Р Е Ш
Е Н И Е
№146
гр. София, 07.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав,
в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при секретаря Паулина
Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 516 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.З.
/P.Z./, гражданин на Р. С., роден на *** г., живущ в Р. С., срещу наказателно
постановление № 4379а-12/22.02.2018 г., издадено от Р.С.С. – началник на ГПУ К.,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 5000,00 лева на основание чл.
чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ за нарушение на чл.
34 ЗЧРБ.
В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото
е изготвено въз основа на акт, съдържащ неясна фактическа обстановка,
несъответстваща на действителната такава. Наред с това се твърди, че наложеното
на жалбоподателя наказание е несправедливо тежко и несъобразно с данните за
личността, семейното положение и материалното състояние на жалбоподателя, като
неправилно не е приложена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на горното,
жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление,
респ. да намали наложеното му наказание до минимума.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- ГПУ К., редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 20.08.2018 г., видно от извършеното в същиото отбелязване, а жалбата е
подадена в РС- гр. С.на 27.08.2018 г.), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 18.02.2018 г., около 10.00 часа, жалбоодателят П.З.
/P.Z./, гражданин на Р. С., роден на *** г., живущ в Р. С., се намирал на ГКПП-К.
на трасето за излизане от страната.
На жалбоподателя била извършена проверка от
служителите на пункта- свидетелите И.Б.Н., А.В.А. и Д.Г.С., в хода на която
било проверено какъв е престоят на лицето в Република Б.я.
Вследствие на извършената проверка свидетелят И.Б.Н.,
на посочена в АУАН длъжност ст. полицай при ГКПП К., ГПУ К., съставил на
жалбоподателя в присъствието на свидетелите при установяване на нарушението- А.В.А.
и Д.Г.С., АУАН № 4379а-12 от 18.02.2018 г. за това, че на 18.02.2018 г., около
10.00 часа на ГПКК К., за излизане от
страната се е явило лицето П.З. /P.Z./, като при извършване на гранична проверка
се е установило, че същото е пребивавало в страната 170 дни и че за последните
180 дни лицето е влизало многократно в страната, като е превишило разрешения му
90-дневен престой с 80 дни, с което е нарушил чл. 34 ЗЧРБ. АУАН бил предявен на
лицето за запознаване без да бъде осигурен на нарушителя превод на същия на
разбираем за него език.
На лицето бил съставен и протокол от същата дата
за явяване в 30-дневен срок, считано от трети ден след съставяне на АУАН, на
ГКПП К. за връчване на наказателно постановление, който протокол също не бил
преведен на нарушителя.
Въз основа на така съставения АУАН Р.С.С. – с
посочена в НП длъжност началник на ГПУ К., издал наказателно
постановление № 4379а-12/22.02.2018
г., за това, че на 18.02.2018 г., около 10.00 часа на ГПКК К., за излизане от страната, при извършване на
гранична проверка контролният орган е установил, че лицето е пребивавало в
Република Б.170 дни и че за последните 180 дни лицето е влизало многократно в
страната, като е превишило разрешения му 90-дневен престой с 80 дни, с което
виновно е нарушил чл. 34 ЗЧРБ, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
5000 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 4379а-12 от
18.02.2018 г., Протокол от 18.02.2018 г., Заповед № 8121з-817/09.07.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, копие от сръбски паспорт на жалбоподателя, както
и частично от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите И.Б.Н.,
А.В.А. и Д.Г.С..
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова частично и на показанията
на свидетелите И.Б.Н., А.В.А. и Д.Г.С., като възприе изложеното от тях, че
проверката е била действително извършена. Съдът обаче не даде вяра на
показанията на свидетелите, че в хода на същата са установили, посоченото в
АУАН превишение на престоя на жалбоподателя в страната, доколкото, както и
самите свидетели сочат в разпита си (макар и спомени за конкретното нарушение
да има единствено свидетелят А.), превишението на престоя се установява
посредством база данни, от която към АУАН се прилага и съответна разпечатка,
именно от която следва да бъде установено кога лицето е напускало и се е
връщало в страната и какво е било превишението. В настоящия случай
доказателства за превишението на престоя по делото не са представени, като от разпита
на свидетелите не биха могли да бъдат установени всички правнорелевантни за
установяване на нарушението факти и то по предвидения в закона несъмнен
начин.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай
съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй - като в производството по установяване
на административно нарушение, а също и във стадия по издаване на наказателно
постановление, са
допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
съществото на делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН,
сред целите на този закон е осигуряване на необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на република Б.я международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р. Б.я, са част от вътрешното право на
страната. Такава безспорно е Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧ, ратифицирана от Р. Б.със закон,
обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за Б.от 07.09.1992 г.), като нормите й имат
непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2
от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен процес, което включва
правото на всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (§1), както
и правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление да бъде незабавно и
в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на
разбираем за него език (§3, б.а). В мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по
к.д. № 10/2011 г. на
Конституционния съд на Р. Б.я, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г. се приема, че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на
административнонаказателното производство като при разглежданото му на наказаното лице се гарантира правото на справедлив процес,
включително правото му да разбере в какво е обвинен и как може да се защити срещу обвинението,
когато не владее езика, на който му е отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то е
нарушено неговото основно право по Конвенцията, като порокът следва да
се приравни на неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност
на издадения санкционен акт.
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение № 4379а-12
от 18.02.2018 г. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Не са спазени
императивните изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за
неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на
нарушителя поради факта, че същият не е български гражданин, и не владее
български език. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по
безспорен начин, че нарушителят владее български език.
В случая е установено, че
жалбоподателят е сръбски гражданин.
В хода на административнонаказателното производство не са събрани
доказателства, че същият владее български език. Контролните органи е следвало
да установят по категоричен начин дали жалбоподателят владее български език, каквито доказателства по
делото не са събрани.
При така установените факти контролните органи е следвало да осигурят преводач и тогава да продължат
административнопроизводствените действия.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият да
бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис.
Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го
владеят, а по отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач, което задължение е в изпълнение на основните
права, гарантирани на лицето по чл. 6 от ЕКПЧ. Тези изисквания гарантират и обезпечават
правото на защита, а запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за
упражняване на всички последващи процесуални права. В случая актът не е
предявен в присъствието на преводач или в
превод на сръбски или на друг разбираем за
жалбоподателя език, каквото е изискването на закона. Неотразяването в акта на
обстоятелството, че същият е преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на
непредявяване на акта за установяване на административно нарушение. По тези
съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на
нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.
Обстоятелството, че АУАН е подписан
от нарушителя и това, че същият е подписал, че се е запознал със съдържанието
на акта не може да санира процедурата по връчването, тъй като съответните
подписи са положени без предварително АУАН да е преведен на езика на нарушителя
и това да гарантира, че той разбира какво подписва. Без тази гаранция правото
на защита е нарушено, което води до опорочаване на процедурата по връчване на
АУАН.
Административнонаказващият орган
съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е следвало да върне акта, за да бъде предявен
на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба АНО е издал атакуваното
наказателно постановление, с което е допуснал процесуално нарушение.
Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна степен засяга правото
на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на
производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Нещо повече, дори
и за контролните органи да не съществува процесуално задължение да предявяват
на нарушителя АУАН на разбираем за него език, то абсолютно недопустимо се явява
същото да се отнесе и към наказателното постановление, явяващо се акт, с който
се слага край на административната фаза по установяване и санкциониране на
нарушителите за извършени от тях административни нарушения. Изискванията за
превод не се отнасят само до съдебната фаза на производството, доколкото едно
такова тълкуване е несъобразено с обстоятелството, че до такава може да не се
стигне именно защото на лицето не му е била разяснена възможността да инициира
производство по контрол на издадения санкционен акт пред съд. Въпреки това АНО
без да осигури преводач и без превод на разбираем за жалбоподателя език е издал
НП на български език и
връчил препис от него на жалбоподателя. И, ако разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се
санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то
подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие НП.
В тази връзка
настоящият съдебен състав намира, че следва да аргументира още, че дори и да се
приеме съобразно Директива 2010/64 на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г., че не е
необходим писмен превод на АУАН и НП, необходимо е с оглед разпоредбата на чл.
6 от ЕКПЧ, жалбоподателят да бъде запознат с тяхното съдържание, доколкото
всяко друго тълкуване нарушава по най-груб начин правото на защита на
санкционираното лице, включени имплицитно в правото на справедлив процес по
смисъла на Конвенцията. Нещо повече, в цитираната Директива е предвидено, че в
случаите когато орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, не може
да се изисква от него да гарантира всички
права съгласно директивата. Това обаче не означава, че този орган не е
длъжен да гарантира основното право на всяко санкционирано лице- да разбере за
какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,
доколкото това би било в противоречие с основния принцип по чл. 1 ЗАНН, а
именно осигуряване на
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и
организациите, а също и с горецитираната разпоредба от Конвенцията.
Наред с това, съдът намира, че е налице и
допълнително основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
доколкото по делото не са представени доказателства за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган. В тежест на въззиваемата
страна беше да установи законосъобразното протичане и приключване на
административното производство, вкл. чрез ангажиране на доказателства за
компетентността на органите, издали акта за установяване на нарушението и
санкционния акт. Въпреки изричните указания на съда в тази насока, дадени още с
разпореждането за насрочване, а впоследствие и в проведеното на 25.10.2018 г
открито съдебно заседание, по делото не бяха ангажирани доказателства за
материалната компетентност на лицата, посочени в АУАН и НП като техни издатели.
Представената по делото Заповед № 8121з-817/09.07.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи определя само длъжностите на органите, оправомощени да
издават НП, респ. да съставят АУАН, но в същата не се съдържа поименно
разписание кое лице заема съответната длъжност. В този смисъл съдът намира, че
от същата не може да се установи дали към момента на съставяне на АУАН
свидетелят И.Б.Н. е заемал посочената в акта длъжност, нито дали Р.С.С. е бил
на длъжност началник на ГПУ К.. Тези обстоятелства не са общоизвестни или
служебно известни на съда, поради което установяването им е в тежест на
въззиваемата страна, върху която е възложена и тежестта на доказване, като е
недопустимо това да бъде сторено с представеното по делото писмо вх. № 3747 от
21.11.2018 г., по описа на РС- гр. Сливница, с което въззиваемата страна
уведомява съда, че лицата са били компетентни. Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че по делото не се установи законосъобразното протичане на
административното производство, доколкото не бяха ангажирани доказателства за
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Наред с това, съдът намира, че при издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото, както в АУАН, така и в
НП липсва надлежно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение. От АУАН
и НП не става ясно до кога е било разрешено на жалбоподателя да пребивава в
страната, респ. кога е било извършено констатираното едва на 18.02.2018 г,
нарушение, като даденото описание е бланкетно и в този си вид прегражда
възможността на жалбоподателя да разбере защо именно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. В допълнение следва да се посочи,
че даденото в АУАН и НП описание на нарушението не съответства и на посочената
като нарушена материалноправна норма на чл. 34 ЗЧРБ, предвиждаща задължението
на чужденеца да напусне страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване,
която предполага да бъдат въведени и съответни фактически твърдения, че лицето
не е напуснало страната до изтичане на разрешения срок, а не, че същият е бил
превишен, доколкото само такова описание на нарушението би било съответно и на
санкционната норма по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, предвиждаща санкция за
чужденците, останали в страната след изтичане на срока за пребиваване.
Надлежното описание на нарушението предполага контролният орган и АНО да
посочат от фактическа страна, че на лицето е бил разрешен съответен срок на
пребиваване, в рамките на който същото не е напуснало страната, а е останало на
територията на Република Б.дори и след изтичане на срока за пребиваване. В АУАН
и НП липсват такива фактически твърдения, което от своя страна води до
нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което от своя
страна също се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
На последно място,
съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява и необосновано,
доколкото по делото не бяха представени доказателства, от които да се
установява, че жалбоподателят действително е превишил и то с посочения в АУАН
брой дни, разрешения му в страната престой, т.е. нарушението не се установява
по предвидения в закона несъмнен начин. Това от своя страна е в тежест на
административнонаказващия орган, като въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, като те се състоят в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпили тези факти, за които страната, носеща доказателствена тежест, не
е ангажирала и съответни доказателства.
С оглед на всичко
изложено до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.
1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. С.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
4379а-12/22.02.2018 г., издадено от Р.С.С. – началник на ГПУ К., с което на П.З.
/P.Z./, гражданин на Р. С., роден на *** г., живущ в Р. С., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.
34 ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: