Мотиви към присъда№ 64 / 27.06.2019 година по НОХД № 1056 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2019 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимите И.И.Г., М.И.Г. и
А.Н.П. и те са предадени на
съд с обвинения за следните извършени престъпления:
Подс. И.И.Г.- за това, че на 11.10.2018 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително
е държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични
вещества - марихуана с общо нето тегло 133,13 гр. на стойност 798,78 лева
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
1.
На
11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Б.“ № 15, като извършител, в съучастие с М.И.Г.,
също като извършител, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло 127,66 гр. на
стойност 765,96 лева, а именно:
-
Марихуана с
нето тегло 58,93гр. и съдържание на ТХК 3,3 тегловни % , на стойност от 353,58 лева;
-
Марихуана с
нето тегло 52,96гр. и съдържание на ТХК 3,5 тегловни % , на стойност от
317,76лева;
-
Марихуана с
нето тегло 15,77 гр. и съдържание на ТХК 1,2 тегловни %, на стойност от 94,62
лева;
2.
***, без
надлежно разрешително е държал и разпространил - продал за сумата от 50 лева на
А.Н.П. високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нето тегло 4,95 гр.
и съдържание на ТХК 2,1 тегловни % на стойност 29.70 лева.
3.
На
11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Д. Т.“ 78, ет. 5 ап. 14 без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
марихуана с общо нето тегло 0,52 гр. и съдържание на ТХК 3,2 тегловни % на стойност 3,12 лева- престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 вр. чл. 26 ал.1
вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимата М.И.Г.-
за това, че на
11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Б.“ № 15, като извършител, в съучастие с И.И.Г., също като извършител, без надлежно
разрешително е държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества
- марихуана с общо нето тегло 127,66 гр. на стойност 765,96 лева, съгласно
Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
-
Марихуана с
нето тегло 58,93 гр. и съдържание на ТХК 3,3 тегловни %, на стойност от 353,58
лева;
-
Марихуана с
нето тегло 52,96 гр. и съдържание на ТХК 3,5 тегловни %,на стойност от 317,76
лева;
- Марихуана с нето тегло 15,77 гр. и
съдържание на ТХК 1,2 тегловни %, на стойност от 94,62 лева- престъпление по чл.
354а, ал. 1, пр.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Подс. А.Н.П.-
за това, че на
11.10.2018 г. в гр.Пловдив, без надлежно решително е придобил от И.И.Г. за
сумата от 50 лева и държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нето
тегло 4.95гр. и съдържание на ТХК 2,1 тегловни % на стойност 29,70лв., съгласно
Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- престъпление по чл.
354а ал.3, т. 1 от НК.
По искане на
подсъдимите съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимите направиха признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част от обвинителния акт и всеки от тях изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред,
прие направеното от подсъдимите самопризнание и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянията. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимите счита, че
следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на три години година лишаване от свобода и глоба от
10 000 лева за подсъдимия И.Г.; като наказанието лишаване от свобода бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим; две години година лишаване от
свобода и глоба от по 10 000 лева за подсъдимата М.Г., с приложение на
института на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от четири години досежно лишаването от
свобода; една година лишаване от
свобода, с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години за подс. П.. Счита, че наказанията лишаване от
свобода следва да бъдат редуцирани по реда на чл. 58а ал. 1 от НК, с приложение
на чл. 59 от НК относно времето, през което подсъдимите са били задържани. Пледира веществените доказателства- мобилни телефони
и таблет да бъдат върнати на лицата, от които са иззети – мобилен телефон „HUAWEI“ – на подсъдимия А.П., Таблет „Prestigio“ и телефонът „Нокия“ – на подсъдимия И.Г. и
мобилен телефон марка „СОНИ“ – на подсъдимата Г.. Веществените доказателства,
притежанието на които е забранено- да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени като вещи без стойност. Иска в тежест на подсъдимите да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Подсъдимите и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които са извършени деянията. Подсъдимите И.Г., М.Г. и
защитниците им не оспорват и заявената от държавното обвинение правна
квалификация на извършеното. Искат определяне на по- леко по размер наказание от соченото от прокурора,
с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК и за двамата. Подс. П. и защитникът му изразяват становище
за несъставомерност на извършеното, поради наличие на предпоставките на чл. 9
ал. 2 от НК. При условията на алтернативност искат ангажирането на
наказателната отговорност на подс. П. да е за престъпление по чл. 354а ал. 5 от НК, в който случай следва да се приложи чл. 78а от НК. .
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото, направеното от подсъдимите самопризнание и обсъди
изразеното от страните намира, че самопризнанието на подсъдимите по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, както следва:
Подс. Г.
не упражнявал обществено-полезен труд, набавял си средства като дилър на
марихуана, продавайки на дребно на различни клиенти. Общувал с криминално
проявени лица, от които се снабдявал с наркотични вещества, които след това
укривал при сестра си - подс. М.Г., в жилището на приятеля й - Г.Г. в гр. **** където тя пребивавала с двугодишната
си дъщеря.
При договорки с
клиентите си за количеството на желаната от тях марихуана, цената и мястото на
доставката, подс. Г. отивал до жилището на сестра си, вземал наркотика и им го
доставял. Обикновено се придвижвал със син мотор „Хонда“ с № ***, регистриран
на друго лице - Г.К. от гр. *.
На 07.10.2018 г. на
служители при отдел „Криминална полиция“ гр. Пловдив, сред които и свид. И. К.
станало известно, че подс. Г. е придобил по-голямо от обикновеното количество
марихуана, предназначено за продажба, което с цел минимализиране на риска за
себе си отново оставил на сестра си. През следващите 2-3 дни той възобновил
комуникацията с клиентите си.
На 11.10.2018 г. пред
жилищата на подсъдимите М.Г. и И.Г. било организирано полицейско наблюдение. Подс.
А.П. си бил купувал от подс. Г. марихуана няколко пъти, обикновено по 10 лв. за грам. На
тази дата той се обадил на подс. Г. по мобилния телефон и го попитал дали има
марихуана за продан. Подс. Г. го повикал до дома си в гр. Пловдив, на
ул. „Д. Т.“, където се договорили, че ще
му продаде 5 гр. за 50 лв. Подс. П. помолил свид. С. С. да го откара до там с
автомобил „Рено Канго“. Около 13,50 ч. той се срещнал с подс. Г. на уреченото
място и му дал 100 лева, а последния му предал увита в найлон марихуана и му
върнал ресто от 50 лева. След отдалечаване от мястото на сделката, лекия
автомобил „Рено Канго“ ***бил спрян от полицаи и при извършеното претърсване
/л.13 дос. произв. /, в кора на
дясната седалка, където седял подс. П., била намерена увитата в черен найлон
марихуана.
Според експертната
справка /л.78 дос. произв./ марихуаната била с тегло 4,95 гр., а според
физикохимическата експертиза /л. 106 дос. произв. / съдържанието на активен
компонент тетрахидроканабинол в нея било 2,1 тегловни процента.
Неустановени по
делото лица, съмишленици на Г., го предупредили за полицейското присъствие
около дома му. Той изхвърлил наличната в жилището му марихуана и го напуснал
спешно. Около 14,10 часа бил задържан от полицай пред хранителен магазин. На
адреса му в **** било извършено претърсване /л.6 дос. произв./, при което в кош
за отпадъци измежду боклуците била намерена зелена тревиста маса със специфична
миризма, а в каската си за мотор той бил скрил черна полиетиленова торба, в
която преди това се съдържала марихуана.
Според експертна
справка /л.79 дос. произв./ след отделяне на отпадъците теглото на намерената в
коша марихуана възлязло на 0,52 грама, в които се съдържали канабиноиди —
тетрахидроканабинол.
Междувременно
участници в престъпната мрежа на Г. предупредили мъжа, с когото сестра му
съжителствала - Г.Г.. Той от своя страна спешно я изпратил в дома им, за да
премахне „нещата на брат си“. Полицаите задържали подс. М.Г. преди да стори
това. При претърсването /л.20 дос. произв./ на апартамент ***, находящ се на **** на
маса в хол била намерена бяла найлонова торба с марихуана, а от шкаф в кухнята
- 2 бр. стъклени буркани от по 0,7 л. също съдържащи марихуана. В съставения
протокол обвиняемата обяснила, че „иззетото е марихуана и е на брат ми И.Г. -
остави ги тук вчера или предния ден. Той живее в кв. „****, но ме посещава често тук в
жилището“.
Според експертна
справка /л.80 дос. произв. / наличната в торбата марихуана е с тегло 15,77 гр.,
а в двата буркана съответно 58,93 гр. и 52,96 гр. Според физико-химическата
експертиза наличието на активно вещество ТХК в трите обекта е както следва:
1,2% тегловни в първия; 3,3% тегловни във втория и 3,5 /о тегловни в третия. Това
общо количество от 127 грама възлизащо на стойност 765,96 лева било държано при
условията на съучастие от брата и сестрата Г., с еднаква възможност за достъп и разпореждане
с него.
Посочената фактическа обстановка на
деянието съдът намира за несъмнено установена от направените от подсъдимите при
условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнания
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт самопризнанията на тримата подсъдими Тези
самопризнания се подкрепят от частичните обяснения на подсъдимия Г., на подс. П.
и подс. Г. депозирани в хода на досъдебното производство и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели. Подлежащи на
кредитиране изцяло са показанията на св. С. С., който описва действията на подс. П. непосредствено преди и след придоби.е на наркотичното вещество, както и
действията на полицейските служители при разкри.е на престъплението. Не могат
да бъдат източник на каквито и да е доказателства показанията на свид. И.К. К., който не сочи собствени възприятия относно
подлежащите на доказване факти, а изцяло възпроизвежда информация, придобита
при провеждани оперативно-издирвателни мероприятия. В показанията на
свидетелите- полицейски служители Г.п., К.К. също се съдържат твърдения, основани
на същия по вид източник на информация и в тази част те не могат да бъдат
кредитирани. В съдебната практика е
еднопосочно установено виждането, че
информацията, придобита при оперативно- издирвателните мероприятия на полицията
не е доказателство, събрано по предвидения от НПК ред и не може да е годен
източник на доказателства. В невъзприетата от съда част показанията на
свидетелите имат и характер на производни доказателства. В правната теория и
практика е утвърдено становището, че производните доказателства могат да се
ползват като средство за разкри.е на първични доказателства, за проверка на
последните или да ги заменят само при недостъпност на първичните фактически
данни (в т. см. и Р-163-2010-III
н. о., Р -87-2015 г.- II н. о на ВКС). Подлежащи на кредитиране са показанията на последните двама свидетели
относно личните им впечатления от поведението на подс. Г. след разкри.е на
престъплението, по повод нежеланието му да се подложи на медицинско изследване
за определяне наличието на наркотични вещества в кръвта му. Изцяло подкрепящи самопризнанията на тримата
подсъдими за подлежащите на установяване факти по делото са приложените писмени доказателства,
вкл. протокол за претърсване и изземване
в жилището, обитавано от подс. И.***4
/ л. 6-7 от дос. произв/, при което в кош там е намерена и иззета зелена
суха листна маса със специфичен мирис /
установено чрез изследване по делото
като марихуана/; протокол за претърсване и изземване на л.а. „Рено Канго“,
управляван от св. С. С., в който се е возел и подс. П., при което от дясната
врата на автомобила е иззет черен найлонов пакет, съдържащ зелена листна маса и
мобилен телефон- вещи на подс. П. / л. 13-14 от дос. произв./; протокол за
претърсване и изземване в жилището,
обитавано от подс. М.Г. ***-21 от дос. произв/, при което там е намерен на маса в хола и иззет бял найлонов
плик и в най- долния шкаф на кухнята два броя стъклени буркани, съдържащи зелена суха листна маса със специфичен мирис / установено чрез изследване по делото като марихуана;
справки „АИС“ за тримата подсъдими, свидетелства за съдимост, експертни справки и др. посочените доказателства, които
подлежат на кредитиране са взаимно допълващи се, съдържат информация за подлежащите на доказване факти по делото и
съдът ги кредитира. В съвкупност със заключенията на изготвените по делото
експертизи подкрепят направеното от подсъдимите признание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са включени в предмета на
доказване по делото. Фактическата установеност на извършеното се установява и
от приложените по делото веществени доказателства, които съдът кредитира.
Самопризнанието и на тримата подсъдими относно съпричастността им към
инкриминираните по делото наркотични вещества се установява и от приложените по
делото ВДС, съдържащи информация, придобита чрез използвани по делото СРС.
Подсъдимите признаха всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Самопризнанията им са подкрепени от наличните по делото
доказателства относно задължителното съдържание на обвинителния акт съобр. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.
н. д. № 2/2002 г., ОСНК. Това са фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му, вкл. времето и
мястото на извършване на престъплението и пълни данни за личността на предадените
на съд лица.
Пловдивският
окръжен съд намира, че изложената от прокурора обвинителна теза относно обстоятелства,
несвързани с обективната и субективна съставомерност на престъпленията, за
които се води наказателното производство, не е подкрепена от доказателства по
делото. Описаното в обвинителния акт досежно начина на живот на подс. Г. има характер на
оценка, а не на изложени факти, въз основа на които се стига да съответния
извод. . Изложеното от прокурора за този подсъдим, че: „Доходите
от продажба на наркотици / за подс. Г./ му осигурявали приятен живот, свързан с
посещение в ресторанти и нощни заведения, почивки на море и участия в
мотосъбори, където подсъдимия ходел с пистов мотор, макар, че не притежавал
свидетелство за управлението му. Самият Г. бил редовен потребител на марихуана,
като от закупените на едро количества заделял за себе си.Присъствието му в
„моторджийските среди“ на практика било улеснено от майка му, която бидейки
собственик на пистовия мотор, му го предоставила с ясното съзнание за
неправоспособността му“ не намира никаква доказателствена опора нито в
обясненията на подс. Г. и на подс. П., нито в заявеното от свидетелите, вкл. и
в некредитираната им част, нито в наличните по делото писмени, веществени
доказателства и ВДС. Същата констатация следва да се направи и относно тезата
на прокурора, че „ Тъй като през 2018 г.
доставчиците на Г., осигуряващи му на едро наркотика, били задържани с 3,5 кг
марихуана - дознание № 96/2018 г. на отдел КП при ОДМВР гр. Пловдив,
Подсъдимият обяснявал на постоянните си клиенти, че вече е в „почивка“ и че са
хванали неговия човек“. По
настоящето дело не са приложени и доказателства относно предмета на разследване
по дознание № 96/2018 г. на отдел КП при
ОДМВР гр. Пловдив, както и за каквато и да е съпричастност на подс. Г. към
разследваното по другото дело деяние, респ. към лицата, които са го
извършили. Признанието на тези факти от подсъдимия Г. и
от другите двама подсъдими е изолирано, неподкрепено от нито едно доказателство
по делото. В съответствие с нормата на 116 ал. 1 от НПК в тази част
обвинителната теза е недоказана и съдът не я възприема. Касае се за направени
от прокурора предположения, които не намират доказателствена опора нито в
обясненията на подсъдимите, нито в свидетелските показания, нито в приложените
по делото писмени и веществени
доказателства и ВДС.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото
експертизи като изготвени от лица с необходимите специални знания и опит,
задълбочено изследващи включени в предмета на доказване факти.
При възприетата фактическа
установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за доказано по
непораждащ съмнения начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на следните престъпления:
Подсъдимият И.И.Г. на 11.10.2018 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества - марихуана с
общо нето тегло 133,13 гр. на стойност 798,78 лева съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, както следва:
1.На
11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Б.“ № 15, като извършител, в съучастие с М.И.Г.,
ЕГН ********** също като извършител, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло
127,66 гр. на стойност 765,96 лева, а именно:
-
Марихуана с
нето тегло 58,93гр. и съдържание на ТХК 3,3 тегловни % , на стойност от 353,58 лева;
-
Марихуана с
нето тегло 52,96гр. и съдържание на ТХК 3,5 тегловни % , на стойност от
317,76лева;
-
Марихуана с
нето тегло 15,77 гр. и съдържание на ТХК 1,2 тегловни %, на стойност от 94,62
лева;
2. На 11.10.2018 г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал и разпространил - продал за сумата от 50 лева на
А.Н.П. ЕГН **********, високорисково наркотично вещество - марихуана с общо
нето тегло 4,95 гр. и съдържание на ТХК 2,1 тегловни % на стойност 29.70 лева.
3. На
11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Д. Т.“ 78, ет. 5 ап. 14 без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
марихуана с общо нето тегло 0,52 гр. и съдържание на ТХК 3,2 тегловни % на стойност 3,12 лева.
За посоченото престъпление не се изисква
специална правосубектност. Подс. Г. е държал самостоятелно в дома си част от
наркотичното вещество- марихуана с общо нето тегло 0,52 гр. и съдържание на ТХК
3,2 тегловни % на стойност 3,12 лева. На
инкриминираната по делото дата той е разпространил, възмездно срущу 50 лв. на
подс. П., чрез покупко- продажба 4,95 гр. марихуана със съдържание на ТХК 2,1
тегловни % на стойност 29.70 лева. Друга част
от наркотичното вещество- 58,93гр. марихуана със съдържание на ТХК 3,3 тегловни
%
на стойност от 353,58 лева; 52,96гр. марихуана със съдържание на ТХК 3,5
тегловни %на стойност от 317,76лева, ; 15,77
гр. марихуана със съдържание на ТХК 1,2 тегловни % на стойност от 94,62 лева е
държал съвместно, като съизвършител със сестра си- подс. М.Г. в обитаваното от
нея жилище. Марихуаната е високорисково
наркотично вещество съгласно Приложение
№ 1 към чл.
3, ал. 2 от ЗКНВП. Приложението й е поставено под контрол съгласно ЗКВНВП и
Единната конвенция за упойващите средства на ООН. от 1961 г.; ратифицирана от Р
България и няма легална употреба в хуманната и ветеринарната медицина,т.е. поставена е под забранителен режим.
Конкретните характеристики на държаното и отчасти отчуждено вещество са били известни на
подс. Г.. Марихуаната е била предназначена за разпространение. За това сочи
както немалкото й количество и разпределение в дома на подс. Г. и на подс. Г., така
и установената по делото покупко-
продажба, реализирана спрямо подс. П.. По отношение на съхраняваното в дома на
сестра му количество от посоченото вещество е налице общност на умисъла-
двамата чрез общи, задружни действия, съзнавайки, че всеки действа наред с
другия са държали това наркотично вещество. Като форма на изпълнителното
деяние, държането на наркотични вещества се свежда до осъществяване на
фактическа власт върху него от страна на дееца / в правния смисъл на
понятието/, а не до обикновеното им държане във физическия смисъл на думата.
Наркотичното вещество е намерено в дома на подс. Г., но и двамата подсъдими са
имали възможност да се разпореждат необезпокоявано с него и поради това заедно
са упражнявали фактическа власт, съотв. "държане" на марихуаната. Престъплението
е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимата М.И.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр.1 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на 11.10.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Б.“ №
15, като извършител, в съучастие с И.И.Г.,
също като извършител, без надлежно разрешително е държала с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло
127,66 гр. на стойност 765,96 лева, съгласно Постановление № 23 на Министерския
съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, както следва:
марихуана с нето тегло 58,93 гр. и съдържание на ТХК
3,3 тегловни %, на стойност от 353,58 лева; марихуана с нето тегло 52,96 гр. и
съдържание на ТХК 3,5 тегловни %,на стойност от 317,76 лева; марихуана с нето
тегло 15,77 гр. и съдържание на ТХК 1,2 тегловни %, на стойност от 94,62 лева.
Подс.
Г. е годен субект на престъплението, за
което не се изисква специална
правосубектност. Тя е държала 58,93гр.
марихуана със съдържание на ТХК 3,3 тегловни % на стойност от 353,58 лева;
52,96гр. марихуана със съдържание на ТХК 3,5 тегловни %на стойност от 317,76лева, ; 15,77 гр. марихуана със съдържание на ТХК 1,2
тегловни % на стойност от 94,62 лева съвместно
с брат си - подс. Г., като
съизвършител в обитаваното от нея жилище. Марихуаната е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение
№ 1 към чл.
3, ал. 2 от ЗКНВП. Приложението й е поставено под контрол съгласно ЗКВНВП и
Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г.; ратифицирана от Р
България и няма легална употреба в хуманната и ветеринарната медицина,т.е. поставена е под забранителен режим.
Конкретните характеристики на държаното и отчасти отчуждено вещество са били известни на
подс. Г.. Наркотичното вещество е било предназначено за разпространение. В
подкрепа на направеното от подсъдимите самопризнание за това квалифициращо
обстоятелство е количеството наркотично вещество, разпределението му в дома на
подс. Г. в различни разфасовки, на различни места, вкл. и на масата в хола. За
брата и сестрата Г., както бе вече посочено,
е налице общност на умисъла-
двамата чрез задружни действия, съзнавайки, че всеки действа наред с другия, са
държали инкриминираното наркотично
вещество, предназначено за разпространение. И двамата са осъществявали фактическа власт върху него и двамата имали
възможност да се разпореждат необезпокоявано и поради това заедно са реализирали
"държането" на марихуаната. Престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият А.Н.П. ***, без надлежно решително е
придобил от подс. И.И.Г. за сумата от 50 лева и държал високорисково наркотично
вещество - марихуана с нето тегло 4.95гр. и съдържание на ТХК 2,1 тегловни % на
стойност 29,70лв., съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството. Повдигнатото спрямо него обвинение е за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК.
Подс.
П. е годен субект на посоченото
престъпление. Обективно, чрез действията си, той е реализирал изпълнителната
форма на престъплението „ придобил“ високорисково наркотично вещество-
марихуана. Придоби.ето е станало чрез възмездна сделка, макар за
съставомерността на извършеното това да е без значение. За един много кратък
период от време той е и държал същото
наркотично вещество- до спирането на
автомобила и намесата на полицейските служители. Нему е било добре
известно естеството на придобитото и държано наркотично вещество, както и
количеството му- марихуана с нето тегло 4.95гр. и съдържание на ТХК 2,1
тегловни % на стойност 29,70лв. По делото не се установява да е било
предназначено за разпространение, спрямо подсъдимия и не е възведено такова обвинение. Съдът намира, че правната
квалификация на извършеното, възприета от държавното обвинение- по чл. 354а ал.
3 т. 1 от НК, е в противоречие относно
установеното по делото за по- ниска
степен на обществена опасност
на деянието и дееца в сравнение с
обикновените случаи на това престъпление.
Формално
извършеното от подс. П. осъществява признаците на престъпление по чл. 354а ал.
5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК. Пловдивският окръжен съд прие, че следва да намери
приложение чл.
9, ал. 2 НК. Съгласно този законов текст не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието,
което означава липса на престъпление, в два варианта- неприсъствие на
обществена опасност поради
малозначителност на деянието; или наличие на обществена опасност на
деянието, но с нейна явна незначителност. Когато се обмислят характеристиките
на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК за отделните казуси, се изследват деянието и обществената
опасност- два основни признака на всяко престъпление. При направен извод за
липса на обществена опасност, се извежда и липса на друг признак на престъплението-противоправност.
Конкретиката на всеки процесен случай обосновава позицията за наличие или не на
условията, заложени в коментираната норма. Прегледът на фактите по делото обуславя извод, че са налице предпоставки на втората алтернатива на чл. 9,
ал. 2 НК- явна незначителност на обществената опасност на деянието. Явната
незначителност на обществената опасност се формира от спецификите и на самата
престъпна деятелност. Касае се за притежание на по- лек вид високорисково
наркотично вещество, каквото е марихуаната, в незначително количество - под 5
грама. Необорено от доказателствата по делото е и заявеното от самия подсъдим в
протокола му за разпит като обвиняем на 09.04.2019 г. / л. 173 от дос.
произв./, че е взел наркотичното
вещество от любопитство, за да пробва, било му е за пръв път. Поведението на
дееца е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта му младежко лекомислие,
отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното
законодателство. То носи твърде нисък потенциал за увреждане на правно
защитените с посочената норма социални блага - човешко здраве, обществен морал,
сигурност. Няма някакво специфично съчетание на елементи на деянието или
специфика в обстоятелствата, при които е извършено то, които да налагат друг
извод за степента на неговата укоримост и да оправдаят използването на
санкционните механизми на наказателното право спрямо подсъдимия. В тази връзка
следва да се направи преценка и на личността на подсъдимия, доколкото същата се
съдържа в осмислянето на самата обществена опасност. Подсъдимият А.П. месеци преди инкриминираното деяние е
навършил 28 г., поради което не попада в категорията „ младежка възраст“, но е
близко до нея. Той е неосъждан, работещ и с добри характеристични данни. Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства обосновава извод за явно незначителната
обществена опасност на деянието, което само формално осъществява признаците на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, не
и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, каквото обвинение му е повдигнато. Тази
именно аргументация разкрива спецификите на чл. 9,
ал. 2 НК в неговата втора алтернатива- обществена опасност на деянието е
явно незначителна. Извършеното от подсъдимия П.. не покрива признаците на
престъпно деяние и той следва да бъде признат за невинен и оправдан.
По вида и размера на наказанията:
За
подс. И.Г. са налице следните смекчаващи отговорността му обстоятелства:
младежка възраст, чисто съдебно минало, изразеното критично отношение към
извършеното. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са извършването на
престъплението при утежнената престъпна
форма на съучастие и на продължавано престъпление, лошата характеристична
данна, изводима от факта на осъждането му
по НОХД № 89/2013 г. на РС-Карлово,
с наложено наказание обществено порицание за извършено престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с чл. 18 ал. 1
вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за което е настъпила реабилитация по право.
Съдът не отчита допълнително като смекчаващо отговорността му
обстоятелство частичното самопризнание, направено в хода на досъдебното
производство . То не е елемент
на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкри.е на престъплението и неговия
извършител. Съобр. т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по
т. д. № 1/2008 г., ОСНК единствената му последица е премирането на подсъдимия
по силата на чл. 373 ал. 2 от НК с приложението на чл. 58 а ал. 1 от НК.
За
престъплението по чл.354а ал.1 пр.1 се
предвижда наказание лишаване от свобода
от две до осем години и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Съдът, като отчете индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства намира, че наказанието следва да бъде наложено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Целите, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с налагане на
наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на
5 000 лв. С оглед реда, по който
протече съдебното следствие и при спазване императива на чл.373 ал. 2 от НПК, така определеното
наказание от три години лишаване от свобода следва да бъде редуцирано съобр.
чл.58а ал.1 от НК. Подлежащото на изтърпяване наказание лишаване от свобода е в
размер на две години. Не са налице
основания материалноправните предпоставки за приложение на чл. 55 от НК. .
Налице
са основанията на чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието
лишаване от свобода в размер на две години. Формалните основания за това
несъмнено са налице с оглед настъпилата реабилитация по право за подсъдимия и
размера на наложеното наказание. Прилагането на института на условното
осъждане е винаги свързано с конкретно установяване на материално-правните
предпоставки за това. При внимателна
преценка за възможността да бъдат постигнати както целите на специалната, така
и на генералната превенция на наказанието съдът намира, че е налице и
специалната предпоставка за приложение на института на условното осъждане.
Подсъдимият е в младежка възраст, изразява критичност към деянието си. Целите
на наказанието и най- вече поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, могат да бъдат постигнати и без изолирането му в
пенитенциарно заведение. По отношение на генералната превенция, тя също може да
бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, защото условното осъждане оказва в съществена степен
предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо
останалите членове на обществото, защото не отпада възможността за привеждане в
изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този
ефект се постига и чрез размера на изпитателния срок от четири години, който
следва да бъде определен.
На основание чл.59 ал.1 и
ал.2 от НК следва да се приспадне от изтърпяване на наказанието две години лишаване
от свобода на подсъдимия И.И.Г. времето, през което същият е бил задържан по
ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 11.10.2018г., като един
ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Наказанието
на подсъдимата М.Г. следва да бъде определено при следните индивидуализиращи
отговорността й обстоятелства: смекчаващи - чисто съдебно минало, младежка
възраст, тежко семейно положение - сама отглежда невръстното си дете, изразеното
критично отношение към извършеното. Отегчаващо- извършването на престъплението
при усложнената престъпна форма на съучастие. Наказанието й следва да бъде
определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
ориентирано към минимума на предвиденото за престъплението. Целите, визирани в
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати с наказание от две години и три месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. На осн. чл. 373 ал. 2 от НПК вр.
с чл. 58 а ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3-та. Подлежащото
на изтърпяване наказание лишаване от свобода е в размер на една година и
половина. Не е налице изискуемата
многобройност на смекчаващите отговорността й обстоятелства, нито
изключителност на някое от тях, за
приложение на чл. 55 от НК. В размер, по нисък от определения, наказанието не
би съответствало на изискването на чл. 35 ал. 3 от НК, нито би допринесло за
постигане на целите, визирани в чл. 36
от НК.
Размерът на наложеното наказание и чистото съдебно
минало на подсъдимата Г. изпълват формалните основания на чл. 66 ал. 1 от НК.
Данните за личността й налагат извод, че е налице и специалното изискване на
закона - целта на наказанието и най-вече поправянето и превъзпитанието й могат
да бъдат постигнати и без изолирането й в пенитенциарно заведение. Изпълнението
на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода следва да се отложи на основание
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода на подсъдимата М.И.Г. времето,
през което същата е била задържана по ЗМВР,
НПК и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от
11.10.2018г. до 07.12.2018 г., като един ден задържане се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.
На
основание чл.354а ал.6 от НК следва да
се отнеме в полза на Държавата остатъка
от наркотичното вещество, предмет на престъплението по чл.354а – марихуана в размер на 133,13 грама,
предадено на съхранение в ЦМУ с
приемо-предавателен протокол № 59505/03.02.2018г., като след влизане на
присъдата в сила същото да бъде унищожено.
Веществените доказателства по делото:
1 бр. черен найлонов пакет/топче/, черна полиетиленова торба, бял найлонов
плик, 2 бр. празни буркана, 1 бр.
хартиен плик, съдържащ самозалепващ се найлонов плик, съдържащ пясък, косми и
камъни, приложен на лист 81 от досъдебното производство, след влизане на
присъдата в сила следва да се унищожат
като вещи без стойност. Вещественото
доказателство по делото - мобилен
апарат „HUAWEI”, бял на цвят,
с имей *** и имей ***с карти „Виваком“ и „Теленор“ след влизане на присъдата в
сила да се върне на подсъдимия А.Н.П.. Веществените
доказателства по делото - един брой таблет с панел червен гръб
«PRESTIGIO» WIZE 3407 4G PMT3407_4G_RD и 1 бр. мобилен телефон марка «Нокия» с
ИМЕИ *** след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия И. И.Г.. Вещественото
доказателство по делото - един брой
мобилен телефон марка «Сони» с ИМЕИ ***, след влизане на присъдата в сила да се
върне на подсъдимата М.И.Г.. Веществените
доказателствени средства, приобщени
по делото, придобити посредством използване на специални разузнавателни
средства следва да останат на съхранение в Регистратурата за класифицирана
информация при Окръжен съд – Пловдив до
изтичане на сроковете за съхранението им по ЗЗКИ.
С оглед на постановената осъдителна присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите И. И.Г. и М.И.Г. следва да бъдат възложени
направените по делото разноски. Те следва да заплатят по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените
разноски за изготвяне на физико-химическа експертиза, в размер от по 81,61 лв.
за всеки един от тях. Оправдаването на подс. П. не влияе върху размера на
разноските за експертизата, възложени в тежест на двамата осъдени подсъдими.
Причини
за извършване на престъплението - стремеж към облагодетелстване по престъпен
начин, незачитане на установения в
страната законов ред.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :