РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Разград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 19. 07. 2021 г. по гр. д. № 299/ 2019 г. по описа на РС Исперих съдът
ВЪЗЛАГА, на основание чл.349, ал.2 от ГПК в РЕАЛЕН ДЯЛ на съделителката З.Д.Н.
делбеният „Поземлен имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в
строителните граници на гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Лом” № 5, с площ 687 квадратни
метра, представляващо УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на
гр.Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-
Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XVIII от квартал 21,
УПИ XIV от квартал 21, УПИ XXIX от квартал 0, УПИ XVII от квартал 21, ведно с
построените в същия имот:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА (нова), представляваща едноетажна жилищна сграда с приземен
етаж, построена в югозападната част на дворното място, със застроена площ 88 кв.м., с две
самостоятелни части на горния етаж, между които няма топла връзка, а се влиза от площадта
на главното стълбище: западна част, състояща се от дневна, кухня и две спални и източна
част, състояща се от една стая и баня;
- ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, представляваща едноетажна сграда
без сутерен, долепена от северозападната страна на новата жилищна сграда със застроена
площ от 29.10 кв.м., а декларирана 26.00 кв.м., състояща се от едно помещение, с изградено
1
ново стълбище, осигуряващо връзка с жилищния етаж, с обща пазарна стойност на
възложения имот 45 400.00 (четиридесет и пет хиляди и четиристотин) лева, включваща
дворното място, новата жилищна сграда и стопанската постройка, като ВЪЗЛАГА В
СЪЩИЯ ДЯЛ и СЕЛСКОСТОПАНСКАТА СГРАДА, посторена в имота, представляваща
едноетажна сграда без сутерен, състояща се от четири помещения, със застроена площ от
28.50 кв.м., като не е декларирана в Община-Исперих, отдел „МДТ“,
представляваща подобрение, следващо собствеността на земята (чл.92 от ЗС).
ОСЪЖДА, на основание чл.349, ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК, З.Д.Н.да заплати на
останалите съделители парично уравнение на дела им върху възложения имот (без
включената като подобрение селскостопанска сграда от 28.50 кв.м.), както следва:
- на ТМ.Р.и непълнолетната й дъщеря М.Д.Т., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т.М.Р., с права от по 1/24 ид.част, поотделно – по
1 891.67 (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 67 ст) лева, за всяка една от
тях поотделно;
- на С.Н.Т., с права 18/24 ид.части – 34 050.06 (тридесет и четири хиляди и петдесет лева
и 06 ст) лева и
- на А.Т.Р., с права 3/24 ид.части – 5 675.01 (пет хиляди шестстотин седемдесет и пет
лева и 01 ст) лева, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от същата дата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката Т. М.
Р. срещу останалите съделители за възлагане в неин дял на допуснатата до
делба ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 79 кв.м., построена в процесния
УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката С. Н.
Т. срещу останалите съделители за възлагане в неин дял на двете допуснати до
делба ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, съответно със застроена площ от 88 кв.м., а втората сграда -
със застроена площ от 79 кв.м., построени в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от
имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността, С.Н.Т.ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Р., З.Д.Н.и непълнолетната М.Д.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т. М. Р., на всяка от тях
ПООТДЕЛНО сумата от по 2 399.00 (две хиляди триста деветдесет и девет) лева във връзка
с извършени в делбения имот след смъртта на наследодателя Т. Р. С., починал на
01.11.2000г., подобрения (полезни разноски), със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, като ОТХВЪРЛЯ претенцията В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ за
разликата (823.50 лева) до първоначално заявения размер от по 3 222.50 лева, поотделно за
всяка от претендиращите съделителки, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
2
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността, А.Т.Р.ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Р., З.Д.Н.и непълнолетната М.Д.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т. М. Р., на всяка от тях
ПООТДЕЛНО сумата от по 442.98 (четиристотин четиридесет и два лева и 98 ст) лева във
връзка с извършени в делбения имот след смъртта на наследодателя Т. Р. С., починал на
01.11.2000г., подобрения (полезни разноски), със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици, като ОТХВЪРЛЯ претенцията В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ за
разликата (97.08 лева) до първоначално заявения размер от по 537.06 лева, поотделно за
всяка от претендиращите съделителки, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМА допуснатата до
делба стара ЖИЛИЩНА СГРАДА във вида й, в който съществува към момента:
Едноетажна жилищна сграда без избени помещения, построена североизточно от
новата къща, със застроена площ от 79.00 кв.м., състояща се от две самостоятелни части с
отделни входове: западна част - от три стаи и източна част – от две стаи, построена
в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град
Исперих, в която публична продан съделителите могат да участват съобразно правилата на
чл.354 от ГПК. Пазарната оценка на жилищната сграда (стара) е 8 900.00 (осем хиляди и
деветстотин) лева.
