Решение по дело №100/2021 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  21.06.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  двадесети май през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И.М.И.  ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 21-0271-000046 от 27.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174,ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила, като са изброени конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и отправени възражения за некоректно посочване на мястото на извършване на нарушението и посока на движение на превозното средство. В санкционния акт пък, имало недопустимо препращане към съдържанието на съставения АУАН, вместо да се изложат конкретни твърдения, в това число и за периода на калибриране на техническото средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на на Началник група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Д.А., който поддържа аргументите изложени във въззивната жалба.

Административно наказващият орган – РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.

Харманлийският районен съд, за да се произнесе по основателността, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 21.01.2021 г. в 00:50 часа в гр. Харманли по път I-8 до паркинг Гергана посока гр. Любимец управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №****собственост на М.В.И.с  ЕГН *********, водача И.М.И. управлява МПС под въздействие на алкохол. На 21.01.21г.в 00,55ч. И.М.И. бил изпробван с техническо средство Дрегер 7510, който отчете 1,10 /едно цяло и десет/промила на хиляда алкохол в кръвта. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.1 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване №082553, в който било отбелязано впоследствие, че не била взета кръвна проба, а водачът на превозното средство вписал в него, че приема показанията на техническото средство.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя И.М.И., посочен като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 21.01.2021 г. в негово присъствие от свид.  Ж.П.Ж.. Акт за установяване на административно нарушение № 46/21.01.2021г., бл. серия АA № 815173 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, като е вписал, че  няма възражения в съответната предвидена графа.. Такива обаче, не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, с отбелязване на факта, че не била взета кръвна проба от водача, който приел показанията на техническото средство.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.П.Ж. и И.З.С. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Съдът не кредитира показанията на свид. Ж.П.Ж. и И.З.С. относно  установяване на датата на нарушението. Според показанията на свид. Ж.Ж. на 21.01.2021 г. са били със свид. И.С. мл. инспектор нощна смяна на път  I-8 точно преди паркинг „Гергана“ в посока гр. Любимец. На осветено място преди паркинга към 00,50 ч.  са спрели за проверка Фолксваген „Голф“ с рег. № ****Според свид. И.С., заедно със свид. Ж.Ж. имали местостоянка на паркинг „Гергана“ и на 21.01.2021 г. , около 00, 50 ч, т.е. пада се 22.01.2021 г. От  приетата като доказателство ежедневна форма на отчет неоспорена от страните се установява, че  свид. Ж.Ж. и свид. И.С. са  спрели за проверка на 20.01.2021г. в 23,56 часа на  път I-8 до паркинг Гергана посока гр. Любимец  лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №****управляван от водача  И.М.И. собственост на М.В.И.с  ЕГН *********, под въздействие на алкохол.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда, включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2 над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя за нарушения по чл. 42, т. и т. 4 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. В акта са описано достатъчно ясно всички признаци от състава на нарушение, характеризиращи го от обективна страна, като предвид спецификата на изпълнителното деяние – управление на МПС и установеното негово движение, логически и фактически номер на сграда, отбелязване на километър и друга точка за ориентир не е необходимо да бъдат вписвани, след като лаконично, но достатъчно ясно е посочено населеното място, улицата и посоката на движение, като възраженията в тази насока следва да бъдат приети за изцяло несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се доказа по несъмнен  и категоричен начин, че инкриминираното нарушение е извършено на посочената в АУАН и НП дата 21.01.2021г. в 00:50 часа в гр. Харманли по път I-8 до паркинг Гергана посока гр. Любимец, И.М.И. е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №****собственост на М.В.И.с ЕГН *********, с концентрация на алкохол - 1,10 на хиляда.

Това е така, тъй като от показанията на свид. Ж.П.Ж. се установяване, че на 21.01.2021 г. са били със свид. И.С. мл. инспектор нощна смяна на път  I-8 точно преди паркинг „Гергана“ в посока гр. Любимец, като  към 00,50 ч. са спрели за проверка Фолксваген „Голф“ с рег. № ****управляван от жалбоподателя. Според свид. И.С., заедно със свид. Ж.Ж. имали местостоянка на паркинг „Гергана“ и на 21.01.2021г., около 00, 50 ч, т.е. пада се 22.01.2021 г. са спрели за проверка жалбоподателя И.М.И.,сойто управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №****, а от приетата като доказателство ежедневна форма на отчет неоспорена от страните и представена от административно-наказаващия орган се установява, че  свид. Ж.Ж. и свид. И.С. са  спрели за проверка на 20.01.2021г. в 23,56 часа на  път I-8 до паркинг Гергана посока гр. Любимец  лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №**** управляван от нарушителя И.М.И., собственост на М.В.И.с ЕГН *********, под въздействие на алкохол с концентрация 1,0 на хиляда.

За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 8 до 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административно-наказателната му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по административен ред по т. 1, където минимума е по – занижен – 0, 5 на хиляда до горния праг на стойността - 1. 2 на хиляда, надвишаването на която обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0. 8 до 1, 2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 1.1 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за изследване, след като не е предприело необходимото да съдейства за вземането на кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол и всъщност е вписало изявление, че приема показанията на техническото средство.

С оглед изложеното, макар и да е установен  без съмнение в хода на съдебното производство фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1. 1 на хиляда, независимо от липсата на съставен Протокол по чл. 8, ал. 5 от Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като са събрани достатъчно годни доказателства в тази насока, включително и за последваща проверка за годността на използваното от контролните органи техническо средство.

За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0. 8 до 1. 2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.

Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни нарушения.

По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели, че  И.М.И. именно е управлявал процесния лек автомобил марка  „Фолксваген голф“ с рег. №**** при извършване на проверката на 20.01.2021г. в 23,56 часа, а не както е посочено в АУАН и НП на 21.01.2021г. в 00,50 часа, поради което не се доказа по категоричен начин, че   инкриминираното деяние е извършено на посочената дата в АУАН и НП, поради което атакуваното  наказателно постановление, следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

По изложените съображения, подадената жалба срещу наказателното постановление предмет на съдебен контрол се явява основателна и следва да се уважи, а наказателното постановление да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) 21-0271-000046 от 27.01.2021 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ- Харманли Началник, с което на И.М.И.  ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА  ОД на МВР- Хасково да заплати на И.М.И.  ЕГН ********** с адрес *** на основание  чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК  сумата от 600,00 ( шестстотин ) лева, представляваща разноски по  НАХД № 100/2021г. на РС – Харманли за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                                СЪДИЯ: