Решение по дело №422/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1691
Дата: 6 август 2019 г. (в сила от 18 май 2020 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180700422
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1691

 

гр. Пловдив, 06.08.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 422 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал.2 от ДОПК.

Образувано по жалба на С.С.М., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване гр.А., ул.“***“ № ** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/112/09705/3/01/04/07 от 10.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив.

Жалбоподателят оспорва АУПДВ като нищожен, незаконосъобразен и и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди,че при извършената проверка не е отчетено, че е подготвил лехите за изгребване на тор и по-голямата част от червеите са били извадени. Сочи, че температурите в района на стопанството трайно са под 10 градуса средна температура за денонощие, което обективно води до трудност за намиране на останалите налични червеи. В жалбата са изложени подробни доводи по отношение на активното време за производство на биохумус и е посочено, че с оглед по-бързо падащите температури в района, в който се намира стопанството на жалбоподателя цялостната дейност по изваждане на готов биохумус и подготовката за зимния сезон се прави в края на месец септември, началото на месец октомври. Посочено е, че след подготовката за зимния сезон, след насипването на нова оборска тор в лехите, се зареждат и нови количества червеи. Според жалбоподателя неразделна част от подготовката на готовия биохумус е премахването на червеите от лехите, а с оглед периода на понижаване на температурите, тези червеи които не бъдат извадени се скупчват на ята и остават в по-долните червеи за да поддържат по-висока температура, и поради тази причина оставя в действие замъглителната система. Посочва, че тъй като 2018г. не е разполагал с възможност за съхранение на извадените червеи, след отстраняването им от лехите ги продал за размножителен материал в рамките на няколко дни. Твърди да е изпълнел всички заложени в Договора за отпускане на финансова помощ изисквания. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ОД на ДФ "Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. н., ос­порва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от приложеното известие за доставяне на лист 30 по делото, АУПДВ е връчен на 17.01.2019г., а жалбата е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ ОД - Пловдив на 30.01.2019г., т.е. в законоустановения за това срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Жалбата е срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Поради това е и ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Между страните по делото няма спор, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител от 2013г., като в тази връзка на лист 56 по делото е представено копие на регистрационна карта на земеделски производител от 30.09.2013г., със заверка от 30.09.2013г., 11.11.2013г., 27.02.2015г., 29.02.2016г., 24.02.2017г. и 28.02.2018г. На 18.11.2013г. М. е подал до ДФЗ заявление за подпомагане на проект с идентификационен № 16/112/09705, като със Заповед № 03-160-РД/67 от 12.05.2014г. (лист 43 гръб), директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив одобрил същото.

Между Държавен фонд "Земеделие" /Фондът/ и жалбоподателя С.С.М. /ползвател/ е сключен договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони. Съгласно т. 1. 1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 16/112/009705 и включени в Приложение 1 и 2. В т. 1. 2 е договорено, че Фондът изплаща помощта по т. 1. 1 от договора, при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове.

Съгласно т.3.1 от договора, ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверка и предмет на договора описани в Приложение 1 в срок до 3 години от датата на подписване на договора.

С договора е определен размерът на първото и второто плащане, като за второто плащане е посочено, при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8.06 икономически /ИЕ/.

Съгласно т. 4. 4 „а“ от Договора Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, в случаите когато ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по т. 3. 1 или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени.

В т.4.8 „е“ на договора е посочено, че фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на получаването на плащането, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора.

В приложение 1 на цитирания договор, в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи е посочено закупуване на 1 брой товарен автомобил, а в таблицата за основните дейности и цели е посочено както следва: увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с 4,5 ИЕ; достигане на съответствие със стандартите на Общността, по отношение на ветеринарните и фитосанитарните изисквания, хуманното отношение към животните, опазването компонентите на околната среда, хигиената, безопасността и условията на труд; подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство; увеличаване броя на животните в стопанството; завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационната дейност относно тези проблеми. В приложение № 2 в таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи е посочено закупуване на 1 брой система за дъждуване, а в таблицата за основните дейности и цели е посочено подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство.

Не се спори, че по така сключения договор, е оторизирана сумата от общо 48 892,00 лв., като видно от приложените по делото уведомителни писма от 08.09.2014г. и 24.10.2017г. (на лист 44 и 71), сумата е одобрена, като със същите писма ползвателят е уведомен за постъпила по сметката му сума от по 24 446 лв.  

По делото е приложено уведомително писмо от С.М. до изпълнителния директор на ДФЗ- РА, с дата 15.10.2018г. (лист 53-55), в което е посочено, че стопанството включва отглеждани животни – калифорнийски червей, като за 2017/2018г.  и 2018/2019г. е посочено 700 кв.м., а в описание на инвестициите е посочено: система за дъждуване с цена без ДДС 4000 лева. Със същото писмо жалбоподателят е декларирал, че земеделското му стопанство има икономически размер не по-малък от този за който е получил второто плащане, както и че икономическия размер на стопанството му е 12,53 ИЕ.

На 23.10.2018г. експерти на отдел РРА – Пловдив при ДФЗ, извършили проверка на място в стопанството на М., резултатите от която са обективирани в Контролен лист за посещение на място (на лист 45-51). Проверяващите установили липса на калифорнийски червеи, т.е. установената площ, заета от калифорнийски червеи е 0 кв.м. Според проверяващите площта на лехите визуално съответства на посочената, а системата за дъждуване е налична и функционира. В контролния лист изрично е отразено, че резултатът от извършеното посещение на място е отрицателен. В графа забележки на ползвателя, М. е посочил, че през лятото е имал много червеи и продажба на торове, а на проверката червеите не са излезли. Посочил е още, че от както падат температурите червеите се събират на ята и му предстои зареждане за зимата.

С писмо изх. № 01-163-6500/827 от 19.11.2018г. директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е уведомил жалбоподателя, че ДФЗ открива административно производство по издаване на АУПДВ. В писмото са изложени констатациите от извършената проверка на място, както и че на основание на тези констатации е изчислен икономическия размер на стопанството, който е в размер на 0 ИЕ, като е видно че М. не поддържа икономическия размер на стопанството, формиран чрез отглеждане на калифорнийски червеи, за който е получил второ плащане по договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г. Отделно от това е посочено, че по повод подаденото заявление за подпомагане пред ДФЗ, М. е получил приоритет при избора на проект за дейности, които се осъществяват изцяло в сектор „Животновъдство“, като неспазвайки поетия ангажимет по договор и бизнес план да отглежда през целия период на договора калифорнийски червеи, не е спазил условието станало основание за избор на проекта му за сключване на договор. В писмото е посочено, че е установено неизпълнение на т.4.8 „е“ от  договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г. във връзка с чл.8а, ал.1, т.2 от Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., състоящо се в неподдържане на икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане. Посочен е общия размер на задължението, за което ще се издаде АУПДВ и е указан 14-дневен срок за писмени възражения. Писмото е получено от жалбоподателя на 22.11.2018г., видно от приложеното на лист 36 по делото известие за доставяне, като в срок С.М. е подал възражение (лист 31) към което е приложил 4 броя стокови разписки за продажба на калифорнийски червеи и 1 брой стокова разписка за продажба на биотор от ЧКЧ. Възражението е разгледано от административния орган, но е прието за неоснователно.

На 10.01.2019г. е издаден оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/112/09705/3/01/04/01, с който по отношение на С.С.М. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лева. В акта е преповторено съдържанието на писмо изх. № 01-163-6500/827 от 19.11.2018г. на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив и са изложени съображения за неоснователността на възражението на М., като е посочено, че не е представил фактури, приемо-предавателни протоколи и транспортни документи касаещи поставянето/ зареждането на леглата както с калифорнийски червеи, така и с органичен тор, което обстоятелство да сочи наличието на отглеждани калифорнийски червеи в стопанството преди посещението на място. В оспорения акт е посочено, че не са представени и документи за касаещи отглеждане на калифорнийски червеи след  извършеното през м. 10.2018г. посещение на място, както и че представените стокови разписки за м.9 и м.10.2018г. като частни писмени документи са изготвени единствено и само за целите на административното производство. Органът е изложил и доводи за неоснователност на възражението на М., че поради падането на температурите, червите се защитават в легла, като в АУПДВ е посочено, че в случа    я не е налице форсмажорно обстоятелство, което да е осуетило изпълнението на договора, респ. поддържането на необходимия икономически размер на стопанството. Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени чл.33 ал.1 във връзка с чл.8а ал.1 т.2 и чл.12а ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., посочени са още и т.4.7 във връзка с т.4.8 „е“ и т.4.36 от Договора, чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.

По делото е допусната и приета ветеринарномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.Т.. Според заключението стопанството на жалбоподателя разполага с необходимата инфраструктура /лехи/ и механизация за отглеждане на червени калифорнийски червеи /ЧКЧ/, както и че към датата на посещението 23.10.2018г., лехите са с налични ЧКЧ в тях и площ 700 кв.м. Според вещото лице технологията за получаване на преработената от ЧКЧ оборска тор в биотор изисква изваждането им от лехите. На следващо място в заключението е посочено, че в стопанството на М. няма помещения за съхраняване на извадените от лехите ЧКЧ до продажбата им или до следващото зареждане с тях. Според експерта технологията на отглеждане на ЧКЧ позволява зареждане с нова популация ЧКЧ, като при зареждане с нови популации, а не с извадените преди това ЧКЧ, продуктивността на стопанството не се нарушава. Според заключението при температури ниски около 10 градуса по Целзий, пробите за ЧКЧ се вземат на дълбочина не по-малка от 20-30 см. в различни централни и периферни участъци на лехите от 3-5 броя проби на 50 кв.м. Вещото лице сочи, че ЧКЧ реагират на температури от около 10 градуса, като се събират на купчинки на дъното на леглото и редуцират продуктивността си, т.н. защитна реакция към жизнената среда с цел да се запази индивида.

В съдебно заседание от 14.06.2019г. вещото лице прави уточнения по заключението относно допуснати технически грешки, като моли да се счита следното:  на стр. 4 датата - 23.10. 2018 г., а не 2019 година и екземплярите са 50 000 екземпляра, а не 500.; на стр. 5 датата на проверката - 23.10.2018 г., а не 2019 г. Отделно от уточненията експерта сочи, че оборската тор се вади един път в годината и на тази дата е съвсем нормално да бъде извадена, като последното изваждане е на 29.09.2018 г. и тогава са извадени червеите, а проверката е към 20 дни по-късно - на 23.10.2018 г. Сочи, че технологията е първо да се изваждат червеите и при положение, че са извадени червеите в лехите няма червеи и докато се извади торта, почвата стои без червеи. Експертът описва технологията на изваждане на червеите, която може би продължава седмица и сочи, че няма как след това да има нови червеи. Заявява, че технологията на изкарване на биоторта предполага продължаване на седмици, може и повече и след това вече се прави следващото залагане, като, за да има червеи трябва да минат 3 месеца, за да стигне червеят до полова зрялост. Според експерта обикновено се залагат червеи, а не ембрионален материал - или тези, които са извадени, или ако има някакви проблеми в тях се купуват нови. Пак според вещото лице няма как на 23.10.2018г. да има червеи, при положение, че са били извадени на 29.09.2018 г. и че след проверката, която е била на 23.10.2018 г., М. е извадил торта на 29.10.2018 г. Според д-р Т. нормално е от 29.09.2018 г. до 29.10.2018 г. биоторта да не е извадена, а това да стане чак след това, защото това е трудоемка дейност и се изисква подготовка.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетенттно изготвено и неоспорено от страните.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К.А., Й. Х. К. и Г. Х. П..

СвидетелятТ., сочи, че също гледа червеи и е закупувал калифорнийски червеи от С.М., тъй като му се налагало да допълва стопанството през м.септември.Т. заявява, че с негов транспорт и шофьор е взел 300 кв.м., като си платил на място. Червеите транспортирали с чували заедно с пръстта, като изпратил шофьора на разклона за Ю.. Посочва, че за покупката има фактури, защото за проекта му е много важно да има документация. След предявяване на фактура № 000007 от 18.09.2018г., приемо –предавателен протокол към фактурата и стокова разписка от 18.09.2018г. в съдебно заседание свидетелят, заявява че има снимка на тази фактура, като същата бе представена за сравнение. Съдът констатира, че представената от свидетеля фактура изцяло съвпада с тази, приложена на стр. 13 по делото.

Свидетелката К. посочва, че има лозови насаждения в с. Новаково и за да си натори лозята, е към края на октомври 2018г. купила от жалбоподателя около 500 кг биотор, за което й били издадени фактури. След предявяване на фактура № 000011 от 29.10.2018г., приемо –предавателен протокол към фактурата и стокова разписка от 29.10.2018г. в съдебно заседание свидетелката, заявява, че нейният подпис е на получател и че тя е подписала тези документи. По отношение на самата доставка, К. сочи, че е отишла да си натовари биотора, който е краен продукт от отглеждането на калифорнийските червеи. Посочва, че фермата е след Б., на разклона за Ю..

Свидетелката П. заявява, че също се занимава с червеи и произвежда биотор, а със С.М. се запознали чрез проектантката. Сочи, че през 2018г. щяла да презарежда червеи и видяла, че няма достатъчно гъстота и така се обадила на жалбоподателя, който й казал, че ще й даде. П. сочи, че е отишла на място  и тъй като и трябвали 35 кв.м., отмерили 35 кв. м., напълнили в чували и със собствен превоз ги взела, като за покупката съставили фактури. След предявяване на фактура № 000010 от 29.09.2018г., приемо –предавателен протокол към фактурата и стокова разписка от 29.09.2018г. в съдебно заседание свидетелката, заявява, че това са документите, които съставили и че именно тя е подписала същите във връзка с въпросната сделка.

По отношение на самото вземане, П. посочва, че 35кв.м. ги измерили с метър, като дълбочина се взема една две педи пласт почва. Твърди, че мястото, в което се намират червеите е оформена леха, специално направена, като корито и се взема половината от това количество.

Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като достоверни, обективни, логични и последователни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

По делото от страна на ответника е представена пълната административна преписка по АУПДВ, а с жалбата са представени: фактури № 00007 от 18.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, №00008 от 22.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, № 00009 от 26.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, № 00010 от 29.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, №00011 от 29.10.2018г. за продажба на ЧКЧ и биотор; представени са и стокови разписки и приемо-предавателни протоколи към фактурите; както и д-р за покупко-продажба на ЧКЧ от 20.10.2018г., ведно с приемо – предавателен протокол от 25.10.2019г., приемо-предавателен протокол от 16.11.2018г. и фактура № 00000000047 от 16.11.2018г. с издател ЗП С.Б..

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган - Директора на Областна дирекция към ДФ "Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и материална компетентност, съгласно приложената по делото заповед №05-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие". В съответния по смисъла на чл. 166 от ДОПК закон - ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, като в случая директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са определени от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Следователно АУПДВ не е нищожен.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото  заявителят на помощта е присъствал на извършената проверка на място и е имал възможност да вземе отношение по констатациите и е направил възражения, които са приети за неоснователни. Органът е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства.

По отношение на съответствието с материалния закон, съдът счита следното:

Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени чл.33 ал.1 във връзка с чл.8а ал.1 т.2 и чл.12а ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., както и т.4.7 във връзка с т.4.8 „е“ и т.4.36 от Договора.

Съгласно чл.33 ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно чл.8а ал.1 т.2 от същата наредба, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2. Идентично е и съдържанието на т.4.7 от сключения между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателя договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селски райони, фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото така и по второто плащане, заедно със законните лихви  върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Съгласно т.4.8 „е“ от сключения между Държавен фонд "Земеделие" и жалбоподателя договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на получаването на плащането, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане по договора. Във връзка с цитираното в АУПДВ органът е изложел констатациите от извършената проверка на място, и е посочил, че на основание на тези констатации е изчислен икономическия размер на стопанството, който е в размер на 0 ИЕ. Направен е извод, че М. не поддържа икономическия размер на стопанството, формиран чрез отглеждане на калифорнийски червеи, за който е получил второ плащане по договор № 16/112/09705 от 14.05.2014г.

В оспорения административен акт е посочено, че по повод подаденото заявление за подпомагане пред ДФЗ, М. е получил приоритет при избора на проект за дейности, които се осъществяват изцяло в сектор „Животновъдство“, като неспазвайки поетия ангажимет по договор и бизнес план да отглежда през целия период на договора калифорнийски червеи, не е спазил условието станало основание за избор на проекта му за сключване на договор.Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл.12а ал.1 т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. при избора на проекти приоритет се дава на проекти за дейности, които се осъществяват изцяло в сектор "Животновъдство", а съгласно ал.2 условието по ал. 1, т. 2 се приема за изпълнено и за стопанства, отглеждащи фуражни култури, в случай че фуражният баланс на земеделското стопанство не е положителен. В тази връзка следва да се отбележи, че в т.4.36 от договора изрично е посочено, че в случай, че на етапа на кандидатстването по мярката ползвателят е изпълнил условието по чл. 12а ал.1  от Наредба № 9 от 03.04.2008г. и това е станало основание за избора му пред други кандидати, той се задължава да поддържа съответствие с това условие за период 5 години след датата на сключване на този договор.

Съдът намира,че ответния административен орган не е съобразил констатациите от извършената на място проверка с технологията за получаване на биотор и технологията на отглеждане на ЧКЧ, както и с времето на извършване на проверката, а именно месец октомври. В тази връзка следва да се отбележи, че не се отричат твърденията на жалбоподателя, че по време на проверката, служителите на ДФЗ са извършили около 10 прокопавания с площ около 50 кв.см. всяко и на дълбочина не повече от 20 см., поради което тези твърдения следва да се приемат за достоверни. Според вещото лице технологията за получаване на преработената от ЧКЧ оборска тор в биотор изисква изваждането им от лехите, като в съдебно заседание посочва, че оборската тор се вади един път в годината и на тази дата е съвсем нормално да бъде извадена, като последното изваждане е на 29.09.2018 г. и тогава са извадени червеите, а проверката е към 20 дни по-късно - на 23.10.2018 г. Според експерта технологията е първо да се изваждат червеите и при положение, че са извадени червеите в лехите няма червеи и докато се извади торта почвата стои без червеи. Описана е и технологията на изваждане на червеите, която според вещото лице може би продължава седмица и няма как след това да има нови червеи. Изложеното не е съобразено от административния орган.

Не е съобразено и характерното за ЧКЧ, че реагират на температури от около 10 градуса, като се събират на купчинки на дъното на леглото и редуцират продуктивността си, т.н. защитна реакция към жизнената среда с цел да се запази индивида, поради което пробите при такива температури се вземат на дълбочина не по-малка от 20-30 см. в различни централни и периферни участъци на лехите от 3-5 броя проби на 50 кв.м. А в случая са извършени само около 10 прокопавания с лопата до 20 см. дълбочина при площ 700 кв.м. и то в период в който ЧКЧ е бил изваден за продажба и е предстояла подготовка по събиране на биотор.

Пак според вещото лице няма как на 23.10.2018г. да има червеи, при положение, че са били извадени на 29.09.2018 г., а торта е извадена на 29.10.2018 г., което е нормално, тъй като това е трудоемка дейност и се изисква подготовка.

Обстоятелството, че жалбоподателят е отглеждал калифорнийски червеи и е получил биотор се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Несъстоятелно е и изложеното в АУПДВ, че в случая не е налице форсмажорно обстоятелство, тъй като такова не се и твърди.

Установява се по категовиреч начин, че не е  съобразена технологията за получаване на биотор и технологията на отглеждане на ЧКЧ, както и времето на извършване на проверката на място.

По отношение на периода на изваждане на ЧКЧ и биоторта, следва да се отбележи, че по делото са представени фактури № 00007 от 18.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, №00008 от 22.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, № 00009 от 26.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, № 00010 от 29.09.2018г. за продажба на ЧКЧ, №00011 от 29.10.2018г. за продажба на ЧКЧ и биотор; представени са и стокови разписки и приемо-предавателни протоколи към фактурите, които напълно съответстват на посочените от жалбоподателя технологични периоди. Не е без значение, че стоковите разписки към цитираните фактури са представени от жалбоподателя още в хода развилото се административно производство, именно с възражението (лист 31-32) срещу писмото за откриване на производство за издаване на АУПДВ. Що се отнася до твърдението на ответния административен орган, че представените стокови разписки за м.9 и м.10.2018г. като частни писмени документи са изготвени единствено и само за целите на административното производство, настоящия съдебен състав счита, че доказателствената сила на частните документи не следва да се изключи априори, а следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, съгласно която частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Още повече, че в съдебно заседание на свидетелите бяха предявени съответните фактури, приемо –предавателни протоколи към фактурите и стоковите разписки и тримата свидетели, потвърдиха, че са подписани от тях и че именно това са документите свързани с техните покупки на калифорнийски червеи и биотор.

Ето защо изводите на администрацията,че икономическия размер на стопанството на М. е 0 ИЕ са неправилни. В този смисъл, неправилно са приложени разпоредбите на чл.33 ал.1, чл.8а ал.1 т.2, както и чл.12а ал.1 т.2 и ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.

По изложените съображения съдът намира, че АУПДВ № 16/112/09705/3/01/04/07 от 10.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив е незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски  в размер на 4 410 лева, от които 10 лв. за държавна такса, 3 600 лв. за адвокатски хонорар (видно от договор за правна защита и съдействие на лист 133, фактура на лист 134 и преводно нареждане на лист 178) и 800 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/112/09705/3/01/04/07 от 10.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр.Пловдив.

ОСЪЖДА  Държавен фонд „Земеделие" да плати на С.С.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване гр.А., ул.“***“ № **, сумата от 4 410 лв./четири хиляди четиристотин и десет лева/ разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: