделя извода на административния орган, че молителят е използвал факта на състояли се през юли 2013г. демонстрации срещу управлението на тогавашния президент и репресии срещу членовете на „Мюсюлмански братя“, с цел да получи закрила.

Ако действително е била наложена присъда на търсещия закрила, същата би следвало да се удостовери с документи, от които да е видно за какво престъпление е тя. В случая това не се установява и в тази връзка недостоверни се явяват твърденията на А. М. А. за осъждането му по политически причини. Липсват писмени доказателства за това, като такива могат да бъдат набавени от неговите роднини в Египет.

Във връзка с горното следва да се посочи и че е налице противоречие в бежанската история на жалбоподателя, който в първото проведено с него интервю посочва, че е бил задържан в Египет за 6 месеца, а след това – в хода на второ интервю споделя, че е бил задържан за 7 месеца.

Предвид горното и с оглед данните по делото и информацията за актуалното състояние в Египет, съдът намира, че жалбоподателят не е обект на преследване в държавата си по произход по изложените от него причини.

Спрямо молителя не се установява да има посегателства, представляващи преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход на съответното лице да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в Египет.

На следващо място, чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В случая за да отхвърли молбата за вида закрила по чл. 9 ЗУБ, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл. 21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, ДАБ събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Представените по делото справки относно Египет са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват официални писмени документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая такова оборване не е налице, а и от общодостъпни източници се установява, че ситуацията в тази страна не усложнена и то до степен, обосноваваща предоставянето на закрила на основание чл.9, ал.1 ЗУБ. С оглед позоваването в процесното решение на официални справки на компетентен да ги издава държавен орган, не са налице основания съдът да счита, че ситуацията в държавата по произход на търсещото закрила лице не е била изследвана по надлежния начин.

По делото липсват данни ситуацията в Египет да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).

При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на египетския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят е напуснал центъра в [населено място] самоволно и не се яви в съдебно заседание, за да изложи лично своята история пред съдебния състав и да обори останалите събрани по делото доказателства.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на А. М. А., гражданин на [държава], ЛНЧ *************, с адрес [населено място], [жк], срещу Решение № 3329 от 22.02.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрез Административен съд – Хасково.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.