МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ ПО НЧД №3019/20 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Постъпило е удостоверение по
чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета за прилагане на принципа на
взаимно признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора
върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от компетентния
орган на Република Полша.
Осъденото лице М.Н. не е
намерена, за да бъде призована в хода на съдебното производство, поради което по
отношение на нея делото е разгледано при условията на чл.16, ал.3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.
В хода на съдебните прения
прокурорът изразява становище, че искането за признаване и изпълнение на
решение за прилагане на пробационни мерки, постъпило от компетентните власти на
Република Полша, следва да бъде признато.
Процесуалният представител
на осъденото лице моли съда да намали срока на наложените пробационни мерки.
Съдът, като взе предвид
доводите и възраженията на страните, и доказателствата по делото, намира
следното:
Осъденото лице М.И.Н. е родена на********в
с. Изворско, Република България, българска гражданка, ЕГН: **********.
Постъпилото удостоверение
по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета касае признаване и изпълнение
на присъда на
Районен съд за Варшава Шрудмиешчие във Варшава Х-то Наказателно отделение от
04.10.19 г., в сила от 30.10.19 г. по дело № ХК 155/19 относно прилагане на
пробационна мярка: задължение да полага труд в полза на обществото, под надзора
на пробационния служител, за период от 6 месеца в размер на 30 часа месечно, по
отношение на осъденото лице М.Н..
Съдът намира, че са налице основания за отказ за
признаване и изпълнение на посочената присъда относно прилагане на пробационни
мерки.
В хода на съдебното производство
се установи, че осъденото лице М.Н. няма местоживеене на територията на
Република България.
В удостоверението по чл.6
е посочен адрес на осъденото лице: с. Приселци, ул. ********. Същият адрес се
установява и от служебно изготвена от съда справка от НБД Население. По делото
е налична докладна записка от 16.07.20 г. от служител на 04 РУП – ОДМВР гр.
Варна, в която е посочено, че осъденото лице е било търсено на посочения
по-горе адрес, при което не е намерено, а при разговор с живущо на адреса лице
е установено, че М.Н. е заминала в чужбина, без данни за това за коя държава.
Постъпило е и писмо от 30.07.20 г. от Началника на 04 РУП – ОДМВР гр. Варна, в
което е посочено, че М.Н. не живее на адресната си регистрация в с. Приселци, а
по сведение от секретаря на Кметството, Н. и семейството й от дълги години не
живеят в с. Приселци и няма данни за това къде се намират. От постъпила справка
от МВР – ГД „Гранична полиция“ се установява, че на 10.10.20 г. М.Н. е
напуснала територията на Република България през ГКПП Русе Дунав мост и след
тази дата няма данни за нейното завръщане на територията на страната.
Съгласно разпоредбата на
чл.14, ал.3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС съдът признава решението за налагане на
пробационни мерки при условие, че осъденото лице има местоживеене на
територията на Република България и се е върнало или желае да се върне в
страната. В настоящия случай горното изискване на закона не е изпълнено по
отношение на осъденото лице М.Н.. Поради това и в съответствие с разпоредбата
на чл.15, ал.1, т.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС българският съд следва да откаже
приемане и изпълнение на територията на Република България на присъдата на съда
в гр. Варшава относно прилагане на пробационни мерки спрямо българската
гражданка М.Н..
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.