Р Е
Ш Е Н
И Е
409/6.3.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 04.03.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 5432 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на Ю.А.А., в качеството на управител на „Ф.О.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 8 против
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия Г №0002627, издаден от ОД МВР - гр. Варна.
В жалбата е формулирано искане за неговата отмяна, като се излагат
основания сочещи за неправилно приложение на материалния закон, както и
процесуални нарушения, свързани с неясното относно санкционираното лице.
Постъпило е писмено становище, с което поддържа жалбата, като
се акцентира на обстоятелството, че за да са съставомерни действията по този
текст е следва да бъде налице управление на МПС, каквото ЮЛ не би могло да
реализира.
Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява и не заема
становище.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С
електронен фиш Серия Г № 0002627, издаден от ОД на МВР – Варна, на „Ф.О.“ ЕООД, със законен представител Ю.А., за извършено на 18.03.2019год., в 11.13 часа, в гр.Варна, бул. „Сливница“
GPS координати 43.226387,27.8892 с МПС л.а. „Смарт МЦ 01“, с рег.№*, нарушение във връзка с дейността по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство SD2D0013,
като е установено, че лекия автомобил е собственост на ЮЛ и не е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M601.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
горепосоченото МПС е
собственост на въззивното дружество
бил издаден на собственика на МПС.
ЕФ бил връчен
на собственика на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
–писмени и веществени.
Съдът
кредитира и писмените доказателства и веществените такива /фотоснимка/
представени от АНО, изискани служебно от съда и приобщени по делото, тъй като
същите са взаимосвързани, кореспондират с гласните доказателства и не налагат
различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима,
подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна поради
следното:
Въззивникът е наказан за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв.
– за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв.
– за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно
ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът
е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е допустимо издаване
на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В
тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§ 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Следователно изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр.
2 ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на
чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката, начините
за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че така издаденият Електроннен фиш не
съдържа съществен елемент на индивидуалния административен акт, а именно точно,
ясно и конкретно описание на извършеното нарушение. По същество в същия
не е описано нито едно действие, което се твърди да е извършено с автомобила,
собственост на възз., а наказващият орган се е
ограничил само да отрази, че е установено нарушение на КЗ. КЗ обаче
предвижда множество и различни нарушения. В ЕФ
не е посочено в какво се изразява самото нарушение, т. е. липсва
описание на съставомерно деяние (съставляващо административно нарушение, в
частност – по чл.
638, ал. 4 вр.ал.1 вр. с чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ), респективно: ЕФ не отговаря на изискванията
на чл.
189, ал. 4, изречение второ от Закона за движението по
пътищата ("Електронният фиш съдържа... описание на
нарушението... "), към който препраща чл.
647, ал. 3 от КЗ. По
този начин както за твърдения нарушител, така и за съда остава напълно неясно
какво се твърди всъщност да е извършено от него. Като
в този аспект наведените в жалбата доводи се споделят напълно от настоящия
състав.
При тези данни съдът
намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.