РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2017
гр. Пловдив, 11 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3040 по описа
за 2021 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от К.Р.Б., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
- София.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва
считано от дата на превяване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата (съгласно уточнението, направено в първото по делото о.с.з.), за
претърпени от него неимуществени вреди през периода от 01.08.2018 г. до 24.11.2021 г. (датата
на предявяване на исковата молба в съда),
при престоя му в Затвора Пловдив,
изразяващи се в унижение, уязвяване, неприятно чувство, в резултат на действията и бездействията на администрацията в Затвора Пловдив и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: обявяване на
деянието, за което е задържан от инспекторката му по социална дейност и
възпитателна работа пред останалите лишени от свобода при приемането му на 5-ти
пост в Затвора Пловдив, без към този момент да е имал влязла в сила присъда;
нападение от друг лишен от свобода през м. ноември 2019 г., поради неспазване
на режимните изисквания от страна на затворническата администрация, с което са
му били застрашени животът и здравето, като в продължение на един месец след
инцидента от страна на отговорните органи не му е оказана адекватна медицинска
помощ във връзка с получените увреждания, а след инцидента от страна на Затвора
Пловдив не са положили достатъчно усилия, за да запазят в тайна случилото с
него, което станало известно освен на всички лишени от свобода и на множество
електронни издания, публикували в интернет случая чрез посочване на имената му;
не са му осигурявани медикаменти и диетична храна за заболяванията „панкреатит“, „гастрит“ и „астма“, както и прегледи с
компетентни специалисти за тези видове болести; липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите); неосигурена
възможност за пречистване на въздуха, което му създавало проблеми с дишането;
наличие на дървеници, мухъл и плесен в килиите, в които е пребивавал; липса на
достатъчно слънчева светлина, поради малкия размер на прозорците на спалните
помещения; при изтърпяване на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия“ е бил поставен в условията на пренаселеност и лоша хигиена, като му се е
налагало да спи до тоалетната, както и отказ от предоставяне на медицинска и
психологическа помощ, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане на
разноските по делото, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са
изложени в представена по делото писмена защита.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
предявения иск.
ІІ. За фактите:
5. Съгласно постъпил писмен отговор на исковата молба (л. 26) ищецът Б. е пребивавал на територията на Затвора Пловдив от 05.11.2018 г.
до датата на изготвяне на отговора, а именно 10.12.2021 г.
От постъпила
справка рег. № 531/18 от 13.12.2021 г., изготвена от Началника на Затвора
Пловдив, относно правното положение на ищеца (л. 49) се установява, че същият е бил преведен в Затвора Пловдив на 05.11.2018 г.
от Арест Пловдив (където е бил настанен на 13.07.2018 г. като обвиняем с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 305/2018 г. на Пето РУП
Пловдив, взета с протоколно определение № 849/16.07.2018 г., постановено по ЧНД
№ 1358/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като след внасяне на
обвинителния акт досъдебното производство е преобразувано в НОХД № 2015/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което няма произнасяне и влязло в сила
наказателно производство). Тази дата, а именно
05.11.2018 г., е посочена като начална такава за настаняване на лицето в
Затвора Пловдив и в становище, изготвено от инспектор пробация Е.С. от
10.12.2021 г. (л. 62).
Същевременно
обаче, в постъпило по делото Становище рег. № 6281/10.12.2021 г. от Инспектор
СДВР К.И.(л. 39 - 45) се представят данни за
настаняване на ищеца в Пета затворническа група в Затвора Пловдив с начална
дата 11.08.2018 г.
В тази връзка с
протоколно определение от 10.01.2022 г. Началникът на Затвора Пловдив е
задължен да представи справка за точните периоди, в които лицето К.Б. ***, като
му е указано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
изисканата информация, която е от значение за правилното установяване на
фактите по делото, съдът може да приеме за доказани съответните факти. В
указания 7-дневен срок изисканата справка не е представена, поради което и на
основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът приема данните, изложени в Становище
рег. № 6281/10.12.2021 г. от Инспектор СДВР К.И.(л. 39 - 45) от които се установява, че ищецът е бил настанен в Затвора Пловдив, в Пета
затворническа група, както следва:
- от 11.08.2018
г. до 28.12.2018 г. вкл. в спално помещение № 60, което е с площ от 27,86 кв.
м. с два прозореца с размери 0,45 м. х 1,15 м. и 0,98 м. х 1,15 м. и санитарен
възел с площ от 2,82 кв. м. с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м.
Спалното помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били
настанени между 5 и 6 лица;
- от 29.12.2018
г. до 14.04.2021 г. вкл. в спално помещение № 65, което е с площ от 27,24 кв.
м. с два прозореца с размери 0,99 м. х 1,17 м. и 0,50 м. х 1,17 м. и санитарен
възел с площ от 2,65 кв. м. с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,17 м.
Спалното помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били
настанени между 2 и 6 лица.
Изключение от
горното са периодите от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл., когато са били
настанени 7 лица; от 16.12.2020 г. до
13.02.2021 г. вкл., когато са били настанени 7 лица; от 24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл., когато са били настанени
между 7 и 8 лица.
Или за период от общо 117 дни в това спално помещение са
пребивавали повече от 6 лица;
- от 15.04.2021
г. до 13.05.2021 г. вкл. в спално помещение № 56, което е с площ от 27,89 кв. м.
с два прозореца с размери 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м. и санитарен
възел с площ от 2,33 кв. м. с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м.
Спалното помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били
настанени между 5 и 6 лица;
- от 14.05.2021
г. до 17.05.2021 г. вкл. в наказателна килия № 3, която е с площ от 7,04 кв. м.
с един прозорец с размери 0,9 м. х 0,9 м. и санитарен възел с площ от 3,82 кв.
м. и един прозорец с размери 0,55 м. х 0,55 м.
За този период (4 дни) няма данни с колко други лица е
пребивавал Б. в наказателната килия;
- от 18.05.2021
г. до 19.05.2021 г. вкл. в спално помещение № 56, което е с площ от 27,89 кв.
м. с два прозореца с размери 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м. и санитарен
възел с площ от 2,33 кв. м. с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м.
Спалното помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били
настанени 4 лица;
- от 20.05.2021
г. до 31.05.2021 г. вкл. в наказателна килия № 3, която е с площ от 7,04 кв. м.
с един прозорец с размери 0,9 м. х 0,9 м. и санитарен възел с площ от 3,82 кв.
м. и един прозорец с размери 0,55 м. х 0,55 м.;
За този период (12 дни) няма данни с колко други лица е
пребивавал Б. в наказателната килия;
- на 01.06.2021
г. в спално помещение № 56, което е с площ от 27,89 кв. м. с два прозореца с
размери 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м. и санитарен възел с площ от 2,33
кв. м. с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м. Спалното помещение е с
капацитет до 6 лица, като в този период са били настанени 5 лица;
- от 02.06.2021 г. до 08.06.2021 г. вкл.
в спално помещение № 54, което е с площ от 25,52 кв. м. с два прозореца с
размери 0,47 м. х 1,15 м. и 0,95 м. х 1,15 м. и санитарен възел с площ от 2,42
кв. м. с един прозорец с размери 0,32 м. х 1,15 м. Спалното помещение е с
капацитет до 6 лица, като в този период (7 дни) са били настанени 7 лица.
Или за период от 7 дни в това спално помещение са
пребивавали повече от 6 лица;
- от 09.06.2021
г. до 02.11.2021 г. вкл. в спално помещение № 52, което е с площ от 27,92 кв.
м. с два прозореца с размери 1,17 м. х 1,17 м. и 0,45 м. х 1,17 м. и санитарен
възел с площ от 2,57 кв. м. с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,17 м.
Спалното помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били
настанени между 4 и 6 лица.
Изключение от
горното е периодът от 23.10.2021 г. до
26.10.2021 г. (4 дни), когато са били настанени 7 лица.
Или за период от 4 дни в това спално помещение са
пребивавали повече от 6 лица;
- 03.11.2021 г.
до 24.11.2021 г. вкл. в спално помещение № 65, което е с площ от 27,24 кв. м. с
два прозореца с размери 0,99 м. х 1,17 м. и 0,50 м. х 1,17 м. и санитарен възел
с площ от 2,65 кв. м. с един прозорец с размери 0,34 м. х 1,17 м. Спалното
помещение е с капацитет до 6 лица, като в този период са били настанени между 5
и 6 лица.
6. От цитираното по-горе становище
се установява, че на всички, настанени в Затвора Пловдив лица (подсъдими,
обвиняеми и лишени от свобода) е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно
график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група,
а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. В подкрепа на изложените
твърдения, са представени 2 бр. графици за разпределение на времето на лишените
от свобода от Пети пост, в който ищецът е бил настанен през целия исков период (л. 46 - 47). Във всеки санитарен възел лицата имат достъп до течаща
студена вода, като отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление през отоплителния сезон, а проветряването на стаята е по желание на
настанените лица, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените лица, които
за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват такива и от
лавката на затвора, а така също могат да им бъдат донасяни от близките,
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието.
От постъпването
си в затвора до датата на изготвяне на становището (10.12.2021 г.), ищецът има наложени общо 13
дисциплинарни наказания за различни по вид и тежест нарушения, като 7 от
наложените дисциплинарни наказания са „наказателна килия“ по чл. 101, т. 7, но
само веднъж е настаняван в такава с прекъсване за периода от 14.05.2021 г. до
17.05.2021 г. и от 20.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
По време на
престоя си в затвора Б. е подавал само веднъж молба за устройване на работа,
която е уважена и е бил назначен в „Обособено производство“ за периода от
02.10.2019 г. до 08.05.2020 г., няма изготвен план на присъдата, тъй като няма
влязла в сила такава, изявил е желание да бъде включен в програма „Овладяване
на гнева“, но впоследствие е представил декларация за отказ от такава (л. 48).
7. От Становище към рег. №
9657/09.12.2021 г., изготвено от техник строителство и архитектура към Затвора
Пловдив (л. 60 - 61) се установява, че през
периода на настаняване на ищеца в Затвора Пловдив не са правени основни ремонти
на килиите, но е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани
са течове, сменяни са осветителни тела, като не се допуска да има счупени
прозорци, а същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено
боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост (в който е
настанен ищецът) е извършено боядисване на килиите. През 2019 г. е извършен
основен ремонт на входа и стълбището на същия този Пети пост, както и на Шести
пост, който се е състоял в изкърпване на старата мазилка, полагане на нова
замазка с цимент и пясък, шпакловане и боядисване. Поради настъпила авария
(теч) в стая № 82, през м.07.2021 г. е извършен основен ремонт – изчукване на
старата мазилка, полагане на нова, шпакловане и боядисване, изградена е нова
тоалетна, няма теч и мухъл. В стая № 72 също е извършен основен ремонт – в края
на 2019 г. и началото на 2020 г., състоящ се в изчукване на старата мазилка,
полагане на нова, шпакловане и боядисване, изградена е ново тоалетна, няма течове
и мухъл. През 2021 г. основен ремонт е направен и в стаи № 5, 8 и 9 на Шести
пост. През 2020 г. е извършен основен ремонт на входа и стълбището на банята и
медицинския център, който се е състоял в изкъртване на старата мазилка,
полагане на нова замазка с цимент и пясък, шпакловане и боядисване. Със
собствени сили, лишените от свобода, назначени като строители по щата на домакинците и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН, са извършвани ремонти и базата се поддържа
в сравнително добро състояние. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочи, осигурена е топла вода от котел, който работи на
въглища и е на територията на Затвора Пловдив, същият е закупен през 2017 г., а
въглища се осигуряват редовно от централна доставка на ГДИН. В Затвора Пловдив
няма изградена смукателна и нагнетателна вентилация,
като помещенията се вентилират от прозорците, които се намират във всяка стая и
тоалетна, същото се отнася и за наказателните килии. Относно мухъла се посочва
в становището, че е възможно да се появява, тъй като лишените от свобода сушат
дрехите си в килиите и вътре се получава конденз.
Външна и вътрешна изолация на стените на Затвора Пловдив не е правена.
8. Съгласно справка към
рег. № 9657/09.12.2021 г. от 13.12.2021 г., изготвена от В.Т. – мл. експерт, в
Затвора Пловдив разполагат с постелен инвентар и
спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно, за да
бъдат обезпечени всички л. св. в корпуса и двете ЗО. Всеки л. св. при
постъпването си получава спално бельо и постелен
инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на л. св., като в утвърден график от началника на затвора, два пъти
седмично – в понеделник и в четвъртък всеки л. св. има право да занесе спалното
си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по
преценка на л. св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до началника на затвора. Няма възможност да бъде раздаван
чисто нов постелен инвентар, но всичко описано, се
предава изпрано, чисто и обезпаразитено. Във всяка
стая в Затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, като случаи, в
които няма, са единствено при отстраняване на ВиК
повреди. За поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен
обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който е назначен л. св., като при
извършваните проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта.
Л. св. К.Б. не е работил в домакинския щат на Затвора Пловдив (л. 63 – 64).
9. От представени с
исковата молба доказателства се установява, че:
- в периода от
27.08.2014 г. до 30.08.2014 г., т.е. извън исковия период, Б. е пролежал в МБАЛ
„Еврохоспитал“ за отстраняване на малък полип с
хистология на сератен хиперпластичен,
към който момент лицето е имало следните придружаващи заболявания: хроничен атрофичен гастрит НР/+/; Хроничен дуоденит;
Състояние след операция по повод на заклещена ингвинална
херния (така епикриза на л. 17);
- на 04.02.2016
г. – отново извън исковия период, е прегледан от хирург в спешно отделение с
оплаквания от болки в корема, отказал е предложената му хоспитализация, въпреки
информираността за заболяването и евентуални усложнения, като му е поставена
диагноза „остър панкреатит“ (така лист за преглед на пациент в спешно отделение на л.
15);
- на 16.06.2017
г. - също извън исковия период, е прегледан от общопрактикуващ лекар с
оплаквания за суха кашлица, температура, затруднено дишане, чувство на задух и
болка в гърдите, назначена му е терапия и поставена диагноза „Астма,
неуточнена“ (така амбулаторен лист на л. 16);
- на 13.12.2019
г. е прегледан по негово желание от д-р К.А.Х., ординатор в отделението по
съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, който е заключил, че при
прегледа и от представената медицинска документация е установен белег в тилната
област от заздравяла разкъсно-контузна рана, както и
че описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и добре отговаря по начин и време да е получено така, както е
отразено в предварителните сведения (преди около месец в
Затвора в гр. Пловдив бил ударен от познат мъж с желязо в областта на главата). Отразено е също така, че е било причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК (така съдебномедицинско удостоверение на л. 14).
10. Съгласно медицинско
становище към рег. № 9657/09.12.2021 г., изготвено от д-р Д.при Затвора
Пловдив, ищецът Б. не е боледувал и няма доказани диагнози Панкреатит,
Гастрит и Астма, поради което няма и провеждано лечение. Уточнява се, че от наличната
медицинска документация се установява, че има консултация с травматолог по
повод диагнозата „Фрактура диафизис феморис синистра“ в УМБАЛ „Св.
Георги“, по повод на което е направено съдебномедицинско удостоверение № 1458
от 2019 г., чието заключение е „белег в
тилната област от заздравяла разкъсно-контузна рана травматичното
увреждане е причинено по механизъм на удар с твърд или тъп предмет и добре
отговаря по начин и време да е получено така, както е отразено в
предварителните сведения“. Извършено е рентгеново изследване на глава,
чието заключение е: „на костен прозорец
не се откриват травматични изменения по костите на черепа“. Направена е
консултация с невролог с диагноза световъртеж, от което е последвала насочена
консултация с неврохирург (л. 50).
Към становището е
приложена наличната медицинска документация:
–
Съдебномедицинско удостоверение № 1458/2019 г., идентично с представеното с
исковата молба (л. 52);
- Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО от 17.11.2019 г., постъпил в 11,40 часа, в който за Б. е
отразена основна диагноза „Открита рана на други области на главата
(Повърхностна травма на други части от главата); Анамнеза – Изолирана рана в
областта на главата, съпроводено с болка и кървене, с неврологични оплаквания,
причина за раната: паднал; Обективно състояние – Разкъсно-контузна
рана на главата, окципитално, без кървене, назначена
консултация с НХ и терапия – раната е обработена, наложена стерилна превръзка,
направен ТАП 1 амп. и. м. (л. 53);
- амбулаторен
лист № 614 от 20.11.2019 г., от който се установява, че ищецът е прегледан от
невролог при оплаквания за световиене и тилно
главоболие, гадене, данни за удар в тила и лицето, загуба на съзнание за 1 – 2
минути и насочен за консултация с неврохирург (л. 55);
- бланка за
извършени изследвания лаб. № 3823 от 20.11.2019 г. –
томография на глава – КТ на ГМ и 3ЧЯ и установено: КМ със запазена структура за
възрастта, без данни за ПЗП и Интра- или Екстрацеребрална хеморагия. Вентрикулна система – срединно
разположена, неразширена. Свободни супра и параселарни зони. Базални
цистерни и субарахноидални пространства – свободни.
На костен прозорец не се откриват травматични изменения по костите на черепа (л. 54);
- Епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, съгласно
която ищецът е постъпил на 15.09.2007 г. и изписан на 03.10.2007 г., т.е. извън
исковия период, с окончателна диагноза „Фрактура диафизис
феморис синистра“ (л. 56).
Същата медицинска
документация е представена и с докладна записка от 24.01.2022 г. (л. 85 – 90).
11. С писмо изх. №
2402/16.06.2022 г. по описа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД са представени заверени
копия на наличната медицинска документация на лицето К.Б., както следва:
- лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 097691 от 17.11.2019 г., идентичен с представените такива
по делото, ведно с Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в КДБ/СО,
от който се установява, че пациентът Б. е прегледан от специалист по
неврохирургия (л. 135 – 136);
- Страници с
регистрацията на пациента Б. от Амбулаторен дневник за преминали пациенти в ОСМ
– звено „Хирургия“ (л. 137 – 139).
12. От представена от
ответника Заповед № Л-3262 от 17.12.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив се
установява, че на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на О.А.К.е наложено
дисциплинарно наказание 14 денонощия изолиране в наказателна килия за това, че
на 17.11.2019 г. в 09.45 часа на пост № 3 л. св. К.Р.Б. е поискал разрешение да
се качи в стационара, за да си вземе лекарствата, качил се е до решетката на
стационара, при което (видно от записите), л. св. О.А.К.го е ударил по главата
с юмруци и Б. е паднал на земята в безсъзнание, с което е нарушил чл. 97, т. 4
във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС. Посочено е, че нарушението е
констатирано с докладна записка № 4589/18.11.2019 г. на мл. инсп.
