РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4699 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.422 ГПК, по чл.240 и по чл.86 ЗЗД, предявени в условията на
евентуално обективно съединение.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директор Димитър Бориславов
Бончев, чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.08.2018г. Х.С.Х. е
сключил с “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808, съгласно който дружеството му предоставило
кредит в размер на 7000 лв. Страните се съгласили да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент “Директ Сървисис”
ЕАД със застрахователна премия 1260 лв, разделена на
48 равни месечни погасителни вноски, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към договора.
Погасителните вноски съставляват плащане на главницата по кредита, заедно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовката и обслужването му и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора и лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора, при което договорната лихва по кредита е
уговорена между страните в размер на 4306.40 лв. Така, общият размер на
задължението възлиза на 11306.40 лв, която сума Х.С.Х.
се е задължил да върне в срок до 05.08.2022г. на 48 равни месечни погасителни
вноски по 235.55 лв всяка, с падеж на първата вноска
на 05.09.2018г., съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора. Тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
плащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 02.01.2020г., съгласно чл.5 от условията към договора. На ответника
е изпратено писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на
посочения в договора адрес с известие за доставяне. Съгласно условията към
договора за кредит при забава в плащанията на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи на кредитора обезщетение за забава,
поради което на ответника е начислена сума в общ размер 1060.23 лв за периода от 06.09.2018г. до датата на завеждане на
заявлението по чл.410 ГПК в съда. На 12.02.2019г. е подписано Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането срещу Х.С.Х.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г. е прехвърлено на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Ответникът писмено е уведомен за извършената цесия. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2571/2020г. на Русенски районен съд. Тъй
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за
изпълнение, на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че Х.С.Х. му дължи сумите 7105.00 лв
главница за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2022г., заедно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане, 3027.80 лв договорна лихва за периода от
05.09.2018г. до 02.01.2020г., 1060.23 лв лихва (обезщетение)
за забава за периода от 06.09.2018г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира
разноските по заповедното производство. В условията на евентуалност при
отхвърляне на иска по чл.422 ГПК моли Х.С.Х. да бъде осъден да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите 7105.00 лв
главница за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2022г., заедно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
3027.80 лв договорна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 02.01.2020г., 1060.23 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода от 06.09.2018г. до подаване на исковата молба. Претендира
разноските по делото.
Ответникът Х.С.Х. чрез процесуалния си представител
заявява, че не е сключвал договор за потребителски кредит №CARU-16296808/09.08.2018г. с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД,
поради което моли производството да се прекрати поради липса на правен интерес
за ищеца. Взема становище и за неоснователност на исковете, които оспорва по
размер и основание. Заявява, че не е бил надлежно уведомен за извършената
цесия, съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, поради което цесионният
договор не поражда действие спрямо него. Прави възражение за нищожност на
Договора за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г., съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не съдържа задължителните
реквизити, регламентирани от чл.11, ал.1, т.т.9, 10 и
11 ЗПК. Счита за нищожни клаузата за заплащане на застрахователна премия и
клаузата “такса ангажимент”. Развива подробни фактически и правни съображения,
цитира съдебна практика. Моли да бъдат отхвърлени главния и предявения като
евентуален искове. Претендира за разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2571/2020г. на Русенски
районен съд, назначена счетоводна експертиза, която е представила три
заключения, приложени в писмен вид.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №2571/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1119/08.07.2020г.
срещу Х.С.Х. да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София сумите 7105.00 лв
главница по Договор за потребителски кредит №CARU-16296808/09.08.2018г., заедно със законната лихва,
считано от 02.06.2020г. до окончателното изплащане, 3027.80 лв
договорна лихва за периода 05.09.2018г.-02.01.2020г., 1060.23 лв обезщетение за забава за периода 06.09.2018г.-01.06.2020г.,
както и за 223.86 лв разноски за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, кредитор, съгласно уточнение с молба вх. №267547/29.03.2021г. (л.110)
и Х.С.Х., кредитополучател, са сключили на 09.08.2018г. Договор за потребителски
паричен кредит №CARU-16296808 (л.7), съгласно
който “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” му е предоставил кредит в
размер на 7000.00 лв. С подписването на договора кредитополучателят се е
задължил да заплати такса ангажимент в размер на 140 лв. Продължителността на
кредита е четиридесет и осем месеци при лихвен процент 19.11 % и годишен
процент на разходите 22.27 %. Общата стойност на задължението (плащанията) по
кредита възлиза на 11306.40 лв, която сума кредитополучателят
се е задължил да върне на 48 месечни погасителни вноски, всяка по 235.55 лв, като първата е дължима на 05.10.2018г., а последната -
на 05.08.2022г. Страните по договора се съгласили да бъде сключена застраховка
на плащанията, като застраховката да бъде платена директно на застрахователния
агент “Директ Сървисис” ЕАД
като застрахователна премия в размер на 1260 лв. Същата е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле “Брой погасителни
вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, съгласно Погасителен план,
инкорпориран в договора. Съгласно чл.5.4 от ОУ за застраховка “Защита на
плащанията”, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителна вноска, застрахователното покритие се
прекратява автоматично, поради което от 05.09.2018г. по задължението на
ответника не са начислявани месечни застрахователни премии и такива не се
претендират, видно от обстоятелствената част на исковата молба – стр.4.
Съгласно чл.5, изр.1 от Условия по договора, при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5, изр.2 от
Условията, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората месечна вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, заедно с всички надбавки, с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808 е подписан от договарящите страни: кредитополучател
(клиент) и кредитор, първият от които е декларирал, че го е прочел внимателно, че
съдържащата се в него информация е пълна, вярна и потвърждава нейната
истинност. Подписал е и Условия по договора, както и е удостоверил, че е
получил посочената в група “Параметри и условия” сума по посочената в чл.1 от
Условията банкова сметка.
***тел на ответника, че той не е подписал договора за
потребителски кредит, с всички негови приложения и условия, е направено само
формално – не са посочени, не са поискани и не са представени доказателства в
негова подкрепа.
Тъй като ответникът не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е обявил предсрочната
изискуемост по отношение на договора и е уведомил писмено кредитополучателя
чрез ЧСИ Георги Стоянов, рег. №912 с район на действие Окръжен съд Разград –
л.63.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 10.03.2021г., както и от
приложеното на л.140 копие от платежно нареждане за кредитен превод от
10.08.2018г., се установява, че ответникът е усвоил отпуснатия му заем.
Преведената му сума с основание договор №CARU-16296808 е в размер на 6860.00 лв
и представлява размера на кредита - 7000
лв, намален с размера на такса ангажимент – 140 лв. След
усвояване на сумата по кредита ответникът е извършил едно плащане за погасяване
на задължението си по договора - на 25.10.2020г. в размер на 71.10 лв, в т.ч. договорна
лихва 18.60 лв и 52.50 лв
застраховка кредит. Непогасеното задължение на ответника по посочения договор
до 05.08.2022г. - срокът за връщане на сумата по кредита, възлиза на 7000 лв главница и 3027.80 лв договорна
лихва. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва за периода от 05.09.2018г. до 02.06.2020г.– датата на
подаване заявлението по чл.410 ГПК, е в размер на 1787.32 лв
общо (1234.72 + 552.60). Сумата по застрахователната премия 1260 лв е разделена на броя на погасителните вноски – 48 или по
26.25 лв застрахователна вноска на всяка падежна
дата. Устно в съдебно заседание вещото лице е посочила, че кредиторът е
начислил застраховката само на датите 05.09.2018г. и на 05.10.2018г., общо
52.50 лв. Следователно, от сумата, която ответникът е платил – 71.10 лв са погасени първите две вноски застраховка и договорна
лихва.
Експертизата е представила допълнително счетоводно
заключение, потвърдено от вещото лице в съдебно заседание на 18.05.2021г. От
същото се установява, че за погасяване на задължението е направена единствена
погасителна вноска от 25.10.2018г. в размер на 71.10 лв,
в т.ч. договорна лихва 18.60 лв и 52.50 лв застраховка кредит. По главницата по договора не са
извършвани плащания. Непогасени са две
поредни вноски с падеж 05.09.2018г. и вноската с падеж 05.10.2018г. Съгласно
условията на договора, предсрочната изискуемост на предметното вземане е
настъпила на 05.10.2018г. Кредиторът е
уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, считано от
датата на връчване на уведомлението на 02.01.2020г. Остатъкът от задължението
на ответника към 05.08.2022г. възлиза на 7000.00 лв непогасена
главница, 3027.80 лв непогасена договорна лихва и 1060.23
лв остатък лихва за забава. След направеното плащане
в размер на 71.10 лв първата неплатена месечна
застрахователна премия е за падежна дата 05.11.2018г. Считано от 05.03.2019г.,
вноските на дължима главница по застраховка “Защита на плащанията” са сторнирани. Поради липса на доказателства към датата на
заключението - 10.05.2021г., експертизата не дава отговор на въпроса има ли
извършени плащания към застрахователя по сертификат №CARU-16296808. Или, като се изключи застрахователната
премия по договор №CARU-16296808 (остатък 105 лв), задължението на ответника до 05.08.2022г. се формира
така: 7000 лв остатък договорна главница, 3027.80 лв остатък договорна лихва и 1060.23 лв
остатък лихва за забава.
Експертизата е представила второ допълнително
счетоводно заключение, потвърдено от вещото лице в съдебно заседание на
22.06.2021г. От същото се установява, че поради липса на представени
доказателства (отговор) от страна на ищеца към 12.06.2021г., експертизата е
възпрепятствана да даде отговор на въпроса има ли извършени плащания към
застрахователя по сертификат №CARU-16296808. Устно
в съдебно заседание вещото лице заявява, че според погасителния план,
ответникът не е извършвал плащане към застрахователя след 25.10.2018г., но
данни за извършено плащане от ищеца към застрахователя липсват. Остатъкът от
договорната главница към 02.01.2020г., респ. към 05.08.2022г., възлиза на 7000.00 лв. Остатъкът
от договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до датата на обявената предсрочна
изискуемост - 02.01.2020г., възлиза на 1620.35 лв. Остатък лихва за забава за
периода от 03.01.2020г. до датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК - 02.06.2020г.,
възлиза на 295.56 лв.
На 12.02.2019г. е подписано
Приложение №1/12.02.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” (л.38) и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
което вземането по Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г. срещу Х.С.Х. е прехвърлено
изцяло на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
От приложените писмено потвърждение за извършената
продажба и прехвърляне на вземания и Приложение №1/12.02.2019г. към Рамковия
договор от 27.07.2017г., се вижда, че по силата на договора за цесия вземането
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” срещу ответника в общ размер 10382.47
лв, в т.ч. 7105 лв главница
плюс застраховка, 3027.80 лв остатък договорна лихва
и 249.67 лв лихви за забава към датата на засичане –
12.02.2019г., е прехвърлено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като в
качеството си на цесионер ищецът има всички права на
кредитор.
Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост,
видно от приложените 8 бр. писмени уведомления (л.43-64) за извършената цесия от ищеца, упълномощен от предишния кредитор (л.41-42) и че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД встъпва в правата на
кредитор срещу него преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Няма данни ответникът да ги е получил, но връчването на всички книжа,
приложени към исковата молба, в т.ч. и уведомлението за цесия, на ответника е
надлежно, след като е направено на процесуалния му представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Възражението,
че изискванията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са изпълнени, е неоснователно.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по
отношение на ответника.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил
поетото парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит №CARU-16296808/09.08.2018г., поради което предявеният иск
по чл.422 ГПК е частично основателен.
Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г. Същият е изготвен на разбираем
език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11, ал.1 ЗПК, вкл. за размера
на лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от ответника, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит и условията за издължаване на кредита от ответника,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и за размера
на оставащата главница – т.т. 9, 10 и 11. Условията по
договора са подписани от страните по него на всяка страница – чл.11, ал.2 ЗПК. Нарушението
относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е довело до
ограничаване правата на ответника. С подписването на документите той е
потвърдил, че е получил, запознат е, приел е и се е задължил да спазва условията
на договора. Възражението на процесуалния представител, че сключеният договор
не отговаря на изискванията на чл.10 ЗПК е неоснователно, поради което и
възражението за недействителност на договора - чл.22 ЗПК е неоснователно.
Претенцията в размер на 1060.23 лв
лихва за забава за периода от 06.09.2018г. до датата на подаване заявлението по
чл.410 ГПК - 02.06.2020г. е частично основателна. Установено е, че към 12.02.2019г. прехвърленото вземане по Договор за потребителски
паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г. е в общ
размер 10382.47 лв, в т.ч. 249.67 лв
лихви за забава към датата на засичане – 12.02.2019г. Ето защо цесионният договор има действие по
отношение на ответника до размер на тази сума. Предишният кредитор не е
начислявал лихва за забава върху неизплатеното задължение по кредита за периода
след 12.02.2019г. Новият кредитор- ищецът има право да начислява законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - от 02.06.2020г.
По делото няма доказателства
кредиторът да е заплатил застрахователна премия в размер на 105 лв. Според
експертизата не може да бъде установено дали дължимата на застрахователното
дружество “Кардиф Животозастраховане“
АД – клон България
застрахователна премия е платена на застрахователния агент “Директ Сървисис“
ЕАД. В т.см. е и устното заключение на вещото лице, отразено в протокола на
с.з. от 22.06.2021г. Към приключване на заседанието, в което е завършило
разглеждането на делото, по конкретния договор няма данни да е превеждана сума
за застрахователна премия от ответника извън сумата 52.50 лв,
както и от ищеца на обща стойност 105 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните. Същото е съобразено с даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №3/27.03.2019г. по тълк. д. №3/2017г., ВКС, ОСГТК, т.2.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е частично основателен и следва да
се уважи, като се признае за установено че Х.С.Х. дължи на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумите 7000 лв главница за периода
от 05.09.2018г. до 05.08.2022г., заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 02.06.2020г. до окончателното
изплащане, 3027.80 лв договорна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 02.01.2020г., 249.67 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода от 06.09.2018г. до 01.06.2020г. За разликата до 7105 лв главница и за разликата до 1060.23 лв
лихва (обезщетение) за забава искът следва да се отхвърли като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата 251.40 лв
разноски по ч. гр. дело №2571/2020г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Ищецът е предявил в условия на евентуалност искове с
правно основание по чл.240 и по чл.86 ЗЗД
за същите суми, съотв. за 1060.23 лв
лихва (обезщетение) за забава за периода от 06.09.2018г. до предявяване на иска
срещу ответника,
разглеждането на които е обусловено от неуважаването
на главния иск. Евентуално съединените искове се счита предявени под условие. В случая условието, под
което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало - главният иск се уважава
и с евентуалните искове съдът се счита десезиран.
Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона
в Тълк. реш. №1/4.01.2001г.
на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да
заплати на ищеца 877.17 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300
лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника 80.16 лв разноски по
делото, съобразно отхвърлената част на
иска. Съдът съобрази, че ответникът е платил 680 лв в
брой договорено възнаграждение на адв. Н.Й., видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020г. – л.78.
Поради това съдът не се произнася по направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК на
ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК *********, към Х.С.Х. ***, ЕГН **********,
за сумите 7000 лв главница за периода от 05.09.2018г.
до 05.08.2022г. по Договор за потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г.,
заедно със законната лихва, считано от 02.06.2020г. до окончателното изплащане,
3027.80 лв договорна лихва за периода от 05.09.2018г.
до 02.01.2020г., 249.67 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода от 06.09.2018г. до 01.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за
разликата до 7105 лв главница и за разликата до 1060.23
лв лихва (обезщетение) за забава.
ОСЪЖДА Х.С.Х. да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумите 251.40 лв разноски
по ч. гр. дело №2571/2020г. на Русенски районен съд, както и 877.17 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да заплати на Х.С.Х. сумата 80.16 лв
разноски по делото
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: