Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият В.Б.Н. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи
административно наказание по чл. 78а НК, за това че : на 29.09.2017 год. в гр.
Пловдив, на кръстовището между бул. „Васил Априлов" и бул. „България"
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Шкода" с
рег. № *****е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 25 ал. 1 от ЗДвП - Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркиралите превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или в
крайпътен имот преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение;
- чл.76 ППЗДвП -„Маневра" е изменение на
положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в
движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и
други подобни;
- чл.77 ал.1
ППЗДвП - Водач, който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че
няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в
движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост на А.К.К. ЕГН **********
- престъпление по чл. 343 ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура,
разписана в глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа изложеното в
мотивираното постановление и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание в
рамките на законоустановения минимум. Акцентира върху обстоятелството, че от
събраните и проверени в рамките на досъдебната фаза на процеса доказателствени материали, по един
категоричен и несъмнен начин се установява механизма на деянието, както и съпричастността
на обвиняемия в извършването му. Сочи се, че естеството на получените от
пострадалия травматични увреди се изяснява от заключението по назначената СМЕ.
Изтъква се, че обвиняемият Н. не се е съобразил със задължението си, да се
увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, преди
да предприеме маневра- отклоняване на управлявания от него автомобила наляво.
Предлага се, наред с административното наказание „глоба“, на обвиняемия Н. да
бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
Защитникът на обвиняемия поддържа,
че обвинението е останало недоказано. Акцентира върху обстоятелството, че пострадалият
К. изобщо не е следвало да предприема подобно движение между изчакващи на
червен сигнал на светофарната уредба автомобили. Изтъква се, че към момента на
соченото в постановлението на РП- Пловдив съприкосновение между мотоциклета и
управлявания от обв. Н. автомобил, пострадалият К. се е движел по
разделителната линия между двете пътни ленти. Сочи се, че К. се е намирал в
„мъртвата зона“, отстрани на автомобила на Н. и поради това, за последния е
било практически невъзможно да го възприеме като опасност. Поддържа се и че е
неясно защо, след като самият К. твърди, че е възприел подадения от Н. ляв
мигач, е решил да предприеме изпреварване от лявата страна. Излагат се
аргументи в насока наличие на случайно деяние. Предлага се, обвиняемият Н. да
бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение.
В правото си на лична защита
обвиняемият поддържа казаното от своя защитник. Сочи, че не е личност, която би
искала да предизвика ПТП, предвид обстоятелството, че за него, управлението на
МПС е средство за препитание.
С последната си дума, моли да
бъде признат за невинен.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият В.Б.Н., ЕГН ********** е роден на *** г****, живущ ***, *****,
български гражданин, с висше образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Н. е правоспособен водач на МПС от категории „В“,
„М“ и „АМ“ и притежава СУМПС валидно до 09.10.2027г. Наказван е за извършени
административни нарушения по смисъла на ЗДвП, с влезли в законна сила пет броя
наказателни постановления.
На 29.09.2017г. обв. Н. *** с лек автомобил марка „Шкода
Ситиго “ с рег. № *****, цвят „бял“, в средната лента за движение по бул. “Васил
Априлов“, в посока от север на юг, към кръстовището с бул. „България“. В
автомобила пътувал сам. Когато приближил към кръстовището на горепосочените два
булеварда, той намалил скоростта на движение и спрял, тъй като светофара светнал
в забранителен- „червен“ сигнал. Обв. Н. установил автомобила си в средната
лента за движение непосредствено зад спрелия
в тази лента друг автомобил. Другият
автомобил бил спрял точно пред „стоп
линията“ и изчаквал разрешителен сигнал от светофарната уредба. Автомобилът,
управляван от обв. Н. се явявал втори в колоната от автомобили в средната лента
за движение по бул. „Васил Априлов“. Зад него спрели други автомобили, които
също изчаквали разрешителния за потегляне сигнал. В същото време, по бул.
„Васил Априлов“, към посоченото кръстовище, в средната лента за движение и в същата
посока от север на юг, се приближавал св. А.К.. Той се придвижвал с мотоциклет
„Пиаджо МР3“ с рег. № *****. Времето било ясно и сухо, с отлична видимост.
Пътната настилка по бул. „Васил Априлов“
в този участък- между бул. „Дунав“ и
бул. „България“ била асфалтова, суха без
подбити и неравни елементи. Когато св. К. приближил към кръстовището, видял, че
всички автомобили в трите ленти за движение са спрели. Тогава той продължил да
се придвижва с мотоциклета си между
средна и лява пътна лента на бул. „Васил Априлов“, между изчакващите автомобили,
като възнамерявал да достигне най-отпред, където да спре и при подаването на
разрешителен сигнал на светофарната уредба, да потегли направо и пресече кръстовището. Когато изпреварвал третия от колоната в
средната пътна лента пред кръстовището автомобил, който бил спрял зад този
управляван от обв. Н., светофарът светнал в „зелен“, разрешителен за потегляне
сигнал. Свидетелят К. видял как първият автомобил от колоната в средната лента
за движение потеглил. В този момент, К. вече се намирал зад управлявания от
обв. Н. автомобил. Свидетелят К., продължил движението си направо в средната
лента за движение. При подадения
разрешителен сигнал на светофарната уредба, от своя страна обв. Н., без да погледне
в лявото странично огледало на управлявания от него автомобил и да се съобрази
с местоположението на движещия се зад него мотоциклетист в лицето на св. К., и
обезпечи безопасното маневриране, потеглил, подал ляв мигач и веднага насочил
автомобила си в ляво по лентата за движение, където в този момент
продължавал придвижването си и св. К..
Тези действия на обв. Н. ( по насочване на автомобила напред и в ляво по средната
лента за движение), довели до сблъсък между двете превозни средства. Ударът
настъпил в лявата страна за лек автомобил „Шкода“, управляван от обв. Н. и в дясната страна за мотоциклета „Пиаджо МР3“,
управляван от св. К.. От кинетичната сила на удара, св. К. загубил равновесие и
паднал с мотоциклета на дясната си страна на платното за движение. При падането
си, св. К. усетил силно изхруптяване в областта на дясното рамо. След удара,
обв. Н. установил автомобила на място и слязъл от него. Той отишъл да види в
какво състояние е св. К., който в този момент се опитвал да се изправи. К. от
своя страна потърсил обяснение от обв. Н., като го попитал защо от средна лента
е тръгнал да прави ляв завой. Обв. Н. му обяснил, че не е имал намерение да
прави ляв завой, а е подал ляв мигач, тъй като е искал да се престрои и да
продължи направо за крайна лява лента на
пътното платно след пресичане на кръстовището. Тъй като от резервоара на
мотоциклета изтичал бензин, двамата се разбрали да преместят превозните
средства от другата - южна страна на
кръстовището. В този момент, св. К. усетил и силна болка в дясната ръка. След
като преместили превозните средства, обв. Н. предложил на св. К. да го откара
на преглед в болнично заведение. Свидетелят К. се съгласил и се качил в
автомобила при обв. Н.. Обв. Н. транспортирал св. К. до УМБАЛ „Свети Георги“,
където го оставил за преглед.
След приемането за преглед на св. К., от болничното заведение бил подаден сигнал за
произшествието до ОД на МВР- Пловдив, с-р. „Пътна полиция“. Във връзка с
получения сигнал и за изясняване на случая, на място в болничното заведение бил
изпратен св. Ц. - *****в Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Пловдив. Там, той тествал и двамата водачи с техническо средство за
употреба на алкохол, като и при двамата пробите дали отрицателен резултат. Обв.
Н. бил приканен да отиде с автомобила до Трето РУ на МВР – гр. Пловдив за
изясняване на случая. След като Н. се явил в районното управление, бил извършен
оглед на л.а. „Шкода“ с рег. № *****, в хода на който било установено наличие
на белези от лявата външна страна на автомобила, както и наличие на ожулвания
на бялата боя на „Шкодата“, със син цвят, в областта на заден ляв калник, над
задна лява гума.
За определяне вида на причинените на св. А.К. травматични
увреждания, в хода на проведеното досъдебно производство е била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че при настъпилото
пътнотранспортното произшествие на 29.09.2017 год. в гр. Пловдив, на св. К. са
му били причинени травматични увреждания, както следва: счупване на дясната
ключична кост, контузия на главата и тялото, охлузвания по дясната глезенна
става. Контузията на главата и тялото, охлузванията по дясната глезенна става
поотделно и по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство
на здравето. Счупването на дясната ключична кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник. В заключението на експерта
е посочено, че установените травматични увреждания са причинени по индиректен и
директен механизъм, от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане
с или върху такъв или неговото тангенциално действие. Възможно да се получат
при пътнотранспортно произшествие, като водач на мотоциклет бъде блъснат в
предната дясна част на мотоциклета от лек автомобил и последва залитане и
падане на пътната настилка на дясна страна и удар на дясното рамо в нея.
В насока определяне механизма на настъпилото произшествие е била
назначена и изготвена автотехническа експертиза. В така изготвеното експертно
заключение, вещото лице е посочило, че ударът между превозните средства е
настъпил в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина около северната граница на пешеходната пътека, по ширина
между средната и лявата ленти на платното за движение. Скоростта на движение на
лек автомобил „Шкода Ситиго“, в момента на удара е била около 20 км/ч.
Скоростта на движение на мотоциклет „Пиаджо МР3“ в момента на удара е било
около 13 км/м.
В така създалата се пътна ситуация, от момента на потегляне
на лек автомобил „Шкода Ситиго“, водачът на мотоциклет „Пиаджо МР3“ е имал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лек автомобил „Шкода
Ситиго“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе
движил направо, без да отклонява автомобила на ляво.
Предвид това, механизмът на настъпване на пътно-транспортно
произшествие от техническа гледна точка, според вещото лице е: водачът В.Б.Н. е
управлявал лек автомобил „Шкода Ситиго“ по средната лента на платното за
движение на бул. „Васил Априлов“ в посока от север на юг, като преди
кръстовището е бил спрял зад друг автомобил, на червен сигнал на светофара. През
това време водачът А.К.К. е управлявал мотоциклет „Пиаджо МР3“ върху
разделителната линия между средната и лявата ленти на платното за движение на
същия път в същата посока, от ляво от лек автомобил „Шкода Ситиго“. Когато
мотоциклет „Пиаджо МР3“ е бил зад лек автомобил „Шкода Ситиго“, сигналът на
светофарната уредба се е сменил на зелен и лек автомобил „Шкода Ситиго“ е
потеглил, като е подал и мигач на ляво. През това време, мотоциклет „Пиаджо
МР3“ вече е бил от лявата страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“. Водачът на „Шкодата“
е отклонил автомобила на ляво и така е настъпил удар в лявата страна на лек
автомобил „Шкода Ситиго“ и в дясната страна на мотоциклет „Пиаджо МР3“. След
удара, мотоциклетът „Пиаджо МР3“ е паднал на платното за движение на дясната си
страна, а лек автомобил „Шкода Ситиго“ е спрял на платното за движение.
Установени са били следните причини за настъпилото произшествие от техническа
страна: водачът на мотоциклет „Пиаджо МР3“ – А.К.К. се е движел в
непосредствена близост до лявата страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“ и се е
движел върху разделителната линия между средната и лявата лента на платното за
движение, поради което затруднил водача на лек автомобил „Шкода Ситиго“ да го
забележи чрез огледалата за обратно виждане; Водачът на лек автомобил „Шкода
Ситиго“ – В.Б.Н. се е отклонил на ляво по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движение на мотоциклет „Пиаджо МР3“.
За определяне механизма на произшествието и причините,
довели до настъпването му, мястото на удара, скоростта на движение на МПС и
отстоянието им едно от друго е била назначена и изготвена допълнителна автотехническа експертиза, с която е било
установено следното: ударът е настъпил в средната лента на платното за движение
в точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на
около 5 – 5.5 м. северно от ориентира приет в протокола за оглед, по ширина на
около 4.2 – 4.3 м. западно от източната граница на платното за движение или на
около 06.6 – 0.7 м. западно от разделителната линия между лявата и средната
лента. По отношение на скоростта на движенията на превозните средства е било
установено, че тази на лек автомобил
„Шкода Ситиго“ в момента на удара е
била около 13 км/ч., а на мотоциклет
„Пиаджо МР3“ в момента на удара е била около 12 км/м.
В анализираната пътна ситуация, от момента на потегляне на лек
автомобил „Шкода Ситиго“, мотоциклет „Пиаджо МР3“ е бил видим за водача на
автомобила чрез лявото огледало за обратно виждане, при което водачът на лек
автомобил „Шкода Ситиго“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако се бе движил направо, без да отклонява автомобила на ляво. Механизмът
на пътно-транспортното произшествие от
техническа гледна точка е: водачът В.Б.Н. е управлявал лек автомобил „Шкода
Ситиго“ по средната лента на платното за движение на бул. „Васил Априлов“ в
посока от север на юг, като преди кръстовището е бил спрял зад друг автомобил,
на червен сигнал на светофарната уредба. През това време, водачът А.К.К. е управлявал
мотоциклет „Пиаджо МР3“ също по средната лента, със застъпване на
разделителната линия между средната и лявата ленти на платното за движение, на
същия път в същата посока, от ляво от лек автомобил „Шкода Ситиго“. Когато
мотоциклетът „Пиаджо МР3“ е бил зад лек автомобил „Шкода Ситиго“, сигнала на
светофара се е сменил на зелен и лек автомобил „Шкода Ситиго“ е потеглил, като
е подаден и мигач на ляво и е започнал да се движи по дъга с отклонение на
ляво. През това време, мотоциклет „Пиаджо МР3“ вече е бил от лявата страна на
лек автомобил „Шкода Ситиго“. Така е настъпил удар в лявата страна на лек
автомобил „Шкода Ситиго“ и в дясната страна мотоциклет „Пиаджо МР3“. След удара
мотоциклет „Пиаджо МР3“ е паднал на платното за движение на дясната си страна,
а лек автомобил „Шкода Ситиго“ е спрял на платното за движение.
В допълнителното заключение е отразено, че причините за настъпилото произшествие са, че водачът на
мотоциклет „Пиаджо МР3“ – А.К.К. се е движел в непосредствена близост до лявата
страна на лек автомобил „Шкода Ситиго“ /на около 20-30 см./, не е осигурил
достатъчно странично разстояние между него и изпреварваното моторно превозно
средство и се движел в средната лента със застъпване на двойната непрекъсната
разделителна линия между средната и лявата лента на платното за движение. На следващо
място, водачът на лек автомобил „Шкода Ситиго“ – В.Б.Н., при движението си в
средната пътна лента се е отклонил на ляво /но е останал в средната лента до
момента на удара/ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на
мотоциклет „Пиаджо МР3“, който се е движел също по средната лента в
непосредствена близост до лявата част на автомобила и е бил видим чрез лявото
огледало за обратно виждане.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателствени
метериали-
показания на свидетелите- К. ( л. 26-
27), Ц. ( л. 36), Протокол за оглед от 29.09.2017г.,
ведно с албум за посетено местопроизшествие към ( л. 14- 20), Съдебномедицинско
удостоверение № 1122/ 2017г. ( л. 29- 31), Резултати от образно- диагностично
изследване от отделение по образна диагностика ( л. 32- 35), Съдебномедицинска
експертиза № 441/ 2017г., изготвена от вещо лице Б. ( л. 38- 42),
Автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице М., ведно със скица към нея
( л. 45- 59), Протокол за следствен
експеримент от 20.07.2018г., ведно с албум към него ( л. 61- 68), Допълнителна
автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице М., ведно със скица към нея (
л. 70- 91) , справка съдимост на Н. ( л. 95), справка за нарушител/ водач от
системата на с-р „Пътна полиция“, касаеща А.К. ( л. 97), справка за нарушител/
водач от системата на с-р „Пътна полиция“, касаеща В.Н. ( л. 99),
характеристична справка на Н. ( л. 100).
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление. Съдът счита за нужно да
обсъди единствено определени аспекти от изготвените от вещо лице М.
автотехническа и допълнителна автотехническа експертиза. Двете заключения се
допълват и допринасят за пълното, всестранно и обективно изясняване на
релевантни по делото въпроси. Констатира се от съда разминаване в заключениятa на вещото лице досежно
установената от него скорост на придвижване на управляваните от Н. и К. моторни
превозни средства, към момента на настъпване на ПТП. Така, в т. 2 от
заключителната част на автотехническата експертиза е посочено, че при
инициалния сблъсък между двете МПС, л.а. „Шкода Ситиго“ се е движел с около
20км/ч.,а мотоциклет „Пиаджо МР3“ се е движел с около 13км/ч. В допълнителната
експертиза, досежно същия въпрос, в т. 2 от заключителната част, вещото лице е
посочило, че към момента на удара л.а. „Шкода Ситиго“ се е движел с около
13км/ч.,а мотоциклет „Пиаджо МР3“ се е движел с около 12км/ч. Съдът счита, че
следва да бъдат взети предвид именно отразените от вещото лице в допълнителната
автотехническа експертиза стойности. При изготвянето на допълнителното
заключение, вече е осъществен и следствен експеримент, резултатите от който,
вещото лице изрично е взел предвид при формиране на изводите си ( л. 6 от допълнителното
заключение). Предвид това, вещото лице е бил в състояние да състави мащабна
скица на процесното ПТП (л. 7 от допълнителното заключение) и да прецени и
очертае прецизно, както точното място на инициалния сблъсък между двете МПС,
така и тяхното местоположение преди и след него. Това е позволило и коректно да
се определи скоростта на движение, както на л.а. „Шкода Сигиго“, управлявана от
обв. Н., така и на мотоциклет „Пиаджо МР3“, управляван от св. К.. Допълнително,
при защита на заключенията в ОСЗ, проведено на 25.03.2019г. ( л. 36- 37),
вещото лице изрично разясни, че обв. Н., като водач на л.а. „Шкода“, при
правилно настроено ляво странично огледало, би имал пълен обзор, съответно би
могъл своевременно да възприеме движещия се между лентите мотоциклет „Пиаджо“,
управляван от св. К.. Нещо повече- вещото лице е категорично, че обв. Н., стига
да погледне в страничното огледало преди да предприеме маневрата наляво, ще
види приближаващия мотоциклет още в първия момент, в който той се появи зад
„Шкодата“ ( на около един метър зад нея). Всъщност, това именно е и
първоначалния момент, от който следва да се счете, че обв. Н. е възприел
опасността за движението и е следвало да реагира в насока избягването й.
За пълнота на изложението, съдът счита
за нужно да посочи, че обвиняемият, в рамките на проведения разпит,
непосредствено след като е привлечен в това си качество (л. 23) заявява, че е
невинен по така повдигнатото му обвинение. По- детайлни обяснения и съображения
защо счита, че това е така, не са дадени. Трайно установено е в съдебна
практика положението, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа-
като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. В случая обаче, доколкото обвиняемият се
е възползвал от законово гарантираното си право да не даде такива, то за решаващият
състав не възниква задължение да коментира допълнително този въпрос.
Отново за пълнота на изложението следва
да се обоснове и годността на изготвената по делото автотехническа и
допълнителна автотехническа експертиза. Действително, в същите е посочено, че
като изходни данни вещото лице е съобразило показанията, които обвиняемият е
дал като свидетел, преди привличането му като обвиняем. Трайна е съдебната
практика, че тези свидетелски показания, дадени от обвиняемия преди да бъде
привлечен в това си качество, са лишени от доказателствена стойност.
Посочването на тези показания в изходните данни, използвани за целите на експертизите
обаче, не е довело до тяхното опорочаване. Видно от констативно- аналитичната
част на експертизата, при оформяне на правно-релевантните си изводи, вещото
лице е използвало преимуществено обективните находки по делото съдържащи се в
протокола за оглед и фотоалбума към него на л.а. „Шкода Сигиго“, Прококол за
следствен експеримент от 20.07.2018г. и Протокол за оглед на м-т „Пиаджо МР3“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че с поведението си обвиняемият е осъществил всички
съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по
смисъла чл.
343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал 1 НК, доколкото на 29.09.2017 год. в гр. Пловдив, на кръстовището между бул.
„Васил Априлов" и бул. „България" при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил „Шкода", с рег. № *****е нарушил правилата за
движение, а именно:
-
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркиралите превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане в друг път или в крайпътен имот преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение;
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост на А.К.К. ЕГН **********
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е типична
бланкетна, като за преценка за съставомерността на деянието се препраща към
правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно
трайно установената съдебна практика, бланкета на нормата може да бъде запълнен
само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат ( Решение № 289/18 година, I-
во
наказателно отделение, постановено по наказателно дело № 1237/2016 на ВКС ).
От приетото за
установено по делото, се изяснява, че обв. Н. е нарушил именно правилото за
поведение, разписано в чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Обв. Н. е предприел маневра-
отклоняване на управлявания от него л.а. „Шкода Ситиго“ наляво по платното за
движение, без преди това да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и в частност за минаващия покрай него пострадал – св. К.,
управляващ м- т „Пиаджо МР3“. Обв. Н. не се е съобразил с посоката, скоростта
на движение и местоположението на управлявания от К. мотоциклет и вследствие на
това се е стигнало до съприкосновението между двете МПС. Съгласно заключенията
и допълнителните разяснения, дадени от вещото лице, обв. Н. е бил в обективна
възможност да забележи приближаващия от лявата страна мотициклет, още когато
той е бил на около един метър от л.а. „Шкода“. Точно в този момент е възникнала
опасността за движение и съответно е
възникнало задължение за обв. Н. да предприеме съответни мерки и предвиди
поведението си в насока нейното предотвратяване (Решение № 512 от 03.02.2012 г.
по нак. д. № 2268/2011 г. на Върховен касационен съд).
В конкретния случай, за обв. Н. е
съществувало предостатъчно време да се откаже от извършваната от него маневра
(отклоняване автомобила наляво по платното за движение ) и по този начин да
бъде предотвратен инициалният сблъсък. От автотехническата и допълнителната
автотехническа експертиза по делото се изяснява, че ако обв. Н. беше запазил
права траектория на движение по средната лента, без да предприема отклонение
наляво, то е нямало да се достигне до инцидента. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
вменява задължение на водачите на МПС, извършващи маневра внимателно да следят
пътната обстановка по време на осъществяването й. Обв. Н. е бил длъжен да следи
лявото странично огледало на управлявания от него автомобил и едва, когато се
убеди, че няма да създаде опасност, да предприеме действия по извършването й. Допълнително,
натовареният пътен участък, в който се е намирал обв. Н., фактът, че около него
са се намирали и други МПС, е следвало да действа предупредително за него, че е
възможна поява и на други превозни средства на пътното платно, с движението на
които следва да се съобрази ( в този смисъл Решение № 127 от 13.06.2016 г. по
н. д. № 412 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро Н.О).
Деецът притежава специалното качество,
изискуемо от закона, за да бъде субект на престъплението, а именно
правоспособен водач на МПС.
От назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро престъпен
резултат- причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключична кост на А.К.К., която води до трайно
затрудняване движенията на горен, десен крайник.
Престъплението по чл.
343 НК се отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От
една страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай,
това е изводимо от обективните находки по делото- разстоянието, от което св. К.
е бил видим за обв. Н. в лявото странично огледало на л.а. „Шкода“, наличието
на достатъчно разстояние между двете МПС, позволяващо безопасно да бъде
преустановено извършването на маневрата и в същото време липса на каквото и да
било поведение от страна на водача на МПС, целящо избягване на удара. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо- не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. В процесния случай, задължението на обвиняемия да предвиди
настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на
правоспособен водач на МПС. Конкретната му фактическа възможност да предвиди
общественотоопасните последици, следва от особеностите на пътната обстановка, в
която не са били налице фактори, които да възпрепятстват или ограничат ефективното
й възприемане- процесното ПТП е настъпило в светлата част на деня, при ясно
време и суха пътна настилка, без констатирани по нея неравности или пропадания.
Именно и предвид изложеното, то съдът не споделя аргументите на защитата за
наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Както бе посочено вече,
деецът, бидейки правоспособен водач на МПС е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Управлението на МПС е дейност,
която разкрива опасност и специфики. Именно и предвид това, само лица,
придобили съответната правоспособност биват допускани да управляват МПС по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Предвид специалната им
подготовка, то разбирането, което се налага е, че поведението им във всеки един
момент, трябва да е съответно на пътната обстановка и възникналите в процеса на
придвижване опасности.
В случая, както е
видно от приетата за установена фактическа обстановка, пострадалият К. също е
имал неправомерно поведение, доколкото се е движел със своя мотоциклет по
разделителната линия между две пътни ленти. Допускането на нарушение и от
пострадалото лице обаче, в случая не е в състояние да екскулпира обвиняемото
лице, щом същото виновно е допуснало нарушение на ЗДвП и това нарушение се
намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. Съпричиняването следва да бъде съобразено обаче, при индивидуализация
на отговорността на виновния водач.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2,
вр. чл. 342 ал 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода или пробация;
обвиняемият не е осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването
му от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А НК.
По
отношение на останалите две нарушения, вменени на обв. Н., а именно: чл. 76
ППЗДвП -„Маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство
спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в
съседна пътна лента, завиване и други подобни и чл.77 ал.1 ППЗДвП - Водач,
който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал, то съдът счита, че деецът не
следа да носи отговорност по тези два текста.
Както
бе посочено и по- горе, нормата на чл.
343, вр. чл. чл. 342 НК е бланкетна, като съдържанието на същата, следва да
бъде попълнено със съответното правило за поведение от ЗДвП, което се намира в
пряка причинно- следствена връзка с вредоносното събитие. Нормата на чл. 76 от
ППЗДвП изобщо не съдържа в себе си правило за поведение. Тя е единствено с
разяснително съдържание, досежно смисъла на понятието „маневра“ за целите на
закона. Правилото за поведение,
разписано в чл. 77, ал. 1 ППЗДвП на пръв
поглед се съдържа и в нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Нормата на чл. 77, ал.1 от
ППЗДвП обаче, е специална и въвежда конкретно задължение за водача – да се
убеди, че няма забрана за извършване на маневрата ( произтичаща от забраната да
се застъпва и пресича единичната непрекъсната линия – чл. 63, ал.2, т.1 от
ППЗДвП), поради което не чл. 77, ал. 1 ППЗДвП стои в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, а нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП ( в тази насока Решение № 24/ 07.03.2019
по касационно дело №31/ 2019 на ВКС). В случая, л.а. „Шкода“ единствено се е
отклонил наляво в средната лента за движение, но дори и към момента на удара,
той е останал в същата лента и не е пресякъл разделителната линия със
съседната, лява лента.
Поради
това, обв. Н. следва да бъде признат за невинен за това, че на 29.09.2017 год.
в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Васил Априлов" и бул.
„България", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Шкода" с рег. № *****е нарушил правилата за движение, а именно: чл.76 ППЗДвП
-„Маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо
пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в
съседна пътна лента, завиване и други подобни и чл.77 ал.1 ППЗДвП - Водач,
който има намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата- да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал и на основание чл. 304 НПК, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в
тази му част.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия Н., съдът
съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства следното: на пострадалото
лице е причинена не само съставомерната средна телесна повреда, но и по-леки
наранявания, които не се отразяват на квалификацията на деянието.
По
отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът отчете: добрите
характеристични данни на обвиняемия- неосъждан, работещ, непосредствено след
извършване на деянието е оказал помощ на пострадалото лице. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и допуснатото съпричиняване на вредоносното
събитие от страна на пострадалия К..
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът счита, че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лв. Този размер на санкцията
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия,
като съдът счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия, без да
се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и
употребената държавна репресия.
От
справката на обв. Н. за нарушения по смисъла на ЗДвП е видно, че същият няма извършени
тежки нарушения, процесното деяние се явява изолирано в живота му на фона на над
двадесет години стаж като правоспособен водач. Ясно е, че процесното деяние е
откъслечно нарушение, а не поредно проявление на трайно следвана, негативна
линия на поведение. Предвид това, съдът счита, че не следва на основание чл.
78а, ал.4 НК, да постановява и лишаване от право да се управлява МПС,
предвидено в нормата на чл. 343г, вр. чл. 343 НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, обвиняемият
Н., следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР- Пловдив, сума в размер от 709, 12 / седемстотин и девет
лева и дванадесет стотинки /, представляваща разноски, сторени в рамките на
досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемият Н., следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС- Пловдив, сума в размер от 20 /двадесет лева /, представляваща
разноски, сторени в рамките на съдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.