№. 523 / 9.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 09.08.2018 година
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав В. публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 485 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищцата Л.Д.Г. xxx твърди В. исковата молба, че през 2014 година сключила с ответното дружество Договор за потребителски к. №. 5. за сумата В. размер на 1 250 лева. Поддържа, че кредитът бил отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 58,10 % и годишен процент на разходите В. размер на 76,37 %. Съобразно параметрите на договора В. раздел VІ от същия било посочено, че общото задължение възлиза на сумата В. размер на 3 240 лева. Заявява, че през 2017 година предявила иск срещу „П. к. Б.” ЕООД, с който са изложени възражения за недействителност на сключения договор за потребителски к.. Въз основа на това било образувано гражданско дело №. 495/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана, ІV гр.състав. По делото било постановено Решение №. 308/19.07.2017 г., с което същият договор е обявен за недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали В. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Така, В. мотивите на решението, съдът е счел, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е В. състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. За яснота и пълнота на изложението съдът е посочил, че съобразно нормата на чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за к., длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. На следващо място, съдът е приел, че на основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД, клаузите, включени В. поле VІ "Параметри на договора за потребителски к.” са нищожни, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение 2 ЗЗД. Твърди също така, че по делото е прието, че от събраните по делото гласни доказателства, се установява, че графа VІ се попълва В. централата на дружеството - кредитор, без присъствието на кредитополучателя. Самото поле VІ от бланката включва лихвените проценти на ден и ГЛП, както и ГПР по договора. Поради това, съдът е приел, че тези обстоятелства от своя страна водят до безспорния извод, че клиентът с оглед полетата от проектодоговора и начинът им на попълване и сключване на договора не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната лихва и общите параметри на договора за потребителски к., каквито са годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общодължимата В. края на периода сума за връщане. Заявява, че първоинстанционният съд е приел, че процесния договор накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД, тъй като е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Твърди, че съдът е обосновал заключението си и с практика В. същия смисъл на ВКС /Решение №. 4/2009 г. по т.д.№. 395/2008 г., Решение №. 1270/2009 г. по гр.д.№. 5093/2007 г., определение №. 877 по т.д.№. 662/2012 г./.
Ищцата поддържа и това, че съдът е приел за безспорно установено, че възнаградителната лихва по процесния договор е В. нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва. Поради това приел, че същата е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, твърди, че че следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. Съдът е приел, въз основа на приетата по делото експертиза, че към момента на извършване проверката В. счетоводството на дружеството - ответник, са извършвани плащания, които са В. общ размер от 2 127,30 лева, която сума надхвърля главницата по договора. Заявява, че решението на Районен съд - Монтана било потвърдено с Решение от 20.11.2017 г., постановено по В..гр.д.№. 385/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. Заявява, че В. мотивите си, въззивният съд бил приел, че процесният к. е изцяло недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, тьй като тези задължителни реквизити от съдържанието на договора за потребителския к. не са били налице при сключването им. Потвърден е изводът, че съглашението за възнаградителна лихва е нищожно, тъй като представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че изложеното сочи на извод, че процесният Договор за револвиращ заем от 14.02.2014г. е недействителен от една страна на основание чл.22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10 и т.11 от ЗПК като нарушаващ повелителни разпоредби на специалния закон и от друга – на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като негови съществени елементи противоречат на добрите нрави. Заявява, че като такъв той не поражда правни последици. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски к. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита (главницата), но не дължи лихва или други разходи по него. Поддържа и това, че В. случая чистата стойност на кредита била 1 250 лева. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, общият размер на постъпилите плащания от ищцата е 2 127.30 лева - главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Заявява, че е върнала изцяло и дори многократно е надвишила размера на чистата стойност на кредита (главницата). Счита, че така заплатената сума В. размер на 877,30 лева е платена без основание и без да се дължи, с която сума ответното дружество се е обогатило. Така събраната сума не е дължима, тъй като с цитираните по-горе две решения на съда е прието между страните, че договорът за потребителски к. №. 5. е недействителен, и като такъв следва да бъде върната само чистата стойност по кредита - 1250 лева. Твърди, че събраната сума от ответното дружество над главницата по договора е начислена при липса на основание, поради което е недължимо заплатена от нея. Поддържа, че В. настоящия случай е налице липса на основание за обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „П. К.” ЕООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.М., бул.”Б.” №. 4. б. 5. В.. В. да й заплати сумата В. размер на 877,30 /осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева - съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. 5. от 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъди направените В. настоящото производство разноски.
В. срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: град С., кв.М., бул.”Б.” №. 4. б. 5. В.. В., представлявано от управителите П. В., З. С. Р., С. Н. Н. и Я. В., с начин на представляване винаги двама управители заедно е представил писмен отговор на исковата молба, В. който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Твърди, че за да е налице хипотезата за чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, следва да е налице и липса на основание за обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването. С оглед на това, че нито съставът на съда, разгледал гр.д.№. 495/2017 г., нито настоящият състав, са били сезирани с искане за обявяване на ДРЗ №. 5. за недействителен, то счита, че няма установена с влязло В. сила решение липса на основание, за да бъде осъществена хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Твърди и това, че вземането на ищцата от неоснователно обогатяване би възникнало, само ако е налице разместване на блага, без В. отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Счита, че договорът е действителен и страните са обективирали съгласието си с всички съществени условия по ДПК №. 5.. Подробни доводи и съображения за това си становище ответникът е изложил В. отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана, както и да му присъди сторените В. производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че през 2014 година ищцата Л.Д.Г. xxx е сключила с ответното дружество Договор за потребителски к. №. 5. за сумата В. размер на 1 250 лева. Кредитът е отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 58,10 % и годишен процент на разходите В. размер на 76,37 %. Съобразно параметрите на договора В. раздел VІ от същия е посочено, че общото задължение възлиза на сумата В. размер на 3 240 лева. През 2017 година ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу „П. к. Б.” ЕООД, В. резултат на което е образувано гражданско дело №. 495/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана. С решение по същото дело, Районен съд – Монтана признал за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата В. размер на 1 284,10 лева - претендирана на основание Договор за потребителски к. №.5.. В. мотивите на решението си, съдът е счел, че кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и като такова не е В. състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. За яснота и пълнота на изложението съдът е посочил, че съобразно нормата на чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за к., длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. На следващо място, съдът е приел, че на основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД, клаузите, включени В. поле VІ "Параметри на договора за потребителски к.” са нищожни, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение 2 ЗЗД. В. мотивите си съдът е приел, че процесният договор накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД. Прието е за безспорно установено, че възнаградителната лихва по процесния договор е В. нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва. Поради това приел, че същата е нищожна. Това решение е обжалвано пред Окръжен съд – Монтана, който с решение от 20.11.2017 година е потвърдил решението на Районен съд – Монтана. От приетото по делото заключение на вещото лице К.И.И. се установява, че постъпилите от ищцата плащания във връзка с процесния договор за к. са В. общ размер на 2 127,30 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Решението на Районен съд - Монтана по гр.д.№. 495/2017 година по описа на МРС е потвърдено с Решение от 20.11.2017 г., постановено по В..гр.д.№. 385/2017 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. В. мотивите си, въззивният съд е приел, че процесният к. е изцяло недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, тьй като тези задължителни реквизити от съдържанието на договора за потребителския к. не са били налице при сключването им.
С оглед на това съдът намира, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, поради което следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищцата. Обстоятелството, че ищцата е платила на ответника сумата от 2127.30 лева, съгласно приетото заключение на вещото лице от която сума 1536,90 лева, под формата на възнаградителна лихва на основата на неравноправна клауза за лихва, уговорена В. договора, която неравноправна клауза по разпореждане на закона е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса на основание. Съобразно разпоредбите на чл.23 от ЗПК ,,когато договорът за потребителски к. е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита”, т. е. ищцата е върнала чистата стойност по договора, а именно 1 250 лева. От заключението на вещото лице се установява, че извършените плащания са В. размер на 2 127,30 лева и след приспадане на чистата стойност по кредита, а именно 1 250 лева, то разликата от внесената сума и чистия заем е В. размер на 877,30 лева.
В. настоящото производство, ищецът следва да докаже предаването на сочената сума на ответното дружество и нейното получаване от последния, а В. тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за получаване на сумата. Съобразно Постановление №. 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, съставът на чл.55 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса на основание, т.е. когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице В. имуществото на друго лица. Предвид изложеното и това, че клаузите, касаещи възнаградителната лихва по кредита са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на това възнаграждение, то и сумата получена от ответника В. размер на 877,30 лева, представляваща разликата над главницата В. размер на 1 250 лева е получена без основание. В. този смисъл е налице неоснователно обогатяване с платената от ищцата по договора сума като възнаградителна лихва, след като тази клауза се явява нищожна, а оттук - полученото от ответника за погасяване на дълга над размер на отпусната сума като главница се явява платено без основание и като такова то подлежи на връщане.
Ето защо съдът намира, че предявената искова претенция като основателна следва да бъде уважена, като се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 877,30 /осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева - съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. 5. от 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски, съобразно приложения по делото списък на разноските В. общ размер на 620,00 лева.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П. К.” ЕООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: град С., кв.М., бул.”Б.” №. 4. б. 5. В.. В., представлявано от П. В., З. С. Р., С. Н. Н. и Я. В. да заплати на Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx сумата В. размер на 877,30 /осемстотин седемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева - представляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. 5. от 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 620,00 /шестстотин и двадесет/ лева - представляваща направени В. производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :