РЕШЕНИЕ
Номер 584/22.10. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На двадесет и пети септември през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 495 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. чл. 258 ЗЗД във вр. чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Ищецът - ЕТ „ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Карлово, община Карлово, обл. Пловдив твърди,
че на 16.08.2016 г. между него в качеството му на възложител и „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като
изпълнител е сключен договор за строителство, по силата на който ищецът е
възложил, а ответника е приел
извършването на СМР на „Магазин за авточасти и автосервиз“, находящ се в УПИ
Х-1623, кв. 495, с идентификатор 68850.524.1623 по КК и КР, в гр. Стара Загора,
предвидени в одобрен инвестиционен проект и съгласно Количествено-стойностна
сметка, неразделна част от посочения договор. Твърди, че общата стойност на
договора е в размер на 458 451,42 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение е
започнал да тече на 19.08.2016 г., когато е бил предаден на изпълнителя пълният
комплект от документи на строителния обект. На същия ден сочи да е бил съставен
и протокол обр. № 2 за откриване на строителна площадка и даване на строителна
линия. Ищецът твърди, че съгласно чл. 3
от договора, срокът за изпълнение е 120 календарни дни, т.е. същият е следвало
да бъде завършен на 16.12.2016 г., като по време на изпълнението, строителят не
е искал или сочил причини за удължаване срока за изпълнение на строителството. Сочи,
че изпълнителят не е изпълнил в срок, като неизпълнените до изтичане на
посочения срок работи възлизат на сумата от 280 9764,47 лв. без ДДС. От друга
страна, стойността на изпълнените, но неприети работи по протоколи от № 1 до № 10
вкл., възлизат на общата стойност от 324 032,44 лв. без ДДС, което
съпоставено със стойността на договора представлява 70,68 % изпълнение на
договора, което е сторено много след крайния срок, а стойността на
неизпълнените строителни работи възлизат на общата стойност от 134 418,98
лв. без ДДС. На следващо място ищецът твърди, че некачествено изпълнените СМР,
за които е предвидена неустойка по чл. 22, ал.1 от договора се изразяват в
изпълнение на покривна конструкция на обекта в отклонение на одобрените
проекти, което било констатирано от всички участници в строителния процес, с
изключение на изпълнителя, при подписване на Акт от 29.03.2017 г. за
установяване на строежа при спиране на строителството – Образец 10. Сочи, че
отказът на ответника да изпълни покриваната конструкция, съгласно одобрените
инвестиционни проекти, с мотив, че липсват определени елементи в количествено -
стойностната сметка е довело до недостатъци в изпълнението, компрометиращи
изцяло покривната конструкция. С оглед посоченото, счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на строителя по
чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, за обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи
от недостатъците в резултат на некачественото изпълнение на работата, които в
случая се дължат на лицето, търпящо вреди, а именно ищеца, в качеството му на
инвеститор – собственик на обекта. Въз основа на изложеното настоява съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца общата сума
от 52 881,48 лв., представляваща претърпени вреди от неизпълнение на
договорни задължения по Договор за строителство от 16.08.2016 г. за извършването на СМР на
„Магазин за авточасти и автосервиз“, находящ се в УПИ Х-1623, кв. 495, с
идентификатор 68850.524.1623 по КК и КР, в гр. Стара Загора, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане,
формирана както следва:
·
неустойка за забава в размер на 45 845,14 лв.,
представляващи 10 % от стойността на договора без ДДС, уговорена в чл. 20, ал.2
от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017 г.;
·
неустойка, в размер на 512,73 лв., дължима за некачествено изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от Договора, в размер на 1% от
стойността на некачествено изпълнените работи, изчислена върху неприетите работи
по протоколи № 9 и № 10, респ. ДФ № **********/ 15.02.2017 г. и ДФ №
**********/09.03.2017 г.;
·
разноски в размер на 308,16 лв., съгласно чл. 22, ал.2
от Договора за строителство, представляващи направени допълнителни разходи от
възложителя за закупуване на капаци и решетки по ДФ № **********/03.07.2017 г.
;
·
допълнителни разходи за поправяне и отстраняване на
некачествено изпълнени работи в размер на 5478,62 лв., съгласно чл. 9, т.9.7 от
Договора във вр. с чл. 22, ал.2 по оферта, изготвена от „Гевонстрой ИАА“ ООД
Карлово;
·
необходими разходи в размер на 634.29 лв., съгл. чл.
6, ал.1 от Договора, представляващи цената на ел. енергията за строителния
обект по фактури от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД както следва: ДФ №
**********/31.10.2016 г. на стойност 69,44 лв., ДФ № **********/30.11.2016 г.
на стойност 33,08 лв. , ДФ № **********/31.12.2017 г. на стойност 87,66 лв., ДФ №
**********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., ДФ № **********/28.02.2017 г.
на стойност 194,64 лв. и ДФ № **********/31.3.2017 г. на стойност 88.27 лв.
Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
- „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1,
ап.1 с депозирания от него отговор оспорва исковете по основание и размер.
Възразява срещу твърдението, че е неизправна страна по договора, като твърди,
че не е налице забава или неизпълнение по негова вина. Навежда твърдения, че
промените в сроковете са настъпили по вина на възложителя. Твърди, че е спрял
да изпълнява, поради лоши метеорологични условия, а в последствие и поради
неплащане от страна на възложителя и последвалото разваляне на договора на
18.03.2017 г. от страна на изпълнителя, поради неизпълнение на възложителя за
плащане в цялост на извършените работи. Твърди, че възложителят не е правил
възражения в предвидения срок срещу извършената работа, поради което
изпълнителят е считал същата за приета без възражение. Сочи, че веднага след
разваляне на договора изпълнителят е поискал да се състави от строителния
надзор Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, като изрично е уведомил възложителя за датата, до която ще се
охранява обекта и ще има представители на изпълнителя, но така и не бил
съставен такъв акт, нито изпълнителят е бил канен да подпише такъв акт на
посочената дата в представеното от ищеца копие на акт обр. 10 – 29.03.2017 г.,
която дата оспорва като недостоверна; оспорва и като неверни констатациите в
посочения документ. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът в качеството му
на изпълнител е отказал да изпълни покривната конструкция, съгласно одобрените
инвестиционни проекти, като твърди, че вентилационните отдушници не са били
предвидени в ККС, поради което е бил готов да ги изпълни, в случай че му бъдат
допълнително възложени и заплатени. Твърди, че допълнително споразумение за тях
не е било подписвано, поради което счита претенцията на ищеца в тази част за
неоснователна, доколкото разходите за
тези СМР на покривната система не представляват допълнителни разходи за
поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи, още повече, че
същите не са били и изпълнени от третото лице, посочено от ищеца, съответно
заплатени от последния, поради което и няма как да се приеме, че същите
представляват някакви претърпени вреди. На последно място възразява, срещу
твърдението на ищеца, че захранването с вода на обекта и с електрическа
енергия, необходими за работа на съоръженията са за сметка на изпълнителя.
Отделно от това, тези суми никога не са претендирани от ответника, не е ясно от
представените фактури нито за кой обект са, нито за кой период се отнасят.
Претендира разноски.
В
депозираната допълнителна искова молба, ищецът поддържа заявеното в
първоначалната такава, като уточнява, че ответникът не е поискал нито веднъж
съставяне на документ за спиране на строителството, съгласно чл. 5 от договора.
Твърди, че именно изпълнителя е отказал да подпише акта за спиране на
строителството и установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството от 29.03.2017г..
В
допълнителния отговор ответникът поддържа направените с първоначалния отговор
възражения. Твърди, че акта за спиране на строителството от 29.03.2017г. не е
подписан от негов представител, тъй като не е бил поканен да стори това.
Съдът, като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Няма
спор, а последното се установява и представения договор за строителство, че на
16.08.2016г. между ищеца, в качеството му възложител и ответника като изпълнител
е сключен договор за строителство, по силата на който възложителят е възложил,
а изпълнителя е приел да изпълни СМР на „Магазин за авточасти и автосервиз“,
находящ се в УПИ Х-1623, кв. 495 с идентификатор № 68850.524.1623 в гр. Стара
Загора, ул. Патриарх Евтимий, предвидени в одобрения инвестиционен проект и
съгласно количествено – стойностна сметка, неразделна част от същия. Страните
са уговорили срок за изпълнение на СМР –та - 120 календарни дни, който започва
да тече от по-късната от датите, а именно тази на съставяне на Протокол обр. 2,
издаване на разрешение за строеж или предаване на работни проекти, като
крайната дата на срока се удостоверява с подписването на Акт обр. 15 – вж.
чл.4.
Съгласно
чл.6 от договора цената на договорената услуга се формира по приложената
количествена стойностна сметка и е в размер общо на 458 451.41 лв. без
ДДС, като включва всички необходими разходи на изпълнителя за цялостно
изграждане на обекта, включително тези за вложени материали, подготовка на
строителството, необходимото временно строителство, транспорта, механизация,
енергия, складиране и други подобни, работна ръка, извънреден труд, охрана на
труда, застраховка на строителя по чл. 171 от ЗУТ и всички присъщи разходи,
свързани с възложените СМР, неупоменати изрично, както и печалба за
изпълнителя. Предвидено е извършените СМР да се заплащат поетапно на
изпълнителя до 95 % от стойността на актуваните и действително извършени СМР по
договора на всеки 30 дни, за което изпълнителя представя констативен протокол Образец
19 с количествена сметка, придружена със сертификати и декларации за
съответствие на вложените материали и оригинална фактура. Страните са се
съгласили, че плащанията на поетапно приетите СМР се извършват в срок от 7
календарни дни от подписване на приемо – предавателен протокол Акт обр. 19 и
представяне на изброените документи, а окончателното плащане в размер на 5 % от
актуваните и действително извършени дейности възложителя заплаща в срок от 2
месеца, след въвеждане на сградата в експлоатация, но не по-късно от 4 месеца
след подписване на окончателния приемо – предавателен протокол Акт обр. 19 за
извършване на СМР по договора.
Страните
са предвидили в чл. 26 от договора всички съобщения във връзка с договора да
бъдат в писмена форма, като същата се счита спазена и когато съобщенията бъдат
изпратени на адресите на електронните пощи, посочени в договора, като те се
смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.
На
11.08.2016г. между възложителя и инж. И.А.Д. е сключен договор, с който ЕТ
„ФАРМАКОН – Адела Маринова“ е възложила на изпълнителя инж. И.Д., който се е
съгласил да осъществява инвеститорски контрол на строеж „Магазин за авточасти и
автосервиз“, находящ се в УПИ Х-1623 кв. 495 с идентификатор 68850.524 в гр.
Стара Загора.
Няма
спор между страните, че част от възложените СМР-та са извършени и приети от
възложителя, за което са съставени Протоколи за приемане на СМР, обр. 19 с № 1
- 8 вкл., както и че възложителят е заплатил цената на изработеното. Този факт
се потвърждава и от приетата ССчЕ на в.л. Г.
Протокол
№ 9 от 13.02.2017г. и в съответствие с уговореното в чл. 26 от договора е
изпратен на електронната поща на възложителя на 10.02.2017г., а на 11.02.2017г.
е постъпил отговор, в който възложителя чрез осъществяващия възложения от него
инвестиционен контрол инж. И.Д. е посочил, че приемането на покривната система
ще бъде извършено след окончателното завършване на всички работи по нея и след
като бъдат изпълнени отдушниците на канализацията и вентилацията на покрива. В
отговор на постъпилото писмо изпълнителя е уточнил, че отдушниците на
канализацията и вентилацията на покрива не са включени в количествено
стойностната сметка към Договора и могат да бъдат изпълнени само след
допълнителното им възлагане и заплащане от възложилия ги и е посочил, че същото
следва да се счита за писмена покана за приемане на Акт 9. На 22.02.2017г.
изпълнителя е изпратил писмо на електронната поща на възложителя, с което е
посочил, че възложителя не е се е явил в предвидения 2 дневен срок за приемане
на СМР-тата, за които е съставен протокол № 9, поради което и с приложението на
уговореното в чл. 12.3 от договора е приел, че работите са приети без забележки
и възложителя следва да плати стойността на изработеното. Издадена е фактура №
********** от 15.02.2017г. с посочено основание – извършени СМР, съгласно
протокол за приемане на СМР № 9 от 13.02.2017г. и с посочена сума за плащане в
размер на 20 023 лв., която няма спор, че е платена от възложителя на 03.04.2017г..
Плащането на стойността, за която е издадена фактурата е потвърдено и от
изводите по приетата без възражения от страните ССчЕ на в.л. Г..
На
08.03.2017г. е съставен протокол за приемане на СМР № 10 /окончателен/ на обща
стойност 41 504.22 лв., който е изпратен на възложителя с писмо на
електронната поща на същия на 06.03.2017г. за приемане на изработеното. Със
същото писмо и в съответствие с уговореното в чл.12.2 от договора изпълнителя е
уведомил възложителя, че спира извършването на СМР-та до плащане на фактура №
********** от 15.02.2017г.. Издадена е от ищеца фактура № ********** от
09.03.2017г. на обща стойност 41 504.22 лв., която е изпратена на
възложителя, заедно с писмо изх. № 95 от 09.03.2017г., в което и тъй като
плащането на задължението по фактура № ********** от 15.02.2017г. за
извършените СМР е просрочено с повече от 14 дни, е направено изявление за
разваляне на договора за строителство, в случай, че ответника не заплати своето
парично задължение. Коментираното писмо и фактура са изпратени на възложителя с
пратка на Еконт с обратна разписка, като получаването им на 10.03.2017г. е
удостоверено с подписа на И.Ж.
Със
следващо писмо изх. № 118 от 20.03.2017г. ищецът е уведомил възложителя, че
въпреки полученото от него писмо изх. № 95 от 09.03.2017г. и фактура № ********** от 09.03.2017г., същия
не е изпълнил задължението си за заплащане на сумата по фактура № ********** от
15.02.2017г. и е посочил, че счита договора за строителство за развален, като е
поканил възложителя да му заплати дължими по договора суми, вкл. и
приспаднатите 5 % от извършените и актувани СМР-та по съставените протоколи №
1-10 в размер на 16 201.62 лв., както и неустойки за забава, за което е
определен 3 дневен срок. Коментираното писмо няма данни да е получено от
възложителя, като приложената обратна разписка – л.101 е с посочена пратка, без
да е удостоверено съдържанието на същата.
На
29.03.2017г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството, поради смяна на строителя, който е подписан от всички
участници в процеса на строителство, освен от изпълнителя. Констатациите в
същия са, че сградата е изпълнена в груб строеж, изпълнени са основи –
фундаменти, носеща метална конструкция,
монтирани външни стени – термопанели, монтирана покривна система; за изпълнени
са приети площадков водопровод с частично изпълнена водопроводна шахта и
площадкова канализация. Констатирано е, че част от изпълнените СМР са в
отклонение от одобрените проекти, тъй като в покривната система не са изпълнени
вентилационни отвори за вентилирането на покривната система и вентилацията на
канализацията.
От
приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ – първоначална и допълнителна на
в.л. С.Ж., изготвена след оглед на място се установява, че към момента на
огледа сградата е завършена в груб вид без изпълнени довършителни работи по
нея, с монтирана конструкция, фасадни панели, изпълнена покривна изолация /без
направени отвори на отдушници на канализацията/, без монтирани част от
фасадните врати, започнати част от довършителните работи, незавършени електро,
водопроводна и канализационна инсталация, не е завършена вертикална планировка,
няма и ограда или изпълнени са 70-75% от цялото строителство и 75-78% от
договорените СМР. Уточнено е от експерта, че по приложената към договора
КСС няма отделни позиции за изпълняване
на отдушници на трите канализационни клона и за изпълнение на пароотдушници на
покривната изолация, въпреки че са предвидени в одобрения проект. Вещото лице е
констатирало, че по искане на възложителя е променено фасадното оформление на
сградата – от вертикално е изпълнено хоризонтално монтиране на фасадните
термопанели, което според експерта е наложило изпълнение на допълваща метална
конструкция за захващане на същите. Констатирал е, че са изготвени проекти за
промяната, но същите не са съгласувани с общинската администрация и няма данни дали
и кога са предадени от възложителя на изпълнителя. В.л. инж. Ж. е констатирал и
други промени при строителството, изразяващи се в ситуационно несъответствие на
каломаслоуловителя, наложени от опасността от подкопаване на сградата при
изпълнение на изкопните работи, свързани с полагането му; отклонения за
дъждоприемните оттоци, които са предвидени от строителя, но са заложени да се
изпълнят на място заедно с вертикалната планировка с цел синхронизация на
котите на настилката; водомерната шахта е изместена, тъй като по проект е
попадала върху бетонова плоча, която служи за основа на оградата на съседен имот
и съществува опасност от срутване на оградата при разбиване на бетона. Експертът е посочил, че видно от приложената
справка от метериологичната служба по време на изпълнение на договора е имало
продължителни периоди на лоши метеорологични условия, непозволяващи извършване
на СМР, така че да отговарят на нормативните изисквания или БДС и европейските
норми за качество, както и че останалите неизпълнени довършителни работи са до
голяма част свързани с т.нар. мокри процеси, които не могат да се изпълняват при
ниски температури. При извършения оглед на място вещото лице е посочило, че
водомерната шахта не е завършена в пълен обем, поради незавършване на
вертикалната планировка на строежа, доколкото същата е в площта за транспортна
комуникация – път за достъп до халето и не може да се завърши, поради липса на
ниво на горен капак.
Съдът
приема, че макар и неподписана от възложителя по договора за изработка
издадената от изпълнителя фактура № ********** от 09.03.2017г. следва да се
приеме като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, след
като съдържа необходимите реквизити за осъществяваните елементи на
сделката.
При
съобразяване уговореното в чл.3.1 от договора за строителство, съдът приема, че
волята на страните е работата да се приема поетапно – с отделни приемо –
предавателни протоколи, съответно задължението на възложителя за заплащането й
възниква с приемането й т.е. уговореният начин на плащане на дължимото
възнаграждение не е след изпълнение на възложените СМР в пълен обем, а се дължи
в 7 дневен срок от предаването, респ. приемането на поетапно изпълнената
работа, за което свидетелства и установения факт, че плащането е следвало
издаването на фактурите – вж. заключението на в.л. Г..
Вярно
е, че съставения протокол обр. 19 № 10 от 08.03.2017г. не е подписан от
възложителя, но това не означава, че работата, така както е възложена не е
извършена, който факт се установява от заключение на в.л. С.Ж.. Казаното
означава, че е налице изпълнение на договореното – вж. чл.1, ал.1 и ал.2 от
договора, а неизпълнението на невъзложени и неприети работи не е основание
възложителя да откаже приемането на точно изпълненото. Други възражения за
неприемането на актуваните работи не са заявени от възложителя, поради което и
съдът приема, че същия е приел изработеното с конклудентни действия, доколкото
ползва изработеното по предназначение, съобразно етапа на строителство и
предвид уговореното поетапно предаване на извършената работа.
Страните
са предвидили, в чл. 20, ал.2 от договора, при забава за завършване и предаване
на работите в предвидения срок изпълнителят да дължи неустойка в размер на 0.5
% от стойността на неизпълнените работи без ДДС за всеки просрочен ден, но не –
повече от 10 % от стойността на договора без ДДС. За да се дължи коментираното
обезщетение, уговорено между страните по договора като мораторна неустойка,
следва да се установи, че изпълнителя е неизправна страна, тъй като
изпълнението му е неточно във времево отношение или закъсняло. Срокът за
изпълнение на възложените СМР е уговорен на 120 календарни дни, като същия
започва да тече от по-късната от датите на съставяне на Протокол обр. 2, от
представяне на копие от разрешението за строеж или работните проекти – един
комплект. Протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне
строителна линия и ниво на строежа е съставен на 19.08.2016г., на която дата е
предаден на възложителя архитектурния проект за обекта, но без част Електро –
вж. л.8, а разрешението за строеж е № 19-313 от 20.06.2016г.. Или макар и съдът
да приема, че фактически изпълнението на възложените СМР да е започнало на
19.08.2016г., то не може да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че
изпълнението е закъсняло по вина на изпълнителя, тъй като уговореното условие
за начало на срока за изпълнение не е настъпило към тази дата, доколкото не е
представен пълен работен проект, така както е уговорено в чл. 4 от договора. Налице
е хипотезата на чл. 95 ЗЗД – кредиторът е в забава, тъй като не е оказал
необходимото съдействие на длъжника, за да обезпечи неговото изпълнение, доколкото
е предал част електро от проекта в един по-късен момент – вж. показанията на
св. Р. – „…част „Електро“ липсваше…“, потвърдени и от св. Д., която забава
освобождава от отговорност изпълнителя. Допълнителен аргумент в подкрепа на
наложилия се извод за това, че не е налице виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя в посока – неточно във времево отношение е установеният факт от
приетата СТЕ, така и от събраните гласни доказателства и конкретно показанията
на св. Р., който твърди, че по искане на възложителя е била променена фасадата
и конкретно начина, по който се редят термопанелите – от вертикал на
хоризонтал, което е повлияло на срока за приключване на обекта. Последно коментираното
обстоятелство е потвърдено и от св. Д., който твърди, че промяната в
нареждането на термопанелите, наложена от възложителя е довело до забава на
обекта. Изложеното до тук налага извод за неоснователност на претендираната
неустойка за забава, уговорена в чл. 20, ал.2 от договора и налага отхвърляне
на претенцията за заплащане на сумата от 45 845,14 лв..
По
исковете за заплащане на неустойка, в размер на 512,73 лв., дължима за некачествено изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от договора за строителство от
16.08.2016г., в размер на 1% от стойността на некачествено изпълнените работи,
изчислена върху неприетите работи по протоколи № 9 и № 10, респ. ДФ №
**********/ 15.02.2017 г. и ДФ № **********/09.03.2017 г.; обезщетение за
неизпълнение в размер на сумата от 308,16 лв., съгласно чл. 22, ал.2 от
Договора за строителство, представляваща направени допълнителни разходи от
възложителя за закупуване на капаци и решетки по ДФ № **********/03.07.2017 г.
и обезщетение в размер на допълнителните разходи за поправяне и отстраняване на
некачествено изпълнени работи в размер на 5478,62 лв., съгласно чл. 9, т.9.7 от
Договора във вр. с чл. 22, ал.2 по оферта, изготвена от „Гевонстрой ИАА“ ООД
Карлово, съдът взе предвид, че съгласно чл. 22, ал.1 от договора страните са
предвидили при некачеството извършване на СМР освен задължението за
отстраняване на дефектите и другите възможност, съгласно чл. 265 ЗЗД
изпълнителя да дължи неустойка в размер на 1% от стойността на некачествено
извършените СМР, но само при условие, че не се е явил на обекта и не е
предприел отстраняване на дефектите, в случаите когато следва да носи
отговорност за тях в гаранционните срокове. Съответно в чл.22, ал.2 от договора
е предвидено задължение за изпълнителя за възстановяване на разноските за
отстраняване на недостатъците по действителни пазарни цени за извършване на СМР
към момента на извършването им в 7 дневен срок след представяне на
доказателства за извършването им и заплащането им от възложителя.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението
покрива реално претърпяната вреда в резултат на договорно неизпълнение. Вредата
може да се изрази както в претърпяна загуба, така и в пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението.
Претендираното
обезщетение, заявено като неустойка за некачествено изпълнение е свързано с
изпълнение на покривната конструкция, части от която макар и предвидени в
одобрения архитектурен проект, не са възложени за изпълнение на ответника. Няма
спор, че тези части не са изпълнени от ответника, което неизпълнение не може да
се определи като виновно, тъй като не е договорено – вж. чл.1, ал.1 и ал.2 от
договора. От значение е и установеният факт, че ответникът е предложил на
възложителя изпълнение, с което е изпълнил задължението си по чл. 260, ал.1 ЗЗД, но поради не постигнато съгласие предложеното не е прието, с което и на
основание чл. 260, ал.1, изр. последно ЗЗД за изпълнителя е възникнало правото
да се откаже от договора. Следва да се
има предвид, че невъзложеното, респ. неизпълненото по тази причина не може да
страда от недостатъци, за чието отстраняване се претендират процесната неустойка,
което е достатъчно предявената претенция да бъде отхвърлена.
Заявеното
за заплащане обезщетение в размер на сумата от 5478.62 лв., представлява офертна
цена, дадена от трето лице за изпълнение на невъзложените на ответника СМР-та –
л.33, която, нито има данни да е приета от възложителя, нито приетото да е
изпълнено и евентуално платено от възложителя, за да се претендира цената му от
ответника под формата на обезщетение за неизпълнение. Следва да се има предвид
и установеното от в.л. С.Ж. обстоятелство, че при огледа на място същия е
констатирал липса на направени отвори за вентилация на канализацията, което
потвърждава извода за неизпълнени СМР-та, чието заплащане се претендира от
ответника като обезщетение за неизпълнение. Дори и да се приеме, че
коментираното обезщетение представлява такова за вреди от неизпълнен договор в
общата хипотеза на чл. 82 ЗЗД и извън уговореното в чл. 22, ал.2 от договора,
то същото е отново недължимо, тъй като не е налице вреда, която да е в пряка и
непосредствена връзка с виновно неизпълнение на длъжника, която да подлежи на
обезщетяване. Изложеното следва да бъде съобразено и по повод претендираните за
възстановяване разходи в размер на 308,16 лв. за закупуване на капаци и решетки
по ДФ № **********/03.07.2017 г., за които следва да се отчете и
обстоятелството, че няма никакви данни дали и къде са монтирани, което не позволява
да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 22, ал.2 от договора.
Изцяло
неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане от ответника на необходими
разходи в размер на 634.29 лв., дължимостта на които според предявилия ги е чл.
6, ал.1 от Договора, представляващи цената на ел. енергията за строителния
обект по фактури от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД както следва: ДФ №
**********/31.10.2016 г. на стойност 69,44 лв., ДФ № **********/30.11.2016 г.
на стойност 33,08 лв. , ДФ № **********/31.12.2017 г. на стойност 87,66 лв., ДФ № **********/31.01.2017
г. на стойност 161,20 лв., ДФ № **********/28.02.2017 г. на стойност 194,64 лв.
и ДФ № **********/31.3.2017 г. на
стойност 88.27 лв.. От представените фактури – л.30-32 е видно, че същите са
издадени на получателя на доставката ЕТ „Фармакон – Адела Маринова“ без данни
за обекта, на който е доставена
фактурираната електрическа енергия, което е достатъчно основание
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Дори и в аванс за ищеца да се
приеме, че фактурите са за консумирана на строителния обект елекрическа
енергия, доколкото липсват доказателства стойността, за която са издадени
същите да е заплатена от ищеца, то не е налице и пасив, възстановяването на
който се търси от ответника. Изводът е, че и този иск е неоснователен и ще се
отхвърли.
При
този изход на спора на ответника се дължат разноски, които съгласно приложения
списък на разноските по чл. 80 ГПК съдът констатира да са в размер на 2950 лв.,
представляващи платени възнаграждение за адвокат и депозити за вещи лица.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „ФАРМАКОН-АДЕЛА
МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул.
Ангел Кънчев № 30 искове да бъде осъден „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето
№ 15, ет.1, ап.1 да му заплати следните суми:
·
45 845,14 лв., представляваща неустойка за забава
на 10 % от стойността на договора за строителство от 16.08.2016г. без ДДС, уговорена
в чл. 20, ал.2 от договора, за периода от 17.12.2016 г. до 31.07.2017 г.;
·
512,73 лв., представляваща неустойка за некачествено
изпълнение, уговорена в чл. 22, ал. 1 от
договора за строителство от 16.08.2016г., в размер на 1% от стойността на
некачествено изпълнените работи, изчислена върху неприетите работи по протоколи
№ 9 и № 10, респ. ДФ № **********/ 15.02.2017 г. и ДФ № **********/09.03.2017
г.;
·
308,16 лв., представляваща обезщетение, дължимо съгласно
чл. 22, ал.2 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващо
направени допълнителни разходи от възложителя за закупуване на капаци и решетки
по ДФ № **********/03.07.2017 г. ;
·
5478,62 лв., представляваща обезщетение за допълнителни
разходи за поправяне и отстраняване на некачествено изпълнени работи, съгласно
чл. 9, т.9.7 от Договора за строителство от 16.08.2016г. във вр. с чл. 22, ал.1
по оферта, изготвена от „Гевонстрой ИАА“ ООД Карлово;
·
634.29 лв., представляващи необходими разходи съгласно
чл. 6, ал.1 от Договора за строителство от 16.08.2016г., представляващи цената
на електрическа енергия за строителния обект по фактури от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД както следва: ДФ № **********/31.10.2016 г. на стойност
69,44 лв., ДФ № **********/30.11.2016 г. на стойност 33,08 лв. , ДФ №
**********/31.12.2017 г. на стойност
87,66 лв., ДФ № **********/31.01.2017 г. на стойност 161,20 лв., ДФ №
**********/28.02.2017 г. на стойност 194,64 лв. и ДФ № **********/31.3.2017
г. на стойност 88.27 лв.
ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от 03.08.2017г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА ЕТ
„ФАРМАКОН-АДЕЛА МАРИНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Карлово, ул. Ангел Кънчев № 30 да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. Колю Фичето № 15, ет.1,
ап.1 сума в размер на 2950 лв., представляваща разноски по заплащане на
адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: