№ 11274
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110106074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Е. Л. Д.К., с която е
предявен иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2
064.72 лв., представляваща регресно задължение за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени виновно от нея при ПТП на
03.11.2017 г. в гр. София, при което тя е напуснала мястото на настъпването на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от
17.09.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54271/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 03.11.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП по вина на
ответницата, управлявала лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****, при което са
причинени щети на лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****. Посочва, че ответницата е
изгубила контрол върху автомобила и е реализирала ПТП с движещия се отляво автомобил,
след което е напуснала мястото на ПТП, без да изпълни задълженията си като участник в
произшествието. Излага, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол № 1703216/03.11.2017
г. Посочва, че към датата на ПТП за управлявания от ответницата автомобил е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, който е заплатил на
застрахователя по имуществена застраховка за увредения автомобил – фирма,
застрахователно обезщетение в размер на 2 064.72 лева. Твърди, че е изпратил двукратно
регресна покана до ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Л. Д.К. е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е била участник в
настъпилото ПТП, както и неговия механизъм, но възразява срещу твърденията на ищеца,
че е напуснала мястото на произшествието, без да изпълни задълженията си като участник в
него. В тази връзка сочи, че преди ПТП е претърпяла битов инцидент, в резултат на който е
ударила главата си, поради което се наложило да потърси медицинска помощ в УМБАЛСМ
„Пирогов“. Излага, че е напуснала ПТП, едва след като се е уверила, че няма други
пострадали лица, нито сериозни щети, и само за да получи спешна медицинска помощ
1
заради претърпения по-рано инцидент. Оспорва наличието на основание за плащане от
ищеца по регресната претенция на другия застраховател при твърдения, че липсват
доказателства сумата от 2 064.72 лв. да е платена от фирма на оторизиран сервиз, извършил
ремонт на увредения лек автомобил, както и че ищецът е трябвало да откаже да плати на
другия застраховател поради изтеклия 3-годишен период, в който последният не е предявил
регресната си претенция към него. Признава, че ищецът е платил на фирма процесната сума.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54271/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу
заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.
410 ГПК.
Искът е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно посочената
разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Предпоставките за уважаването на иска са: наличие на валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от ответницата лек автомобил;
настъпване в срока на застрахователното покритие по този договор на застрахователно
събитие, представляващо покрит риск и предизвикано виновно от ответницата;
настъпването на вреди в твърдяния размер за трето лице в резултат на ПТП; плащане на
застрахователно обезщетение в твърдяния размер на третото лице от неговия застраховател
по имуществена застраховка фирма за вредите от процесното ПТП; плащане на сума в
твърдяния размер от ищеца на фирма по регресната му претенция за вредите от процесното
ПТП; напускането от ответницата на мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК доказването на посочените факти е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 8770/06.04.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: настъпване по вина на ответницата на 03.11.2017 г.
в гр. София на описаното в исковата молба ПТП с посочените участници и при описания
механизъм; наличието към 03.11.2017 г. на валиден договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача на лек автомобил „марка“, с рег. № ****; напускане на
местопроизшествието от ответницата; заплащане от ищеца на фирма на застрахователно
обезщетение в размер на 2 064.72 лв., а с протоколно определение от 28.04.2022 г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че от процесното събитие са настъпили за лек
автомобил „марка“, с рег. № ****, вредите по вид и размер, описани в исковата молба.
Ответницата оспорва наличието на основание ищецът да удовлетвори регресната
претенция на фирма – застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на увредения
при ПТП лек автомобил, като възразява, на първо място, че липсват доказателства
посоченото дружество да е заплатило застрахователно обезщетение за вредите от
процесното ПТП, и на второ място, релевира възражение, че регресната му претенция е
предявена пред ищеца след изтичане на погасителната давност, поради което последният е
следвало да откаже плащането.
2
В случая се установява по делото, че за щетите по лек автомобил марка „марка“, с
рег. № ****, е образувана в фирма – застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за
него, щета № 0300/17/302/502070. Представени са Протокол за приемане и предаване на
фирма“ ЕООД на автомобили при каросерийни и бояджийски ремонти, Фактура №
****/29.05.2018 г. и Фактура № **********/29.05.2018 г. /л. 17-19 и л. 150-151/. В
Протокола е отразено, че е съставен по щета № 290210/308491, а във фактурите е посочена
щета № 290210. Същевременно са представени Доклад по щета № 0300-17-
*********/22.06.2018 г. /л. 149/, с който са одобрени за плащане на фирма“ ЕООД сумите от
787 лв. и от 1 252.70 лв., напълно съответстващи на сумите по издадените фактури, и
Справка за извършени плащания /л. 152/, от която е видно, че на 22.06.2018 г. /датата на
одобряване за плащането с Доклада/ същите суми са платени по горепосочените фактури по
щета № 0300/17/*********, № на поръчка 290210. Следователно при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства се налага еднозначен извод, че застрахователят
по имуществена застраховка „Каско“ е платил застрахователно обезщетение на увреденото
лице, поради което не е било налице основание за ищеца – застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, да откаже плащане по
предявената пред него регресна претенция.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че ищецът е следвало да откаже
плащане поради изтичане на погасителната давност за регресното вземане на фирма.
Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ регресните искове се погасяват в срок 5 години, считано от датата
на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка, а в
случая плащането е извършено от фирма на 22.06.2018 г., а неговата регресна претенция е
удовлетворена от ищеца чрез плащане на 12.02.2021 г., поради което очевидно не е била
погасена по давност към този момент.
По правоизключващото възражение на ответницата, че е напуснала мястото на
инцидента, след като се е уверила, че няма пострадали лица и няма причинени сериозни
щети по автомобилите, и само поради необходимостта от неотложна и спешна медицинска
помощ, съдът намира следното:
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на
платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или
товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на МПС; произшествието е с участието на ППС на МО
или на БА, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на РБ или пребиваващи на нея, като в този случай се уведомява служба
„Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Доколкото по делото се установи, че щетите са само с имуществен
характер, приложение намира и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът е длъжен: да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП; ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
3
В случая относими към въпроса дали между участниците в ПТП е имало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, са единствено показанията на свид. Каменов,
които обаче не са особено информативни по този въпрос, защото той заявява, че не помни
множество детайли във връзка с инцидента – кой е бил виновен за него, колко време са
стояли с ответницата на мястото на ПТП преди да си тръгнат, дали е имало уговорка с
другия водач за попълване на протокол. Предвид това и щом в случая не е попълнен
двустранен констативен протокол за ПТП, а е съставен Протокол за ПТП от полицейски
служител, подписан единствено от другия водач, в който е отразено, че ответницата е
напуснала ПТП, съдът намира, че няма как да се приеме, че между двамата водачи е било
налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Ето защо съдът намира, че в
случая посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е било задължително съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответницата е тази, която трябва да докаже, че е
напуснала мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, защото е било наложително да й бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина.
В тази връзка ответницата е представила извлечение от Амбулаторна книга на
Неврохирургичен кабинет в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ за периода от 30.10.2017 г. до
05.11.2017 г. Видно е от него, че на 04.11.2017 г. в 00:20 ч. тя е потърсила медицинска
помощ, извършен й е преглед, снета е анамнеза, че се е ударила, но не е падала, има ясен
спомен и не е повръщала, обективно е установена травма на главата, неврологично – без
отклонения, извършена е графия на череп – фас по Бабчин и ляв пр – без отклонения,
поставена е диагноза „Повърхностна травма на окосмената част на главата“, не е назначена
терапия, а пациентката е отказала болнично лечение.
От показанията на свид. Каменов се установява, че преди ПТП съпругата му се
подхлъзнала и ударила в шкафа на кухнята задната част на главата си, останала адекватна,
но се образувал голям хематом с размер, по-голям от орех, поради което след инцидента
тръгнали към Спешен кабинет в „Пирогов“ с автомобил, управляван от съпругата му, без да
са звъняли на таксиметрова компания и на Спешна медицинска помощ, защото се
опасявали, че линейката ще се забави. Изяснява се, че по пътя настъпил незначителен пътен
инцидент, но въпреки това те отишли в „Пирогов“, където ответницата била прегледана,
назначен й бил скенер или рентген, дадени били допълнителни разяснения за травмата и
било предложено да остане за наблюдение, но тя пожелала да се прибере вкъщи, като
свидетелят не помни дали е било назначено лечение. Разказва, че съпругата му се
възстановявала в продължение на повече от седмица, но няма точен спомен. Съдът не
кредитира показанията на свид. Каменов в частта, в която сочи, че след битовия инцидент на
главата на ответницата се образувал хематом с размер, по-голям от орех, доколкото такава
находка не е описана никъде в представената по делото медицинска документация от
извършения скоро след това медицински преглед. В останалата им част съдът кредитира
неговите показания, въпреки че той е съпруг на ответницата, отчитайки, че именно това
негово качество е обусловило личните и непосредствените му впечатления за фактите, които
разказва.
Независимо от горното съдът намира, че в случая по делото не е установена такава
степен на наложителност на ответницата да бъде оказана медицинска помощ след
претърпяния от нея битов инцидент, която да дерогира задължението й като водач на МПС,
участвал в ПТП, да остане на мястото на произшествието и да изчака идването на органите
за контрол на движение по пътищата. За да достигне до този извод, съдът отчита, че
непосредствено след битовия инцидент тя е била очевидно в достатъчно добро здравословно
състояние, даващо й увереност да управлява лек автомобил вместо да потърси таксиметров
превоз, а по време на прегледа в Спешен неврохирургичен кабинет е установена единствено
4
повърхностна травма, пациентката не е съобщила никакви оплаквания като загуба на
спомен, повръщане и други, при извършеното образно изследване не са установени
патологични промени, не й е предписано лечение, а самата тя е отказала да остане под
наблюдение, като всички тези обстоятелства, преценени съвкупно, дават основание на съда
да приеме, че състоянието й не е било неотложно налагащо медицински преглед.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен
начин се установява, че ответницата като водач на лек автомобил със своето действие е
осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за нанесените от който
имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от неговия застраховател по
имуществена застраховка „Каско“, а впоследствие последният е получил плащане по
регресната си претенция срещу ищеца в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ответницата е напуснала мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, при
положение че посещаването му от тях е било задължително по закон, без да е имала затова
неотложна причина. Ето защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за ищеца е възникнало
регресно вземане срещу нея.
Ответницата не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.09.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство, както следва:
за исковото производство – 41.29 лв. /държавна такса/; за заповедното производство –
разноски в общ размер на 341.29 лв. /41.29 лв. – държавна такса, 300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Л. Д.К., ЕГН **********, с адрес: адрес,
дължи на фирма, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата от 2 064.72 лв. – регресно задължение за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени виновно от нея
при ПТП на 03.11.2017 г. в гр. София, при което тя е напуснала мястото на настъпването на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната
лихва от 17.09.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54271/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Л. Д.К., ЕГН **********, с адрес: адрес,
да заплати на фирма, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 41.29
лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 341.29 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6