Р Е Ш Е Н
И Е № 260349
гр.Пловдив, 22.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №445 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б.Б.Б., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.Я.Д., съдебен адрес ***, твърди, че е пострадал при
пътно-транспортно произшествие на 01.02.2018 г. в с. Добралък, на ул.“Бърце“
№5. Твърди, че произшествието е причинено виновно от А.Я.К. при управление на
сметосъбиращ автомобил марка Хюндай, модел ХД82, с рег.№***. При изкачване на
стръмна улица, водачът на сметосъбиращия автомобил е изгубил контрол над него,
вследствие на което превозното средство е поднесло, тръгнало назад и се е
ударило в стената на близка къща. По това време ищецът е пътувал в задната част
на автомобила на обособена за работниците степенка. При движението назад
автомобилът се е ударил с дясната си степенка в намиращия се отдясно скат, при
което степенката се е счупила и притиснала крака на ищеца. По това време той е
изпълнявал работата си на ***. По случая е образувано наказателно производство,
приключило с налагане на наказание лишаване от свобода на виновния водач.
Твърди, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност до
17.06.2018 г. На 26.02.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция до
застрахователя, а с писмо от 26.05.2020 г. застрахователят е отказал плащането
на обезщетение. В исковата молба се
твърди още, че в резултат от произшествието на ищеца е било причинено
счупване на тялото на тибията вляво
(фрактура на лява подбедрица). На 01.02.2018 г. ищецът е претърпял оперативно
лечение с наместване на фрактурата и вътрешна фиксация. След изписване от
болницата на ищеца е дадено предписание да не натоварва долния ляв крайник за
период от 45 дни, насочен е за рехабилитация и физиотерапия. Провеждал е и
медикаментозна терапия в домашни условия. Твърди се, че болките от травмата са
били особено интензивни през първия месец от възстановителния период. Ищецът е
изпитвал сериозни затруднения при придвижване, не е можел да стъпва на левия си
крак продължително. Цялостната му походка се е изменила. В продължение на
повече от 7 месеца фрактурата не е могла да зарасне. На 20.08.2018 г. ищецът е
бил приет повторно в болнично заведение за лечение. На 22.08.2018 г. са
премахнати оперативно имплантираните уреди. Ищецът е бил освидетелстван с три
броя решения на ТЕЛК. От инцидента до настоящия момент същият е с трайно
намалена работоспособност. Описват се изживените болки, страдания, неудобства,
съчетани със страх и уплаха от случилото се. Въз основа на изложените
обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 60 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със законна
лихва от 15.04.2020 г. (датата на отказа за изплащане на обезщетението от
застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д., оспорва исковете. Оспорва да е налице
изключителна вина на водача на автомобила, посочен в исковата молба. Възразява,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди,
че ищецът е скочил от степенката и не се е намирал върху нея в момента на
сблъсъка. Ударът между автомобила и къщата е настъпил от ляво на автомобила.
При това положение, ако ищецът не беше скочил от автомобила, той не би
претърпял твърдените наранявания. Поддържа, че приносът на ищеца в
причиняването на вредите е голям и това е основание за намаляване на
претендираното обезщетение. Оспорва се ищецът да е претърпял описаните в
исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Възразява се, че искът е
прекомерно завишен по размер. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Възразява се ответникът да е изпаднал в забава и да дължи претендираните
закъснителни лихви.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че с
одобрено от съда споразумение от 30.11.2018 г. по НОХД 7472/2018 г. на РС –
Пловдив А.Я.К. ***, е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.3, пр.III-то, б.а, пр. II вр. с ал.1 б.“б“ във вр. с чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 01.02.2018 г. в с.Добралък, обл. Пловдив, при управление на
МПС марка „Хюндай ХД 72“ с рег. № ***, е нарушил правила за движение по
пътищата, при което по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от
едно лице, а конкретно на ищеца Б.Б.Б. – средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на тулото на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване движенията на
левия долен крайнит. За посоченото на виновния водач е наложено наказание по
НК.
От приложените по делото
епикризи се установява, че ищецът е постъпил в болница на 01.02.2018 г. с
диагноза „счупване на тялото на тибията“ и е изписан на 12.02.2018 г.
Междувременно е проведено оперативно лечение. Препоръчано е да не натоварва
левия долен крайник за срок от 45 дни и да приема медикаменти, насочен е за
рехабилитация и физиотерапевтично лечение. Ищецът е постъпил в болница отново
на 20.08.2018 г. до 24.08.2018 г. за операция – отстраняване на имплантирани
уреди.
С експертни решения на
ТЕЛК, издадени в периода от 15.08.2018 г. до 28.08.2019 г., трудовото състояние
на ищеца е оценено като „временна неработоспособност“ и „трайно намалена
работоспособност“, като с последното решение намалението на работоспособността е
отчетено на 90 %, в резултат от допълнително понесен през ноември 2018 г.
инфаркт на миокарда.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните, а това е отразено и в приложената по делото
справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от А.К. автомобил е сключен
договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие 18.06.2017 г. – 17.06.2018 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 26.02.2020 г., към която са
приложени констативен протокол за ПТП, епикризи, експертни решения, медицински
документи и препис от горецитираното споразумение по н.о.х.д.№7472/2018 г. на
ПРС. С писмо от 26.05.2020 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като не са представени документи, доказващи и установяващи
безспорно основателността на претенцията.
Прието е заключение на
съдебно-медицинска експертиза, според което в следствие произшествието на
01.02.2018 г. ищецът е получил закрито счупване на лявата голямопищялна кост и
охлузване на кожата на същото място. Травмата е довела до трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за повече от една година. Причинена е била
болка със силно изразен характер. Болевите усещания са намалявали бавно с
времето. Техният интензитет е бил най-силен по време на травмата и
непосредствено след извършените оперативни намеси. Понастоящем лицето е с
напълно зараснала фрактура. Придвижва се без помощни средства с накуцваща,
отбременяваща походка с левия крак. Оплаква се от болки в лявото коляно при
влошаване на времето и по-продължително натоварване. Според експерта болката би
отшумяла след провеждане на амбулаторно или санаториално физиотерапевтични
процедури и оперативно отстраняване на интрамедуларния пирон. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че накуцването е от съседни стави, като
травмирането им е отново резултат от произшествието. Уточнява и, че ищецът е
бил почти година на патерици, като за конкретния механизъм и мястото на удара в
човешкото тяло е характерно поне 15 %, дори повече, незарастване.
Прието е заключение на
комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза, според което механизмът
на травмата е от директен тип, а при скачане от процесното МПС механизмът би
бил индиректен – огъвачен или торзионен. Травмата е получена при притискане на
подбедрицата в съответната област между два твърди предмета и дали един от тях
е счупена степенка или друга част на МПС не може да се определи. Ударът между
автомобила и ищеца е възможно да е настъпил, както когато последният е бил
пътник на степенката на автомобила, така и когато е слизал или е слезнал от
него. Ако пострадалият беше останал на степенката, държейки се с две ръце за
автомобила, то най-вероятно тялото му щеше да бъде усукано, при което напълно
възможно е освен настъпилата травма да настъпят и други. В албума на
местопроизшествието задната дясна степенка, на която е пътувал ищецът, се
описва като счупена. От техническа гл.т. степенката на задната страна на
сметосъбиращия автомобил добре отговаря да е повредена вследствие на сблъсък в
подпорната стена отдясно на автомобила. Няма данни процесният автомобил преди
произшествието да е бил технически неизправен. От техническа гл.т. може да се
заключи, че степенката е повредена при притискане към момента на настъпване на
изследваното ПТП. От медицинската документация се установява, че целият
оздравителен и възстановителен период е забавен в резултат от т.нар.забавено
срастване, което се дължи на механизма на получаване на травмата и на
анатомичното място – област с намалено кръвоснабдяване и липса на меки тъкани
по предната част на подбедрицата. Липсват данни в документацията за травматични
увреждания преди и след инцидента на 01.02.2018 г.
Разпитани са двама
свидетели. От показанията на св.Н.С., съсед на ищеца, се установява, че ищецът
работел в „чистотата“, инцидентът се случил по време на работа. Първоначално
изкарал около 10 дни в болница, на легло. Изписали го с патерици, неподвижен,
подкрепяли го, за да може да се качи в колата и да се прибере в къщи. В
продължение на месец у дома ищецът бил трудно подвижен и имал трудности при
справянето с обикновени дейности, като да отиде до баня или тоалетна, да се храни
и пр. Живеел сам, а цял месец бил почти на легло. Съседите му помагали.
Социалните носели храна. Раздвижил се трудно и бавно, с помощта на патерици. В
момента ходел самостоятелно, но често се оплаквал от болки. Вече не работел. От
показанията на св.А.К., прекият причинител на произшествието, се установява, че
при изкачване на стръмна и тясна улица камионът поднесъл и тръгнал назад, при
което пострадали и двамата работници, които били отзад на степенките. За всеки
работник имало самостоятелна степенка. Ищецът Б. бил на дясната степенка.
