Р Е Ш Е Н И Е № 799/2.11.2021г.
гр. Пазарджик, 02.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пазарджик, девети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар Я.Вукева, като разгледа докладваното от
съдия Попова административно дело № 488/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 148 АПК във връзка с
чл.145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Образувано е по жалба на „ ТРАКИЙСКО ЦВЕТЕ -2002„ООД
ЕИК…, със седалище и адрес на управление : с. З.. , общ. П.., чрез управителя
Й. И. П. със съдебен адрес:*** кантора 5 , представлявана от адв. Д. С. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-126-0081604/25.03.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
гр.Пловдив, ЦУ на НАП, с която е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ –
магазин „Флора „, находящ се в гр.Пазарджик, ул. „Г.. п..“ № .. стопанисван от дружеството „Тракийско цвете –
2002 „ ООД , и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е
неправилна и незаконосъобразна,
тъй като не би могла да предотврати или поправи вредни последици за фиска от
неотчитане на продажба по съответния ред. В случая прилагането на
принудителната административна мярка не само , че не постигала нито една от
целите на административната процедура , но и ограничавала в значителна степен
правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятствала да упражнява търговска
дейност за дълъг период от време. Освен това бил нарушен принципа за
съразмерност , заложен в чл.6 ал.1 АПК , според който административните органи
, упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Отделно от това ПАМ се явявала постановена преждевременно и затова в противоречие с целта на закона,
тъй като НП към момента на издаване на ЗНПАМ
не било издадено и така органът препятствал жалбоподателя
да ползва от възможността да
заплати имуществената санкция и от там
да прекрати действието на наложената ПАМ. Твърди се , че за времето , в което
бил запечатан обекта,дружеството няма реализирани доходи и няма да внесе
дължимите за това данъци. Отделно от това не били дадени обяснения от управителя на дружеството за установена
касова наличност, а само обясненията на
служителката Д. и то дадени под стрес не
били убедително доказателство за
установената положителна разлика. Моли се съда оспорена заповед за налагане на
ПАМ да бъде отменена като незаконосъобразно и да се присъдят в полза на
жалбоподателя сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Т. , който оспорва
жалбата. Представено е и писмено становище, което се поддържа. Моли за
потвърждаване на издадената заповед и присъждане на разноски.
Пазарджишкият административен съд, девети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От съставения по повод на проверката Протокол за
извършена проверка /ПИП/ № АА0081604 от 20.03.2021 г. се установява, че на същата дата в 9,55 ч. е извършена оперативна проверка
на търговски обект – Магазин «Флора « , находящ се в гр.Пазарджик ,ул. „Г.. п.. „ № .. стопанисван от търговеца -
жалбоподател. Извършена е контролна покупка на един брой
саксийно цвете на стойност 9,00 лв.
заплатени в брой от Й.К.М. -
инспектор по приходите от Р. Т. Д. -
продавач –консултант в магазина, преди легитимацията , като не е издаден
фискален касов бон от въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство , нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки ,
отговаряща на изискванията на
Наредба Н -18/13.12.2006 г. на МФ.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, на
25.03.2021 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“
– Пловдив, в ЦУ на НАП е приел, че с посоченото деяние са
осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 3, ал.1, от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 3
от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт -
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-82-0081604/25.03.2021 г., с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски
обект – магазин „Флора „
, находящ се в гр.Пазарджик стопанисван от дружеството, и е
забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 148 АПК , заповедта не е обжалвана по
административен ред ,като жалбоподателят е оспорил същата направо пред
административния съд. Заповедта е връчена на законния представител на
дружеството срещу разписка на 15.04.2021 г. и
е оспорена с жалба подадена в съда на 27.04.2021 г.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са
пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен
интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.Жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-126-0081604/25.03.2021 г. , издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, в
ЦУ на НАП , е наложена на основание чл.
186, ал. 1, от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ,
стопанисван от дружеството, и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви, а именно: не регистрира
и отчита извършените доставки / продажби в търговски обект , чрез издаване на
фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговска дейност
/системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Описани са и конкретните фактически обстоятелства : При извършена оперативна проверка
на търговски обект – Магазин «Флора « , находящ се в гр.Пазарджик ,ул. „Г. п.. „ № .. стопанисван от търговеца – жалбоподател
е осъществена контролна покупка
на един брой саксийно цвете на стойност 9,00 лв. заплатени в брой от Й.К.М. - инспектор по приходите от Р. Т. Д. - продавач –консултант в магазина, преди
легитимацията , като не е издаден фискален касов бон от въведено в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство
модел Daisy Micro C01, рег.
№ 4080433 с ИН на ФУ DY428086
и ИН на ФП 3658589, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. След
легитимация от страна на проверяващите
на място на ФКБ е издаден дневен
отчет № 005091/20.03.2021 г. от Р.Д. –
продавач – консултант , който е предоставен по време на проверката. Извършеното нарушение е доказано от констатираната по време на
проверката наличност на пари в повече в касата на фискалното устройство , като
фактическата наличност е била в размер на 169,99 лв. ,а по дневен касов отчет -
сумата е 20,00 лв. от отразени продажби.
За установената положителна разлика в
размер на 149,99 лв. са били дадени
обяснения от Р.Д. , че е от неиздаване
на ФКБ за всяка извършена продажба. При тези данни органът е формирал извод, че
тези обстоятелства изпълняват състава на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.1 ЗДДС
, което се явява основание по смисъла на чл. 186 ал.1 от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка.Във връзка с тези констатации са представените по делото
като писмени доказателства – опис на паричните средства към момента на запечатване, две декларации за
лица работещи по трудово правоотношение, справка за актуално състояние на действащи трудови договори,копие от
фискални бонове.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан свидетеля Й.К.М. – служителя на ТД
на НАП , участвал в проверката на обекта стопанисван от жалбоподателя. Същият
установява, че след контролирана покупка на саксийно цвете на стойност от 9,00
лв. продавачката не му е издала касов
бон или ръчна касова бележка.В същото време фискалното устройство било включено
и функционирало. С колегата си извадили дневен отчет и се установило, че няма
регистрирана продажба на стойност от 9,00 лв. При първоначална касова наличност
от 20,00 лв., се установила при преброяването наличност от 169,00 лв.
Свидетелят установява , че от сутринта не се констатирало да е издавана касова
бележка, а в магазина дори по време на проверката влизали хора.
В хода
на настоящото производство са представени писмени доказателства , видно от
които на 08.09.2021 г. , за нарушение обхващащо обстоятелствата , предмет на
обсъждане във връзка с оспорената заповед за ПАМ, е издадено НП № 598743-F609087/08.09.2021
г., с което на дружеството – жалбоподател е наложена глоба в размер на 600,00
лв. и същата след влизане в сила на НП е внесена в държавния бюджет. С молба
вх. № 70-00-10768/18.10.2021 г., жалбоподателят е поискал прекратяване
изпълнението на заповед за запечатване.
При
тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
На
първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че
заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. и Заповед № ЗЦУ
-1157 / 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /л. 32, 33/, с които на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4
от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК е определил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е
издадена от компетентен орган.
По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, както е в настоящия случай, съдът
проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не
констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката в обекта – Р.Д. – продавач
–консултант е
бездействала правнорелевантно, като не е издала касов бон за
извършената покупка на стойност от 9,00 лева. В жалбата този факт не се отрича от жалбоподателя,като се подържа , че наложената ПАМ не
съответства на нито една от целите, които са закрепени в закона
и по специално на чл.22 ЗАНН.
В чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е
записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при
констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на
административния орган.
В
настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК- 126-0081604/25.03.2021 г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването
й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален
бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения
Протокол № АА0081604/20.03.2021 год., а от друга подробно е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
При
определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното
нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така
също местоположението на търговския обект – на място с важно търговско
значение - в централната част на голям
областен град , с голям и непрекъснат поток от хора, големината на обекта,
видът на обекта – магазин за цветя , в който се предлагат стоки с цени до 180,00 лв. , работно време на
обекта от 8,00 ч. до 19,00 ч. от понеделник до събота. Отчетено е ежедневното
търсене на предлаганите стоки и високата посещаемост на обекта , с възможност
за реализирани на високи приходи от продажба. Самият жалбоподател не оспорва
този факт в жалбата си , като поддържа, че само за първото тримесечие на
годината е отчел обороти от около 250000,00 лв. на месец. Органът е
формулирал извод , че тези данни сочат
на възможност , ако не бъде приложена ПАМ – да се извърши ново нарушение , от
което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат
пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършени
продажби , водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
След като законодателят в разпоредбата на чл. 186 ал.1 ЗДДС е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то
административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него.
Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-126-0081604/20.03.2021 г. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок
от 14/ четиринадесет / дни , което е обосновано с вида на
нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на
оборотите в търговския обект, декларираните обороти и констатираната
положителна касова разлика.
Наред с това съдебният състав намира срокът и за
правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че
при констатирана липса на регистрирани обороти/ при значителна косова
разлика / и средно дневни обороти на значителна стойност / , ако за база се
вземе предвид заявеното от жалбоподателя /със затварянето на обекта за
четиринадесет дни фискът ще
бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени
вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му
въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.
Така определеният размер е правилен. Той съответства
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно
същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само
на преустановителната, но и на превантивната функция.
Правилно
са отразени в заповедта и правните
основания за постановяване на спорната ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “А“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и
обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно
съответствие помежду им. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 и
по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции се прилага за лице /търговец/, което не издава
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл. 3 ал.1 от Наредбата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че при определяне на срока на ПАМ не е съобразен принципа за
съразмерност, като чл.6 АПК е игнориран. На първо място издаването на заповедта за ПАМ не е предпоставено от издаване на
акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване
на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че
липсата или респективно наличието на АУАН и НП – са ирелевантни за
законосъобразността на процесната заповед с оглед независимия характер
на двете производства. В случая се касае за
отделно административнонаказателното производство, като поставеният
въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, /където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба
на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него,
че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“/ и касае
изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата
законосъобразност.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана
компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е
запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-126-0081604/20.03.2021г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната
незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което
възраженията на жалбоподателя се явяват
неоснователни.
При този изход на спора, съдът намира за основателна
претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по
делото от юрисконсулт, като на основание чл.
143, ал. 3 от АПК и чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, девети
състав :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ ТРАКИЙСКО ЦВЕТЕ -2002„ООД ЕИК …, със седалище и адрес на управление : с.
З.. , общ. П…, чрез управителя Й. И. П. със съдебен адрес:*** кантора .. ,
представляван от адв. Д. С. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-126-0081604/25.03.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив, ЦУ на НАП, с която е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – магазин „Флора
„, находящ се в гр.П.., ул. „Г. п..“ № .. стопанисван от дружеството
„Тракийско цвете – 2002 „ ООД , и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни
– като неоснователна.
ОСЪЖДА „ ТРАКИЙСКО ЦВЕТЕ -2002„ООД
ЕИК…, със седалище и адрес на управление : с. З.. , общ. П.., чрез управителя
Й. И. П. да заплати на ТД на НАП Пловдив
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението може
да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: (П)
Решение
от 23.3.2022г. по Административно дело 952/2022 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 2745 ОТ 23.03.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ,
ПЪРВО ОТД. ПО АД № 952/2022 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 799/02.11.2021 г.,
постановено по адм. дело № 488/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА „Тракийско
цвете 2002“ ООД с ЕИК… да заплати на Национална агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.