Постъпила е въззивна жалба от СН.Т.чрез пълномощник против постановеното решение
на РС Исперих, с което съдът е възложил в дял на съделителката З.Д. Н. описаните делбени
имоти. Изложени са подробни доводи, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че необосновано съдът е възложил в дял на съделителката
З.Д. Н.описаните по-горе дворно място с построените в него нова жилищна сграда,
второстепенна стопанска постройка и селскостопанска сграда. Моли решението да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде изнесен на публична продан целият
недвижим имот.
Постъпила е въззивна жалба от Т. М. Р. и З.Д.Н.срещу същото решение в частта, с която
е изнесен на публична продан недвижим имот като неподеляем - Стара жилищна сграда.
Твърди се, че в обжалваната му част решението е незаконосъобразно и моли въззивната
инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да възложи в реален дял на
съделителката З.Д.Н.процесната Стара жилищна сграда, като приеме, че има характер на
второстепенна сграда. В случай, че съдът приеме, че има характер на жилище, да възложена
в дял на съделителката Т. М. Р..
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от Т. М. Р. и
З.Д.Н., разгледана по същество се явява основателна, а подадената от С.Н.Т.неоснователна.
С влязло в сила на 30.10.2019 г. Решение № 269 І от 30.09.2019 г. на РС-гр.Исперих
3
и Решение № 260069 от 16.03.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото
решение, неразделна част към него, двете постановени по настоящото дело, е допусната
съдебна делба между Т. М. Р., З.Д.Н., М. ДЖ. Т., действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Т. М. Р., С.Н.Т.и АК. Т. Р. по отношение на следния недвижим
имот: „Поземлен имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в
строителните граници на гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Лом” № 5, с площ 687 квадратни
метра, представляващо УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на
гр.Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на Община-
Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XVIII от квартал 21,
УПИ XIV от квартал 21, УПИ XXIX от квартал 0, УПИ XVII от квартал 21, ведно с
построените в същия имот: 1/ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 88 квадратни метра; 2/ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА
с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 26 квадратни метра;
3/ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
от 79 квадратни метра, с прилежащото към нея избено помощение с декларирана площ от 4
квадратни метра“, при права: по 1/24 ид.част за Т. М. Р., З.Д.Н., М. ДЖ. Т. поотделно, 18/24
ид. части за С.Н.Т.и 3/24 ид. части за АК. Т. Р..
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че Т. М. Р.,
З.Д.Н., М. ДЖ. Т. са законни наследници на Д.Т. Р., починал на 05. 11. 2013 г. Първата е
негова съпруга, а втората и третата негови деца. Д.Т. Р. е син на общия наследодател Т. Р. С.,
починал на 01. 11. 2000 г. , който е оставил законни наследници, освен Д.Т. Р., така и
съделителя АК. Т. Р. – син, Н.Т. Р. – син и З.М.С.– съпруга. Н.Т. Р. и З.М.С.през 2019 г. с
договор за дарение и с договор за продажба са прехвърлили своите общо 6/8 идеални части от
делбения имот на съделителката С.Н.Т..
Възлагателни претенции са постъпили от съделителките З.Д.Н., Т. М. Р. и С.Н.Т..
Съгласно разясненията в т. 9 на ТР № 1/2004 г. , относно законовото изискване в
разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК, претендиращият възлагане
съделител трябва да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, а
когато съсобствеността на неподеления делбен жилищен имот възниква в резултат на две или
повече наследства, то за възлагането е достатъчно претендиращият възлагането съделител да
е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права и той формално
отговаря на условието на закона. Правото на собственост на съделителят С.Н.Т.върху 6/8
идеални части от имота произтича от две сделки, а не от наследяване, поради което по
отношение на нея не са налице предпоставките на закона за възлагане в дял на имота.
Делбеният имот има наследствен характер по отношение на съделителите Т. М. Р. и З.Д.Н..
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че и двете са живели в имота към
момента на откриване на наследството на Д.Т. Р., от чието наследство черпят права върху
имота, както и към момента на откриване на наследството на общия наследодател Т. Р. С.. Не
разполагат с друго жилище, за което страните не спорят. Делбеният имот е жилищен и
неподеляем, според заключението на съдебно-техническата експертиза. Допуснати до делба
4
са две жилищни сгради със самостоятелно съществуване - ЖИЛИЩНА СГРАДА с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 88 квадратни метра, т.
нар. Нова жилищна сграда и ЖИЛИЩНА СГРАДА /стара/ с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 79 квадратни метра, с прилежащото към нея избено
помощение с декларирана площ от 4 квадратни метра. З.Д.Н. е предявила възлагателна
претенция по отношение на първата, а Т. М. Р. по отношение на втората жилищна сграда.
Предпоставките на закона за извършване на делбата чрез възлагане на осн. чл. 349, ал. 2 от
ГПК по отношение на съделителката З.Д.Н. са налице, поради което възлагателната й
претенция е основателна.
Въззивният съд приема, че е без значение обстоятелството, че според заключението на
СТЕ жилищната сграда от 79 кв. м. не отговаря на всички нормативни изисквания за
самостоятелно жилище /чл. 40, ал. 1 ЗУТ/, тъй като няма баня и вътрешна тоалетна. Тази
сграда е допусната до делба с влязлото в сила решение в първата фаза на делбеното
производството като самостоятелна жилищна сграда и по този въпрос за вида и характера на
сградата решението е задължително за съда във втората фаза на делбата. В този смисъл е
Определение № 462 от 15.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2019 г., II г. о., ГК.
Избраният способ за извършване на делбата от районния съд по отношение на старата
жилищна сграда от 79 квадратни метра - публична продан, е приложим когато допуснатото до
делба жилище е неподеляемо и то не може да бъде възложено поради това, че не са налице
предпоставките за възлагане на заявилия претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. В чл. 69 ЗН е
прокаран общият принцип за прекратяване на съсобствеността върху наследствения имот чрез
делба, като е осигурена възможността на всеки наследник да получи своя дял в натура,
доколкото това е възможно. Ръководейки се от това правило и приемайки, че предпоставките
за възлагане на същата сграда са доказани и по отношение на съделителя Т. М. Р., която е
заявила претенция за възлагане на това жилище, въззивният съд приема, че следва да й бъде
възложено в дял, вместо да бъде изнесено на публична продан.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че въззивната жалба от С.Н.Т. е неоснователна, а
предявената от Т. М. Р. и З.Д.Н. е основателна. Обжалваното решение в частта, в която е
изнесена на публична продан стара ЖИЛИЩНА СГРАДА от 79 кв. м. следва да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което същата сграда на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК бъде
възложена в дяла на Т. М. Р., като на останалите съделители се присъдят сумите за
уравнение на дяловете. В останалата обжалвана част, с която на З.Д.Н. е възложен в дял
поземления имот с построените в него нова жилищна сграда, второстепенна стопанска
постройка и селскостопанска сграда, като обосновано и законосъобразно, решението на
районния съд следва да бъде потвърдено. В частта, с която е уважена претенцията по
сметки, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 19. 07. 2021 г. по гр. д. № 299/ 2019 г. по описа на РС Исперих
В ЧАСТТА, с която ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като
НЕПОДЕЛЯЕМА допуснатата до делба стара ЖИЛИЩНА СГРАДА във вида й, в който
съществува към момента: Едноетажна жилищна сграда без избени помещения, построена
североизточно от новата къща, със застроена площ от 79.00 кв.м., състояща се от две
самостоятелни части с отделни входове: западна част - от три стаи и източна част – от две
стаи, построена в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП
на град Исперих и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя Т. М. Р., ЕГН
********** допуснатата до делба стара ЖИЛИЩНА СГРАДА във вида , в който съществува
към момента: Едноетажна жилищна сграда без избени помещения, построена североизточно
от новата къща, със застроена площ от 79.00 кв.м., състояща се от две самостоятелни части с
отделни входове: западна част - от три стаи и източна част – от две стаи, построена
в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих
с пазарна оценка 8 900 /осем хиляди и деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 349, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ГПК Т. М. Р., ЕГН ********** за
уравнение на дела да заплати на останалите съделители, както следва:
-на З.Д. Н., ЕГН ********** и на непълнолетната М. ДЖ. Т., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Т. М. Р. с права по 1/24 ид. част за всяка
от тях, сумата 370, 83 /триста и седемдесет лева, 83 ст./ лева за всяка от тях поотделно;
-на АК. Т. Р., ЕГН ********** с права 3/24 ид. части сумата 1112, 49 /хиляда сто и
дванадесет лева, 49 ст./лева;
-на С. Н. Т., ЕГН ********** с права 18/24 ид. части сумата 6 674, 94 / шест хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева, 94 ст./ лева, платими в шестмесечен срок, ведно със
законната лихва върху посочените суми до окончателното им изплащане, считано от влизане
в сила на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І/ 09. 08. 2016 г. по гр. д. № 213/ 16 г. по описа на РС
Разград от 19. 07. 2021 г. по гр. д. № 299/ 2019 г. по описа на РС Исперих В ОСТАНАЛАТА
обжалвана част, с която съдът ВЪЗЛАГА, на основание чл.349, ал.2 от ГПК в РЕАЛЕН
ДЯЛ на съделителката З.Д.Н. делбеният „Поземлен имот, с начин на трайно ползване –
дворно място, находящо се в строителните граници на гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Лом”
№ 5, с площ 687 квадратни метра, представляващо УПИ XIII в квартал 21, образуван от
имот с пл.№ 2323 по ЗРП на гр.Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, утвърден със Заповед №
25/29.01.2001г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при
граници и съседи: УПИ XVIII от квартал 21, УПИ XIV от квартал 21, УПИ XXIX от квартал
6
0, УПИ XVII от квартал 21, ведно с построените в същия имот:
- ЖИЛИЩНА СГРАДА (нова), представляваща едноетажна жилищна сграда с приземен
етаж, построена в югозападната част на дворното място, със застроена площ 88 кв.м., с две
самостоятелни части на горния етаж, между които няма топла връзка, а се влиза от площадта
на главното стълбище: западна част, състояща се от дневна, кухня и две спални и източна
част, състояща се от една стая и баня;
- ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, представляваща едноетажна сграда
без сутерен, долепена от северозападната страна на новата жилищна сграда със застроена
площ от 29.10 кв.м., а декларирана 26.00 кв.м., състояща се от едно помещение, с изградено
ново стълбище, осигуряващо връзка с жилищния етаж, с обща пазарна стойност на
възложения имот 45 400.00 (четиридесет и пет хиляди и четиристотин) лева, включваща
дворното място, новата жилищна сграда и стопанската постройка, като ВЪЗЛАГА В
СЪЩИЯ ДЯЛ и СЕЛСКОСТОПАНСКАТА СГРАДА, посторена в имота, представляваща
едноетажна сграда без сутерен, състояща се от четири помещения, със застроена площ от
28.50 кв.м., като не е декларирана в Община-Исперих, отдел „МДТ“,
представляваща подобрение, следващо собствеността на земята (чл.92 от ЗС).
ОСЪЖДА, на основание чл.349, ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК, З.Д.Н.да заплати на
останалите съделители парично уравнение на дела им върху възложения имот (без
включената като подобрение селскостопанска сграда от 28.50 кв.м.), както следва:
- на Т.М.Р. и непълнолетната й дъщеря М.Д.Т., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т.М.Р., с права от по 1/24 ид.част, поотделно – по
1 891.67 (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 67 ст) лева, за всяка една от
тях поотделно;
- на С.Н.Т., с права 18/24 ид.части – 34 050.06 (тридесет и четири хиляди и петдесет лева
и 06 ст) лева и
- на А.Т.Р., с права 3/24 ид.части – 5 675.01 (пет хиляди шестстотин седемдесет и пет
лева и 01 ст) лева, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от същата дата на влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7