№ 998
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петя Попова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505248 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЧСИ Л. Е. М. срещу решение от
13.02.2023 г. по гр.д. №14622/2022 г. на Софийски районен съд, 53 състав, с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД на
основание чл.422 ГПК вр. чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ сумата 564,27 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно
извършени изпълнителни действия, изразяващи се в незаконосъобразно изтеглени със запор
и невъзстановени суми по седем изпълнителни дела на ЧСИ Л. Е. М. за периода от
31.08.2020 г. до 21.09.2021 г., както следва: по изпълнително дело №20207850400138 –
сумата от 48,00 лв., представляваща невъзстановени суми от общо 224,05 лв.,
представляваща 200,00 лв. адвокатско възнаграждение и 24,05 лв. пропорционална такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, намалени с решение от 10.11.2020 г. по ч.гр.д. №10849/2020 г. на СГС,
частично заплатени на 23.12.2020 г.; по изпълнително дело №20217850400178 - сумата от
48,00 лв., представляваща невъзстановени суми от общо 224,96 лв., представляваща 200,00
лв. адвокатско възнаграждение и 24,96 лв. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
намалени с решение от 20.05.2021 г. на СГС по ч.гр.д. №5727/2020 г., частично заплатени на
04.06.2021 г.; по изпълнително дело №20217850400324 - сумата от 92,93 лв., представляваща
невъзстановени суми от общо 247,07 лв., представляваща 200,00 лв. адвокатско
възнаграждение и 49,07 лв. пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, намалени с
постановление от 18.06.2021 г., частично заплатени на 18.08.2021 г. и на 31.08.2021 г.; по
изпълнително дело №20217850400490 - сумата от 91,07 лв., представляваща невъзстановени
суми от общо 114,67 лв., представляваща 200,00 лв. адвокатско възнаграждение и такса по
т.26 ТТРЗЧСИ, намалени с разпореждане постановление на ЧСИ М., частично заплатени на
21.09.2021 г.; по изпълнително дело №20217850400491 - сумата от 96,13 лв., представляваща
невъзстановени суми от общо 111,81 лв., представляваща 200,00 лв. адвокатско
1
възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, намалени с разпореждане постановление на ЧСИ
М., частично заплатени на 21.09.2021 г.; по изпълнително дело №20217850400577 - сумата
от 91,07 лв., представляваща невъзстановени суми от общо 108,67 лв., представляваща
200,00 лв. адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ, намалени с разпореждане
постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 28.09.2021 г.; по изпълнително дело
№20217850400602 - сумата от 97,07 лв., представляваща невъзстановени суми от общо
114,67 лв., представляваща 200,00 лв. адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
намалени с разпореждане постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 18.10.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №64571/2021 г. по описа на СРС,
53 състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в
противоречие на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че исковата молба, въз основа
на която е образувано първоинстанционното дело, е нередовна. Поддържа, че по делото не е
установено да е действал противоправно начислявайки такси за извършване на действия по
конкретните изп. дела, първоинстанционният съд въобще не е изследвал какви такси и
разноски са начислявани и събирани по всяко едно от делата, а и неправилно е приел, че
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ се начислява само върху сумата, посочена в
изпълнителния титул. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск за вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са
доводите на въззивника, че СРС се е произнесъл по нередовна искова молба. Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се
очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с
иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба /чл.127
ГПК – на изискванията в посочената разпоредба трябва да отговаря и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 ал.2 и чл.411 ГПК/. Наведените в
обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулирания във връзка с тях
петитум са определящи да вида и за правната квалификация на предявения иск, по който
съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415 ал.1 ГПК –
установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на
основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е
издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
В процесния случай исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.
№14622/2022 г. по описа на СРС, 53 състав, респ. заявлението по чл.410 ГПК, въз основа на
2
което е образувано гр.д. №64571/2021 г. по описа на СРС, 53 състав, отговаря изцяло на
изискванията на чл.127 ал.1 ГПК и съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът – посочени са конкретните суми по всяко едно от процесните изп.
дела, които ищецът твърди, че са му събрани неправомерно от ЧСИ.
Решението обаче е неправилно поради следните съображения:
Съгласно чл.441 ал.1 ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на
чл.45 ЗЗД за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, в каквато насока е и разпоредбата на чл.74 ал.1 ЗЧСИ, според
която съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. За да е основателен предявеният иск с правно основание
чл.45 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки: противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така
изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка не
се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1
ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. При образувано
изпълнително дело, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение,
последният дължи всички такси по изпълнението, вкл. и пропорционалната окончателната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата
в изпълнителното производство също представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради което те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие /решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по
смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТРЗЧСИ
/която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1
ЗЧСИ/.
Съгласно ТТР към ЗЧСИ, по т.5 се таксуват само такива като покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, които са връчени от самия него или служители на
кантората му.
Спорът по настоящото дело се концентрира върху обстоятелството дали ответника
законосъобразно е начислявал такси за предприетите от него действия по конкретните изп.
дела, както и какъв е размера на дължимото се и събрано адвокатско възнаграждение на
взискателя. С оглед отговора на тези въпроси, следва да се прецени дали действията на ЧСИ
са законосъобразни, поради което съдът следва да се произнесе по дължимите се суми
поотделно по всяко едно от процесните изп. дела.
По изп.д. №20207850500138:
Делото е образувано на 18.08.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
15.07.2020 г. по гр.д. №83528/2017 г. по описа на СРС, 171 състав, срещу ищеца за сумата от
52,50 лв., представляваща разноски по производството.
Изготвена е на 20.08.2020 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
636,78 лв., от които 400,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 55,37
лв.
На 20.08.2020 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
3
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 636,78 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 24.08.2020 г.
Видно от представения отговор от „С.Е.“ АД – клон България до ЧСИ, вх.
№1073/03.09.2020 г., банката е уведомила ЧСИ, че пълният размер на сумата, посочена в
запорното съобщение, е преведена по указаната банкова сметка.
От представеното решение от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. №10849/2020 г. по
описа на СГС, ТО, ІV състав, се установява, че са намалени разноските по изп. дело за
адвокатско възнаграждение на 200,00 лв., а дължимата такса по т.26 ТТРЧСИ е определена
на 31,32 лв.
От представените преводни нареждания за кредитен превод от 22.12.2020 г. се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
128,05 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 31,32 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 6 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 22.12.2020 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
По изп.д. №20217850400178:
Делото е образувано на 15.03.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
05.02.2021 г. по гр.д. №10849/2020 г. по описа на СГС, ТО, срещу ищеца за сумата от 100,00
лв., представляваща разноски по производството.
Изготвена е на 16.03.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
688,96 лв., от които 400,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 60,96
лв.
На 16.03.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 688,96 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 17.03.2021 г.
От представеното решение от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. №5727/2020 г. по
описа на СГС, се установява, че са намалени разноските по изп. дело за адвокатско
възнаграждение на 200,00 лв., а дължимата такса по т.26 ТТРЧСИ е определена на 30,00 лв.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 08.06.2021 г. се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
176,96 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 36,00 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 5 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 08.06.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
4
По изп.д. №20217850400324:
Делото е образувано на 20.05.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
09.03.2021 г. по гр.д. №85841/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, срещу ищеца за сумата от
300,00 лв., представляваща разноски по производството.
Изготвена е на 21.05.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
913,98 лв., от които 400,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 85,07
лв.
На 21.05.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 913,98 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 26.05.2021 г.
С постановление от 18.06.2021 г. ЧСИ е намалил адвокатския хонорар по делото до
размера на 200,00 лв. и съответно таксата то т.26 ТТРЧСИ.
От представените преводни нареждания за кредитен превод от 18.08.2021 г. и
30.08.2021 г., се установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото
дружество сумата от 78,14 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 61,07 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 3 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 02.06.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
По изп.д. №20217850400490:
Делото е образувано на 03.08.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
23.04.2021 г. по гр.д. №73087/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу ищеца за сумата от
100,00 лв., представляваща разноски по производството.
Изготвена е на 04.08.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
555,58 лв., от които 280,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 46,67
лв.
На 04.08.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 555,58 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 10.08.2021 г.
С постановление от 27.08.2021 г. ЧСИ е намалил адвокатския хонорар по делото до
размера на 200,00 лв. и съответно таксата то т.26 ТТРЧСИ.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 21.09.2021 г., се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
17,60 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 37,07 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 6 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
5
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 14.09.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
По изп.д. №20217850400491:
Делото е образувано на 03.08.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
25.05.2021 г. по гр.д. №58704/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу ищеца за сумата от
806,26 лв., представляваща платена без основание сума.
Изготвена е на 04.08.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
1337,83 лв., от които 280,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 –
128,57 лв.
На 04.08.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 1337,83 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 10.08.2021 г.
С постановление от 27.08.2021 г. ЧСИ е намалил адвокатския хонорар по делото до
размера на 200,00 лв. и съответно таксата по т.26 ТТРЧСИ.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 21.09.2021 г., се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
15,68 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 120,89 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 6 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 14.09.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
По изп.д. №20217850400577:
Делото е образувано на 23.08.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
23.04.2021 г. по гр.д. №73087/2018 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу ищеца за сумата от
50,00 лв., представляваща разноски по делото.
Изготвена е на 24.08.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
499,58 лв., от които 280,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 40,67
лв.
На 24.08.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 499,58 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 30.08.2021 г.
С постановление от 07.09.2021 г. ЧСИ е намалил адвокатския хонорар по делото до
размера на 200,00 лв. и съответно таксата по т.26 ТТРЧСИ.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 28.09.2021 г., се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
17,60 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 31,07 лв.,
6
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 6 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 27.09.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
По изп.д. №20217850400602:
Делото е образувано на 08.09.2021 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
23.04.2021 г. по гр.д. №14479/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, срещу ищеца за сумата от
300,00 лв., представляваща разноски по делото.
Изготвена е на 10.09.2021 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която
ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното изп. дело, размера на процесното вземане,
дължимите такси и разноски, като задължението по изп. дело възлиза в общ размер на
779,58 лв., от които 280,00 лв. – разноски по делото, и пропорционална такса по т.26 – 70,67
лв.
На 10.09.2021 г. ЧСИ е изпратил до „С.Е.“ АД – клон България запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията и банковите касети на длъжника до размера на сумата
от 779,58 лв. Запорното съобщение е получено от банката на 14.09.2021 г.
С постановление от 28.09.2021 г. ЧСИ е намалил адвокатския хонорар по делото до
размера на 200,00 лв. и съответно таксата по т.26 ТТРЧСИ.
От представеното преводно нареждане за кредитен превод от 15.10.2021 г., се
установява, че ЧСИ е превел по банков път по сметка на ищцовото дружество сумата от
17,60 лв. – надвнесени суми по изп. дело.
В конкретния случай таксата по т.26 ТТРЧСИ е в размер на сумата от 60,96 лв.,
дължимото се взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 200,00 лв. и е
начислена такса по т.5 ТТРЧСИ за връчване на 6 бр. покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, каквито връчвания са налице по делото.
Предвид изложеното и с оглед на посоченото в издадените сметки по чл.79 ЗЧСИ и
протокола за извършено разпределение по изп. дело от 15.10.2021 г., настоящият съдебен
състав намира, че не се установява незаконосъобразно принудително изпълнение по
посоченото изп. дело от страна на ответника – не се установяват надвнесени суми за
връщане на длъжника-ищец.
При тези и данни и с оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира,
че по делото не се установи наличието на процесуално незаконосъобразни
действия/бездействия от ЧСИ по всяко едно от процесните изп. дела, т.е. противоправно
поведение от страна ЧСИ-ответник, противно на приетото от първоинстанционния съд,
които напълно необосновано, без да разгледа релевантните за спора факти по всяко едно от
процесните изп. дела и без да изложи правни изводи по всяко едно от делата /изложени са
само общи принципни постановки/, е постановил неправилен съдебен акт.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният установителен иск бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнъграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата 400,00 лв., представляваща
7
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2071 от 13.02.2023 г., постановено по гр.д.
№14622/2022 г. на Софийски районен съд, 53 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, иск на
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК за признаване за установено, че ЧСИ Л. Е. М., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. ****, дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център,
на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 сумата от 564,27 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от неправомерно извършени изпълнителни действия по
изп.д. №№20207850400138, 20217850400178, 20217850400324, 20217850400490,
20217850400491, 20217850400577, 20217850400602, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №64571/2021 г. по описа на СРС, 53 състав.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на ЧСИ Л. Е. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 25,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на адв. К.Б., адрес:
гр. София, ул. ****, офис-партер, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 360,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на адв. Н. И., адрес:
гр. София, ул. ****, офис-партер, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8