РЕШЕНИЕ
№. 2381/21.11.2019г.
гр. Пловдив, 21.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2564 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от И.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат С.Х.Ш., срещу Решение № 140 от 23.07.2019 г., постановено по а.н.д № 6
по описа за 2019 г. на Районен съд – Карлово, III – ти наказателен съдия, в
частта с което е потвърдено наказателно постановление №
18-0281-001038/15.10.2018 г. на началник на Районно управление – Карлово при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, в частта с
която на И.А.Ч. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд не е преценил и обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по
делото доказателства. Сочи се, че при определяне размера на наложеното наказание
не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Районно управление – Карлово при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 18-0281-001038/15.10.2018 г. на Началник
на Районно управление – Карлово при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН № Д977551 от 17.09.2019 г., съставен от п.д.л.– на длъжност мл.
автоконтрольор към Районно управление – Карлово при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 17.09.2018г. около
07.00 ч. в с. Иганово, по ул. „Г. Димитров“ срещу № 28, Въз И.А.Ч. управлявал
товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № С3278НМ, собственост на Д.Г.с ЕГН **********,
със следните нарушения: 1. Паркира върху тротоара. 2. При извършена проверка в
АМС – Пътна полиция е установено, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация. С
действията си водачът осъществил нарушения на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Същевременно с АУАН били иззети от водача Ч. 2 бр. регистрационни табели с №
С3278НМ и свидетелство за регистрация на МПС №*********.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.183
ал.3 т.2 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 30 лева, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитани актосъставителят, който в показанията си потвърждават
изложеното в акта. Разпитани са също свидетелите В.И.Г.– старши полицай при РУ
на МВР – Раковски, Н.М.Б.и Т.Г.М., чиито съвкупни показания подкрепят
установената в хода на административното наказване фактическа обстановка.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. Между страните не се формира спор относно факта
на извършеното нарушение, както и по обстоятелствата, че същото е за пръв път, респ. че процесният автомобил не е собственост на нарушителя. Без
съмнение в случая е налице смекчаващо обстоятелство, но то не е достатъчно, за
да се обоснове извод че административното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, за да бъде квалифицирано като маловажен случай. Отговорността
на нарушителя в качеството му физическо лице е субективна и се носи за
задължението му като водач да не управлява по пътищата за обществени ползване
нерегистрирани по съответния ред моторни превозни средства. В този аспект е без
значение чия собственост е моторното превозно средство, респективно кое е
задълженото да извърши регистрацията лице, както и обстоятелството за лични или
служебни нужди е било управлявано. Нарушението засяга особено важни обществени
отношения и се явява в интензивен разрез с установения ред на държано
управление. При липсата на други изключителни за случая обстоятелства поредността на нарушението е релевантно при определяне
размера на наказанието по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая посоченият
ред е спазен като глобата и лишаването от права са наложени в предвидените от
закона минимални размери. Определените за извършеното нарушение санкции
кореспондират с целите на административното наказване, залегнали в чл. 12 от ЗАНН, без да се достига до прекомерност и необосновано засягане на правната
сфера на нарушителя, като
се гарантира, че ще бъде предупреден и превъзпитан към спазване на установения
правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
10. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140 от
23.07.2019 г., постановено по а.н.д № 6 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Карлово, III – ти наказателен съдия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.