Свидетелят не видял как се е ударил ищецът. Видял го седнал на един камък
встрани да плаче от болка, когато преустановил движението на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последния
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на сметосъбиращ
автомобил „Хюндай ХД 72“ с рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата
на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно
трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно
произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№7472/2018
г. на РС Пловдив, което съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в
сила присъда. Присъдата съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд
относно част от горепосочените елементи – противоправност на деянието,
авторството на дееца и вината под форма на непредпазливост, а така също и
относно съставомерния елемент от престъплението, което е резултатно и
задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е задължителна
за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на делинквента и телесното увреждане, която връзка също
е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание.
Възраженията на ответника за това, че ищецът е
допринесъл за настъпилия резултат със собственото си противоправно поведение,
са недоказани и неоснователни. Съпричиняването на вредата изисква наличие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен. Във връзка с това, не са събрани доказателства по делото, въз
основа на които да се направи извод, че ищецът е допринесъл, чрез свое противоправно
поведение, за настъпване на вредоносния резултат. Възражението, че ищецът е
скочил от степенката на автомобила и с това се е увредил, е недоказано, тъй
като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при
такъв механизъм на увреждането, биха се получили различни травми. Според
експертизата, увреждането може да се получи и ако ищецът е върху степенката в
момента на удара, и ако е слизал или слязъл от нея непосредствено преди това,
като във втория случай биха се получили, освен констатираната травма, и
допълнителни такива. Според същата експертиза най-вероятен е именно описаният
от ищеца в исковата молба механизъм – когато кракът му е бил притиснат от степенката
на автомобила, която при удар в съседна сграда се е счупила. Не се доказа
противоправно поведение на ищеца, което да се намира в причинна връзка с така
настъпилото увреждане, за това съдът намира, че съпричиняване не е налице и
ответникът следва да бъде държан отговорен за пълния размер на причинените
вреди.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че в резултат от деликта ищецът е претърпял неимуществени вреди с
голям интензитет и продължителност. Левият крак на ищеца е бил обездвижен за
период от около година – според вещото лице същият е бил с патерици почти цяла
година, като болките са били с изключително голям интензитет при удара и
първоначалния престой в болнично заведение, а така също и след всяка от двете
оперативни интервенции, които са проведени. Болките са затихвали бавно, като
понастоящем са налице остатъчни оплаквания от болка в съседни тъкани, които
също се дължат на инцидента. Ходенето на ищеца е самостоятелно, но е налице
трайно накуцване поради увреждането на съседни тъкани. Възстановителният процес
е протекъл бавно заради самия характер на травмата и мястото на увреждане, а не
поради други причини. Ищецът не е 100 % възстановен и няма да бъде, тъй като
според експерта при този вид травми винаги има поне 15 % невъзстановяване за
цял живот. Установява се, че ищецът не работи и е с 90 % трайно намалена
работоспособност, част от която се дължи на процесната травма. В периода, в
който ищецът се е придвижвал трудно и с помощта на патеници, същият е живеел
сам и е имал множество неудобства и затруднения във връзка с обичайните
ежедневни дейности, разчитал е изцяло на чужда помощ по отношение придвижване,
изхранване и прочие. Изживял е негативни физически и психически усещания.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и
страдания и други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 60 000
лв. Искът е предявен в посочения размер и за това следва да бъде изцяло уважен.
Ищецът претендира лихва за
забава от 15.04.2020 г. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3
е казано, че от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете
горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за забава в
плащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което се
установява да се е случило на 26.02.2020 г. Съответно обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде присъдено на ищеца, ведно със законна лихва,
както е поискано – от 15.04.2020 г. до окончателното му плащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ищеца искане, същият има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото,
поради което не е заплащал такива. Претендира се от тази страна адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и
съдействие, с който между ищцовата страна и адв.Я.Д. е уговорена безплатна
защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза
съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната
страна е осъдена на разноски. С оглед уважаването на исковете, то в полза на
адв.Д.се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер 2 330 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 400 лв. – държавна такса в размер 4 %
от присъденото вземане, както и сумата 200 лв. – разноски за вещо лице, по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д., да заплати на Б.Б.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Я.Д.,
съдебен адрес ***, сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от
15.04.2020 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 01.02.2018 г. в с.Добралък,
обл.Пловдив, причинено виновно при управление на специален автомобил „Хюндай ХД
72“ с рег. № ***, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 18.06.2017 г. до
17.06.2018 г. със застраховател „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.
К.Д., да заплати на адвокат Я.Д.Д., САК, ЕГН **********, адрес на упражняване
на дейността – гр.***, ет.2, сумата 2
330 лв. (две хиляди триста и тридесет лева) – адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№445/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Света София” №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р. К.Д., да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт, сумата 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева) – държавна такса, и сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски
за експертиза по т.д.№445/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: