РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501676 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№21588/13.06.2025 г., подадена от В. И. Ч. с ЕГН
**********, чрез процесуален представител ав.Т. Т. от АК-*****, срещу решение №1710 от
11.04.2025г., постановено по гр.д. №15697/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, 8 гр.с-
в, с което е признато за установено по отношение на В. И. Ч., ЕГН **********, от гр. *****,
със съдебен адрес: гр. *****, адв. Т. Т., че дължи на „Стройколукс“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя Х. Т. Т., със
съдебен адрес: гр. *****, адв. М. Ч., сумата 835 лева – главница, представляваща месечни
вноски за такса поддръжка за периода месец юни 2022 г. - месец юни 2024 г. за притежавания
от ответницата самостоятелен обект в жилищен комплекс „*****“, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, която
сума, дължима по сключен между страните на 08.06.2021 г. в гр. **** Договор за управление
и поддръжка на ЖК „*****“ - гр. **** с нотариална заверка на подписите на страните, е
било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5469/01.07.2024 г., издадена по
частно гр. дело № 11285/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив - V гр. състав и е осъдена
да заплати разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
1
постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят исковите претенции, както и да се
присъдят разноските за производството. Конкретно са изложени доводи, че основанието за
претендираните суми – договор за управление и поддръжка на ЖК „*****“ е прекратен по
вина на дружеството поради неизпълнение на раздел 1, ал. 2, предл. 2 от договора, от което
следва, че исковата претенция за исковия период е изцяло неоснователна, поради липса на
правно основание по вече прекратен договор преди посочения период. Счита, че неправилно
съдът е приел, че договорът не е прекратен, както и че неправилно съдът е приел, че Ч. е
искала анекс за прекратяване на договора. Счита, че не е променен правният факт на
прекратяване на договора от 18.3.2022 г. Цитира се практика на ВКС, решение в същия
смисъл, а именно № 127/29.10.2010 г. по търг.д. № 22/2010 г. на ВКС. Изложени са доводи за
основанието за прекратяване на договора за управление. Не са направени доказателствени
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от СТРОЙКОЛУКС ООД, с който се иска
потвърждаване на решение като правилно и законосъобразно, счита се, че въззивната жалба
е неоснователна. Изложени са съображения, че вземанията на дружеството са доказани по
основание и размер; че е налице изпълнение на договора за управление и поддръжка, както
и на предоставените услуги по него, което се установявало от разпита на разпитаните по
делото свидетели /свид. С. А./, от които се установява, че ответницата има свободен достъп
до комплекса и секцията, в която се намира апартамента, до общите части и понастоящем
живее в него и че ищецът по никакъв начин не е ограничил достъпа на ответницата до
имота, нито до неговото ползване и не е създал непреодолими пречки, които да поставят в
невъзможност ответницата да живее в имота си. Твърдяното неизпълнение на договора не
освобождава ответницата от изпълнение на паричното задължение за плащането на
дължимите суми за поддръжка на общите части в комплекса, в който живее, които касаят
реално извършени услуги по поддръжката и нямат връзка с възражението на ответницата.
Счита се, че твърдените шумове от климатичните инсталации на магазин BILLA са
неотносими с предмета на спора и че за тези шумове не носи отговорност ищеца, тъй като
климатичните инсталации са собственост на трето лице – магазин BILLA. Не са направени
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Претендират се
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК.
СТРОЙКОЛУКС ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу длъжника В. И. Ч. с предмет вземания, произтичащи от договор за
управление и поддръжка на ЖК“*****“-гр.*** за неплатени месични вноски за такса
поддържка за периода м.06.2022 г. – м.06.2023 г. за притежвания от ответницата
самостоятелен обект в ЖК“*****“ ведно със законнната лихва върху главницата, считано от
28.6.2024 г. до окончателното плащане, които са уважени с издадена Заповед за изпълнение
2
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която разпоредено Ч. да
заплати на ищеца посочените суми. Тъй като от длъжника е постъпило възражение по
чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по
заявлението.
Не се спори, че В. И. Ч. е собственик на самостоятелен обект в ЖК“*****“ с
идентификатор №*****.540.1071.6.3, а именно на апартамент №****, от сграда №**** с
площ от 61,72 кв.м. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен Договор за управление и поддръжка на ЖК“*****“-гр.*** от 08.06.2021
г. с нотариална заверка на подписите, от който е видно, че СТРОЙКОЛУКС ООД в
качеството му на управител е поел задължението за управлението и поддръжката на общите
части на сградите в ЖК „*****“ .
Не се оспорва от В.Ч., че не е заплатила месечните вноски за такса поддръжка за
периода месец юни 2022 г. - месец юни 2024 г. в размер на 835 лева по договора за
управление и поддръжка на управителя за притежавания от нея самостоятелен обект в
жилищен комплекс „*****“.
По наведения от въззивницата довод, че не дължи претендираните от въззиваемият
суми, тъй като договорът за управление и поддръжка е прекратен от нея чрез едностранно
волеизвяление, считано от 18.03.2022 г. поради неизпълнение на задължението на
управителя по раздел1,ал.2, предложение второ от договора, а именно: да окаже съдействие
и подпомагане на собствениците с цел спокойното и необезпокоявано ползване на жилищата
им и комплекса като цяло и упражняване правата им на собственост, ПОС намира следното:
С уведомление до „Стройколукс“ООД, връчено на 18.3.2022 г. В. Ч. е отправила
еднострано волеизявление за прекратяване на договора за управление и поддръжка на
ЖК“*****“ поради неизпълнение на задълженията на „Стройколукс“ООД да й усигури
спокойното и необезпокоявано ползване на нейното жилище поради шума от климатичната
инсталация на „Билла България“ЕООД, монтиран под спалнята,кухнята и терасата й.
Становището на „Стройколукс“ООД е, че таксата за поддръжка на общите части няма
връзка с договора за покупко-продажба с инвеститора, тъй като включва поддръжка на
комплекса и видоенаблюдение.
По делото е разпитана свидетелката С. В. А., която установи в качеството й на
домоуправител в ЖК ***** от м.01.2022 г., че само ответницата Ч. не е платила таксата за
поддръжка от м.2022 г. до настоящия момент; че дейностите по поддръжката на комплекса
и общите части включвали ежедневно почисване, пожароивестяване и пожарогасене,
подръжка на асансьори, озеленяване, контролиран достъп с 24 часова охрана.
По делото е представено определение 22.5.2023 г. по гр.д.№7480/2022 г. на ПРС, 10
гр.с., с което е върната ИМ на В. Ч. срещу „Стройколукс“ООД, с която е предявен иск за
прекратяване на договора за управление и поддръжка на ЖК ***** от 8.6.2021 г. поради
това, че по съдебен ред са развалят само договори, с които се прехвърлят,учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, а процесният договор за
3
управление не е такъв; Представено е и определение от 14.6.2023 г. на ПРС по същото
гр.д.,с което е върната ИМ и е прекратено производстото по делото по иск с пр.осн.чл.109
ЗС с петитум да бъде осъден ответника да преустанови вредното въздействие /шум и
вибрации/, създаващо пречки на ищцата Ч. да упражнява правото си на собственост върху
притежавания от нея апартамент в ЖК“*****“, а именно: монтиране на
охладителни/климатични системи на магазина под спалнята, кухнята и терасата на
жилището й и да бъде осъден да ги премахне. Определението от 14.6.2023 г. на ПРС е
потвърдено с определение на ПОС, 8 гр.с. по ч.гр.д.3097/2023 г. поради това, че негаторният
иск е предявен срещу ненадлежен ответник и не са отстранени нередовностите за посочване
на интерес от търсената защита срещу ответника „Стройколукс“ООД. С представените
влязли в сила съд.актове е формирана сила на присъдено нещо досежно обстоятелството, че
„Стройколукс“ООД не е надлежна страна да отговаря за вредното въздействие /шум и
вибрации/, създаващо пречки на ищцата Ч. да упражнява правото си на собственост върху
притежавания от нея апартамент в ЖК“*****“.
По направения довод във ВЖ, ПОС намира, че договора за управление не е прекратен
от Ч. с едностранно волеизявление, тъй като не е спазен реда за прекратяването му,
изискващ решението за това да се вземе от общото събрание на ЕС. Съгласно чл.11,т.2 от
ЗУЕС компетентен да прекрати договорът за управление е ОС на ЕС, който орган е
компетентен също, съгласно чл.11,т..10,б.“е“,“и“ „м“ от ЗУЕС да взема решение и за
изваждане от сградата на ползватели или обитатели, за използване на общите части на
сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове.
От това следва, че договорът с управителя на ЕС не може да бъде прекратен с
едностранно волеизявление от страна на жалбоподател Ч. – доводът във ВЖ е
неоснователен.
Правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обтителите на
самостоятелни обекти или части от тях в сграда в режим на етажна собственост, както и на
управителя на етажната собственост, са определени в Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ и клаузите в подписаните индивидуални договори за управление на
етажната собственост не могат да противоречат на този закон. Съгласно чл.6 от ЗУЕС
собствениците на самостоятелни обекти в ЕС са длъжни да заплащат разходите за
управлението и подддържането на общите части на сградата. Тъй като ответницата не е
заплатила дължимите вноски за поддържане на общите части – искът е основателен.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще
следва да бъде потвърдено. В полза на на въззиваемия - следва да се присъдят направените
по делото пред ПОС разноски в размер на 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1710 от 11.04.2025г., постановено по гр.д. №15697/2024г. по
4
описа на Районен съд-Пловдив, 8 гр.с-в.
ОСЪЖДА В. И. Ч. с ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „Стройколукс“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** направените разноски за
въззивното производство в размер на 400 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5