Ц.С.– надзирател, 10 бр. обяснения от л. св., 1 бр. жалба от л. св. Б.,
докладна записка от д-р Ц.И.– лекар по дентална медицина към Затвора Пловдив,
формуляр за регистриране на травматични увреждания и становище от Т. Ц.– ИСДВР (л. 57).
В цитираната
по-горе Докладна записка вх. № 4589/18.11.2019 г. на мл. инсп.
Ц.С.– надзирател обаче е посочено, че на 17.11.2019 г. в 9,45 часа – Западно
каре при надзирателя е дошъл л. св. К.Р.Б. и е поискал разрешение да се качи до
стационара, за да си вземе лекарствата и след като е получил разрешение, се е
качил, но след няколко минути се върнал и казал, че се е хлъзнал на стълбите и
си е ударил главата. Инцидентът се сочи, че е докладван на ДГН, който от своя
страна е дошъл на карето и след негово разпореждане л. св. Б. е качен до
стационара за преглед.
Към докладната
записка е приложено 1 бр. обяснение от К.Р.Б., в което посочва, че на
17.11.2019 г. около 9,45 часа се е качил по стълбите до стационара и се е
хлъзнал на стълбите, при което е паднал и си е спукал главата (л. 58 - 59).
13. От писмо изх. № 9362/21
от 29.03.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, във връзка с
изискана информация дали ищецът е подал жалба в Окръжна прокуратура – Пловдив
за нанесен му побой, се установява, че на 04.02.2022 г. е подадена молба от
осъдения К.Б. ***, заведена под № 915/22 г., като същата на 09.02.2022 г. е
била изпратена по компетентност на Министерство на правосъдието, а с копие от
писмото на Окръжна прокуратура – Пловдив, е бил уведомен и молителят Б. (л. 112).
Съгласно писмо
изх. № 3424/31.03.2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, след
извършена проверка в Унифицираната информационна система на ПРБ, не са открити
данни РП – Пловдив да е била уведомена от Затвора Пловдив за нападение, случило
се на К.Б. през м.11.2019 г. Посочва се, че съгласно т. 75 от Указанието за
Дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнение на наказанията и другите
принудителни мерки, надзорът за законност в затворите и поправителните домове и
техните поделения, се упражнява от административния ръководител на Окръжната
прокуратура по местонахождението на затвора. При проведен разговор с деловодството
на Затвора Пловдив е установено, че през м.12.2019 г. има разменена
кореспонденция между Затвора Пловдив и ОП – Пловдив по преписка вх. № 9816/2019
г. по описа на ОП – Пловдив, чието съдържание и относимост по случая, не е
известно на РП – Пловдив (л. 113).
От писмо изх. №
9362/03.05.2022 г. по описа на ОП – Пловдив се установява, че на 06.12.2019 г.
е била подадена жалба от осъдения К.Б. ***, заведена под № 9816/19 г., в която
сочи, че „…преди 15 дена е бил ударен в
главата от л. св. О.К.“. Б. се е оплакал, че не е бил заведен до съдебна
медицина, поради което иска прокуратурата да разпореди да бъде заведен до
Катедра по съдебна медицина. На 06.01.2020 г. наблюдаващият прокурор е уведомил
л. св. К.Б., че след извършена проверка, изнесените от него факти не се
потвърдили, поради което няма основание за продължаване намесата на
прокуратурата (л. 132).
14. От представени с
исковата молба извлечения от електронни сайтове glas.bg,
blitz.bg и plovdivnow.bg (л. 10 - 13) се установява, че в
първия сайт на 19.11.2019 г. в 11,15 часа е публикувана статия със заглавие „Зверство в пловдивския затвор! Убиец разби
главата на „хапещия дилър“, във втория – статия със заглавие „Хапещият дилър“ бе спипан на тясно и бит
жестоко от убиец в затвора в Пловдив“, а в третия – статия със заглавие „Пребиха „хапещия дилър от Тракия“ в
пловдивския затвор“. И в трите статии се описва, че в неделя (т.е. на 17.11.2019 г.) К.Б. е бил нападнат и
пребит от друг лишен от свобода – Орхан, вследствие на което е изпаднал в
безсъзнание и е бил откаран с линейка в хирургиите. Посочена е също така и
причината, поради която Б. се намира в затвора. Конкретни източници на
изнесената информация не се посочват. Разпечатките са направени на 24.11.2019
г.
15. От Докладна записка рег.
№ 360/24.01.2022 г., изготвена от инспектор СДВР К.И., във връзка с искана
справка как инцидентът от 2019 г. е станал достояние на журналистите и медиите,
се установява, че съгласно чл. 86, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС лишените от свобода
имат право на кореспонденция, телефонна връзка по ред и начин, определени от
главния директор на ГДИН. В Пета затворническа група, където е настанен подс. К.Р.Б. има фиксиран стационарен телефон, който всеки
обвиняем, подсъдим или осъден може да ползва с фонокарта.
Отделно от това, от постъпването си в затвора до датата на изготвяне на
докладната записка (24.01.2022 г.), подс. Б. има
наложени общо 15 дисциплинарни наказания за различни по вид и тежест нарушения,
като 9 от тях са за ползване и/или притежание на мобилни телефони (л.
85).
16. Относно твърденията на
ищеца за разгласяване на обстоятелства по задържането му от инспектор социална
и възпитателна работа, е представено становище от 10.12.2021 г., изготвено от
инспектор пробация Е.С., в което се посочва, че подс.
К.Р.Б. е постъпил в затвора на 05.11.2018 г., а не както твърди на 01.08.2018
г. Разпределен е в Пета затворническа група на 09.11.2018 г. в спално помещение
№ 60 (определено от инспектор С.), съгласно наличието на свободни места в
момента. Инспекторите социална дейност и възпитателна работа не настаняват в
спалните помещения след разпределението, а това се извършва от служители на
надзорно-охранителния състав, т.е. категорично не отговаря на истината
твърдението, че „е бил въведен в отряда от инспекторката му по социална
дейност“. Твърди се също така, че действително към онзи момент, както и досега
(т.е. до 10.12.2021 г.), подс. Б. няма влязла в сила
присъда, но в Затвора Пловдив няма „Следствен отряд“, а пост за обвиняеми и
подсъдими. Категорично се сочи, че не отговарят на истината твърденията в
исковата молба, че „инспекторката му по социална дейност и възпитателна работа
е обявила пред всички лишени от свобода деянието, за което г-н Б. е задържан.
Обявени са и други съпътстващи деянието обстоятелства, включително и
обстоятелствата, при което е задържан.“. Тези твърдения се възприемат като
клеветнически и уронващи престижа и авторитета. Посочва се на следващо място,
че при никакви обстоятелства и никога за никой обвиняем, подсъдим и лишен от
свобода инсп. С. не е „обявявала“ пред други
обвиняеми, подсъдими и лишени от свобода, каквито и да било обстоятелства
относно извършеното деяние, начин на задържане, лична информация, както и че в
изпълнение на служебните си задължения, се е ръководела винаги от законовите
разпоредби, зачита общочовешките правила и достойнството на всички задържани и
лишени от свобода, отнася се с уважение към тях, спазва принципите на
хуманността и категорично не допуска наказанието да се превърне в изтезание за
никой (л. 62).
17. Приобщени към
доказателствения материал по делото са:
- представени от
ответника протоколи за извършени ДДД обработки в Затвора Пловдив, както следва:
1 бр. за 2018 г., 4 бр. за 2019 г., 3 бр. за 2020 г. и 2 бр. за 2021 г. (л. 28 - 34);
- 7 бр. снимки,
представени от ищеца, които се твърди, че са направени от него и установяват
лошите битови условия в Затвора Пловдив, от които се установява единствено, че
са извършени в периода след 6-12 януари 2022 г., т.е. извън исковия период,
както и че очевидно лицето, което ги е извършило, е разполагало с фотоапарат
и/или телефон с камера (л. 92 – 98);
- 3 бр. извадки
от рецептурник, представени от ответника, касаещи
Диета № 1 при язвена болест и хроничен гастрит, Диета № 5, 7, 10 при хроничен
хепатит, чернодробна цироза, сърдечна декомпенсация и
хроничен нефрит и Диета № 9 при захарна болест (диабет) (л. 35 - 37);
- незаверено копие на отговор, адресиран
до ищеца, от Председателя на БХК, от който се установява, че същият се е
запознал с писмото, което му е изпратено в началото на м.февруари и ще провери
фактите за условията в Затвора Пловдив, които са изнесени, когато има
възможност да бъде посетен. Посочва се, че особена загриженост е предизвикало
нападението над ищеца от друг лишен от свобода през 2019 г. Иска се информация
относно това дали по този случай е образувано досъдебно производство от
прокуратурата и как то е приключило, Б. конституиран ли е като пострадал и имал
ли е възможност да упражни правата си на пострадал, в случай, че не е било
образувано досъдебно производство, обжалвани ли са постановленията на
прокуратурата за отказ, като ищецът се уведомява, че държавата дължи защита под
формата на наказателно преследване на извършителя при такива сериозни
посегателства и в случай, че не изпълни това свое задължение, лицето има право
да подаде жалба в ЕСПЧ (л. 91). Тук е мястото да се
посочи, че на ищеца е дадена възможност да представи оригинала на въпросното
писмо, но до приключване на съдебното дирене, такова не е представено.
18. Като свидетели по делото са разпитани:
18.1. С.М.А. – същият
заявява, че познава К.Б. от една година, откогато той самият е в затвора, като
са били заедно три месеца в стая 65, но преди два месеца са ги разделили. Шест
човека са били в стаята през цялото време – имало е тоалетна в стаята с течаща
студена вода, но само студена вода е имало, топла вода е нямало. Стаята твърди,
че е била в много лошо състояние – изпадали стени, пълна с дървеници и
хлебарки, въздухът недостигал, имало два прозореца, от които се проветряват, но
самите прозорци имали допълнителна решетка, която е на ситни дупки и спира
въздуха. За контактите в стаята посочва, че са с оголени жици и може да го
хване някой човек ток. Пръскали за хлебарки и дървеници - на три-четири месеца
минавали и пръскали. Осветлението било слабо, отоплението също, а вечер почти
нямало никакво отопление. Свидетелят знае, че Б. е изтърпявал наказание в
наказателна килия, но той самият не е бил в наказателна килия, а само е чувал, че
условията там са лоши. Не е присъствал на нападението на Б. и може да разкаже
само какво е чул.
18.2. М.Р.Л. – същият заявява,
че познава К.Б. от затвора, от началото на 2019 г., тъй като той е влязъл в
затвора след него. Били са ориентировъчно около една година или повече в една
килия, в килия № 65. В стаята е имало санитарен възел с течаща студена вода, а
топла вода е нямало. В помещението, в което са били настанени, е имало шест -
седем вишки и шест - седем човека, три железни шкафа
и една или най-много две маси, на които са се хранили тези шест – седем човека.
Вечерно време в 10 часа се спирал токът и било трудно да се ходи до тоалетна, а
в нея било много зле положението. Имало мухъл и мазилката била паднала. В
стаята осветлението било крайно недостатъчно - имало една лампа и от два
прозореца влизало светлината. Вечерно време се спирало парното и било много студено
в стаята. Лятото било много топло, нямало нито аспирация, нито охлаждане, „адска“
жега било. Имало „адски“ много дървеници и хлебарки, пръскали, но нямало
никакъв ефект. Свидетелят не знае точно, но някъде два пъти годишно пръскали
без никакъв ефект. Доколкото на свидетеля е известено, Б. е бил в наказателна
килия, той самият също е бил в наказателна килия, те били няколко, но са в едно
и също състояние - по двама човека са в тези килии, много било студено през
зимата в тези килии, защото минавала една тънка тръбичка от парното през стаите,
имало две малки прозорчета, от където можело да влезе евентуално свеж въздух и
светлина, имало и една крушка от 40 вата, като осветлението било много слабо,
много мъгливо, почти нямало осветление и като се излезе вън, почти ги болят
очите от светлината. Условията в наказателните килии сочи, че били спартански -
дървен нар с много тънък дюшек, тоалетните се намирали вътре в наказателната
килия и не били преградени със стена, аспирация нямало. Доколкото на свидетеля
е известно, Б. не бил много добре здравословно – понякога му ставало лошо в
килията и имал нужда от медицински грижи, но такива не му били осигурявани. Не е
запознат от какви болести е боледувал ищецът, но понякога му ставало лошо.
Частично е видял нападението над ищеца през 2019 г., не си спомня точно, но
може би след средата на 2019 г. е било нападението, на този ден свидетелят е
бил вън на карето и е видял ищеца и О.К., които се качвали по стълбите към
стационара. От карето твърди, че е имал видимост през прозорци, които гледали
към стълбището на стационара и е видял как О.е замахнал,
не е видял точно с какво, но е видял, че е замахнал и
ищецът е паднал. След това е видял, че ищецът е със спукана глава, след това му
промили раната и му сложили една лепенка. Посочва, че никога не ги уведомявали,
когато някой го извеждат къде го водят, но това, което той знае, че след този
инцидент са му промили раната и му сложили една лепенка. Не е сигурен дали са
го водили извън затвора някъде на преглед. Според свидетеля, в затвора се
прикрили нещата, дори не знае дали О.бил наказан и в крайна сметка случаят се е
потулил. Ищецът е искал след този случай да си потърси правата и е ходил,
доколкото свидетелят знае, да пита различни служители, но навсякъде получил
отказ.
18.3. А. П.Г. – същият
заявява, че познава лицето К.Б. от последния му престой в Пловдивския затвор от
средата на 2017 г. до 30.05.2021 г. Около година и половина са били заедно с
него в една килия, № 65 на Пети пост. Доколкото си спомня, това е било в
периода 2018 г. -2019 г. Пак през същия период 2018 г. - 2019 г. са били на
каре с Б., десет минути преди да свърши карето, свидетелят се е прибрал на Пети
пост, а ищецът се е качил горе до стационара да вземе някакви хапчета, при
което един лишен от свобода, който свидетелят не знае как се казва, но знае, че
е турчин от Стара Загора, с прякор „ходжата“ и лежи за убийство в Пловдивския
затвор и работи в пералното помещение под стационара, свидетелят го е видял как
се качва по стълбите в стационара на втория етаж след Б. – първо Б. се качил
горе и след него той. Имало видимост от карето, тъй като всичко било в прозорци
и свидетелят е видял как му е нанесъл два удара с желязо в главата, в гръб, при
което Б. се изтърколил по стълбите на обратно. Б. е започнал да пуска жалби до
началника и до прокуратурата, за да накажат този човек. Само двамата са били и
старшините на карето, като никой не се е намесил. Б. е слязъл и се е прибрал на
Пети пост, а този, който го е ударил, си е останал на работа и все едно нищо не
било станало. За да се прибере на Пети пост, Б. нямало от къде другаде да мине
и минал през старшините, главата му някъде отзад по врата имала кръв, но никой
не му обърнал внимание. Не си спомня какъв ден от седмицата е било, не си
спомня дали му е оказана в последствие медицинска помощ, искал е да го изкарат
навън да го прегледат, но не са го изкарали. Отнякъде се било разбрало за този
случай, защото навън по медиите, като пример посочва, че в „Трафик нюз“ имало голяма статия, че ищеца са го пребили в затвора.
След този случай той е бил много уплашен, тогава е бил на 23-24 години. Свидетелят
посочва, че познава ищеца от постъпването му в затвора, като първо е бил в
друга стая, но след като са го окрали, са го настанили в тяхната стая. Понеже ищецът
непрекъснато са го крадяли и непрекъснато нещо му се
случвало, той постоянно е бил при отрядната, а тя не обичала да работи със
затворници, постоянно ги гонила отвътре, все била сърдита и един ден ищецът пак
бил при нея и се разправяли за някакъв случай, тогава ищецът я заплашил, че ще
заведе дело в административния съд за всички тези неща, които се случвали и излязъл
от стаята, блъснал вратата като излизал от стаята и тръгнал по коридора. След
това тя (отрядната) отворила вратата, излязла след него и започнала да крещи в
коридора и да го заплашва по следния начин: „Ти си трафикант, предния път си лежал за трафик на наркотици, аз ще те
оправя, ти ще видиш“. В този момент свидетелят бил на коридора и видял и чул
всичко лично. Заявява, че е пълно с дървеници и хлебарки в стаята, минавали и
пръскали постоянно, но нямало ефект. Бил е пряк очевидец на случая, когато са
ударили Б. - и от карето, и от пети пост, където е бил имало пряка видимост към
стационара. Знае, че „ходжата“ (който е ударил ищеца) и ищецът не се познавали един с друг. После „ходжата“ взел да се хвали, че
му дали 2000 лв., за да набие ищеца. На този „ходжата“ не само, че не му
направили нищо, но само след два месеца пребил и друг човек, който се казва Р.К.
- разрязал му лицето, целият е бил син, като за този случай също писали в
медиите.
18.4. Е. Д.С. – инспектор
пробация при Затвора Пловдив.
Същата заявява, във
връзка с постъпването на К.Р.Б. *** няма да е точна с
конкретни дати, защото е минало много време, но редът е абсолютно един и същ за
всички лишени от свобода - при постъпване в затвора ги настанявали в приемно
отделение, след законоустановения срок лишените от свобода преминавали през
комисия за разпределение. След като е преминал през такава комисия, лишеният от
свобода Б. е бил настанен на пост № 5 при другите обвиняеми и подсъдими.
Съответният инспектор социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) не
въвеждал в отряда, в който са разпределени. Категорично отрича твърдението, че
е съобщила пред който и да е било лишен от свобода деянието, за което е бил
задържан лишеният от свобода Б.. Абсолютно никаква лична информация за него,
никакви данни твърди, че не съм съобщавала никога пред никой лишен от свобода. Свидетелката
не го е представяла в отряда. Към онзи момент тя е замествала в Пета
затворническа груба колежката, която всъщност е ИСДВР – титулярят, който е бил
на това място. Заявява, че не само за лишения от свобода Б. не е давала никаква
информация, но и за никой не е разгласявала никаква информация. В конкретния
случай Б. не го е придружавала и не го е представяла пред отряда, в който е бил
разпределен. Не знае точно периода, но той лично е бил наказан за грубо и
арогантно държание към свидетелката. Тя по никакъв начин не го е провокирала.
Категорично заявява, че не е имало изнасяне на никаква информация лично от нея.
ІІІ. За правото:
19.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
20. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения,
съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Б. не е пребивавал в Затвора Пловдив в периода
от 01.08.2018 г. (която е началната дата на исковия период) до 10.08.2018 г.
вкл. Както вече бе казано, на основание чл. 284, ал. 3 от
ЗИНЗС, съдът приема, че същият е постъпил в Затвора Пловдив на 11.08.2018 г. Само това е
достатъчно да се приеме, че исковата претенция, досежно
престоя на Б. *** за периода от 01.08.2018 г. до
10.08.2018 г. вкл. е неоснователна.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, ще бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в
Затвора Пловдив през периода от 11.08.2018 г. до 24.11.2021 г. (датата на депозиране на исковата молба) така, както е предявен искът,
доколкото в настоящото исково производство ищецът е този, който определя
предмета на правния спор.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
21. На първо място
следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
22. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
22.1.
Помещенията, които е обитавал Б. през периода от 11.08.2018 г. до 24.11.2021
г. в Затвора Пловдив, включително и наказателна килия № 3, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода. Ползването на баня се осъществява по
утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до
топла вода. В помещенията е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци.
Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели А.,
Л. и Г.. Отделно от това, проветряването и наличието на свеж въздух в килиите
зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко време да
проветряват помещението. Това, че прозорците имат решетки, по никакъв начин не
се отразява на количеството въздух, което може да влезе в помещението, а в
минимална степен се отразява на количеството светлина в помещението, но от
друга страна решетките са поставени поради спецификата на сградата, която е за
изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл не се
установяват нарушения на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че поради
липса на пречистване на въздуха, е имал проблеми с дишането, както и че по
време на престоя му в наказателна килия е спал до тоалетната, доколкото в тази
връзка от негова страна не са ангажирани доказателства.
22.2. Що се отнася до
хигиената в Затвора Пловдив, от приетите по делото справки и становища се
установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата,
настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде
ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил
настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на мухъл и плесен в тях, доколкото
съгласно данните в становище на техник строителство и архитектура (л. 60) появата им се дължи на сушенето на дрехи в килиите от настанените в тях
лица, следствие от което се получава конденз.
22.3. Настоящият
съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието
на дървеници в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и
гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника – протоколи
за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив – от „Д.Д.Д.-1“
ЕООД – 1 бр. за 2018 г., 4 бр. за 2019 г. и 3 бр. за 2020 г. и от „ФАВОРИТ
СЪРВИС“ ООД - 2 бр. за 2021 г. (л. 28 и сл.), в които протоколи са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с
който е третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на
лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето
заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по
делото свидетели А., Л. и Г., доколкото от страна на администрацията на
ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва
незаконосъобразното й бездействие.
22.4.
От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво
е точно твърдението на ищеца и каква медицинска и психологическа помощ твърди,
че не е получил. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото
доказателства, доколкото не се установи при постъпването си в Затвора Пловдив Б.
да е заявил, че е болен от „Панкреатит“, „Гастрит“ и
„Астма“, както и че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация, а така
също и от специален диетичен режим. За
пълнота следва и да се посочи, че няма данни от страна на ищеца да е подавана
молба за посещение при лекар и/или зъболекар, на която молба да му е било
отказано. До извод в обратната насока не водят и представените амбулаторни листове
и епикризи, доколкото от една страна се установи, че същите касаят периоди,
различни от исковия такъв, а от друга, фактът, че в някакъв минал период лицето
е имало дадено заболяване, не означава, че към 11.08.2018 г. и след това е
продължил да страда от посочените заболявания. Разпитаните по делото свидетели
по искане на ищеца също не посочват конкретни заболявания, от които Б. да е
страдал. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за
извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване
на медицинска и психологическа помощ.
22.5.
По идентичен начин стои въпросът и с твърденията, че в продължение на един
месец от инцидента през м. ноември 2019 г. от страна на отговорните органи не
му е оказана адекватна медицинска помощ във връзка с получените увреждания.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от данните по делото се установява,
че въпросният инцидент (падане по стълбите или удар от друг л. св.) се е случил на 17.11.2019 г. около 09,45 часа (така Заповед № Л-3262/17.12.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив на л.
57; Докладна записка вх. № 4589/18.11.2019 г. на мл. инспектор С.на л. 58;
Обяснение от К.Б. на л. 59), като свидетелят Л.
твърди, че след това на Б. са му промили раната и са му сложили лепенка, а
видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО и Допълнителен лист към лист за
преглед на пациент в КДБ/СО (л. 135 - 136) в 11,40 часа на същата дата е прегледан, раната му е била обработена,
наложена е стерилна превръзка и е направен ТАП 1 амп.
и. м., насочен е и е бил прегледан от неврохирург в 12,20 часа и съответно
напуснал лечебното заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в 12,25 часа. На
20.11.2019 г. в 09,30 часа, след получени оплаквания от световиене
и тилно главоболие, ищецът е прегледан от невролог, видно от Амбулаторен лист №
614/20.11.2019 г. и насочен за консултация с неврохирург (л. 55), като видно от Извършени изследвания лаб.
№ 3823/20.11.2019 г. (л. 54) му е извършена
томография на глава със заключение, че на костен прозорец не се откриват
травматични изменения по костите на черепа. И най-сетне, на 13.12.2019 г., т.е.
по-малко от твърдения един месец, на лицето е издадено и съдебномедицинско
удостоверение № 1458/2019 г. след извършен преглед от д-р Х.– ординатор в
отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. В този смисъл
като неоснователни следва да се приемат твърденията, че във връзка с получените
увреждания следствие на инцидента, в продължение на един месец не му е оказана
адекватна медицинска помощ.
22.6. Като недоказани
настоящият съдебен състав приема и следващите оплаквания, а именно, че е било
обявено деянието, за което е задържан от инспекторката му по социална дейност и
възпитателна работа пред останалите лишени от свобода при приемането му на Пети
пост в Затвора Пловдив, без към този момент да е имал влязла в сила присъда.
Това е така, защото от събраните по делото доказателства, в т.ч. и разпит на
свидетели, се установява от една страна, че не инсп. С.,
която към датата на настаняването му в Затвора Пловдив, е замествала титуляря
ИСДВР на Пета затворническа група, е настанила Б. в спалното помещение в Пета
затворническа група, а служител от надзорно-охранителния състав, а от друга, че
дори и да е имало някакво разгласяване, то същото е било в друг период, а не в
сочения от ищеца и видно от показанията на свидетеля Г., по-скоро касае
предишни осъждания на ищеца, а не деянието, за което е бил задържан.
22.7. Що се касае до
твърденията, че след инцидента през м. ноември 2019 г. от страна на Затвора
Пловдив не са положили достатъчно усилия, за да запазят в тайна случилото се с
ищеца, което станало известно освен на всички лишени от свобода и на множество
електронни издания, публикували в интернет случая чрез посочване на имената му,
действително, от цитираните по-горе извлечения от електронни сайтове glas.bg,
blitz.bg и plovdivnow.bg (л. 10 - 13) се установява, че е
публикувана новина, в която са изнесени данни, свързани с ищеца, а и този факт
не се оспорва от ответника. Следва да бъде съобразено, обаче, че нито един от
тези сайтове не посочва, че новината е предоставена от администрацията на
Затвора Пловдив. Друг е въпросът, че както се сочи и в Докладна записка от
24.01.2022 г. на Инспектор СДВР (л. 85), съгласно разпоредбите на чл. 86, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС, лишените от
свобода имат право на кореспонденция и телефонна връзка по ред и начин,
определени от главния директор на ГДИН, което право им е осигурено посредством
фиксиран стационарен телефон, поставен в конкретния случай в Пета затворническа
група, в която е настанен ищецът, който телефон може да се ползва с фонокарта от всеки обвиняем, подсъдим или лишен от свобода
и всеки един, в т.ч. и самият ищец би могъл да е изнесъл информацията. Не би
било излишно да се добави и че от представените от ответника данни се
установява, че Б. има 9 наложени дисциплинарни наказания за ползване и/или
притежание на мобилен телефон, т.е. същият освен по установения ред, очевидно е
ползвал телефон и нерегламентирано, който факт пък се потвърждава от
представения от самия него снимков материал, макар и извън исковия период. Ето
защо и съдът намира, че в случая не е установено противоправно
бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.
22.8. При това
положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на
установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които Б. ***, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл.
3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
22.9. Независимо от
изложеното обаче, настоящият съдебен състав приема за доказано твърдението за
нападение от друг лишен от свобода през м. ноември 2019 г., поради неспазване
на режимните изисквания от страна на затворническата администрация. Това е
така, защото в конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства,
свързани с нанесения му побой от друг лишен от свобода, като посочва, че
нападателят на ищеца е изтърпявал наказание за тежко умишлено престъпление –
убийство, който преди това е преведен от Затвора гр. Стара Загора, поради
проблемно поведение, същият е полагал доброволен труд в пералното помещение на
Затвора Пловдив, но това се е случвало единствено в работни дни, а именно от
понеделник до петък, но инцидентът се е случил в неработен ден – неделя, т.е.
не е следвало да присъства в пералното помещение във въпросния ден. А
посредством ангажираните от негова страна свидетелски показания, тези твърдения
следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито
са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Действително, от представената
Заповед № Л-3262/17.12.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив се установява, че
администрацията е взела адекватни мерки спрямо извършителя на деянието.
Установи се по-горе в решението и че на ищеца е оказана адекватна медицинска
помощ, но тези факти сами по себе си установяват единствено предприетите
действия след инцидента, а не доказват спазването на режимните изисквания, т.е.
че ищецът и л. св. К.правомерно по едно и също време са пребивавали на едно и
също място. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, доколкото за такова се приема и отношение,
което предизвиква чувства на страх, страдание и малоценност, които могат да
пречупят психичната и физическа устойчивост на дадено лице.
22.10. Следва да се
констатира също така, че през част от исковия период, а именно от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл., от 16.12.2020 г. до
13.02.2021 г. вкл., от 24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл., от 14.05.2021 г. до
17.05.2021 г. вкл., от 20.05.2021 г. до 31.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до
08.06.2021 г. вкл. и от 23.10.2021 г. до 26.10.2021 г. вкл. - общо 144 дни, ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки настанен, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м., като тук е мястото да се посочи, че за
пренаселена съдът приема и наказателна килия № 3, с оглед
доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил
доказателства за това с колко други лица е пребивавал Б. в нея, отделно от
това, свидетелят Л. посочва, че всички наказателни килии са еднакви и в тях има
по двама човека, при положение, че конкретната наказателна килия № 3 е с площ
от 7,04 кв. м. Този факт (на
обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за
да се приеме, че в рамките на исковия период, в горепосочените периоди,
администрацията е поставила Б. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл.
284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията
на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на подсъдимия
Б. минимално необходима жилищна площ. Неосигуряването на съответната жилищна
площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна
изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, поставянето
на едно лице в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание
е равнозначно на лишаването му от основни жизнени потребности. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на
Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която, „Основни жизнени
потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез
предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на
основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Б.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за прилагане на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства,
чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален
доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният
минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За исковия период, касаещ 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021
г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г.
(Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен
месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният
минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП
е в размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото Б.
в периодите от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл.,
от 16.12.2020 г. до 13.02.2021 г. вкл., от 24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл.,
от 14.05.2021 г. до 17.05.2021 г. вкл., от 20.05.2021 г. до 31.05.2021 г. вкл.,
от 02.06.2021 г. до 08.06.2021 г. вкл. и от 23.10.2021 г. до 26.10.2021 г. вкл.
(144 дни) е бил лишен само
от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени потребности (само по отношение на размера на жилищната площ), то размерът на
компенсиращото обезщетение, също следва да бъде определен като ¾ от
последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно за установените 144
дни, обезщетението възлиза на сумата от 675,36 лв.
А по отношение на установеното в т.23.9. от настоящото
решение нарушение от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС на 17.11.2019 г., обезщетението,
което е най-справедливо в този случай да се присъди е в размер на 500 лв.
Конкретните размери на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди са определени от съда при съблюдаване изискването на чл. 52
от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на
ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер общо на 1175,36 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1175,36 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
23. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
24.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 33,51 лв., от които 10 лв. - заплатената държавна такса и 23,51 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на К.Р.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 1175,36 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в унижение, уязвяване, неприятно чувство, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия на 17.11.2019 г., както и в периода от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. вкл., от 16.12.2020 г. до
13.02.2021 г. вкл., от 24.02.2021 г. до 14.04.2021 г. вкл., от 14.05.2021 г. до
17.05.2021 г. вкл., от 20.05.2021 г. до 31.05.2021 г. вкл., от 02.06.2021 г. до
08.06.2021 г. вкл. и от 23.10.2021 г. до 26.10.2021 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния й размер от 30 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.08.2018 г. до 24.11.2021 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на К.Р.Б., с ЕГН **********,***,
сумата от 33,51 лв., представляваща заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните
за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: